Интервю

Разговорът за ваксините стана религиозен

13-12-2021 06:30
На правителствата им се услади ситуацията с КОВИД, защото тя им дава комфорта да вземат каквито си искат мерки и да харчат колкото искат, казва проф. Даниел ВълчевРазговорът за ваксините стана религиозен
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

КОВИД отдавна не е здравен проблем. Пандемията не само превзе света ни, но започва и да го променя. Какво е отражението на пандемията върху обществото ни, отнема ли свободи, как тя променя политическия живот и какъв тип човек би могла да създаде, попитахме проф. Даниел Вълчев в качеството му на участник в проекта „Кризата с КОВИД-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели".

- Проф. Вълчев, КОВИД застраши ли свободата ни – и личната, и социалната?

- Според мен това е част от един по-общ въпрос, а именно дали през последните десетилетия има някакъв променен възглед за свободата. Ако се върнем назад, ще видим, че правата и свободата, която стои в тяхната основа, стават активна идеология на западния свят след Втората световна война. Ужасите от войната предизвикват един обновен интерес към правата, които иначе са конструкция в епохата на Просвещението, но с идеята да се превърнат от национален в международен инструмент. Това съществуваше до 2001 г. След атентатите в САЩ като че ли логиката се обърна. Започна настойчиво да се поставя въпроса дали с оглед на тероризма не е правилно да се откажем от част от свободата си в името на друга ценност – сигурността. И както видяхме, обществата в западния свят с готовност направиха това. Засега идеята за правата и свободата, която е в тяхната основа, продължава на повърхността да бъде тяхната идеология, но това, което виждаме с КОВИД влошава драматично нещата по две причини. Първо, защото се появи нов аргумент, който повдига дебат за това, дали не трябва да изоставим нови територии на свобода. Но второто, по-важното е, че за разлика от случая с тероризма, когато се избира все пак между две ценности (свобода и сигурност), в дебата, свързан с КОВИД и съответните ограничения, няма разговор за ценности. Ние казваме, че избираме между това да затворим всички, защото ни е страх да не умрем (отделен въпрос е дали това е вярно или не като твърдение) срещу това да ваксинираме всички, защото в противен случай ще „счупим икономиката". В какво се състои изборът – или затваряме, защото ни е страх да не умрем, или отваряме, за да не счупим икономиката , но пък затова трябва да се ваксинираме. Тоест, въпросът от ценностен се е превърнал в икономически. И това е всъщност най-голямата опасност –западните общества (към които с всички условности причислявам и българското), въпреки говоренето и пеенето на химни десетилетия наред за свобода, с голяма охота се отказват от нея.

- За вас една такава еволюция на западните общества очаквана ли е, има ли своите предпоставки в досегашния начин на живот?

- Да, поради простата причина, че масовото потребление и информационното пресищане няма как да не родят подобни нагласи. Масовото потребление не изисква кой знае каква свобода. Както казваше Андрей Райчев, ние мечтаем за мир и ръст. Ръст, за да може да потребяваме все повече, и мир, за да не се наруши общата логика на живота ни. Това не са някакви ценности, за които просвещенският човек е мечтал. Според мен големият въпрос e какво въобще представлява идеологията за правата в основата, на която седи идеята за свободата. След Втората световна война тя се превръща във водеща идеология на западния свят и става много важна по две причини. Първо, защото правата се превърнаха в реално оръжие, чрез което западът атакуваше десетилетия наред източния блок и както видяхме в крайна сметка надделя. И второ, защото в рамките на Просвещението изчезва фигурата на Бог като обяснение на всичко. Ако вземем правото, винаги се е считало, че и великият законодател, и най-големият властник не може да прави каквото иска, защото над него има някакви стандарти, от които той не може да излезе - независимо дали това е общият космически ред, един или друг Бог. Но винаги има нещо над човека. Просвещението, като че ли премахва това, то казва - няма нищо над човека, той е венецът на всичко и може всичко. Но можейки всичко, излиза, че той няма никакви ограничители. И това, което се случи преди век с надигането на различни тоталитарни логики в Европа не е случайно. Оказа се, че мнозинствата понякога се радикализират и могат да отнемат правата на малцинствата и дори де искат да ги унищожат. Стремежът след Втората световна война е правата да бъдат ограничител точно за тях. Проблемът на днешния свят е, че не може да се откаже от правата, защото отказвайки се от правата и невярвайки в Бог, излиза, че редът може да е всякакъв, стига мнозинството да го иска. А при съвременните комуникации какво ще поиска едно мнозинство инцидентно един Господ знае. Западният свят е в тази тежка дилема – той не може да се откаже от правата и свободата, като водеща идеология, а същевременно и по повод на тероризма и по повод на КВОИД се оказа, че постепенното ограничаване на свободата може да става съвсем безпроблемно. И аз мисля, че лицемерието ще нараства още повече и все повече ще твърдим колко сме свободни и какви права имаме, а същевременно няма да ги имаме.

