Виетнам и Нигерия ни бият в науката

До 2020 г. държавата да дава тройно повече пари за изследвания, предвижда новата стратегия

Идеята на просветното ведомство (МОН) е парите за наука да скачат регулярно. През 2025-a да достигнат 1% от БВП, това да даде тласък и на частните инвестиции в иновации. Така то може да достигне 1,5% през 2020 г. и 2% - през 2025 г., залагат от МОН в стратегията. Документът е подготвен съвместно с експерти от Българската академия на науките (БАН) и висшите училища.

3 500 документа и до 2 500 реферирани трудове годишно създават БГ учените, които в последните години са в застой, признават от МОН. В същото време в света броят на разработките расте. Основната цел на новия проект за стратегия е България да стане регионален център за авангардни изследвания и развитие на нови технологии, както и да се възстанови международният авторитет на страната.

Документът предвижда три етапа на развитие

До целта е 2022 г. българската наука да се модернизира. До 2026 г. системата трябва да се доближи до средното европейско равнище. А до 2030 г. научните изследвания в България – да достигнат световно ниво.

Изпълнителна агенция за наука към МОН ще управлява и подкрепя изследванията в университети и научни организации, обяви още проф. Денков. Тя ще прави и мониторинг на научноизследователските дейности. Стратегията предвижда в структурата на агенцията да бъде включен Фонд „Научни изследвания“. Целта е да бъде продължено проектното финансиране. В същото време дейността на агенцията ще се разшири към създаване на различни програми: за финансиране на кариерно развитие на учените, за приложни изследвания, за развитие на научните центрове, за международно сътрудничество, както и към разработване на специализирани и секторни програми за научни изследвания. Към Агенцията ще работят и звена за подкрепа на участието на български колективи в европейски програми и за координиране на дейността на основните центрове и инфраструктура. Тя ще взаимодейства с Националния иновационен фонд към Министерството на икономиката и със специализирани дирекции за наука и иновации на други ведомства, предвижда още проектът. Проектът на стратегия предлага още в цялата страна да се създадат научно-иновационни комплекси,

като за целта бъдат привлечени и партньори от бизнеса

Активно участие в развитието на комплексите трябва да имат общинските и областните управи и водещи партньори от чужбина. Тези структури ще бъдат финансирани чрез различни източници, включително и от структурните фондове на ЕС.

Националната стратегия за развитие на научните изследвания е едно от необходимите условия за постигане на целите, залегнали в Споразумението за партньорство с Еврокомисията през програмния период 2014–2020 г. и в Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014–2020 г., напонят от МОН. Тя трябва да бъде приета до май 2017 г. В противен случай съществува риск да бъдат спрени парите по оперативните програми „Наука и образование за интелигентен растеж“ и „Иновации и конкурентоспособност“, предупреждават от просветното ведомство. Днес те ще публикуват проекта за обществено обсъждане. 

АТЕСТАЦИИТЕ Професори губят мястото си при повече от една лоша оценка С помощта на новата Агенция за наука висшите училища и изследователските организации ще създадат критерии за атестиране на учените. Онези, които получат повече от една незадоволителна оценка, няма да могат да заемат академична длъжност. Атестирането ще влияе и върху формирането на заплатите. Предвижда се основното възнаграждение да е фиксирано за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висше училище. Размерът му ще се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходната година, е записано в стратегията. Ще има и допълнителни стимули, обвързани с конкретни научни резултати. За младите учени без такива ще има различен механизъм за допълнително възнаграждение. Те ще могат да участват в специално създадени за тях проекти към Фонд „Научни изследвания“.  Ще бъде променена процедурата за конкурси за главен асистент. Младите учени ще могат да кандидатстват за тази позиция с дисертационен труд без конкурсен изпит. Тяхното кариерно развитие ще бъде обвързано с резултатите от научната им дейност.