Интервю

Време е трудът на лекарите да се остойности

04-01-2022 06:53
Докато парите за профилактика са малко, ще харчим повече за лечение на усложнения, казва д-р Георги Цигаровски Време е трудът на лекарите да се остойности
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Нa прага на Новата година и дни след 73-я извънреден събор на Българския лекарски съюз попитахме медиците удовлетворително ли са от новия анекс на Национакния рамков договор, защо в здравеопазването се наливат все повече пари, а не са доволни нито пациентите, нито лекарите и защо българинът отказва да се ваксинира. На всички тези въпроси отговаря д-р Георги Цигаровски. Той е председател на Пловдивската регионална колегия на БЛС и общопрактикуващ лекар.
- Д-р Цигаровски, как започва новата година за българските медици?

- За нас, лекарите, 2022-ра започва с умора, но и с надежда, че ще успеем да се справим със задаващите се предизвикателство. Надявам се да се изнесат повече дейности от болниците в извънболничната помощ. Да се акцентира повече върху профилактиката, за да имаме по-малка необходимост от лечение.

- Кои са най-важните проблеми, с които прекрачвате прага на 2022 г. в болничната помощ? А в извънболничната помощ?

- Всичко е свързано с очакваната пета вълна от КОВИД-19 и новият вариант Омикрон, както и липсата на остойностяване на медицинските дейности, което е пряко свързано с труда на медиците. Парливите проблеми в здравеопазването ни са много, но тези две са най-горещи.

- Кои са най-спешните решения, които очаквате от новия кабинет в сферата на здравеопазването?

- Очаквам новият кабинет за възможното за компенсиране на инфлацията, за да могат лечебните заведения да си платят сметките за електричество, вода и отопление. В противен случай би било застрашено съществуването им. И съвсем не на последно място, най-сетне здравната реформа да бъде завършена, защото тя е започната още преди 21 години, но краят й не се вижда. При това, тя трябва да бъде завършена във всичките й части както в болничната, така и в извънболничната помощ. Трябва да се съобразят оптимално съотношенията между различните пера – лекарства, изследвания, извънболнична и болнична помощ така, че да бъдат като в нормалните западни държави. Както вече казах, трябва да има и компенсация на инфалцията за лечебните заведения.

- Как гледате на идеята за отпадане на търговския статут на болниците – ще помогне ли това и как, или напротив?

- Отпадането на търговския статут на болниците няма да помогне по никакъв начин за по-доброто развитие на здравеопазването у нас. Дори да не са търговски дружества, те пак трябва да издават фактури, да извършват финансов операции, за които се изисква юридическо лице. Трябва да се даде повече яснота какви ще бъдат лечебните заведения и как ще действат, след като няма да бъдат търговски дружества - нещо, което сега не е ясно.

- Според Вас има ли нужда от още болници? Как гледате на идеята за въвеждане на едногодишен мораториум за разкриване на нови дейности с някои изключения като инфекциозни и детски?

- От една страна се казва, че няма нужда от нови болници, а от друга, има региони, в които има нужда от повече лечебни заведения. При криза, както се видя по време на пандемията, те се оказват недостатъчни. Когато се говори за количество болници, трябва да се знае за коя част на страната става въпрос. Едно от предизвикателствата е да имаме равномерно разпределение на медицинските ресурси и по-равномерен достъп до медицинска помощ в цялата държава, защото той е осигурен на хората, но в големите градове. Съвсем различно обаче е положението в малките населени места и в периферията. Някой пита дали да не се въведе задължителна национална здравна карта. Според мен не би трябвало тя да е задъжителна, за да не става повод за санкции.

- Неотдавна се проведе 73-я извънреден събор на БЛС, на който бяха уточнени параметрите за преговори по анекса. Доволен ли сте от постигнатото?

- Определено съм доволен особено, ако се сбъдне по-оптимистичният вариант. Казвам го под условие, защото дали ще стане факт или не, зависи от предстоящите преговори между БЛС и НЗОК, както и от параметрите, които ще бъдат заложени и обнародвани от Народното събрание в бюджета за 2020 година. Затова и умишлено не се спират и не коментирам цифрите. Надявам се обаче наистина това да се случи, тъй като то е важно за здравеопазването в България и за здравето на българските граждани. Според предварителните параметри, разпределението по пера е балансирано по видове помощ. Ако се спази, то би осигурило една по-добра и ранна диагностика в доболничната специализирана помощ. Ще даде възможност и за по-добра профилактика вместо само да лекуваме късни и тежки последствия на заболяванията. Всичко това зависи и от волята на здравната каса, и от волята на депутатите в Народното събрание. До скоро средствата за доболничната помощ бяха несъотносимо по-малки от тези за болничната. Сега, с предлаганите параметри за анекса се надяваме това да бъде преодоляно. В развитите държави има определено съотношение между първичната извънболнична помощ и болничната. Това дава възможност за повече профилактика и по-ранно откриване на заболяванията, а това е много по-добре и за хората, и за спестяването на средства от лекуване на по-късни усложнения. В България сме все още много далече от това. У нас вместо 15-20% за доболнична помощ, имаме 6,7 на сто. В страната ни по-голям е делът за заплащане на лекарства, отколкото този за лечението, което не е най-доброто, колкото и да изглежда на пръв поглед хуманно. По-добре е да нямате нужда и да не стигате до медикаменти, но за това са необходими повече средства точно за профилактика. Постига се още със здравословен начин на живот, промяна на диетата и на всекидневното поведение. Оказва се, че българинът влага повече пари за цигари и прекаляване с алкохола, отколкото за здраве. Това не говори добре за нас, като нация. Казвам го по повод на гласовете, които казват, че все повече и повече пари се дават за здравеопазване, а ефектът е малък. Как да има ефект, питам аз, след като сами правим всичко възможно, за да се саморазрушаваме.

