9 от 10 с рак на белия дроб са пушачи

Бъркат го с бронхит и плексит, болки в мускулите и рязко отслабване също са сред симптомите, обяснява д-р Михаил Шиндов

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

За 90 на сто случаите от рак на белия дроб е „виновно” тютюнопушенето, категоричен е д-р Михаил Шиндов. Цигареният дим съдържа над 4 800 съставки, като 73 са канцерогенни, уточнява специалистът. „Това са основно полицикличните ароматни хидрокарбони (ПАХ), азотен окис, изопрен, бутадиен, N-нитрозамини, метали и много други”, допълва той. „Най-застрашени са дългогодишните пушачи –

с над 10 години „стаж” и над 10 цигари дневно

както и пасивните пушачи. Рискът от поява на рак на белия дроб при тези хора е двадесеткратно по-висок от непушачите”, предупреждава пулмологът. Присъдата обаче не е доживотна – ако спрат цигарите, след 10 години заплахата тези хора да развият рак е колкото при онези, които никога не са посягали към тютюна.

Пасивното пушене пък може да се окаже фатално за въздържателите. „Хора, съжителстващи с пушачи, имат около 20-30% увеличен риск от рак. А такива, работещи в силно задимена среда – с 16-19%”, предупреждава д-р Шиндов.

Не всички пушачи обаче заболяват от рак на белите дробове. „Само около 14 до 18% от дългогодишните развиват заболяването, което се обяснява с

наличието на генетична предиспозиция

Освен това има хистологични видове (аденокарцином, бронхиоло-алвеоларен карцином), които в големия си процент се развиват при непушачи, при бивши пушачи и повече при жените”, обяснява д-р Шиндов.

Други етиологични фактори за „отключването” на рака са замърсителите в околната среда и в службата. „Работата с азбест, никел, берилий, арсен, производството на графитни електроди, инхалирането на радиоактивни вещества повишават риска от развитието на белодробни неоплазми”, обяснява специалистът. „Моторните превозни средства пък, особено онези с дизелови двигатели, замърсяват въздуха с

прах и пари, които съдържат мощни канцерогени и мутагени

Основна съставка са отново ПАХ и нитрираните ПАХ. Замърсяването на въздуха от химическата индустрия, най-вече с производни на тежки метали (кадмий, кобалт), също е с доказан карциногенен ефект. Както повсеместно разпространеният в природата инертен газ радон. 14% е рискът от развитие на белодробен рак след облъчване с него. За мащаба на България това прави до няколкостотин случая годишно”, уточнява д-р Шиндов.

Белодробният рак е разделен на две големи клинико-патологични групи: недребноклетъчен (НДКБР) и дребноклетъчен (ДКБР). Първият тип засяга 85 на сто пациентите. „Тази група включва хистологични видове с донякъде еднакво клинично протичане и биологична характеристика. 5-годишната преживяемост е общо около 16%”, обяснява д-р Шиндов. Дребноклетъчният рак е далеч по-рядък – в около 15% от случаите.

Той е с бърза туморна пролиферация

кратко време за удвояване на туморния обем и голяма фракция на пролифериращи туморни клетки. Клинично се манифестира с бързо нарастване, кратък период на клинична изява, ранна дисеминация (70-80% от случаите в момента на диагнозата) и малка преживяемост”, не крие специалистът. Тревожното е, че според Националния раков регистър, повечето болни у нас се диагностицират късно. Какво показват цифрите? „Диагностицираните в първи стадий са 6%, във втори – 9%, в трети – 28%, в четвърти – 19%, а неуточнени остават 38%”, разкрива д-р Шиндов. И подчертава – без морфологично доказателство на заболяването е невъзможно да се започне терапия. „Този факт

“обрича” една трета от новозаболелите на липса на лечение

признава специалистът по онкология.

Причините за късната диагностика, оказва се, са комплексни. Пациентите често неглижират симптомите, пропускат профилактични прегледи или пък при съмнение за рак отказват диагностични процедури, изрежда ги д-р Шиндов. Недостатъчната окомплектовка на диагностичната апаратура също е фактор, допълва той. Макар заболяването да протича подмолно, над 90% от пациентите имат клинични симптоми. „По литературни данни, в момента на диагнозата само 6% са без оплаквания. От останалите само 27% се представят със симптоми, свързани с първичния белодробен тумор. Други 27% са с неспецифични – безапетитие, отслабване на тегло, лесна уморяемост. И 32% още в началото имат симптоми, указващи наличието на далечни метастази”, обяснява специалистът. Често ракът на белия дроб се бърка с по-безобидни заболявания – бронхити, пневмонии, ХОББ, плексити, уточнява д-р Шиндов. „Хроничните пушачи рядко обръщат внимание на упорита кашлица, задух или отделяне на храчки понякога с кръв.

