криза

За смисъла на една сестра

21-12-2021 05:43
Опитът и науката са доказали, че оптималното съотношение на тези специалисти към пациентите е 1:4, тогава се спасяват животи, у нас то може да стигне до 1:40За смисъла на една сестра
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Медицинските сестри в България се топят като сняг в зима от времето на климатичните промени – не веднага, но пък достатъчно бързо, за да не видиш преспите. Проблемът през последните години стана толкова сериозен, че дори накара служебният здравен министър да обещае стандарт по здравни грижи. Такъв обаче така и не се появи, което още веднъж показва, че колкото и да е важна темата, тя остава неразбрана.

Десетилетия наред в България упорито се градеше една теза – че здравеопазването у нас има един основен проблем – недофинансирането. Явно управляващите приеха, че това е рецептата за подобряване на системата и през последните пет години удвоиха средствата в сектора, а заради пандемията й дадоха и бонус. Резултатът беше покъртителен – увеличиха се броят на болниците и нивото на смъртността, а броят на медиците и най-вече на сестрите сред тях продължи драматично да намалява. Единственият друг показател, който така рязко се понижи в годините, бе удовлетвореността на пациентите от грижите, които получават. Всичко това по безспорен начин доказа, че лозунгът „повече пари за по-добро здравеопазване" е напълно погрешен, а качеството на медицинските услуги очевидно не е проста производна на една единствена величина – увеличаването на финансовите средства в нея. Очаквано, уравнението е доста по-сложно, а сред най-важните неизвестни в него се оказаха кадрите и по-точно медицинските сестри. За да се разбере това обаче, е нужно да се знае какъв е смисълът от работата на една сестра.


Примерът на Австралия


Там има един регион – Виктория, където делят най-новата история на държавните болници в здравната си система на преди и след 2000 г. - точно заради разбирането към медицинските сестри. 87 са обществените болници в областта, преди 21 години те са били в сериозна криза, аналогична на нашата. Лечебните заведения са изпитвали сериозен недостиг на кадри, все повече сестри са напускали, а недоволството на пациентите от грижите в тях е растяло и е водело до нарастващ отлив от услугите им.

През 2000 г. обаче Австралийската федерация на сестрите и акушерките успява да наложи нова философия на работа в тези лечебни заведения. В тях се възприема идеята да се въведе съотношение между броя на пациентите, които може да обслужва една сестра в болница на смяна. То зависи от големината и вида на отделението, но основното е 1:4 или 4 пациенти на една сестра. Такова е съотношението за повечето отделения в болници за активно лечение през деня, а за нощните смени е 1:8, в неонатално интензивно отделение обаче съотношението е 1:2, а в спешните отделения – 1:3, плюс една сестра на разположение и т.н.


Резултатите


Те са толкова добри, че изискването започва да се прилага във всички болници за активно лечение в Австралия, а през 2004 г. съотношението сестра : пациент е въведено и в болниците в американския щат Калифорния. Времето показва, че на него започва да се гледа все по-сериознo навсякъде по света.


Защо


Опитът на Австралия доказва, че съотношението сестра:пациент може да спаси много човешки живота, от него зависи качеството на получаваната медицинска грижа, бързината и степента на възстановяване на болния човек. Благодарение на правилото болниците във Виктория спират да изпитват кадрови недостиг, времето за прием на пациентите се подобрява, както и възможностите за посрещане на нуждите им. Оказва се, че всеки допълнителен пациент на една сестра води до 7% увеличение на вероятността да почине в следващите 30 дни от изписването си от болница. Също така увеличава с 23% възможността сестрата да развие бърнаут, а при малките пациенти – нараства с 11% шансът да бъдат повторно хоспитализирани в рамките на 15-30 дни след изписването му. В същото време повишаването на броя на квалифицираните сестри с 10% намалява смъртността в болниците и рисковете от усложнения с 4%. Комбинацията от повече сестри с добра квалификация води до значителна редукция на усложнения като кръвоизливите, сепсисите, шоковете, белодробната недостатъчност, паданията, грешките при даването на медикаменти, инфекциите след рани и др. Тези наблюдения са подкрепени и от изследванията на проф. Линда Айкън от университета в Пенсилвания, които са проведени в 30 страни.


