Млади лекари

Нужен ни е "Час за здраве"

08-12-2021 07:36
Струва ми се, че липсата на реформа е продиктувана не толкова от консерватизма, колкото от икономическите интереси в системата, казва д-р Нези НизамоваНужен ни е
Clinica.bg

press@clinica.bg
По актуални и важни теми в здравеопазването обикновено думата даваме на известни, опитни и изявени лекари. По-рядко се допитваме до младите медици и студенти, на които разчитаме за едно по-добро бъдеще за здравеопазването в България. Защо поеха по нелекия път на лекарската професия, каква перспектива виждат у нас и как изглежда здравната ни система през техните очи, разказват самите те в нашата рубрика "Млад лекар". Днес думата e на д-р Нези Низамова. Тя работи в УНГ-клиниката на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ, а наскоро получи и наградата на болницата в категория "Младши лекар на 2021 г".
- Д-р Низамова, защо избрахте да станете лекар?

- Колкото и скучно да звучи, реално друга възможност в съзнателния ми живот за мен като бъдеща професия не е съществувала. Всичко е било подготовка за този момент. Винаги съм считала, че по-силно гориво за стремеж за развитие и самоусъвършенстване от удовлетворението от това да помогнеш на човек и неговите близки – няма. За мое щастие, вече и като лекар мога смело да заявя – така се и оказа. По този начин да възприемам професията до голяма степен роля има и майка ми, чиито контакти с пациенти съм наблюдавала още в ранните си детски години.

- Kъм коя специалност се насочихте? Защо?

- Голяма роля в избора ми на специалност изигра спечелен летен стаж в трети курс в Испания. Моят първоначален избор тогава бе стажуване в Клиниката по Обща Хирургия. При стартирането на стажа в болницата още първият ден бях информирана, че има объркване в системата и че за съжаление трябва да избера стаж или в Клиниката по Лицево - Челюстна Хирургия, или Клиника по Вътрешни Болести. Избрах Клиниката по ЛЧХ, откъдето всъщност се породи големият ми интерес към тази комплексна зона Хирургия на главата и шията. Реално погледнато, една грешка роди вдъхновение, стремеж и мечта за моя бъдещ професионален път.

Другият съществен момент бе в четвърти курс, когато се провеждат упражненията по УНГ, Хирургия на глава и шия в болница „Царица Йоанна - ИСУЛ". Това беше другият предопределящ за мен момент. Тук своето вдъхновение и пример открих в моя асистент по УНГ, който разкри за нас потенциала на тази прекрасна специалност. УНГ състоянията заемат между 25%-35% от всички общопрактикуващи консултации, засягат хора от всички възрасти от новородените до най-възрастните като освен амбулаторна дейност, УНГ специалистите могат да се развият като хирурзи, извършвайки сложни оперативни интервенции - от микрохирургия на най-малките кости в човешкото тяло до големи реконструктивни хирургични интервенции в областта на главата и шията.

- Удовлетворена ли сте от образованието си по медицина?

- Образованието по медицина в България е на ниво. Опитът, който имах възможността да натрупам като председател на "Асоциация на студентите по медицина в България – София", както и като Международен треньор по Медицинско образование към „Международната федерация на асоциациите на студентите по медицина" (IFMSA) и срещите със студенти по медицина от цял свят, на които дискутирахме медицинското образование осъзнах, че много от проблемите са общи. Двукратно бях делегат от България за конгреса, организиран от Асоциация за Медицинско Образование в Европа (AMEE). Основен фокус бяха именно намаляване на „пропастта" и по-плавен преход от медицинското образование към сиситема на здравеопазване, както активно приложение на технологиите в учебния процес. Така или иначе не трябва да забравяме, че поривът за развитие и израстване е във всеки един от нас и за подхранването му сме отговорни единствено самите ние. От теб самия зависи колко дълбоко искаш да се гмурнеш в дадена проблематика или пък плувайки на повърхността ти е добре.

Роля на отделните медицински университети и преподавателите е отношението към качеството на медицинското образование. Грижата за качеството трябва да доведе до непрекъснат устрем към иновации и непрекъснато подобряване на системата на медицинското образование, за да могат младите лекари, които след това се вливат в системата на здравеопазването да посрещнат нуждите на обществото. Всичко е свързано.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Мислех, че ще бъда подготвена за това, което ме очаква след моето дипломиране. Истината е, че едва когато самият ти станеш активна част от системата, осъзнаваш и виждаш множеството дребни камъчета, които й пречат да функционира ефективно. За жалост има разлика между академичната медицина и реалната. Едно от нещата, които ме впечатлиха е лутането и объркването сред пациентите. Пациенти, които се лутат от болница в болница и не знаят за какво и къде да потърсят помощ. Пациенти, които в елементарни ситуации не могат да се справят. Дефицитът на персонал, който едвам връзва график. Като че ли цари хаос в системата, който води до настройване на пациенти срещу лекари, а също и обратното.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Един от основните и най-големи плюсове е лесният, бърз достъп до качествена и специализирана медицинска помощ. На много места по света се чака с месеци за консултация при специалист. Българският пациент може буквално от днес за утре да осъществи специализирана консултация.

