Интервю

Важно е сърцето да си е на мястото

31-12-2021 07:37
Най-голямата ни липса е да споделим нещо наше, защото всички сме временни, любовта е вечна, казва доброволецът Деян Петров Важно е сърцето да си е на мястото
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Да бъдеш апостол на доброто е възможно не само по Коледа. Да проявиш емпатия, но и активно да помогнеш можеш по всяко време. Това правят от близо две години „Доброволците на свети Георги". Трудно ли е да си доброволец, какъв човек може да се захване с такава дейност и как посреща обществото хората, които проявяват безвъзмездна грижа към другите. Това попитахме Деян Петров. Той е основателят на сдружението, юристът е и иподякон в параклиса на Александровска болница.
- Г-н Петров, Вие сте организатор на създадената група от доброволци в подкрепа на болни и бедни към параклиса на Александровска болница. Как се стигна до тази идея?

- Самият аз съм иподякон в параклиса на Александровска болница вече повече от три години. Доброволческата дейност започна преди около две години. Събрахме се група от хора с различи професии, образование, вярващи и атеисти, но с идеята да подкрепяме болни и нуждаещи се хора. В първите шест месеца преминахме обучение при психиатъра проф. Тома Томов – доайен в българското социално дело и един от основателите на Нов български университет. Впоследствие бяхме готови да започнем работа в „Пирогов" и Александровска болница с подкрепата си за болни хора. Не успяхме, тъй като започна пандемията. Една наша доброволка даде идеята да купуваме и носим храна и лекарства на хората по домовете. Това беше в периода на локдауна. По същото време, на практика, социалният патронаж и социалните грижи отстъпиха от тази дейност и не влизаха в домовете на хората. Така, за известно време, те бяха оставени без никаква възможност, докато социалната система отново се задейства и започне да им осигурява топъл обяд. Точно в този момент беше възможността ние да помогнем на най-уязвимите и нуждаещите се, които бяха оставени и в огромно затруднение. По време на локдауна буквално обикаляхме цяла София всеки ден, за да разнасяме храна, лекарства, да сме в подкрепа на хората при строго спазване на противоепидемичните мерки. Така беше три месеца, след което хората - доброволци се върнаха на работа, но започнатото набра скорост. От няколко фурни и ресторанти започнаха да ни подкрепят с каквото могат – хляб, закуски, готвена храна. Така във времето, та чак до момента се установи традицията три пъти седмично да раздаваме храна. От това се възползват около 1200-1300 души месечно. Предоставяме я при Александровска болница, между арката и метростанцията във вторник, петък и неделя, от 18.30 часа. В неделя, освен храна, раздаваме и дрехи. Понастоящем и готвим, като ни помагат с дарени продукти.

- Споменахте, че работите и с болни, как точно?

- Не сме изоставили грижата и за тях. Подкрепяме ги по телефона, като се въздържаме да ги посещаваме заради пандемията. Съдействаме за прегледи при лекари, купувам лекарства, за кандидатстване на социални придобивки в дирекциите за социалн подпомагане. Сътрудничим си с няколко организации, специализирани в различни дейности, например работа с бездомни и хора, засегнати от психично заболявания. Когато имаме хора със зависимости, а те не са малко, осъществяваме сътрудничество с организацията „Анонимни алкохолици".

- Факт е, че в обществото за такава дейност, освен аплодисмени, има и недоброжелателство. Вас как ви посрещат?

- Ние не желаем да създаваме някаква паралелна организация за държавните социални служби. Просто, помагаме, според възможностите си. Основно се стараем да покрепяме страдащия, боледуващия, самотния, този, който е в изпитание, в трудност, да сме до него, да му окажем съдействие в усилията му да подобри своето положение. Като цяло, обществото ни симпатизира, не ни пречат.

- Как ви откриват нуждаещите се?

- Чрез интернет, от споделяне помежду си. Във фейсбук страницата „Доброволците на свети Георги", излъчваме всяка наша акция на живо, за да е ясно къде отиват даренията им. Така ни откриват и хората, които искат да се присъединят към нас, като доброволци. Прави впечатление, че ползващите нашата помощ много бързо разпространяват информацията помежду си. На Никулден, който тази година беше в понеделник, раздавахме извънредно риба, салата и хляб. Хората бяха се информирани помежду си и дойдоха близо 90 души. Когато човек наистина е в нужда и криза, търси начини. Нашата дейност е една от неговите възможности да бъде подкрепен. Старанието ни е не само да дадем храна, но и да подкрепим човека с топла дума, внимание, истинска и искрена грижа, а не само формално.

- Дотук говорите за нуждите на другите, но какви са нуждите на „Доброволците на свети Георги"?

- В момента призоваваме хората да ни подкрепят в една наша мечта, да се сдобием с едно камионче за топла храна, за да можем да готвим и наистина да предоставяме ястието на хората още топло. Сега предоставяме храната в кутийки, като тя не е направена специално за нуждаещите се. Предоставена ни е от ресторанти. Иска ни се това, което даваме на хората да не е от излишъка на други, а да е сготвен специално за тях. В един ресторант също готвят за нуждаещите се, за което благодарим. Към момента за въпросното камионче сме събрали близо 20 000 лева, то струва 35 000 лева.

- Лесно ли се става доброволец?

