Българката – спасителка на милиони деца

Д-р Сребра Родопска създава БЦЖ ваксината, печели световна известност, в родината дълго време не й обръщат внимание

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Коя е д-р Сребра Родопска

Родена е на 17 април 1913 година в София. Родителите й са учители. В онези години, няма и половин век от освобождението, науката в България дори още не прохождала. Здравеопазването далеч нямало нищо общо дори с най-скромните медицински услуги на лекарски кабинет в някое затънтено днешно село. За леки, от днешна гледна точка, заболявания, по-заможните българи пътували в Германия и Австрия. Дори елементарното възпаление на ухо лекували във Виена. В такава картина на здравепазването в онези години и липсата на ваксините, които получаваме сега от детство, заболеваемостта и смъртността били високи. Точно кончината на малкото й братче от заушка насочва още от дете Сребра Родопска да се занимава с медицина. Завършва Медицинския факултет в Софийския университет. Впоследствие, в продължение на 30 години работи в Института по заразни и паразитни болести в София, наричан тогава Научноизследователски институт по епидемиология и микробиология. Впрочем желанието за създаването на ваксина срещу жълтата гостенка има необичайна история. То е вдъхновено от наблюдение, че доячките не развиват туберкулоза. Първи опити за разработването й правят д-р Албер Калмет и д-р Камий Герен в началото на XX-ти век чрез щама на mycobacterium bovis, форма на туберкулоза, която заразява говедата. Четири десетилетия по-късно, преди да се утвърди като име, на д- Сребра Родопска й се налага да изчете купища учебници, да слуша стотици лекции на европейски и съветски преподаватели.

Пътят на науката

През 1948 година д-р Сребра Родопска има невероятния шанс да замине за Париж и в продължение на една година да специализира в института „Пастьор" в екип, който работи върху живата френска ваксина срещу туберкулоза. Това не е просто шанс от съдбата. Властите я пускат да замине на Запад без да й създават пречки, както на останалите граждани, та било то и с научни цели. Просто, нейният съпруг е специалистът по вътрешни болести проф. Ташо Ташев, но по онова време е личният лекар на Георги Димитров. Това й отваря всички врати. От Франция д-р Родопска пренася нелегално щама в България и адаптира ваксината, използвайки съветския ваксинален субщам 374А. В Политбюро са доволни , очаква се страната също скоро да има своя ваксина срещу бацила на жълтата гостенка. В книга "Борбата с туберкулозата" Христо Михайлов описва, че екип на създадената в София лаборатория е получил "препоръка" от партията и одобрение за използване на московския ваксинален субщам 374А. Българският учен започва да произвежда малки серии, чиито свойства изпитва в лабораторни условия чрез въведени от нея методи на контрол. Оказва се, че новият щам е по-подходящ. Опитите потвърждават по-ниската му остатъчна вирулентност, но същевременно той е с по-висока му имуногенност.

Резултатът и преимуществата

Резултатът от „кръстоската" е впечатляващ. Ваксината не само дава много висок имунен отговор, но се оказва, че замяната на единия щам с другия поевтинява много българския продукт. Освен това, съветският щам позволява тя да бъде прилагана широко, защото в онези години е изключено в социалистическа страна, като България, да се допусне масово имунизиране с ваксина без руско участие. Още през 1951 година започва пераралното й прилагане на деца у нас. БЦЖ имунизацията става задължителна за всички новородени и подрастващи до 18 години, които имат отрицателен тест Манту, който отчита туберкулиновата чувствителност. Само за няколко години заболеваемостта от туберкулоза рязко се понижава.

Признанието идва късно

То обаче би могло и да не дойде, въпреки отличните резултати на продукта, създаден от д-р Сребра Родопска и масовото му прилагане. Властите мълчат за резултата. Ордени и медали няма. Откривателката е оставена да работи тихо в лабораторията. Просто, времената са се променили. Тялото на Георги Димитров отдавна е в мавзолея. Новите апаратчици не се интересуват от хората, създали нещо преди тях. На ред са и нови фаворити. Независимо, че БЦЖ ваксината вече се пилага широко в България, нейната създателка получава истинско признание от световната научна общностчак през 1956 година по време на първата техническа конференция в Женева. Оттогава досега тя се смята за най-добрата в света.

България става втората страна в света след Япония, въвела задължителното БЦЖ ваксиниране през 1951 година, като от българския опит днес се възползват повече от 180 държави. От 1991 година българската лаборатория е сред едва трите в глобален мащаб, одобрени от Световната здравна организация за доставчик на УНИЦЕФ.

Колкото до нейната създателка, д-р Сребра Родопска, тя доживява до 93-годишна възраст. Резултатите от нейната научна дейност опазват здравето и живота на милиони хора по света и до днес.