пазарно

Болници в непрекъснато развитие

15-12-2021 06:04
Или как безпрепятственият достъп до обществената хранилка на здравната каса под удобно затворените очи на държавата стимулират ненужното им роенеБолници в непрекъснато развитие
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

България е страната на парадоксите. Въпреки че населението ни всяка година намалява, а дефицитът на медицински специалисти се задълбочава, броят на болниците и клиниките в тях се увеличава. Или поне това показват инвеститорските заявки в МЗ.

16 са заявленията за разкриване на нови дейности в болниците, които са постъпили за последните два месеца на тази година - от края на септември до началото на декември. Обемът и видът им е различен, някои от тях са за разширяване на съществуващи отделения и клиники, а други гонят мащаба на чисто нови лечебни заведения. Заявките са както от частни, така и от общински, и държавни клиники. Има ли потребност от новите дейности и структури, както и какво стимулира появата им, са въпроси, по които властите винаги срамежливо мълчат, а накрая разписват разрешенията.


В конкретика


Отговор обаче могат да дадат самите заявки. В графата с „малките и средните" разширения можем да отнесем желанията, като това на "КОЦ - Бургас" за 5 легла за гръдна хирургия и повишаване нивото на компетентност на трето за Клиника по медицинска онкология. Макар и по-голямо, желанието на УМБАЛ-Бургас за разкриване на инвазивна кардиология в болницата е в рамките на съществуващите легла. В МБАЛ „Св. Иван Рилски" в Габрово искат да развиват "Ендокринология и болести на обмяната" и "Нервни болести". В МБАЛ – Никопол имат намерение да разкрият Отделение по физикална и рехабилитационна медицина с 5 легла. МБАЛ "Парк хоспитал" иска да повиши нивото на компетентност от II-ро на III -то на отделението си по медицинска онкология. МБАЛ – Ботевград - да има ортопедия и травматология с 3 легла. МБАЛ - Шумен пък настоява за нова дейност по "Ендокринолотия и болести на обмяната", а УМБАЛ „Софиямед" - отделение по инфекциозни болести с 20 легла III ниво на компетентност.

По-мащабни са заявките на МБАЛ–МЦ"Свети Иван Рилски" в Пловдив, където искат да вкарат ревматология с 15 легла, да повишат нивото на АИЛ, както и да развият отделения по хирургия и по ортопедия с по 20 легла всяко. Многобройни, но умерени са желанията и на „Пирогов". Оттам искат да разкрият нови дейности в Клиниката по лицево-челюстна хирургия с III ниво, която да има три отделения с 44 легла. Също така отделенията по педиатрия и това по нервни болести да станат клиники, лаборатория по трансфузионна хематология - отделение и т.н. Също така МБАЛ "Сърце и Мозък" в Плевен иска разрешение за прилагане на високотехнологична медицинска апаратура – Роботизирана хирургична система „Да Винчи Х 3D-HD".


Нова дейност, колкото нова болница


Не винаги обаче мащабът на новите дейности е такъв. Някои от заявленията са като за нова болница. Те ползват услужливата вратичка в закона за лечебните заведения, която гласи, че разширението на една болница на нов адрес не е строеж на ново лечебно заведение дори, ако то е с няколко стотин легла. Така инвеститорите избягват по-трудната процедура в Министерски съвет за откриване на нова болница– подават в МЗ заявяват за нова дейност и получават разрешение за нова болница.

Такъв е примерът с „Минерални бани" в Полски Тръмбеш", където на практика искат да си построят ново лечебно заведение в София. То ще е с отделение по физикална рехабилитация с 46 легла и отделения за продължително лечение по вътрешни болести, кардиология и нервни болести със 100 легла.

СБАЛК „Свети Георги" в Перник също иска да открие поделение в София с 14 легла, то ще включва отделение по хирургия със 7 за обща хирургия, 3 за съдова хирургия, 2 за ортопедия и травматология, 2 за урология и реанимация с 6 легла.

МБАЛ – МК „Свети Иван Рилски" пък има намерения за сериозно разширение в Стара Загора. Заявлението е за дейност по "Нефрология" с 5 легла, "Пневмология и фтизиатрия" с 10 легла, отделение за продължително лечение по кардиология и нервни болести с 30 легла, отделение по лъчелечение с 15 легла, радиохирургия, медицинска онкология с 10 легла, роботизирана хирургия.

Аналогичен е примерът и с УМБАЛ „Дева Мария" в Бургас, където искат разкриване на нови отделения по нуклеарна медицина, по лъчелечение, по гастроентерология, по кардиохирургия и по ендокринология. Там готвят проект за разширение на болницата, който ще се разполага на 12 000 квадратни метра застроена площ и ще бъде свързан с топла връзка на 5 нива с досега съществуващата сграда. Новата част ще е висока 12 етажа, там ще се помещават отделенията за лъчелечение и нуклеарна медицина. В проекта са предвидени още два линейни ускорителя, ПЕТ-скенер, ЯМР с възможност за планиране на лъчелечение, брахитерапия, компютърен томограф и циклотрон. Това е цяла нова онкоболница, за която вероятно ще се искат и още разрешения за дейности.


Във времето


Макар и малко по-далече във времето – от лятото на тази година, подобна беше и заявката за строеж от „Сърце и мозък" на чисто нова болница в Казичене. От януари 2020 г. до средата на тази година пък заявленията за нови дейности бяха 43. Отделно имаше и една заявка в Министерския съвет за създаването на болница „Св. Лука" по рехабилитация в Сливен. Динамиката показва, че публично обявяваните намерения на всяка власт за нуждата от ограничаване на безразборното разрастване на болничната мрежа са просто прах в очите на данъкоплатците. Защото на практика причините за появата им се крият именно в гарантираното финансиране, което им осигуряват здравните ни вноски.