- И лесно, и трудно. Важното е сърцето на човека да е на мястото си. Надеждата ни е да съберем средства за камиончето и да можем да даваме на хората още топла храна. Така и ние ще действаме по-добре. Сега раздаваме храната от маси, сложени на тротоара, което не е най-доброто и е формален повод да ни глобят и забранят дейността.

- Случвало ли се е?

- Все още не се е случвало. Не бива обаче да е така. Трябва да сме образец за пример. Това, което препоръчва закона, да го изпълняваме и да не поставяме в риск никого. Интересното е, че полицията се отнася много добре към нас. Случвало се е да дойдат полицаи, но съвсем добронамерено, без да ни създават притеснеия и трудности. Напротив, по-скоро ни помагат в случай на нужда да се възстанови реда на опашката за храна. Държа да подчертая, че идващите при нас хора спазват дистанция, носят маски. Стараем се да има дух на мир и разбирателство между тях, защото това е голяма група хора и не е лишена от предизвикателствата някои да се скарат, да се нагрубят. Духът на милосърдието и съвместността преобладават. Затова и не сме имали сериозни трудности. Продължаваме да вярваме, че най-ценното, което можем да имаме, това са хората, доброволческите ръце. Преди петнадесетина години в САЩ, в противовес на „Черния петък" – празникът на консуматорството, започна движението „Щедрият вторник". Няколко дни преди един вторник ние започнахме и нашия призив за набиране на средства за камиончето за топла храна. Желаещите могат да помогнат с DMS на номер 17777.

- Сега ли е трудно човек да живее по християнски или преди десетилетия?

- Вероятно ще шокирам читателите, но дори не е важно да бъдеш християнин, за да си доброволец. При нас има дори атеисти. Доброто и любовта са универсалните категории, които обединяват хората от различни религии, култури и дори безбожниците. Всеки има сърце, знае какво е да го боли, да е сам, да е болен. Някои го научават по трудния начин, други сякаш от малки са научени да бъдат добротворци и имат вътрешната връзка с Бога, с Абсолюта. В крайна сметка, целият ни живот се оказва едно връщане към себе си, към общността от хора тук, а и на нашите предци, които не са тук, но живеят някъде там или нашите неродени деца, които също живеят там някъде.

- Сега когато хората са обърнати предимно към собственото си благополучие и здраве, какво не достига на обществото?

- Оказва се, че колкото повече се стараеш да придобиеш, толкова по-малко имаш. Това не е някакво мистично или метафизично преживяване, а един от най-широко разпространени закони в света. Отделно, всички знаем, че много по-добре е даваш, а не да взимаш, защото всички блага, всичко, което имаме, не е наше. То ни е дадено временно, защото самите ние сме временни. Това, което липсва много често в живота ни е да споделим нещо, което притежаваме, та било то и една купичка супа. Най-доброто от всичко е да споделим сърцето си, да сме отворени към другия човек. Не само ние, българите, но и цялото човечество е преминало през безчет трудности и изпитания. Само, когато сме единни, само тогава сме силни. Вижте мравките, пчелите – тези задружни общества. Ние не знаем по какъв закон и по какъв начин те общуват помежду си, какъв е този колективен разум, за който често се говори, но те ни показват, че общността е важна. Ще настъпи ден, когато никой от нас няма да е тук. Докато сме тук обаче, трябва да продължим доброто на нашите предци, а след нас, нашето добро да продължат други. Само така бихме могли да вървим напред и да се развиваме, а не само да оцеляваме. Неща бъдем по-добри. Нека бъдем повече човеци.


Българската Коледа помогна на 400 деца

Българската Коледа помогна на 400 деца

Дарените средства за лечението им са близо 640 000 лв., те са за медикаменти, рехабилитация и помощни средства
Апаратура за 2 млн. от Българската Коледа

Апаратура за 2 млн. от Българската Коледа

През май със средства от кампанията са подпомогнати още 83 деца, казват от Президентсвото
Българската Коледа помогна на още 256 деца

Българската Коледа помогна на още 256 деца

Подкрепата за лечение и медикаменти е в рамките на настоящото 19-то издание на инициативата, което продължава до края на ноември тази година
Българската Коледа с рекордна подкрепа

Българската Коледа с рекордна подкрепа

Даренията за деветнадесетото издание възлизат на 3 070 000 лева, това е най-високата сума през последните петнадесет години
Как празнува светът

Как празнува светът

Въпреки инвазията на Омикрон, все повече държави избраха да посрещнат 2022 по традиция

Без заря на Нова година у нас

Без заря на Нова година у нас

В София няма да има и традиционното празненство „Шоу под звездите" заради епидемичната обстановка
2021 г. като функция на две неизвестни

2021 г. като функция на две неизвестни

Безкрайността на пандемията и изборите нажежиха страстите до краен предел, а крайният резултат е като баснята на Езоп за меда и мухите

Лекарите искат малко спокойствие

Лекарите искат малко спокойствие

„Българската Коледа" за поредна година помага на болни деца и лечебни заведения. Как тя ще го направи за МБАЛ-Добрич, как се справят там лекарите през пандемията, попитахме управителят на болницата д-р Георги Желязков.
Урок по силен дух

Урок по силен дух

За мечтите и за тази да се изправиш, разказва 27-годишният Сейхан Ибиш, дкато разнася храна в инвалидна количка
Съчетавайте празничната трапеза с движение

Съчетавайте празничната трапеза с движение

Забравете за такситата, така ще подпомогнем проблема с храносмилането след преяждане, казва доц. Теодора Дърленска
1 2 3 4 5 ... 6 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