КОВИД отключва психични реакции

Пациентите най-често проявяват тревожност, депресия и посттравматично стресово разстройство,, медиците също не са пощадени, казва доц. Стефан Попов

КОВИД провокира редица психични реакции, сред които тревожност, депресия и посттравматично стресово разстройство, казва доц. Стефан Попов. Огромна част от пациентите имат психиатрични или неврологични симптоми или смесица от двете. Като по-често подобни симптоми се наблюдават и при тези, които са прекарали инфекцията по-леко или средно тежко. Случва се хора, които са били интубирани и буквално върнати към живота, след това да продължат уверено живота си без описаните проблеми.

Проучванията

Обобщените данни от 215 големи проучвания в 30 държави, обхванали повече от 105 хил. пациенти с остри симптоми на КОВИД показват, че психиатричните и неврологични симптоми са много по-чести в сравнение с други заболявания. Така се стига до един много тежък извод: засягането на психичното здраве от пандемията ще се окаже правило, а не изключение, коментира още доц. Попов.

В тези големи проучвания най-честите психиатрични симптоми са депресия, главоболие, хипохондрия, безсъние, паник атаки, различни видове фобии и тревожност. Силно завишен е рискът от самоубийство, особено при пациенти с депресия, при които спусковият фактор може да се окаже КОВИД, смята доц. Попов. В Обединеното кралство има данни за 2020 г. и 2021 г., според които приблизително 250 хил. пациенти на възраст над 10 години, предимно хора в млада възраст, са имали неврологични или психиатрични симтоми и те са продължили дълги месеци след приключване на заболяването.

Първите изследвания по отношение на психичните симптоми, свързани с КВОИД, са направени в Китай. Учените там, изследвали голяма група пациенти с помощта на въпросник за личностен дистрес, докладват, че са открили много психиатрични симптоми. Те са били свързани най-вече високи нива на тревожност и „соматизация" (превръщането на психичните симптоми в телесни).

„Наблюдаваме същото и с наши пациенти, които често споделят по време на и след преболедуване от КОВИД: „Не ми стига въздухът". А това много често е соматизационен симптом. Хората са прочели, че при КОВИД има недостиг на въздух и затова приемат, че и те имат този симптом, казва доц. Попов.

Много проучвания след хоспитализация показват изявени психиатрични симтоми, които включват тревожни разстройства, депресивно и посттравматично стресово разстройство. Изследванията представят и ефектите върху пациенти, които вече имат някакви психиатрични диагнози – наблюдава се от 20 до 25-процентно влошаване на тяхното функциониране в чисто социален и психологичен план.

Въпросите

При липсата на възможности за директен личен контакт какво ще правим с тези хора, пита доц. Попов. И добавя, че има препоръки на изявени експерти да се работи възможно в най-голяма степен с телемедицина, т.е. тези консултации да стават онлайн, когато е невъзможно психиатър да посети пациента. Такива консултации имат много добро въздействие по отношение например на въпроса за карантината, защото много хора се смущават от това, че трябва да прекарат в изолация 2 седмици.

Неслучайно много от изследователите посочват, че карантината, дълбоко в себе си е алтруистичен акт – ти предпазваш другите, подчерта доц. Попов.

Терапията

Случай от края на октомври 2021 г. в Детската болница UCSF Benioff в Сан Франциско установява психотични симптоми при трима тийнейджъри, които боледуват от КОВИД. Тези млади хора имат суицидни мисли, параноидни идеи и т. нар. foggy brain ( от англ. „мозък в мъгла") – замъгленост на съзнанието. И още по-интересното е, че тези проявления се дължат на антитела, с които самият организъм атакува мозъчните си тъкани, т.е. това е една автоимунна хиперреакция, но на повърхността се вижда картината на психоза. „И тук възниква големият въпрос: „Доколко коронавирусът може да бъде trigger factor – спусъкът, който да отключи подобна на наблюдаваната симтоматика?" Оказва се, че тези случаи нямат голяма полза от антипсихотичната терапия – с антипсихотици, която ние психиатрите конвенционално използваме. Тийнейджърите са били извадени от това състояние с терапия с антитела. Следователно имунотерапията има много добро въздействие при пациенти с особено тежки психични симптоми", обясни доц. Попов.

Последиците при медиците

Не трябва да се забравят медицинските професионалисти, които работят с пациенти с коронавирус, независимо дали са в болничната или доболничната помощ. До 20% от лекарите изпитват тревожност, 25% – депресия, 8% – безсъние, а до 49% – дистрес, т. е. натрупване на негативен стрес. Тези хора ежедневно се сблъскват с тежки случаи на пациенти с КОВИД, изтощени са физически, но също така и психически, защото са свидетели на смъртта на много пациенти. Срещата със смъртта не може да се превъзмогне, дори и човек да работи години наред в интензивно звено. Тези медици със сигурност имат нужда от психологична помощ и подкрепа, не е достатъчно само финансовото стимулиране на труда им, категоричен е доц. Попов.