- Тоест, ако правилно разбирам, вие изповядвате тезата на Ерих Фром?

- Ако говорим за тезите на Фром от „Бягство от свободата", аз ги споделям, и не е трядно да се види, че сегашното положение много напомня на това, което той описва. В края на Средновековието човекът от формална гледна точка, както го разказва Фром, се освобождава от феодални и религиозни зависимости, той може да мисли и да постъпва по по-свободен начин, но бидейки по-свободен, той е много по-притеснен, защото губи онези опори, които е имал дотогава - църквата, обичаите, типизираните властови отношения и т.н. Хвърлен в една ситуация, която за него е непредвидима и плашеща, той се радикализира. Това става и приз 20-те и 30-те години на миналия век, когато парламентарните модели са силно разколебани и всъщност лидери като Мусолини, Хитлер, Франко и Перон по една и съща логика се опират на радикални мнозинства. Това не са хора, дошли на власт с преврат или дори и да е така, след това са имали много широка обществена подкрепа. И всъщност правата след Втората световна война са спирачка точно срещу това.

- Смятате ли, че и сега има ситуация, която би могла да роди един подобен чудовищен режим?

- Ако се откажем от правата, всичко може да се роди. Проблемът с просвещенското разбиране за човека е двоен. От една страна се твърди, че човекът е изначално добър и ако не му пречат някакви свещеници и феодали, той би правил само добрини. От друга страна – той може да разбере всичко за света, който е като една стая - физиците ще изучат единия ъгъл, химиците другия и т.н. Тоест, ние сме венецът на природата и няма проблем да я опознаем. Но 20-ти век ни каза, че и двете твърдения са неверни. Човекът базово не е нито добър, нито недобър. Както може да създава прекрасни произведения на изкуството и да осиновява бездомни деца, така може да затваря хора в концлагери и да ги гори. Тук отварям една скоба – всичко, което твърдим, че е антихуманно се свежда до деяния, които могат да бъдат извършени само от човека, никой извън човека не затваря друго живо същество, никой не одира друго същество за удоволствие, тоест при човека има заложени някакви неща, които не са съвсем безобидни. Второто нещо, пак през 20-те и 30-те години се правят и най-големите пробиви във фундаменталните науки – оказва се, че светът изобщо не е познаваем, както са си го представяли преди два века. Оказва се, че колкото повече навлизаме в тайните на живота, толкова по-малко знаем. Според теоремите на Гьодел например, във всяка затворена система от логически съответствия има поне едно твърдение, което нито може да се опровергае, нито да се докаже в рамките на системата. Тоест, колкото и да обясняваме света, винаги има нещо отвъд. Или пък Хайдегер, Айнщайн и други физици, които ни казват, че нашето познание за света е крайно ограничено и че, нито светът се оказва линеен, нито времето може да се измерва само с протяжността на движението, нито правата е права и т.н. Това двойно разколебаване поставя един проблем – онова, което се е случило през Просвещението не е ясно накъде води. Не допускам, че е възможно западните общества масово да се върнат към религията, но някакъв по-дълбок ограничител в поведението трябва да има, в противен случай сме много тежко изложение на опасност.

- Няколко пъти споменахте за малцинства и мнозинства – кои малцинства и мнозинства оформи КОВИД?