- А минусите?

- Всичко това, което споменах по-горе – хаоса, дефицита на персонал, дезорганизация, ниското финансово възнаграждение.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Не считам, че пациентът е фокус на системата. Пациентът в повечето случаи е объркан, лутащ се от болница в болница, както вече споменах, а и в повечето случаи не знае къде да потърси помощ за своето състояние. Ако пациентът и неговото здраве бяха приоритет съвсем по различен начин би изглеждала системата.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- По време на студентските си години бях убедена, че няма да продължа развитието си тук. Когато настъпи време да направя своя избор обаче, нещо като че ли в мен се пречупи. Изпитах нуждата да дам шанс на себе си в моята страна, след като и вдъхновение за своя бъдещ професионален път бях открила вече тук. Истината е, че идеалната система на здравеопазване не съществува, проблеми се срещат навсякъде – къде в по-малък, къде в по-голям мащаб. Въпросът е с какво си готов да направиш компромис. Да, може би в началото като млад лекар няма да имам тази финансова стабилност като колегите, които избраха да продължат своя професионален път в чужбина. Но в много случаи като млад лекар тук може да натрупаш много богат практически опит в голяма част от специалностите.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Смело мога да заявя, че обожавам избора си за специалност. Точно така съм си се представяла, а именно да работя УНГ, Хирургия на глава и шия. Активно и успешно се конкурираме с други клиники и специалисти по света в тази област, което ми дава увереността, че съм си на правилното място. Възможностите за академично развитие също не са за подценяване. Смятам, че при необходимата мотивация и желание всеки може да достигне мечтаното кариерно развитие в България.

-  Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Като млад лекар, финансовото възнаграждение не е било основен фактор при избора ми на специалност. Не е логично за мен да инвестирам и работя всеки ден специалност, която не ми носи удовлетворение и заряда, от който имам нужда. Въпреки това възнаграждението особено на най-младите лекари, специализантите, трябва да се повиши значително.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Условията варират от болница до болница. Мога да коментирам за мястото, където протича моята специализация. Клиниката разполага с модерна техника и апаратура, което е едно от нещата, които ме привлякоха именно тук. Може болницата да не е с лъскави коридори и приятна фасада, но пък специалистите, качеството на работа и наличието на съвременна апаратура и техника позволяват практикуването на медицина на европейско ниво. Проблемът с дефицита на медицинските сестри е сериозен и много плашещ. За съжаление липсата на активна ефективна политика в тази насока още повече ще задълбочи този проблем в близкото бъдеще.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Ще си позволя да дам пример със спешния ни УНГ кабинет, който е на разположение 24/7 и към който биват насочвани пациенти от всяка точка на страната. Той е един от най-натоварените кабинети в България като потокът от пациенти е огромен за 12 - часова смяна минават близо 80-100 човека. Чакането пред подобни кабинети е изморително, което води до напрежение сред пациентите. Те също трябва да проявяват човечност, търпение и да осъзнаят, че е необходимо време за консултация и евентуално хирургична обработка на всеки пациент. Ключът може би е както в това да учим децата си, така и ние да си напомняме да бъдем по-търпеливи, да имаме повече емпатия един към друг и да осъзнаем, че всички сме потърпевши от недостатъците в системата – било то пациенти или лекари. Разбира се, трябва да има нулева търпимост към прояви на агресия!

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Това е неизчерпаем обект на дискусии. Каквото и да хванем от системата – то ще има нужда от корекции, промяна или пък подобрение. Извън злободневните разговори за корупция, диспропорция във финансирането в отделните специалности, подчиняване на медицинската практика на клиничните пътеки, недобрата организация на системата и др., най-съществената посока, в която според мен трябва да започне активна работа е профилактиката и превенцията. Наблюдаваме много пациенти, които търсят лекарска помощ вече в много късен етап, пациенти, които до последно са отлагали консултацията си със специалист до момента, в който вече не могат да си поемат глътка въздух. Като например в моята специалност ракът на ларинкса, ако бъде диагностициран навреме се осъществяват оперативни интервенции, благодарение на които се запазва органа и неговата функция. Ако обаче пациентът потърси своята консултация твърде късно това вече е невъзможно. От една страна, активна здравна политиката е необходима в насока укрепване на първичната медицинска помощ, въвеждане на стратегия за разширена профилактика на рисковите групи и възрасти за основните заболявания, както и въвеждане на единни стандарти при лечението на различните нозологични единици. От друга страна, считам за наложително въвеждането на стратегия за повишаване на здравната култура на обществото. Необходими са срещи и дискусии, които трябва да започнат още в училище. Може да се отдели „Час за здраве", в който медицински специалисти да помагат на родители и подрастващи. По този начин ще се инвестира в бъдещо на страната, което да бъде възпитано да цени и следи здравето си, да бъде обучено по отношение на основни теми като правилно хранене, сън, спорт, вредни навиди - пушене, пиене и др. Целта е проактивно да поддържаме здравето.

