Интервю

Да подхождаме с любов и търпение към другите

24-12-2021 07:07
На е време за многолюдни събирания, да посрещнем празника с близките си, човек е с Бога, когато е сам, казва отец НиканорДа подхождаме с любов и търпение към другите
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
До Рождество Христово остават броени часове. Какво е духовното измерение на празника, имаме ли сили на прошка и любов, как от финансист на Световната борса се става монах, какво съчетава човек в себе си, попитахме архимандрит Никанор. Той е игумен на Гигинския манастир „Свети свети Козма и Дамян".
- Отец Никанор, часове ни делят от Рождество Христово. Какво е духовното измерение на празника?

- Всички, дори атеистите, знаят евангелското събитие за раждането на Спасителя Иисус Христос. Рождество Христово показва колко голяма е Божията любов, милост и снизхождение към човека. Затова е редно и всеки един от нас, поне малко, да се опитаме да подражава на Бога в това велико дело, във въчеловечването Му за спасението на хората. Човечеството наследи греха от непослушанието на Адам да откъсне от забранения плода, този за познаване на доброто и злото. За човешката душа повече нямаше никакъв шанс. Като даде Своя Единороден Син за спасяване на човечеството от греха, Бог ни даде пример как трябва да се отнасяме със своите ближни. Към тях трябва да подхождаме с прошка, снизхождение, търпение и най-вече с любов.

- Имаме ли душевни сили ние, българите, да проявим снизхождение, да дадем прошка и любов?

- За съжаление, нямаме. От нас не се изискат толкова сили, колкото желание. Проявим ли го, ще дойдат и силите да поставим началото. Когато се стараем да постъпваме според Евангелието, самият Бог ни дава сили. Проблемът е, че заради оскъдялата ни любов отнапред, за двете години, през които живеем в условията на пандемия, изчерпахме силите си за доброто. Както е казано в някои пророчески слова, като се приближим към края на дните, у човеците ще оскъдее много добродетелта. Това го виждаме точно в този период. Вместо да потърсим своята лична отговорност за това, което Бог допуска, предпочетохме точно както нашия праотец Адам след грехопадението да сочим с пръст другите за виновни. Едни други се посочваме, едни други се обвиняваме. Никой не си дава сметка, че пандемията нямаше да се случи, ако не бяхме извършили някои наши си грехове, за които си мислим, че нямат никакво отношение към Вселената. Точно обратното е – те, нашите грехове имат огромно значение за случващото се наоколо. Примери за това ни дава още Старият Завет. Преди да бъдат погубени библейските градове Содом и Гомор Авраам се пазареше с Бога, че ако има поне пет праведника в тях, да не бъдат унищожени. Оказа се обаче, такива ги нямаше и градовете бяха погубени.

- Нима искате да кажете, че пандемията е репетиция за глобален катаклизъм?

- Нещата изглеждат много песимистично дори за мен, а аз съм човек, който гледа много оптимистично. Църквата единствена е в състояние да оздрави обществото. Православието е може да даде на човечеството още години, още време. Виждаме обаче, че нашата Църква и нашите вярващи сами са все още много духовно болни. Самата Църква е болна и уви, тя не би могла да помогне на обществото ни да се оздрави и да тръгне в нов път.

- Толкова ли е безнадеждно положението?

- Бог слезе на земята, като веднъж се роди в човешка плът. Веднъж Той страда на кръста и веднъж дарува изкупление на греховете, като така даде възможност за спасение на целия човешки род. Господ Иисус Христос основа една Своя Църква. Ние нямаме никаква възможност да стигнем до Него, освен чрез общението си с Нея, с Неговата Света Църква. Когато нещата в нея не са наред, когато вярващите в нея изменят на Христос в полза на идеологии, политика, съвременни идоли, няма кой да спаси и поправи нещата. Те остават непоправими и когато някои хора днес говорят за Апокалипсис и разпространяват очевидни глупости за ваксинацията, за някаква глобална диктатура, е точно обратното. Наистина, краят се приближава, но не заради външните неща, а защото солта е изгубила силата си. За тези, които не знаят, така Христос нарича своите последователи, християните. Ние самите гоним от сърцата си Божия дух и ги изпълваме с користолюбие, с духа на идолопоклонството и нечистотата. Изпълнили сме ги до такава степен, че за него не остава никакво място. Когато ние, православните християни го правим, откъде могат да дойдат спасението и надеждата?! Няма как духът на Истината да се настани при нечистотията в нашите сърца, защото в тях са се приютили безброй измами и самоизмами.