Какво се случва у нас


Официален отговор на този въпрос няма. Държавата не желае да направи анализ, защото тогава ще трябва да закрие или редуцира дейността на половината болници в страната. Остават наблюденията на работещите в сектора. Според данните на НСИ в страната в края на 2020 г. има 29 717 лекари и 29 160 сестри или съотношението лекар:сестра е около 1:0.9. В болниците обаче нещата са малко по-различни, там работят 17 054 лекари и 18 701 сестри, тоест съотношението е 1:1. Това обаче е доста далече от какъвто и да е стандарт, какъвто у нас така или иначе няма. И все пак, ако приемем, че преди 30 години, в началото на Демокрацията, изкривяванията в системата са били по-малки, то тогава у нас е имало 28 хил. лекари и 53 хил. сестри, тоест съотношението е било вероятно 1:3, тъй като повечето сестри отново са работели в болниците.

За съотношение сестра:пациент официални данни няма откъде да вземем, съвсем удобно то не се мери по никакъв начин. Според наблюденията на съсловната организация на професионалистите по здравни грижи обаче то е далече от 1:4, а по време на пандемията е още по-изкривено.

Сега има отделения, в които 1 сестра и 1 лекар се грижат за 50 и повече пациенти, а преди това отговаряха за по 30 пациента, казва Милка Василева, председател на БАПЗГ. За съжаление вместо да се подобрява към момента тази диспропорция ще се увеличава.

От началото на тази година до края на юни 2 хил. сестри са се пенсионирали, а една четвърт от останалите 21 хил. са в пенсионна възраст, показват регистрите на БАПЗГ. А това означава само едно, ако няма спешни мерки, смъртността сред пациентите ще се увеличава, а качеството на грижите в лечебните заведения ще е все по-ниско. Дали болниците ще започнат да затварят заради липса на персонал е въпрос с по-сложен отговор, защото и към момента част от лечебните заведения трябваше да са го направили, но очевидно винаги има вратички.


Кои са те


На практика се крият в масовото нарушаване на Кодекса на труда (КТ). Колегите, които работя 12 часа нощна смяна, отиват да работя на друго място, вместо да почиват, признава Милка Василева. На същото мнение са и от КНСБ.

Сега лъсна истината в пандемията, оказа се, че много от сестрите работят на два договора, в едното отделение се водят като медицинска сестра, а в другото отделение като медицински регистратор, казва Пламен Радославов, заместник-председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването. По този начин се оказва, че в една болница, ако са се водели на график 60 сестри, всъщност има 40. По този начин - с два графика се бяга от КТ, на хартия всичко е наред, но в действителност не е, допълва той. Никой от властите обаче – нито здравни, нито социални, искат да покажат големината на проблема, защото той води след себе си нуждата от непопулярни решения като преструктуриране на болничната система и закриване на лечебни заведения, които са изпразнени от съдържание, както и ограничаване на новите инвеститорски амбиции за мега структури с по 500 легла или на 12 етажа.


Как стигнахме дотук


С поредица от грешни ходове в реформата на здравната система, които я превърнаха в удобна хранилка за шепа инвеститори, директори на болници и фармацевтични компании. В тази система сестрите останаха сред най-ощетените и избягаха в чужбина или в други сектори.
Ако стартовата заплата за тях беше 3 минимални, поне няколко хиляди щяха да останат и нямаше да емигрират, казва Милка Василева. Но заплащането не е единственият проблем.

„България е пълна с парадокси – разкриват се болнични легла при намаляващ персонал, хората боледуват все повече, защото населението застарява, има лоши навици и ниски доходи. Тези хора ще тежат повече на социалната и здравната система, а няма да има кой да им обърне внимание. На преговорите за всеки колективен трудов договор (КТД) се опитваме да вдигнем основните заплати, но има бясна съпротива от страна на работодателите, които не искат да ги увеличават. Така стигаме до момента, когато понякога средните заплати могат да са много високи – над 2-3 хил. лв., но те са кървави, защото са на цената на извънреден труд: вместо да почиваш – работиш", обяснява д-р Радославов.