- Не съм сигурен в това, което ще кажа, но според мен мнозинството е на изплашените хора. От сутрин до вечер по медиите вече втора година слушаме някакви мрачни неща – толкова са се разболели, толкова са умрели, това ще затваряме. Ако искаме да ги разнообразим, ще го направим с някоя катастрофа, някой пожар. Хората започват да се изнервят, така че мнозинството е на изплашените хора. Човек се поддава на сплашване, особено, ако систематично му се въздейства по този начин. Доколко имаме резистентност към тази ситуация, вероятно тя е различна за всяко общество, но мисля, че на хората вече им омръзна тази затвореност и непредвидимост и те започват да си искат стария живот. Не непременно с някакви висши цели, а просто, за да пътуват и да потребяват нормално, което не е кой знае какво, но все пак е нещо.

- Виждате ли очертани малцинства?

- За мен големия въпрос за малцинствата в тази криза е, че се стига до отнемане на правото да се съмняваш. Идеята за масовата ваксинация минава през някакъв вид убеждаване, интересно е как то вървеше през месеците. В началото се каза така – измислена е ваксина, слагаме край на епидемията. Оказа се, че не е вярно и това не слага край на епидемията. После се каза – ваксинирайте се, ако не заради вас, то за другите, за да не пренасяте. Оказа се, че и това не е вярно и така отпадна аргумента за обществена необходимост. След това се породи друг аргумент – ваксинирайте се, за да не умрете, оказа се, че и това не е точно така, въпреки, че ваксините силно намаляват този риск. И накрая дойде съвсем абсурдния аргумент – ваксинирайте се, защото здравната система не може да издържи, няма легла. Това вече е абсурдно. Тук става въпрос да избираш между някаква добруването на болничната организация и това да си вкараш ГМО в организма. Когато и това не проработи, се каза – ти си един примитив, един глупак, няма какво да говорим. И тук вече разговорът стана религиозен, стигна се до едно морално осъждане, срещу което няма какво разумно да се каже. Тук се добави и комплексът на догонващия, защото ние винаги някого сме догонвали, цялата българска история е разказана като едно догонване – освобождаваме се късно от Османската империя и трябва да догонваме другите, после, понеже сме селяндури, а те имат фабрики, трябва да ги догонваме и да се индустриализираме. После идва Съветската армия, и понеже в СССР от десетилетия има социализъм, ние пак трябва да ги догонваме. Накрая идва Демокрацията и пак трябва да догонваме старите демокрации. И всеки път тъкмо да ги догоним и ни местят финала. Така и не се разбра, че ние трябва да сме сред тези, които преговарят къде да е финалът, а не просто да тичаме на пътечката във фитнеса и някой да ни намалява или усилва скоростта. И сега е така – ти не искаш да се ваксинираш, виж Германия. Аз съм като цяло пронемски настроен човек, но Германия е както родината на Гьоте, такa и родината на хитлеризма, има хубави и лоши неща, като във всяка страна. Аргументът – гледай какво е в Германия, не е аргумент. И този път вроденият скептицизъм и дори мрачен тарикатлък на българина може пък да се окаже по-правилен.

- Споменахте, че мнозинството е уплашено, защото такова е въздействието върху него, това случайна величина ли е или напротив – напълно преднамерено?

- Мисля, че и двете са верни. Вероятно има някакви хора, които имат интерес от този страх – вероятно, ако аз бяха производител на хапчета или на ваксини, щях да съм ОК хората да са уплашени. Това е съвсем естествено, ако произвеждам ваксина и няколко милиарда са потенциалните ми потребители, няма да имам нищо против да ви я продавам на всеки 6 месеца следващите 30 години, това е бизнес. А що се отнася до останалите, според мен се случи следното: в началото политическите лидери по-скоро не искаха да затварят, но понеже уплахът беше толкова голям, в крайна сметка под обществения натиск на хората, които казваха отнемете ни свободата, те им я отнеха. И явно им хареса, защото, ако има някаква конспиративна теория, все някой в света щеше да каже – вижте, при нас всичко е нормално. Според мен като цяло на правителствата им се услади тази ситуация, защото тя дава комфорта да вземаш каквито си искаш мерки, стига да можеш да ги разкажеш както трябва и второ – дава ти комфорта да харчиш колкото искаш. Затова в предния парламент, когато Николай Василев щеше да прави Правителство от името на ИТН идеята му за нулев бюджетен дефицит изглеждаше нелепо – същото нещо, което преди 15 години изглеждаше напълно правилно. И наистина, такава идея е извадена от контекста, САЩ напечата еди колко си трилиона, Европейската банка също, а ние ще имаме нулев бюджетен дефицит. Леви и десни са ОК с това правителство, защото левите ще искат да харчат, а десните няма да са длъжни да увеличават данъчната и осигурителната тежест. Устройва всички.