Причините


Че причините за появата не са потребностите на намаляващото ни население, е повече от очевидно и без да чакаме становищата на БЛС или да гледаме сметките на Националната здравна карта, която е с достатъчно широко зададени параметри за броя легла, така че да се удовлетворяват всички нови желания. Последното доказателство за това беше фактът, че, както сам сподели бившият здравен министър д-р Стойчо Кацаров в парламента Столичната лекарска колегия е издала положително становище за нуждата от болница с 500 легла на 17 км. от центъра на София, където има 70 болници. На същото заключение навеждат и останалите заявки за нови дейности, които представихме. Каква е потребността от нова онкологична болница в Бургас, след като там има КОЦ. Защо е нужна нова кардиохириргия в страната, след като и сегашните десет са много според самите специалисти, които работят в тях. Колко робота „Да Винчи" са ни нужни, а в един град като Плевен и т.н.

И ако потребността от медицинска помощ на хората не е в основата на роенето им, остава логичният въпрос – кое е. Отговорът едва ли е тайна за някого и както се досещате става дума за много пари - чисто и просто за гарантиран оборот от няколко милиарда лева всяка година с възможност за солидна регламентирана печалба, нищо, че е постигната с не дотам регламентирани практики. Бюджетът на здравната каса само за болнична помощ вече е над 2.6 млрд. лв. на година, отделно има над 100 млн. за медицински изделия, както и няколко стотин милиона за онколекарства, от които частните болници също печелят добре. Отделно са доплащанията от пациентите, които според официалната оценка на ЕК и СЗО са около 50%, тоест още 1.3 млрд. за болниците. А законите са перфектни – здравната каса няма право да откаже на нито една болница договор. Тоест, ако имате пари и се чудете какво да ги правите – построете си болница, финансирането ви е гарантирано без оглед на нуждите на обществото, но с неговите пари, няма и значение как лекувате, може да уморите всички пациенти, НЗОК пак ще ви плати. Всъщност дори не е нужно да имате реални пациенти, достатъчно е да ги отчетете перфектно документално, контрол от държавните власти няма. Разбира се, не всички лечебни заведения и не всички лекари са в този кюп, има и изключения, точно те, заедно с пациентите, са големите губещи.


КОВИД като катализатор


Пандемията опразни болниците откъм пациенти, но повиши парите в тях, логичното следствие на това е все по-големия инвеститорски интерес към този сектор. Че е само инвеститорски, не и медицински, доказва продължаващата емиграция на млади сестри и лекари в чужбина, което напълно оголи кадровия фронт. Липсата на медици и на пациенти всъщност доказва по безспорен начин и тезата, че огромна част от болниците са си напълно самодостатъчни и съществуват предимно, за да обслужат финансовите си интереси. Ето какво казват и цифрите. За 2021 г. според сметките на доскорошния здравен министър Стойчо Кацаров в здравната система държавата е наляла над 7 млрд. лв., което е 5.5% от БВП при 4% предишни години. В същото време броят на пациентите в болниците заради КОВИД спадна. Намалението за 2020 г. беше с една четвърт – хората в болниците през цялата година бяха по-малко от 1.5 млн., при 2 млн. предходните години. В същото време за 2020 г. болниците получиха близо 2.8 млрд. лв. от здравната каса. Прогнозите на бившия здравен министър бяха, че за тази година броят на пациентите в болниците  ще е още по-малък - 1 млн., а парите на лечебните заведения тази година са още повече. При нулевата степен на контрол от страна на властите, няма как на инвеститорите да не им се услади. Дали всичко ще продължи по старому с новия кабинет и след гръмките заявки за реформи по време на коалиционните преговори, ще стане ясно много скоро. За съжаление въпросът е по-скоро риторичен, а практиката е доказала, че куче, което лае, не хапе.


Частичен локдаун в София

Частичен локдаун в София

Заведенията ще работят на 50% и до 22 часа, а част от големите ученици ще учат на ротация, окончателно решение се очаква днес или утре
И Кърджали в червена зона

И Кърджали в червена зона

Средната заболеваемост от КОВИД расте още и вече е 1264.56 на 100 00 души, показват данните на НЦЗПБ
10 106 са новите случаи на КОВИД

10 106 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 41 433, показват данните на Единния информационен портал

Новият пандемичен план вече се изпълнява

Новият пандемичен план вече се изпълнява

Той е много добър, редно е обаче да имаме единен терапевтичен протокол за лечение на КОВИД-19, както е по света, казва проф. Тодор Кантарджиев
Омикрон догони Делта

Омикрон догони Делта

82% от учениците учат присъствено, най-много новозаразени има в прогимназията, показват последните данни на МОН
КОВИД мина 1200 на 100 000 души

КОВИД мина 1200 на 100 000 души

Децата над 12 години идващи от червена зона ще се допускат у нас срещу PCR, гласи заповед на здравния министър
11 181 са новите случаи на КОВИД

11 181 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 45 956, показват данните на Единния информационен портал
Валят оплаквания срещу доц. Мангъров

Валят оплаквания срещу доц. Мангъров

Лекарският съюз и две етични комисии решават в сряда как да действат срещу безпочвените му изказвания, казва проф. Мая Аргирова
Етичната комисия подхваща Мангъров

Етичната комисия подхваща Мангъров

Тя ще разгледа изказването му, че 564 души са починали, защото са ваксинирани, а от МЗ вече отрекоха твърдението му
Само 4 области извън тъмночервеното

Само 4 области извън тъмночервеното

Средната заболеваемост достигна 1144.4 на 100 000 души, и Велико Търново спря плановия прием
1 2 3 4 5 ... 451 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Януари 2022 Предишен Следващ