- Как в такова състояние можем да посрещнем Рождество Христово?

- С покаяние и желание за промяна, с обръщане на целия ни ум и сърце към едничкото, което ни е потребно, а това е Светото Евангелие. Да не забравяме какво казва Спасителят на двете сестри: „Мария избра по-добрата част, която няма да й се отнеме". Надеждата никога не трябва да угасва в нас. Просто, трябва да имаме решимост да поправим грешките си, решимост да посрещнем Христос, а не да приемаме негови заместители, които лесно ни се предлагат, а нашето греховно и грехолюбиво естество приема с желание. Ние винаги желаем да намерим правила, някакъв външен закон, търсим външни и формални действия, които да извършим, за да се спасим. Спасението е друго.

- Какво тогава е спасението?

- Спасението е да се изпълни сърцето на човека с Дух Светий. Мнозина се хвалят, че са изпълнени с него, но когато виждаш немирен дух, жлъч, безредие, непокорство, похулване на църковния авторитет, разрушителност, егоизъм, неспособност за никакъв позитивен градеж в такъв човек, такъв не може да бъде изпълнен с Дух Светий.

- Преди време казахме, че човек, който прави добро и от сърцето му излиза светлина, ще направи света по-хубав. Твърдите ли го още в тези две трудни години?

- Да, разбира се, защото правенето на добро е естествено състояние за човека. Друг е въпросът, че някои упорито го отхвърлят и не искат да вършат това, което извечно е заложено в тях – доброта и любов към ближните. Този, у когото Светата Троица е дошла и си е сторила жилище, той живее в рая още тук, на земята. В това е смисълът на Църквата. Раят не е нещо, което човек ще получи в резултат на изпълнението на някакви действия. Това не е като заплатата, която се получава в края на месеца. Напротив, той е Царството небесно дошло в сила още тук, на земята. Свети Симеон Нови Богослов казва, че християните, които духовно не видят присъствието на Бога в този живот, няма да Го видят и в другия живот. Съвсем естествено е, когато сърцето на човека е изпълнено с мир, любов, богожелание, той не може да види недостатъците и греховете на света. Такъв човек не е с нищо виновен, че гледа на всички откъм добрата им страна и често става мишена на хули, обиди, подигравки. Това наблюдавам всеки ден и ми става болно заради тази обща болест в Църквата, за която вече споменах.

- Самият Вие дойдохте преди години в Църквата от света на бизнеса, икономист сте, играехте на Световната фондова борса. Как се случва такова обръщане към духовното, че и към монашеството?

- Бях намерих брега на покоя още преди да направя решаващата крачка към монашеството. Даде ми го вярата в Бога и упованието в Него. Изпитвах себе си с години, макар и да работех, да живеех мирски живот. Установих, че желанието ми за монашество не е някакво мимолетно увлечение. Това ме и накара да се откажа от служението на света и да се посветя изцяло, доколкото са силите ми, на служението на Бога, което е неразривно свързано и с ближния. Такава възможност намерих в манастира, тъй като в обителта всичко е общо. Тук е и най-удобното място човек да се пребори със своя егоизъм, тъй като се живее общежитиен, братски начин на живот. Всичко това беше назряло в мен още, когато играех на Световната фондова борса. Няма как да го обясня на човек, да ме разбере, ако сам той не го е изпитал. То не се обяснява само на нивото на разума.

- От години Българската православна църква настоява за по-активното изучаване на религия в училищата. Смятате ли, че това ще смекчи нравите в обществото ни?

- Детето се възпитава изцяло в семейството, но вероучението е това, което сее семето на доброто. Нашата държава допусна огромна грешка, че не възстанови този предмет след промените, както това направиха в Румъния. Само тридесет години по-късно виждаме каква е разликата между обществата, икономиката, живота в двете страни.

- Може ли да има баланс между народната традиция, каквато са броят ястия на Бъдни вечер и която често пъти е свързана с отгласи от езичеството, и християнската страна на празника?

