Важно е сърцето да си е на мястото

Най-голямата ни липса е да споделим нещо наше, защото всички сме временни, любовта е вечна, казва доброволецът Деян Петров

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Самият аз съм иподякон в параклиса на Александровска болница вече повече от три години. Доброволческата дейност започна преди около две години. Събрахме се група от хора с различи професии, образование, вярващи и атеисти, но с идеята да подкрепяме болни и нуждаещи се хора. В първите шест месеца преминахме обучение при психиатъра проф. Тома Томов – доайен в българското социално дело и един от основателите на Нов български университет. Впоследствие бяхме готови да започнем работа в „Пирогов" и Александровска болница с подкрепата си за болни хора. Не успяхме, тъй като започна пандемията. Една наша доброволка даде идеята да купуваме и носим храна и лекарства на хората по домовете. Това беше в периода на локдауна. По същото време, на практика, социалният патронаж и социалните грижи отстъпиха от тази дейност и не влизаха в домовете на хората. Така, за известно време, те бяха оставени без никаква възможност, докато социалната система отново се задейства и започне да им осигурява топъл обяд. Точно в този момент беше възможността ние да помогнем на най-уязвимите и нуждаещите се, които бяха оставени и в огромно затруднение. По време на локдауна буквално обикаляхме цяла София всеки ден, за да разнасяме храна, лекарства, да сме в подкрепа на хората при строго спазване на противоепидемичните мерки. Така беше три месеца, след което хората - доброволци се върнаха на работа, но започнатото набра скорост. От няколко фурни и ресторанти започнаха да ни подкрепят с каквото могат – хляб, закуски, готвена храна. Така във времето, та чак до момента се установи традицията три пъти седмично да раздаваме храна. От това се възползват около 1200-1300 души месечно. Предоставяме я при Александровска болница, между арката и метростанцията във вторник, петък и неделя, от 18.30 часа. В неделя, освен храна, раздаваме и дрехи. Понастоящем и готвим, като ни помагат с дарени продукти.

- Споменахте, че работите и с болни, как точно?

- Не сме изоставили грижата и за тях. Подкрепяме ги по телефона, като се въздържаме да ги посещаваме заради пандемията. Съдействаме за прегледи при лекари, купувам лекарства, за кандидатстване на социални придобивки в дирекциите за социалн подпомагане. Сътрудничим си с няколко организации, специализирани в различни дейности, например работа с бездомни и хора, засегнати от психично заболявания. Когато имаме хора със зависимости, а те не са малко, осъществяваме сътрудничество с организацията „Анонимни алкохолици".

- Факт е, че в обществото за такава дейност, освен аплодисмени, има и недоброжелателство. Вас как ви посрещат?

- Ние не желаем да създаваме някаква паралелна организация за държавните социални служби. Просто, помагаме, според възможностите си. Основно се стараем да покрепяме страдащия, боледуващия, самотния, този, който е в изпитание, в трудност, да сме до него, да му окажем съдействие в усилията му да подобри своето положение. Като цяло, обществото ни симпатизира, не ни пречат.

- Как ви откриват нуждаещите се?

- Чрез интернет, от споделяне помежду си. Във фейсбук страницата „Доброволците на свети Георги", излъчваме всяка наша акция на живо, за да е ясно къде отиват даренията им. Така ни откриват и хората, които искат да се присъединят към нас, като доброволци. Прави впечатление, че ползващите нашата помощ много бързо разпространяват информацията помежду си. На Никулден, който тази година беше в понеделник, раздавахме извънредно риба, салата и хляб. Хората бяха се информирани помежду си и дойдоха близо 90 души. Когато човек наистина е в нужда и криза, търси начини. Нашата дейност е една от неговите възможности да бъде подкрепен. Старанието ни е не само да дадем храна, но и да подкрепим човека с топла дума, внимание, истинска и искрена грижа, а не само формално.

- Дотук говорите за нуждите на другите, но какви са нуждите на „Доброволците на свети Георги"?