Например в Холандия, където стандартът на живот е около десет пъти по-висок, отколкото този в България, се отделят 33 пъти повече средства за здравеопазване, отколкото в нашата страна. Добре е да инвестираме в здравето си, за да сме живи и здрави, както ще си пожелаем по празниците.

- Минахме и четвъртата вълна на пандемията сме. Според Вас, какво старо се затвърди по време на нея и какво ново се случи?

- Усилията на всички медицински структури са насочени към намаляване на смъртните случаи и инвалидизацията вследствие на КОВИД-19 за която се говори много малко. Тепърва ще стават ясни измененията след преболедуването му и колко пациентогодини живот са загубени в резултат на болестта. Очаквам да имаме още по-голяма щета от постковид синдрома, за който се говори в момента. В тази вълна ще се затвърди, че ако човек не е ваксиниран, има по-голям риск да се разболее, още по-голям риск да влезе в болница и още по-голям риск да умре. Ако е имунизиран, рискът е по-малък, тъй като и ваксинираните боледуват понякога. Преболедувалите от около преди година от първите варианти на коронавируса сега боледуват втори път. Има колега от КОВИД отделение, който е боледувал и трети път. При ваксинация вероятността да се изкара болестта тежко или да се влезе в болница е много по-малка, както и вероятността за летален изход. Още преди тази вълна не се случи добра комуникация с хората, не бе им обяснено съотношението полза – риск при имунизацията. В резултат останахме на опашката в Европа, като една необразована страна – нещо, от което ме боли.

- Защо се случи това, какви страхове се събудиха у българина?

- На нас не ни е необходима само проваксърска кампания. Нужна ни е проздраве кампания. Защо се стигна до провала ниско ваксинационно покритие, ще трябва да кажат социолозите, а не ние, лекарите. Имам усещането, че отказът от ваксинация е и във връзка с недоверието на нашите съграждани към всички институции.

- Имате ли надежда, че сега при новото правителство тенденцията и нагласите към ваксинационния процес ще се обърнат?

- Надявам се това да се случи. При едно добро управление, няма начин тенденцията да не се обърне. Факт е, че броят на ваксинираните, макар и бавно, се увеличава. Тъжното е, че в голям процент от случаите хората идват да се имунизират, след като са изгубили някой свой близък от КОВИД-19.

- Още в началото на пандемията някои лекари започнаха да дават подвеждаща информация, последствие определено се изявяваха и се изявяват като антиваксъри. Не Ви ли се струва, че БЛС и Етичната комисия бяха доста плахи по отношение на такива прояви?

- Пловдивската лекарска колегия зае категорично становище по отношение на имунизациите. Това стана малко след избирането на новия управителен съвет и избора ми за негов председател. Скоро след това ние взехме категорична позиция по този въпрос. Имахме и съвместна инициатива с Медицинския университет в Пловдив, Регионалната здравна инспекция и областната администрация. Всички заедно призовахме хората да се ваксинират срещу КОВИД-19. Отправихме и нашите критики към колеги, които се изказват в антиваксърска линия. Смятаме, че по-силна позиция на БЛС по този проблем винаги би била възможна. Въпросът беше, че ние поддържаме своето мнение срещу такива изказвания, но не знаем как да действаме по-нататък без да нарушим правото на словото. Точно фалшивите новини по отношение на КОВИД-19 и ваксинациите ни изигра лоша шега. Това е илюстрация какви са възможностите ни и какъв избор правим, като народ.

- Трябва ли, според Вас, издаването на фалшиви сертификати да се инкриминира като престъпление по НПК и делата за такива нарушения да влизат в съда по бързата процедура, както тези за футболното хулиганство?

- Тази идея е добра и трябва да се обсъди. Бих добавил обаче, че трябва да се инкриминира и ползването на фалшиви сертификати, защото да ги издаде някои има огромен натиск от страна на ползвателите им. Колкото до санкцията, тя може и да не е най-голямата възможна, но да се налага и изпълнява, защото в България сме се нагледали на добри закони, които не се прилагат. Освен глобите за превишена скорост, не се сещам други да се налагат и събират редовно. Все ще се намери вратичка за заобикаляне.