- Човек е психо-соматично същество, тоест духовно-телесно. За него един празник няма да бъде пълноценен, ако е изживян само откъм духовната му страна. Според древната църковна традиция богослужението не свършва с отпуска на Литургията, а след трапезата, която е част от последованието. Краят му е, след като вярващите станат от нея, върнат се в храма и кажат още сугудба ектения и думите на служещия „Чуй ни Боже". Затова нещата не бива да се делят. В миналото, преди промените, заради обстоятелствата бяха изтикани на преден план чисто фолклорните моменти от църковните празници. Тази битовизация изключително много се е затвърдила по времето на социализма. На Бъдни вечер е вечерта на бдението. В нашия манастир слагаме скромна, постна трапеза. След това, ние, братството и гостите-миряни се събираме на нощно бдение, което завършва в ранните часове на 25 декември. Така ние сме едни от първите българи, които посрещат Рождество Христово с Литургия, която се отслужва след 00.00 часа.

- Очаквате ли много гости за празника?

- Не очакваме заради пандемията. Съобразяваме се разума, мерките и отговорността, която всеки един от нас трябва да проявява сега. Ние не сме паникьори, но противоепидемичните мерки трябва да се спазват и се спазват. По-добре е не само при нас, в манастира, но и в домовете на миряните да се събират по-малко хора предвид ситуацията. Не е необходимо това да ни натежава, да изпадаме едва ли не в апокалиптични психози, че е дошъл края на света и няма да се видим с много приятели и роднини. Сега не е време да се събираме, а да сме у домовете си. Нека го приемем като дадено ни от Бога време да сме с близките си и със себе си. Защото човек е с Бога, когато е сам. Пожелавам на всички и вярващи, и невярващи, и християни, и нехристияни, и на православни, и на инославни, и на ваксъри, и на антиваксъри, мир в сърцата и повече любов един към друг, за да имаме живот, изпълнен с благоволение.


Как празнува светът

Как празнува светът

Въпреки инвазията на Омикрон, все повече държави избраха да посрещнат 2022 по традиция

Без заря на Нова година у нас

Без заря на Нова година у нас

В София няма да има и традиционното празненство „Шоу под звездите" заради епидемичната обстановка
Важно е сърцето да си е на мястото

Важно е сърцето да си е на мястото

Да бъдеш апостол на доброто е възможно не само по Коледа. Да проявиш емпатия, но и активно да помогнеш можеш по всяко време. Това правят от близо две години „Доброволците на свети Георги". Трудно ли е да си доброволец, разказа Деян Петров.
2021 г. като функция на две неизвестни

2021 г. като функция на две неизвестни

Безкрайността на пандемията и изборите нажежиха страстите до краен предел, а крайният резултат е като баснята на Езоп за меда и мухите

Лекарите искат малко спокойствие

Лекарите искат малко спокойствие

„Българската Коледа" за поредна година помага на болни деца и лечебни заведения. Как тя ще го направи за МБАЛ-Добрич, как се справят там лекарите през пандемията, попитахме управителят на болницата д-р Георги Желязков.
Урок по силен дух

Урок по силен дух

За мечтите и за тази да се изправиш, разказва 27-годишният Сейхан Ибиш, дкато разнася храна в инвалидна количка
Съчетавайте празничната трапеза с движение

Съчетавайте празничната трапеза с движение

Забравете за такситата, така ще подпомогнем проблема с храносмилането след преяждане, казва доц. Теодора Дърленска
Щастието да даряваш

Щастието да даряваш

Добротата, приятелството, усмивката и помощта за другите, видяни през очите на три деца
Българската Коледа се запази като чиста идея

Българската Коледа се запази като чиста идея

Наскоро бе даден официален старт на "Българската Коледа". Инициативата, която обръща вниманието ни към онези дечица, които още от ранна възраст водят битка за живот и за здраве. Как кампанията им помага  и защо е важна за обществото ни, попитахме д-р Пламен Цеков.
Българската Коледа в УМБАЛ-Пловдив

Българската Коледа в УМБАЛ-Пловдив

Лабораторията на лечебното заведение вече разполага с модерен автоматичен хематологичен анализатор
1 2 3 4 5 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