История

Враг на Стефан Стамболов създава ВМА

03-12-2021 11:30
За 130 години от своето съществуване лечебното заведение е над 300 мисии на свои лекари в горещи точки на светаВраг на Стефан Стамболов създава ВМА
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Военномедицинска академия (ВМА) тази седмица навърши 130 години. Тя е създадена, като Софийска обща гарнизонна болница на 1 декември 1891. Първоначално в нея има две отделения – хирургично и вътрешно, септичен и превързочен кабинет. Разполага със 100 легла за войници и 10 за офицери. Близо век и половина по-късно тя вече е с 19 клиники, 4 филиала – във Варна, Плевен, Сливен и Пловдив, два санаториума – в Хисаря и Банкя, както и научен институт. Леглата в нея са 283 и за разлика от миналото, когато в нея са се лекували само военни, днес тя приема и цивилни граждани.
Народното събрание отпуска първоначално 200 златни лева, като в следващите години се сформира специален фонд за финансирането й. Заповедта за основаването на Софийска обща гарнизонна болница пък издава някогашният военен министър Михаил Савов. Личността му е твърде противоречива и дори скандална в историята на Третото българско царство. От близък съратник на Стефан Стамболов той се превръща в един от неговите върли врагове. Причината е твърде лична. Съпругата на пехотния генерал Савов, Смарайда е видна столична хубавица.

Името и се замесва в публичен скандал,

след като то попада във вестниците като любовница на Стамболов. Вместо обаче семейните бури да отчаят Савов, той насочва енергията си още по-силно към изграждането и благоустрояването на новата болница. Още преди тя да бъде изградена, той назначава за неин началник д-р Георги Золотович, дотогава главен лекар на Военното училище, участвал в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и един от основателите на Българския лекарски съюз. Това е човек с изключителен опит и широка култура. Роден е в семейството на етнически българи в Цариград през 1855 година. Следва медицина в Москва и ще като студент участва в руската санитарна медицински съвет по време на Сръбско-турската война  от 1876 г. Нещо повече, той дори е назначен на директор на Гражданската санитарна по време на войната. Малцина знаят, че той извършва първата в България овариотомия – оперативно разрязване на яйчника. Само година, след кат поема гарнизонната болница, той увеличава леглата на 200, а персонала от 30 човека вече е 60.

През 1904 г. д-р Золотович става директор

на Дирекцията на народното здраве и председател на VII Върховен медицински съвет. Автор е на над 80 труда върху санитарно-хигиенното дело.

В една от първите публикации по въпросите на военната медицина от 1893 г. "Няколко думи върху нашите военни болници", санитарният майор Игнат Барбар препоръчва столичната дивизионна болница "да е образец във всяко отношение". Лечебното заведение действително става еталон за останалите болници в столицата още от създаването си. На работа са поканени доказани лекари, завършили предимно във Виена и Москва. Йосиф Любенов, Димитър Киранов, Иван Бацаров, Тодор Илиев и Тодор Попов. В гарнизонната болница работи и лекарят санитарен офицер с италиано хърватски корени Луиджи Понтара.


Софийската дивизионна болница

 

е втората след тази на Българския червен кръст (сега „Пирогов"), в която лекари стават и преподаватели на студенти. През 1913 г. първите 8 бъдещи медици и 57 сестри самарянки се обучават в нея. С годините броят им расте, докато сега Военно-медицинска академия е единствената, която обучава военни лекари. В помощ и на лекарите, и на студентите през 1912 г. пристигат доброволци медици от Австрийската санитарна мисия. Австрийците пристигат с конвой хигиенни материали, инструменти, стерилизатори и първия рентгенов апарат. Чужденците донасят и водни легла за пациенти с тежки и болезнени рани. По това време началник на гарнизонната болница е д-р Асен Петров, един от основоположниците на съвременната медицина в България. През 1919 г. нейният началник подп. д-р Тодор Попов участва в изготвянето на проект за временно използване на държавните болнични заведения, включително и на преименуваната дивизионна на Общоармейската военна болница, за нуждите на новооткрития Медицински факултет в София. Втората световна война е тестът за работещите в нея. От октомври 1944 до април 1945 година за нуждите на българските войски на фронта болницата формира три армейски хирургически болници. След демобилизирането на Първа българска армия, от април 1945 г. за неин началник е назначен полк. Веселин Николов.