И особено – на промяната в характера на кашлицата

Наред с тези симптоми, може да има рязка загуба на тегло, болки в мускули, кости, характерни промени по големите стави, барабанни пръсти на ръцете, нокти тип часовниково стъкло, съдови тромбози, трескави състояния или леко повишена температура, лесна уморяемост и др.”, предупреждава специалистът. Като не крие, че при 10 на сто от болните диагнозата се открива случайно – например при рутинен преглед, без да е имало никакви оплаквания. Затова и в САЩ от 2013 г. има насоки за изследване на високорискови пациенти веднъж годишно, обяснява д-р Шиндов. При тези хора се прави нискодозова спирална рентгенова томография. В рисковата група попадат пушачи с над 30-годишен „стаж”, които пушат по една кутия цигари дневно. „Експерти от Европа обаче критикуват тази препоръка. При 25-30% от всички изследвани се откриват измения, като  само 1% от тях обаче има наистина рак на белия дроб”, обяснява д-р Шиндов.

Какви са шансовете за спасение, когато диагнозата се потвърди? За жалост, доста скромни, показва статистиката.

Преживяемостта е много малка – едва около 10% при мъжете и 13% при жените

Този факт се дължи най-вече на късното откриване на заболяването и появата на метастази”, разкрива специалистът от СБАЛО. Терапията е комплексна, а основните видове са оперативно лечение, лъчетерапия и медикаментозно лечение – химиотерапия и таргетна терапия. „В лъчетерапията навлязоха нови методики – като томотерапия, кибернож, гама нож. Очаква се и въвеждането на протонна терапия. В областта на лекарственото лечение се разработват нови химиотерапевтици, изпробват се нови схеми. Масово в практиката навлезе и терапията с моноклонални антитела”, обяснява д-р Шиндов. „В последните години се говори за т.нар. персонализирана медицина и по-точно – за персонализирана терапия. За да се случи това обаче, трябва да се ползват последните научни достижения както в диагностиката, така и в терапията”, категоричен е началникът на Отделението по функционална диагностика на сърдечно-съдовата и дихателна система в СБАЛО. 

КАКВИ МЕРКИ ДА ВЗЕМЕМ?

Зелен чай и витамин В пазят клетките от дима

Как можем да се предпазим от рака на белия дроб? „Причините за появата му са в следствие както на външни (тютюнопушене, химикали, радиация, инфекции), така и на вътрешни фактори (наследственост, хормони, състояние на имунната система, придобити мутации и др.)”, обяснява д-р Михаил Шиндов. Затова и специалистите препоръчват ранна профилактика и здравословен начин на живот, както и навременно лечение на белодробните инфекции. Ето и съветите на д-р Шиндов:

1. Тютюнопушене - има безспорни доказателства, че спирането на цигарите е единственото и най-важно действие, което сегашните пушачи могат да направят, за да намалят риска да се разболеят от рак. Счита се, че ако всички го направят, в света би имало с 1/3 по-малко онкологични заболявания. 9 от всеки 10 случая на рак на белия дроб са в следствие на тютюнопушене. Колкото по-дълго и повече сте пушили, толкова по-голям е рискът ви.

2. Хранене и превенция - освобождаването на излишна телесна мазнина и промените в храненето са важни фактори, които трябва да се вземат под внимание при всеки подход към превенция на рака на белия дроб:
- Избягване на употребата на захар и захарни изделия, сол, пушени храни, червени меса, консервирани храни, туршии, кафе;

- Да се консумира храна, бедна на животински мазнини, като соеви продукти, риба и нетлъсто пилешко месо;

- Да се увеличи консумацията на тъмно оцветени плодове и зеленчуци, особено цитрусови плодове, салати, зеле, домати, спанак, моркови;

- Да се увеличи приемът на течности (2-3 литра дневно, изворна вода, чайове и зеленчукови сокове);

- При пушачи се препоръчва приемът на фолиева киселина и Витамин B12, които регулират и предпазват от патологични промени в бронхиалните клетки;

- Зеленият чай предпазва от оксидативните промени на цигарения дим, увреждащи ДНК на белодробните клетки;

- Под лекарски контрол да се взема аспирин регулярно.

3. Алкохол - вече има доказателства, че само три алкохолни единици на ден са причина за около 6% от смъртните случаи от рак на горните и долните дихателни пътища. Препоръчва се мъжете да не консумират повече от 3-4 единици на ден и не повече от 21 седмично. Освен това би трябвало хората да имат поне два дни седмично без алкохол. Една алкохолна единица се състои от 8 грама, която отговаря на 0,25 промила алкохол в кръвта и се съдържа приблизително в 150 мл вино, 250 мл бира и 30 мл концентриран алкохол.

4. Професионално излагане на рискове - след като професионалните фактори са отговорни за около 4,9% от сегашните смъртни случаи от рак на белия дроб (включително и мезотелиом), следва да се работи в тази насока.

5. Фактори, свързани с околната среда - опасните токсини, които са основен източник на безпокойство, са: радон от земята, пасивното тютюнопушене и емисиите на изгорели дизелови газове. Радонът например е газ е без цвят и мирис. Съдържа се във въздуха, почвата и водата и е на второ място като причина за рак на белия дроб.