За съжаление вече не е въпрос само на пари, а на отношение, организация, справедливо разпределение на средствата, категорична е и Милка Василева. У нас това няма как да стане, защото, за да има ред, са нужни правила, а тук такива няма. И както стана ясно през годините никой не иска да ги въведе.

„Сега няма стандарти, които да налагат разпределение лекар:сестра или сестра : пациент. С предишния министър достигнахме до съгласие за разработване на стандарти за специалисти по здравни грижи, но дори да направим нещо много добро няма как да се приложи, защото няма физически медицински сестри", казва Милка Василева.


Прогнозата


При нормална ситуация, в която сестрите трябва да работят на едно място, поради липсата им, ще се затварят болници, категорична е тя. И отново най-много ще пострадат по-малките региони. Защото недостигът е навсякъде, но най-голям определено е в общинските болници, където са най-застаряващите сестри.

Ако продължаваме по този начин и не се вземат мерки още утре, до 5-6 години ще има масово затваряне на болници, а българските пациенти ще страдат още повече, категоричен е и д-р Радославов. А това би означавало, че колкото и нови болници да отворим, колкото и пари да налеем в системата, пациентите няма да имат достъп до медицинска грижа. За съжаление никой не е оптимист, че ще се намери политическа воля за промени в името на хората, а не на групата, паразитираща върху здравните осигуровки на обществото.

Лобитата са много силни, разпределени са едни много пари, ще бъде много трудно да се прави промяна, но в противен случай ще останат само няколко лъскави частни болници, които ще са недостъпни, а пациентите ще последват съдбата на умиращите по стълбите от втората КОВИД-вълна на някоя изостанала общинска болница, добавя д-р Радославов. И как да спори човек с него, като е точно така.


Има нужда само от още болници за долекуване

Има нужда само от още болници за долекуване

Инвеститорските заявки за разкриване на нови болници в последните две години не спират, коректна ли е оценката на агенция „Медицински надзор", трябва ли да се направи преоценка на Националната здравна карта, след като стана ясно, че населението е намаляло с 800 хил., попитахме проф. Асен Балтов.
Обновяват офертите за Спешна помощ

Обновяват офертите за Спешна помощ

Фирмите имат срок до 26 януари да актуализират цените си, става ясно от обявлението на МЗ
МВР-болница може да отиде в МЗ

МВР-болница може да отиде в МЗ

Предстоят структурни и функционални промени във ведомството на вътрешните работи, каза министър Бойко Рашков

Запазват парите на личните асистенти

Запазват парите на личните асистенти

От „Продължаваме промяната" предлагат поправка в бюджета, за да се компенсират пенсионерите с намалените доходи след индексацията

Ново нападение над медик

Ново нападение над медик

БЛС сезира прокуратурата, вербална и физическа агресия е проявена към личен лекар от Русенско
Болниците и НЗОК си стиснаха ръцете

Болниците и НЗОК си стиснаха ръцете

И през тази година ще действа Методиката, а лимитите на клиниките ще запазят стойностите си от миналата година

Орязаните бюджети отвориха големи проблеми

Орязаните бюджети отвориха големи проблеми

Как се справят лечебните заведения с намалените пари в условията на покачване на цените, възможно ли е да се реши проблемът с дефицита на лекари и какво очакват мениджърите от новите управляващи. Това попитахме Красимир Грудев
НЗОК покани болниците на среща

НЗОК покани болниците на среща

Причината са притесненията на лечебните заведения, че бюджетите им за годината ще са орязани

Вдигат парите за преглед в спешните отделения

Вдигат парите за преглед в спешните отделения

Мярката е част от опитите на здравното министерство да компенсира болниците заради повишените сметки за ток

Ще ни трябват ли болници и след пандемията

Ще ни трябват ли болници и след пандемията

Лечебните заведения са изправени пред сериозни финансови затруднения заради намалените си бюджети

1 2 3 4 5 ... 306 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Януари 2022 Предишен Следващ