коментар

Нужна е развита спешна помощ

07-12-2021 06:24
В БЛС сме на мнение, че времената, в които се плащаше само, за да съществува една структура без да се отчита какво и как работи, са отминали, казва д-р Иван МаджаровНужна е развита спешна помощ
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Страната е на прага на ново правителство, основните приоритети в здравеопазването вече бяха обявени, а преди дни се появи и проектобюджета на НЗОК за 2022 г. Какво да очакваме в сектора през следващата година и какво трябва да променят най-напред новите управленци, попитахме д-р Иван Маджаров. Той е председател на Българския лекарски съюз.
- Д-р Маджаров, доволен ли сте от проектa на бюджет на НЗОК за следващата година?

- Склонен съм да го коментирам само като макрорамка: от това, което виждам става ясно, че отново има растеж в средствата. Икономистите ще кажат защо. Вероятно трендът нагоре е логичен във връзка с увеличението на минималната работна заплата и другите процеси в икономиката. Смятам обаче, че ръста в средствата трябва да е насочен към въвеждане на политики каквито не виждам в предложенията, внесени от служебния кабинет. Има обаче възможност в предлаганата макрорамка да се заложат политики, което може да стане още сега. Надявам се увеличението на средствата да се използва от новите управляващи, в това число и бъдещото ръководство на здравно министерство именно за това.

- Какво точно имате предвид?

- Насочване на усилията към извънболничната помощ, развиване на високо технологичните дейности в болниците, насочване на средства и формиране на цени за еднодневните процедури и услуги в лечебните заведения. Същевременно, да се върви към осигуряване на българското население на една добре финансирана и широко развита извънболнична грижа. Всичко това не личи да е заложено по някакъв начин като политика в този бюджет. Това е нормално. Смятам, че предложения бюджет е добра основа за започване на разговори с новото политическо ръководство в следващите дни или в началото на следващата година.

- Видяхме преговорите за развитие на здравния сектор, кое е хубавото и не дотам хубавото, което бихте откроил в постигнатото споразумение?

- За мен доброто е погледът, който се отправя към спешната помощ най-вече към отдалечените и по-слабо развити региони. Правя уговорката, че спешната помощ, инфекциозните и детските болести наистина трябва да са приоритет на държавата по отношение на финансирането. Регионите трябва да бъдат подпомагани предимно кадрово, а не чрез заплащане и финансиране на структури само заради самите тях и тяхното съществуване. Ние искаме там да има лекари, медицински сестри и персонал, който да осигурява необходимата здравна помощ на населението. Както и по време на срещата бе подчертано, голямата необходимост там е от повече извънболнична помощ – експертна лекарска помощ, здравен асистент или специалист по здравни грижи. По-добре би било това да бъде свършено, а не да се предприема нещо, за което не е ясно дали може да се осъществи. Добре е да си поставяме реалистични цели. Факт е, че КОВИД пандемията изкара доста проблеми на повърхността.

- Кои от тях открои най-ярко?

- Липсата на достатъчно кадри и оборудване в интензивните звена. Същият проблем наблюдаваме и що се отнася до инфекциозните отделения. За никого не е тайна, че има сериозен недостиг на инфекционисти у нас и една от основните причини за това е недостатъчното финансиране. За щастие по време на разговорите за формиране на политики в здравния сектор коалиционните партньори бяха единодушни: инфекциозните отделения да бъдат поставени на директно финансиране на Министерството на здравеопазването. Те са важен резерв, който във всеки един момент трябва да е готов да посрещне една следваща епидемия.

- Изброеното дотук е за цялостна управленска политика, но какво очаквате, като начало, от новия здравен министър?

- Новият здравен министър ще встъпи в длъжност точно, когато ще се приема и новият бюджет на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. Това е първата възможност, в която ние можем заедно с новото политическо ръководство да свършим няколко основни неща. Най-напред това е финансовото обезпечаване на системата, след това трябва да се направи анализ на потребностите по региони, да се види какви са реформите, които трябва да бъдат направени в спешната помощ. Трябва ясно да се обясни на населението какво означава спешна помощ и от каква реформа има нужда тя.

- Нима не е ясно?