- Кога КОВИД напусна полето на медицината?

- Според мен го напусна в самото начало, когато СЗО каза, че това е пандемия, въпреки че към онзи момент нямаше никакви данни за това. Просто тя обяви какво ще се случи, а не какво се е случило. Но пък опитът това да се повтори с новия вариант Омикрон не се получи, защото обществата се измориха и нямаше тази чуваемост. Иначе отново световни величини казаха – това е страшен щам, много заразен, но забравиха да кажат, че няма нито един умрял. Щом няма нито един умрял, тогава човек се пита кому е нужна ваксина.

- Как ще продължи да се развива и политическата система, и обществената нагласа, и съзнанието на отделния човек, каква философия можем да очакваме да родим с КОВИД?

- Не знам, трудно ми е да кажа. Мисля, че като при всеки патоген, без да имам претенция за знания в тази поска, той ще се нагоди към човека, както и човекът към него. Вероятно постепенно вирусът ще става все по-малко смъртоносен по простата причина, че двата организма се нагаждат един към друг. Според мен Омикрон е точно това и ние вървим към края на пандемията в медицински план. Дали обаче вървим към края й в обществен и политически план, ми е много трудно да кажа, защото тази ситуация се услади на мнозина и не съм сигурен, че толкова лесно ще се върнем към нормалността.

- КОВИД ще роди нов вид човек, след „играещия"?

- Вече има такива изследвания – за „докосващия човек" срещу „хигиенния човек". Човек разбира много неща за света, усвоява го чрез докосването и строгата хигиена, която едва ли е и възможна, го лишава от това. Ние не се ръкуваме, пипаме, гледаме да не разменим някакви телесни течности. Това започна отдавна, още от ХИВ, но докъде ни води – до една виртуална реалност, в която всички седим на столовете си и от време на врем тичаме на пътечката във фитнеса, за да не се спихнем съвсем. И ако решим някой ден да имаме дете, просто цъкаме някъде, харесваме си човек например в Австралия или защо не 4-5 човека, ако един ден това биологически е възможно, правим си едно общо дете и единственото, което трябва да направим, е да изберем дали да се обърнем към Пфайзер или Модерна, за да ни го произведат, защото ясно е, че „китайските" или „руските" деца са второ качество. Това е най-лошият сценарий, към който вървим, затова аз съм привърженик на идеята хората да се докосват и общуват, защото това е истинският свят. Да, човек може да потъне във филм, видеоигра или социална мрежа, но това не е светът, светът е това, което Господ е създал.

- Как седи България в реакцията си на пандемията в сравнение с останалия свят, по-разумно ли е поведението на обществото и политическият ни елит?

- Не мога да преценя, защото не знам точно какво става в другите държави, но ние имахме по-умерена реакция и както се видя, тя не се оказа лоша. Да припомня, че само Швеция в началото отказа да затвори страната и имаше страховити критики, но техните специалисти казаха, че след година-две данните няма да са по-различни от тези на другите страни и така стана. Високата смъртност в България, без да съм специалист, според мен не се дължи на липса на мерки, а на общото здравно състояние на хората и на състоянието на системата на здравеопазване – в тази система няма идея за превенция, това е остойностяване на болестта и по този начин съвсем естествено всяко лечебно заведение има интерес да има колкото може повече клиенти – т.е. болни. Що се отнася до мерите, като зеления сертификат например, той беше начин пълният локдаун в някои страни да се облекчи , а не да се въведе. У нас това по отношение на това има едно драматично неразбиране. И второ – изключително смешни са усилията да се подскаже, че децата са основните приносители на КОВИД, както се видя от първите 600 000 теста, има малко над сто положителни, което е нула цяло, нула, нула нещо си. Но ние продължаваме да ги тестваме, което означава, че или тестовете са некачествени, което едва ли е така, или, че няма смисъл в тестването. Но един тест е около 3 лв., тоест на всеки 10 дена, ние харчим над 1 млн. за децата между 1 и 4 клас, за да установим 100 заразени деца. В нормална ситуация на някой министър много тежки неща щяха да му се случат, но сега на никого не му прави впечатление. Същото ще се окаже и в университетите.