 

След смяната на властта обаче,

 

през 1946 г. той е сменен с полк. Август Милчев, а самото лечебно заведение е преименувано на Общовойскова болница. По съветския опит новата власт създава за военните поликлиника към нея. Осем години по-късно Общовойсковият хигиенен институт в Овча купел е превърнат в Научно-изследователски военномедицински институт, а за негов началник е назначен полк. проф. Здравко Мицов. Разработките в него са секретни и служат за защита на населението във военно време. Сегашният си облик болницата започва да придобива през 1960 година, когато с постановление на Министерския съвет тя е преобразувана във а Висшият военномедицински институт. Той обединява Научноизследователския военномедицински институт в Овча купел, Общоармейската болница в София и Отдела за военномедицинска подготовка към Медицинско управление при Министерство на народната отбрана.

Новата сграда на сегашната Военно-медицинска академия е построена през 1980 г., а от 1989 г. за кратко към нея е присъединена днешната университетска болница „Лозенец".

 

Хората от властта в миналото,

 

макар и да имаха своята Правителствена болница със специални грижи и глезотии, настояваха и получаваха консултации, дори хирургична помощ от специалисти на Военно-медицинска академия. Сред ВИП пациентите на нейни лекари от времето преди промените са покойния генерал Добри Джуров и Цола Драгойчева. За цивилни пациенти лечебното заведение е отворена едва през 1990 г., когато се създава и общодостъпното за всички звено за спешна помощ. Една от емблематичните фигури сред нейните началници след промените е гастроентерологът и член-кореспондент на БАН проф. Григор Мечков, който по-късно е и академик. Най-продължително заема поста проф. ген. Стоян Тонев. Той е началник на Военно-медицинска академия единадесет години, от 2002 до 2013 година.

 

Първият носител на орден „Стара планина"

 

от лекарите в академията е покойният ген. Тонев. Благодарение на него болницата придоби и съвременния облик, с който я познаваме. Той се погрижи да осигури и възможност за специализация на лекарите във ВМА във водещи болници във Франция например. Един от тези медици положи и началото на чернодорбната тарнсплантология у нас - това е проф. Никола Владов. За заслуги в трансплантациите и висок професионализъм той също бе удостоен с орден "Стара планина", а специалистът по инфекциозни болести и тропическа медицина проф. Камен Плочев получи преди година орден „Мадарски конник" I степен, с мечове. ВМА се оказа и кадрова банка в наши дни за властта. Ген. Тонев беше начело на здравната комисия в парламента, макар и за кратко, а проф. Николай Петров стана два пъти служебен министър на здравеопазването. Проф. Венцислав Мутафичйски пък оглави НОЩ в началото на пандемията.

Специалистите от Военно-медицинска академия

са част от над 300 мисии в горещи точки на света. За двадесет и две години в тях са се включили 960 лекари. За 130 години от създаването си военното лечебно заведение е изпратило близо 6000 свои лекари и фелдшери в огъня на военни действия. Първите от тях заминават през 1904 г. в Манджурия месеци след приключването на Руско-японската война в помощ на мирното население. България бе една от първите страни, които изпратиха свои военни лекари в Афганистан след изтеглянето на съветските войски оттам. Те са пътували още на мисии в Корея, Виетнам, Камбоджа, Алжир, Сирия, Мозамбик, Никарагуа, Ангола, Етиопия, Либия, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Турция, Македония, Афганистан, Ирак, Украйна и Хаити.


„Доктор Джаз”, който внесе акупунктурата

„Доктор Джаз”, който внесе акупунктурата

Д-р Емил Илиев е първият, обучен лекар по традиционна китайска медицина, джазфестивалът създава като на шега
Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Когато името говори само

Когато името говори само

Проф. Александър Чирков не само изгради съвременната ни кардиология и кардихирургия, но остави школа и свои ученици, нещо, което медиците ни отдавна не правят
С мотив да си полезен на другите

С мотив да си полезен на другите

16-годишният ученик от САЩ Стефан Радойчев стана доброволец в реанимацията на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново
В плен на везните и епруветките

В плен на везните и епруветките

Магистър фармацевт Димитрия Стайкова взе голямата награда на Българските фармацевтични дни, обича билките и вярва, че всеки може да реализира мечтата си
Когато кръвта говори

Когато кръвта говори

Неврохирургът д-р Асен Цеков зарази хората от Софийското мото общество с каузата кръводаряване, помагат заедно на юноши от домове
Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Прокуристите Владимир Георгиев и Пламен Милев имат срок от 6 месеца, за да стабилизират финансово Александровска болница и „Пирогов"
Като Пепеляшка в медицината

Като Пепеляшка в медицината

Д-р Ирена Йорданова е номинирана за балканска награда заради новия й подход към терапия на пандемични инфекции
Княгиня в основата на „Майчин дом”

Княгиня в основата на „Майчин дом”

За изграждането му съпругата на княз Фердинанд – Мария-Луиза, дарява зестрата си от 2 млн. франка, но не дочаква завършването му
Споделеното знание

Споделеното знание

В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блог
1 2 3 4 5 ... 6 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