Частни болници пак ще точат с онколекарства

Причината е в блокирания търг на МЗ за медикаменти, заради това пък държавни и общински клиники може да имат затруднения с доставките

На 31 декември изтича първото рамково споразумение за доставка на лекарства в държавните и общинските болници в страната. Затова здравно министерство обяви нова процедура за следващите две години на 15 септември. Тя е на стойност от над 1.9 млрд. лв. без ДДС. В нея влизат лекарства за над 180 болници в цялата страна за всички области - сърдечно-съдова система, дерматология, неврология, дихателна система, инфекциозни болести, храносмилателна, мускулна система и т.н. Най-голяма част от средствата са предназначени за онкологията – близо 1.4 млрд. лв. Процедурата обаче няма как да бъде завършена до края на годината, защото е обжалвана от един от участниците в нея – „Топ Хоспитал".

Това пък води до две негативни

последствия за цялата система. Първото е, че поставя в риск снабдяването с лекарства за пациентите в някои от държавните и общинските болници. Причината е, че след въвеждането на централизираното договаряне от страна на МЗ на лекарствата, за да понижи цените на база обем, не всички лечебни заведения правят свои търгове, за да се застраховат в подобни ситуации. Проверка на clinica.bg показа, че в момента над 180 държавни и общински болници в страната са изправени пред два сценария за началото на следващата година. По-голямата част от тези лечебни заведения са провели свои тръжни процедури, за да си осигурят алтернатива в случай на проблем с централизирания търг на МЗ и за тях няма да има никакъв проблем.

Други обаче провеждат в момента

спешно търгове. Ако процедурите не се обжалват, те ще успеят да ги финализират до края на тази или в началото на другата година. Междувременно директорите им търсят алтернативи, за да не останат пациентите без медикаменти. Една такава е доставка на лекарства от аптеката на друга болница. Това обаче може да е само временно решение.

Второто негативно последствие е,

че отново се отвързват ръцете на частите болници да точат касата с онкомедикаменти. Причината е, че тези лечебни заведения не правят търгове по закон, което им даваше възможност да отчитат към здравната каса по-високи цени от държавните болници, на които уж са купили онколекарства, а тя им ги плащаше, защото по закон е длъжна да го прави. За злоупотребата се знаеше от години, но беше спряна едва по времето, когато директор на НЗОК стана д-р Дечо Дечев. Тогава, след като той повдигна въпроса, депутатите задължиха касата да плаща онкомедикаментите и на частните болници по по-ниската цена между тази, на която са купили лекарствата и която здравно министерство е постигнало с централизирания си търг. Заради обжалването на процедурата обаче, от 1 януари няма да има нови цени, по които да се реферират частните болници. В същото време в споразумението няма предвидена възможност за анекс и удължаване на действието му до сключване на ново. Така те отново частните болници ще могат да надуват стойностите, които отчитат към НЗОК, докато МЗ не успее да завърши централизирания търг, а това може да отнеме месеци заради обжалването.

За да се избегне подобен луфт,

както в момента, така и в бъдещи подобни ситуации, е нужно да се направят спешни законодателни поправки, които да дават възможност до сключване на новото рамково споразумение от МЗ, здравната каса да може да сравнява цените на онколекарствата за частните болници с тези от предишното. Това може да се направи веднага с гласуването на бюджета на НЗОК за следващата година. В проекта, който е изготвило финансово министерство и сега се правят технически промени, които конкретизират сегашното правило, по което касата плаща онколекарствата на частните болници.