- Споменахте, че здравната система у нас е в изключително лошо състояние, очаквате ли някакви промени, които би извършил идващия коалиционен кабинет?

- Дано да греша, но не съм убеден, че това коалиционно правителство ще може да извърши реформи, в който и да е сектор. И то не, защото хората са лоши, а защото не си дават сметка как се правят реформи. За да може да бъде реформирана една система, първо тя трябва да бъде осветена, да кажеш – ето, прозрачни са стените, вижте какво става вътре. А не да се водят тежки идеологически и политически дебати на входа на една тъмна стая. Нямам кой знае какви познания за здравната система, но мога да кажа за съдебната. Ако искаме да я видим различна или поне подобрена, трябва да включим прожекторите и ще видим, че ние сега сме се вторачили в прокуратурата, вярно много важен въпрос, и в частност в главния прокурор, но трябва да се знае от хората, че едва при 20 - 25 процента от делата в България участва въобще прокурор, в останалите 75% въобще не участва. Тоест, ние имаме фиксации, които ни пречат да видим цялата картина. Допускам, че същото е и в здравната система, където трябва да видим логиката, да я осветим, да направим електронни здравни досиета, така че да е ясно колко пъти съм бил на преглед, колко хапчета са ми изписали и т.н. Иначе такива бодри твърдения, че ще постигнем справедливост, са нищо незначещи неща. Така че нека да видим как ще се конструира правителството, да видим дали ще има амбицията и самочувствието да освети и след това да започне да променя системата, или ще остане сама с гръмкото говорене. Вярно, Ленин е казвал, че и думите са дела, но хората очакват не поредния комуникатор да ги упоява, а нещо да се свърши. Истината за здравеопазването е като за образованието – в България има две системи на здравеопазване и образование, едната е за хората, които имат пари и връзки, другата е за всички останали и между тези две системи няма почти нищо общо.


Заведенията няма да спазват вечерния час

Заведенията няма да спазват вечерния час

При проверки и глоби, са готови и на протест на жълтите павета, казват от бранша
Oнлайн обучение в още градове

Oнлайн обучение в още градове

До края на седмицата дистинационно ще учат големите ученици от Ямбол и Сливен и още осем общини, сред които и Пловдив
Пациентите искат ново удължаване на протоколите

Пациентите искат ново удължаване на протоколите

Те настовят да се регламентира и снабдяването с лекарства до дома на хронично болните, които са под карантина
В НС със зелен сертификат от днес

В НС със зелен сертификат от днес

Същото изискване влиза в сила и за сградите на образователното министерство
4 зони на прага на Етап 3 от пандемията

4 зони на прага на Етап 3 от пандемията

Това показва картата на страната, която отчита заетостта на интензивните легла
2847 са новите случаи на КОВИД

2847 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 13 268, показват данните на Единния информационен портал
Ще актуализираме здравната карта

Ще актуализираме здравната карта

Измина малко повече от месец от формирането на новото правителство. Изгради ли новият екип в ресорното ведомство визията си за промени в болничната сфера, да очакваме ли ограничаване на безкрайното роене на лечебни заведения у нас и мерки за преодоляване на кадровия им дефицит, попитахме ресорният зам. министър д-р Петър Грибнев. 

Без зелен сертификат при 60% ваксинирани

Без зелен сертификат при 60% ваксинирани

Вторият критерий, при който документът ще спира да действа е, ако заетостта на интензивните легла с КОВИД падне под 5%, обясни Кирил Петков

Децата излизат във ваканция

Децата излизат във ваканция

Противоепидемичните мерки в столицата се затягат заради високата заболеваемост, реши междувременно Областният съвет по здравеопазване
Даваме 8.3 млрд. за здраве

Даваме 8.3 млрд. за здраве

Бюджетът на НЗОК се увеличава с 581 млн., а ресорното министерство ще разполага с 825 млн.

1 2 3 4 5 ... 433 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