- А на етичните стойности в гилдията?

- За жалост всекидневно сме свидетели на разпространението на невярна медицинска информация, такава, която не е базирана на медицина на доказателствата. Това за най-голямо съжаление се среща дори и сред колеги, било то с цел лична, включително и в някои случаи финансова и политическа облага. Като млад лекар не го намирам за морално и стичам, че всеки трябва да носи отговорност за думите и действията си. Нашето съсловие трябва да прояви нетърпимост към такива прояви, да ги посочи и да ги изобличи, защото евентуалната вреда може да има много висока цена – включително човешки животи. Необходимо е държавата, съсловието, но и цялото общество да бъде критично и да има реални последствия за тези личности и техни прояви. Наблюдаваме едно от най-страшните явления, това на недоверието на обществото спрямо лекарите. Време е всички ние да кажем – стига и да започнем да се уповаваме на доказателствата в медицината.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Липсата на реформа в здравеопазването през последните десетилетия неминуемо е продиктувано от няколко фактора. Здравеопазването за добро или лошо дълбоко в себе си е консервативна система и резки промени неминуемо биха довели до дисбаланс в системата. Струва ми се обаче, че липсата на реформа е продиктувана не толкова от консерватизма, колкото от икономическите интереси в системата. Няма как едно от най-големите финансови пера на годишна база да не буди интерес от различни кръгове на влияние. Осветляването на порочните практики неминуемо биха довели до оптимизиране на изразходването на парите в системата на здравеопазване. Това би довело до по-добра здравна услуга.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Винаги съм вярвала, че в една високоспециализирана система като здравеопазването, водеща роля трябва да имат хората, изграждащи тази система (лекари и здравни специалисти), така както и нейните потребителите. През последните години сме наблюдатели на лутане и залитане от една посока на друга поради липсата на познаване на системата. Липсва експертна дългосрочна надполитическа стратегия за развитието на здравеопазването.


Младите медици предпочитат частния сектор

Младите медици предпочитат частния сектор

57% смятат, че срещат трудности с професионалната си реализация, като ниското заплащане е основната, показва анкетно проучване

Къде искат да работят студентите по медицина

Къде искат да работят студентите по медицина

54% са на мнението, че желаят да работят в България, но настоящите условия ги принуждават да отида в чужбина

Оставаме тук въпреки трудностите

Оставаме тук въпреки трудностите

Сега виждаме ползите от ваксините, много малка част от хората, които са си ги сложили, стигат до усложнения, казва д-р Бейти Насуф
Пътят е труден, но си струва

Пътят е труден, но си струва

На младите медици трябва да се даде шанс, никой не е в центъра на здравната ни система, казва д-р Йордан Йорданов
Бих останала в България

Бих останала в България

Основният плюс на здравната ни система са високо квалифицираните специалисти, казва Златомира Попова
Парите на пациента са в центъра на системата

Парите на пациента са в центъра на системата

Нужна е коренна промяна, простото наливане на още средства без реорганизация, няма да даде резултат, казва д-р Георги Галев
Здравната реформа не търпи отлагане

Здравната реформа не търпи отлагане

За съжаление трябва да призная, че към момента в центъра на системата стои клиничната пътека и средствата отпускани от държавния бюджет, казва д-р Олга Палабуюк
Управляващите да се поставят на наше място

Управляващите да се поставят на наше място

Предимство на системата ни е лесният достъп до специалист, а недостатък -трудното организиране на комплексен подход към пациента, казва д-р Елица Валериева

Пациентът не винаги може да е в центъра на системата

Пациентът не винаги може да е в центъра на системата

Първият сблъсък за младия лекар е да се научи да носи отговорност, след това разбира, че работи 5 минути и пише 50, казва д-р Божидар Василев
Младите не остават у нас заради липса на ред

Младите не остават у нас заради липса на ред

В някои болници колегите получават между 300-500 евро месечно, а в чужбина заплащането е 3500-5000 евро за специализиращ лекар, казва д-р Диян Ганев
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