- В момента призоваваме хората да ни подкрепят в една наша мечта, да се сдобием с едно камионче за топла храна, за да можем да готвим и наистина да предоставяме ястието на хората още топло. Сега предоставяме храната в кутийки, като тя не е направена специално за нуждаещите се. Предоставена ни е от ресторанти. Иска ни се това, което даваме на хората да не е от излишъка на други, а да е сготвен специално за тях. В един ресторант също готвят за нуждаещите се, за което благодарим. Към момента за въпросното камионче сме събрали близо 20 000 лева, то струва 35 000 лева.

- Лесно ли се става доброволец?

- И лесно, и трудно. Важното е сърцето на човека да е на мястото си. Надеждата ни е да съберем средства за камиончето и да можем да даваме на хората още топла храна. Така и ние ще действаме по-добре. Сега раздаваме храната от маси, сложени на тротоара, което не е най-доброто и е формален повод да ни глобят и забранят дейността.

- Случвало ли се е?

- Все още не се е случвало. Не бива обаче да е така. Трябва да сме образец за пример. Това, което препоръчва закона, да го изпълняваме и да не поставяме в риск никого. Интересното е, че полицията се отнася много добре към нас. Случвало се е да дойдат полицаи, но съвсем добронамерено, без да ни създават притеснеия и трудности. Напротив, по-скоро ни помагат в случай на нужда да се възстанови реда на опашката за храна. Държа да подчертая, че идващите при нас хора спазват дистанция, носят маски. Стараем се да има дух на мир и разбирателство между тях, защото това е голяма група хора и не е лишена от предизвикателствата някои да се скарат, да се нагрубят. Духът на милосърдието и съвместността преобладават. Затова и не сме имали сериозни трудности. Продължаваме да вярваме, че най-ценното, което можем да имаме, това са хората, доброволческите ръце. Преди петнадесетина години в САЩ, в противовес на „Черния петък" – празникът на консуматорството, започна движението „Щедрият вторник". Няколко дни преди един вторник ние започнахме и нашия призив за набиране на средства за камиончето за топла храна. Желаещите могат да помогнат с DMS на номер 17777.

- Сега ли е трудно човек да живее по християнски или преди десетилетия?

- Вероятно ще шокирам читателите, но дори не е важно да бъдеш християнин, за да си доброволец. При нас има дори атеисти. Доброто и любовта са универсалните категории, които обединяват хората от различни религии, култури и дори безбожниците. Всеки има сърце, знае какво е да го боли, да е сам, да е болен. Някои го научават по трудния начин, други сякаш от малки са научени да бъдат добротворци и имат вътрешната връзка с Бога, с Абсолюта. В крайна сметка, целият ни живот се оказва едно връщане към себе си, към общността от хора тук, а и на нашите предци, които не са тук, но живеят някъде там или нашите неродени деца, които също живеят там някъде.

- Сега когато хората са обърнати предимно към собственото си благополучие и здраве, какво не достига на обществото?

- Оказва се, че колкото повече се стараеш да придобиеш, толкова по-малко имаш. Това не е някакво мистично или метафизично преживяване, а един от най-широко разпространени закони в света. Отделно, всички знаем, че много по-добре е даваш, а не да взимаш, защото всички блага, всичко, което имаме, не е наше. То ни е дадено временно, защото самите ние сме временни. Това, което липсва много често в живота ни е да споделим нещо, което притежаваме, та било то и една купичка супа. Най-доброто от всичко е да споделим сърцето си, да сме отворени към другия човек. Не само ние, българите, но и цялото човечество е преминало през безчет трудности и изпитания. Само, когато сме единни, само тогава сме силни. Вижте мравките, пчелите – тези задружни общества. Ние не знаем по какъв закон и по какъв начин те общуват помежду си, какъв е този колективен разум, за който често се говори, но те ни показват, че общността е важна. Ще настъпи ден, когато никой от нас няма да е тук. Докато сме тук обаче, трябва да продължим доброто на нашите предци, а след нас, нашето добро да продължат други. Само така бихме могли да вървим напред и да се развиваме, а не само да оцеляваме. Неща бъдем по-добри. Нека бъдем повече човеци.