- Не, не е. Трябва да приберем лекарите в спешните центрове, а в линейките да оказват помощ парамедици. Самите автомобили трябва да са добре оборудвани и снабдени със софтуер и хардуер за връзка със спешните отделения на болниците и центровете. Лекарят е скъп елемент от системата. Той се „произвежда" бавно и не е редно неговият капацитет да не може да се използва пълноценно. Той може да бъде много по-полезен в спешния ценър и отделение, които разполагат с необходимата апаратура. Така едновременно ще може да консултира пациенти в няколко линейки, но дистанционно. Ние имаме възможност заедно с IT-експерти да предложим на държавата система за управление на спешната медицинска помощ, в която всички тези неща вече са разработени на софтуерно ниво. На практика, където и да се намира линейката, от нея може да се поиска консултация със специалист за дадения пациент. Приемащото заведение да е запознато предварително какъв пациент ще постъпи за хоспитализация, а парамедикът в автомобила да е наясно своевременно къде има свободни легла. Тези неща могат да станат факт в рамките на година и половина. Те ще дадат качествено променен образ на българската спешна медицинска помощ. Това е разковничето, което трябва да преследваме всички заедно - дигитализация в системата на здравеопазването и изцяло обновяване на начина на работа в спешната медицинска помощ.

- Преди броени дни беше дадена заявка за започване на работа по въвеждане на диагностично-свързаните групи (ДСГ). Каква ще бъде ползата за лечебните заведения и кога най-рано може да бъде осъществено това?

- Идеята е твърде амбициозна. Диагностично-свързаните групи са един от многото начини за финансиране на здравните услуги по света. Основните проблеми при прилагането на тази система са очертаващите се административни разходи. Те са свързани с голямо количество специалисти кодировчици, които трябва да кодират всяка дейност, извършена в лечебното заведение. Отделно от това, задължително трябва да има система, която да групира, отчита, но и да сверява истинността на данните. Това е скъпа софтуерна услуга. Аз лично съм удовлетворен, че в коалиционното споразумение, в частта за здравеопазване, бе записано, че ще се направи опит тази идея да бъде осъществена първоначално пилотно, в една – две болници, за да не се подлага изведнъж на голямо напрежение цялата система. След като се видят резултатите ще се реши, дали ДСГ са удачни. Към настоящия момент, обаче има много по-прогресивни системи за финансиране на лечебните заведения.

Не ми се иска да използвам страшната дума клинични пътеки, защото те добиха непопулярен образ благодарение на това, че в продължение на години цените им бяха формирани лобистки, бяха формирани на база конюктурни интереси. Това доведе до изкривяване ситуацията и се опетни един замисъл, който съдържа в себе си и алгоритъм за добра медицинска практика. В същото време това е система, която е много лесно приложима при така формираните средно претеглени цени. Фактически, клиничните пътеки финансират осреднено дадената дейност, тъй като при двама пациенти с една и същата диагноза, единият може да струва по-малко, а другият много повече. За съжаление те придобиха недобър имидж. Това обаче не означава, че не трябва да се полагат усилия в посока достигане на справедливи и реални цени на медицинските дейности. Ние, от Българския лекарски съюз, сме на мнение, че времената, в които се плащаше само, за да съществува една структура без да се отчита какво точно и как точно работи, са отминали отдавна.

- Коалиционните партньори повдигнаха въпросът лечебните заведения да не са търговски дружества. Как тогава ще се съвместят те с едни евентуални ДСГ?