- КОВИД зоните разтовариха ли работата на личните лекари?

- За моята лекарска практика не мога да кажа, че те я разтовариха. Основната тежест в извънболничната помощ по време на четвъртата пандемична вълна остава на нас, общопрактикуващите лекари. Някои си мислят, че сме забогатели от КОВИД-19, но няма такова нещо. При друга ситуация, вършейки обичайната си дейност, щяхме да имаме по-добър финансов резултат. Освен това, нямаше да сме толкова уморени и изтощени. Дори на рождения си ден давах консултации на пациенти по 21.45 ч., а вкъщи семейството ме чакаше със сложена маса.

- Всяка година парите за здравеопазване се увеличават, но нито пациентите са удовлетворени, нито лекарите. Защо?

- Така е, и остават по-малко от парите за цигари и алкохол. Причините са много. Може би, неудовлетвореността идва от очакванията. Наши сънародници, които са живели или живеят в чужбина, когато се върнат тук започват да оценяват много високо българското здравеопазване. Тук то е много по-достъпно, чака се по-малко за специалист, може да се стигне лесно до професор за консултация. Освен това, има много повече медикаменти, които се покриват от НЗОК. Ако в Англия, например, лекарствата за понижаване на холестерола се броят на пръсти, то в България те са много повече. Новостите у нас пристигат също много бързо, някои дори се внедряват по-рано, отколкото в другите страни. Всичко това обаче не се оценява, не се вижда, не се знае. В крайна сметка, за да функционира нормално системата, са необходими повече средства. Това ще се случи тогава, когато страната ни, като държава, достигне по-високо икономическо развитие и до определени нива на производителност на труда. Тогава ще има и повече ползи за здравеопазването, то ще бъде още по-добро. Сега има много паразитни неща, които могат да се изчистят. Доста дейности могат да бъдат изнесени в доболничната помощ така, че в болниците да останат по-сложните случаи, като ще има повече средства за заплащане на колегите. Вече 20 години, от началото на здравната реформа, но все още 50 клинични пътеки са недофинансирани. В България за извънболнична помощ средствата са 6,7%, докато в другите държави те са от 15 до 20 на сто. Ако това се случи и у нас, ще дойде и удовлетвореността на пациентите. Сега нещата са такива, че лекарите често трябва да правят от нищо нещо, неуредиците рефлектират върху тях. Време е трудът на медиците да се остойности. Всеки министър в годините обещаваше да го направи. Екипите му правеха оценката, виждаше се колко много пари трябват и колко не стигат, доклада по въпроса влизаше в някое дълбоко чекмедже. Надявам се сега тази практика да приключи и това да се случи. Една такава промяна би балансирала нещата. Ще има хора, които според експертизата и опита ще работят на по-висока цена, други на средно висока. По този начин няма да има заплащане под себестойността на клиничната пътека. Имам надежда, защото този път БЛС ще седне на масата на преговорите с най-изчистената стратегия и готов за план преговори и действие по отношение на анекса към Националния рамков договор.


Заведенията няма да спазват вечерния час

Заведенията няма да спазват вечерния час

При проверки и глоби, са готови и на протест на жълтите павета, казват от бранша
Oнлайн обучение в още градове

Oнлайн обучение в още градове

До края на седмицата дистинационно ще учат големите ученици от Ямбол и Сливен и още осем общини, сред които и Пловдив
Пациентите искат ново удължаване на протоколите

Пациентите искат ново удължаване на протоколите

Те настовят да се регламентира и снабдяването с лекарства до дома на хронично болните, които са под карантина
В НС със зелен сертификат от днес

В НС със зелен сертификат от днес

Същото изискване влиза в сила и за сградите на образователното министерство
4 зони на прага на Етап 3 от пандемията

4 зони на прага на Етап 3 от пандемията

Това показва картата на страната, която отчита заетостта на интензивните легла
2847 са новите случаи на КОВИД

2847 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 13 268, показват данните на Единния информационен портал
Ще актуализираме здравната карта

Ще актуализираме здравната карта

Измина малко повече от месец от формирането на новото правителство. Изгради ли новият екип в ресорното ведомство визията си за промени в болничната сфера, да очакваме ли ограничаване на безкрайното роене на лечебни заведения у нас и мерки за преодоляване на кадровия им дефицит, попитахме ресорният зам. министър д-р Петър Грибнев. 

Без зелен сертификат при 60% ваксинирани

Без зелен сертификат при 60% ваксинирани

Вторият критерий, при който документът ще спира да действа е, ако заетостта на интензивните легла с КОВИД падне под 5%, обясни Кирил Петков

Лозенец пак с нов директор

Лозенец пак с нов директор

Д-р Христо Стоянов ще е временно изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс, съобщиха от МЗ

Децата излизат във ваканция

Децата излизат във ваканция

Противоепидемичните мерки в столицата се затягат заради високата заболеваемост, реши междувременно Областният съвет по здравеопазване
1 2 3 4 5 ... 693 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