- От една страна говорят за плащане за свършена дейност и ДСГ, по които реално се плаща за дейност. В същото време, почти същите хора, които предлагат това твърдят, че лечебните заведения няма да функционират като търговски дружества. Според мен темата за търговските дружества трябва да бъде обсъдена широко от всички заинтересовани страни и да се каже какви проблеми би решило това, както и в каква посока тласкаме нашето здравеопазване. Иначе звучи много добре: „Здравето не е търговия", т.е. няма нужда от търговски дружества. Оттам, естествено, се върви към внушението, че здравеопазването е безплатно. Стигнем ли до безплатно, стигаме и до безплатния труд на лекари и медицински сестри. Ясно обаче е, че нито едното, нито другото е вярно и то не само, когато говорим за България. Дори в годините преди промените понятието, че здравеопазването е безплатно беше само прикриване на това, че то струва много пари. Тогава го плащаше държавата, но не по най-подходящия начин. Твърдението за премахване на търговския статут на болниците съдържа в себе си голяма доза популизъм. Затова, по този въпрос, както вече казах, са необходими широки обсъжания. Надявам се, че 47-то Народно събрание да ги организира и проведе. Ние помним онези години, в които имахме здравна система с ниско заплащане, а работещите в нея бяха изключително демотивирани. Хората от друга страна, нямаха достъпа до здравни услуги, който имат сега. Те можеха да се лекуват само в регионалната болница и при участъковия лекар, и нямаха право да избират нищо друго. Ако отпадне понятието „търговски дружества" по отношение на болниците, ще се наложи райониране, както в миналото. Болният ще трябва да се лекува там, където живее, всички лечебни заведения ще получават еднакви средства, лекарите и останалите работещи в тях ще са на твърди и еднакви заплати. В резултат едни болници ще бъдат натоварени, а други не, но те ще получават еднакво финансиране. На едно широко обсъждане тези неща ще бъдат припомнени.

- Възможно ли е задържането на лекарите в страната, ако все пак се реализира идеята за нетърговски дружества?

- Лекарите, които и сега имаме, въпреки недостига, са тук, защото в България преди малко повече от двадесет години започна да се плаща за извършена дейност. Друг е въпросът, че до известна степен и това беше изкривено заради липсата на достатъчен и обективен контрол. Няма единна информационна система за контрол. В същото време възможността, все пак, да работиш и да получаваш възнаграждение спрямо твоите усилия не е същото като да стоиш само на една чиновническа заплата. Именно това задържа голям брой от колегите в България. Освен това не бива да се забравя, че търговски дружества са не само болниците, но и медицинските центрове, общопрактикуващите лекари и дори аптеките. Станат ли нетърговски дружества, при една отворена граница, каквато е нашата, ще станем свидетели на тотален отлив от специалисти в страната. Няма как да задържим младите кадри, предлагайки им неадекватно и необвързано с количеството и качеството на положения труд, заплащене.

Асен Василев е новият кандидат за премиер

Асен Василев е новият кандидат за премиер

Аз предложих той да е следващият министър-председател, каза Кирил Петков
Поправят бюджета на НЗОК

Поправят бюджета на НЗОК

Депутатите от бюджетната комисия искат 14-те млн. за лечение на децата, които гласуваха във вторник да се вземат от резерва на касата, а не от трансфер на МЗ

Обвинение срещу ексшефка на СЗОК

Обвинение срещу ексшефка на СЗОК

Биляна Пенева бе отстранена от поста заради натиск върху служители да изготвят документи с невярно съдържание
Болниците актуализираха ценоразписите

Болниците актуализираха ценоразписите

Лечебните заведения се оказаха по-консервативни във вдигането на доплащането, но в някои отношения като медицинските изделия, то е неприлично високо от години

Радев връчва първия мандат утре

Радев връчва първия мандат утре

Право да състави нов кабинет в рамките на този парламент отново ще има най-голямата партия "Продължаваме промяната"
Технически гаф препъва джипитата

Технически гаф препъва джипитата

Липсват необходимите промени в приложенията към НРД за новите профилактични и диспансерни прегледи, а за някои изследвания няма и кодове, предупредиха от НСОПЛ
Задействат траншовете по Плана за възстановяване

Задействат траншовете по Плана за възстановяване

Вицепремиерът Асен Василев ще бъде упълномощен да води преговори и да подпише финансовото споразумение, казва Кирил Петков
В РЗИ имаме нагласа за стачни действия

В РЗИ имаме нагласа за стачни действия

Пандемията леко отшумя и ни забравиха, една санитарка в по-голяма болница взима повече от нас, казва здравния инспектор Андрей Арабаджиев
НЗОК спря КОВИД-парите за болниците

НЗОК спря КОВИД-парите за болниците

Лечебните заведения, които не са заработили бюджета си през май и юни няма да получат разликата до 85% от него

Още 2 млн. за заплати в НЗОК

Още 2 млн. за заплати в НЗОК

С допълнителните средства депутатите дадоха възможност за 10% увеличение на доходите на служителите в следващите 6 месеца

1 2 3 4 5 ... 358 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