Интервю

Нека плащаме за здраве, а не за заболяване

02-12-2021 07:36
Коалиционните партньори трябваше да очертаят регулативни механизми, които да ограничават разкриването на нови лечебни заведения, особено за болнична помощ, казва д-р Таня АндрееваНека плащаме за здраве, а не за заболяване
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

За пореден път тази година страната е на прага на нов коалиционен кабинет. Само преди седмица политическите сили, които ще участват в него посочиха и приоритетите си в сферата на здравеопазването. Адресират ли те най-важните проблеми в сектора, дават ли надежда за здравна реформа в полза на обществото, попитахме д-р Таня Андреева. Тя беше здравен министър именно в подобен коалиционен формат.

- Д-р Андреева, какви са впечатленията ви от преговорите в сферата на здравеопазването между бъдещите коалиционни партньори – да очакваме ли реформа и каква?

- Това, което на мен ми липсваше в тези преговори е конкретното очертаване на точни мерки по частично изложените проблеми, които има в здравеопазването. В споразумението залегнаха по-скоро пожелателни неща, които звучаха като лозунги. Спомена се, че липсва профилактика и превенция на заболяванията, но не се очертаха конкретни мерки за справяне с този проблем. Защото сега системата дава все повече средства, за да се лекуват хората, вместо да се фокусираме върху това да правим превенция на заболяванията, което ще доведе до по-малко болни и разходи в системата, а от друга страна здравите хора ще имат своя принос към икономиката и социалната сфера. Ракурсът трябва да бъде сменен и да плащаме повече за това да имаме здраве, а не за заболяване. Това може да стане с въвеждането на големи, мащабни програми за превенция. Като един пример мога да посоча програмата за майчино и детско здравеопазване, която въведохме през 2013-2014 г. и според последния доклад на Здравната обсерватория към СЗО (WHO Observatory) благодарение и на нея детската смъртност при новородените е спаднала наполовина. Това е голям прогрес, защото имаме още няколко хиляди деца, които всяка година се раждат здрави.

- Безспорно програмата за майчино и детско здравеопазване е успех за страната ни и трябва да продължи, но кои са другите сфери, където трябва да има подобни програми?

- Те трябва да се заложат в няколко посоки. Първо към заболяванията, от които най-голям процент хора се разболяват и загиват, те се посочват във всеки един здравен доклад - това са ССЗ, онкологичните, инфекциозните, психичните. Последните са много сериозен проблем за България, който все повече ще ескалира заради настоящата ситуация – две години живеем под страх и съобразяване с пандемията. КОВИД пречи на нормалното социално общуване, на нормалното професионално развитие, на децата ни, които доста време не бяха на училище, в естествената си среда сред свои връстници.

- А време ли е да спрем роенето на нови болници и има ли воля според вас за това?

- Това е другото, което ми липсваше в очертаното споразумение - какво правим с толкова много болници в страната, с липсата на лекари и на медицински сестри. За мен трябваше да има регулативни механизми, които да ограничават разкриването на нови лечебни заведения, особено за болнична помощ. Защото болниците не са сгради, те трябва да бъдат изпълнени с пълноценна диагностика и лечение, а за това с нужни освен апаратура, лекари, медицински сестри, лаборанти и други специалисти, които да работят в тези заведения. Може би е време в България да спрем строежа на нови болници и след определяне на няколко структуроопределящи болници, на които държавата да може да се опре в здравеопазването, всички останали да могат да се приватизират, вместо да се строят нови сгради, с чиято поява все по-малко може да се оказва комплексна и качествена медицинска помощ.

- Според вас какви биха могли да са мерките в краткосрочен и дългосрочен план, така че да се редуцира броя на лечебните заведения, от което безспорно има нужда страната ни?

- Това е дълъг процес, който много сериозно трябва да бъде анализиран, но като начало в краткосрочен план, в рамките на година-година и половина, трябва да се въведе мораториум, така че НЗОК да не подписва договори за финансиране на нови лечебни заведения. Никъде в света няма такава практика всеки да строи лечебно заведение и да получава обществено финансиране, ако няма потребност от услугите му според Националната здравна карта (НЗК), а тя е един много съществен документ, който в годините много се пренебрегва. Второто е да се помисли за лечебните заведения, които са извън големите областни градове. С наличието на многото частни болници се получава свръхконцентрация на лечебни заведения в големите областни градове и трябва да се помисли за преструктуриране на част от общинските болници, които нямат достатъчно кадри в медицински центрове, така че хората да не ходят в областната болница за всяко порязване или високо кръвно. Те могат да са под шапката на областната болница и така да се реши и кадровия проблем, защото лекарите ще могат да работят във всяко едно от тези лечебни заведения, а това ще подобри и квалификацията им.

- Постоянно говорим за кадрови дефицит, болниците сега функционират ли с достатъчно специалисти, така че да осигурят адекватни грижи за пациентите и съответно да не се стига до претоварване на работещите в тях?

- Моето впечатление е, че имаме много сериозен дефицит с медицинските сестри, акушерки, лаборанти, което поставя системата пред големи предизвикателства. По време на КОВИД пролича с голяма сила, че имаме дефицити дори на лекари в отделни специалности като вътрешни болести, инфекциозни болести и се налага колеги с други специалности, които не са подготвени, да се грижат за инфекциозно болни, да влизат в отделенията с пациенти с КОВИД, така е включително и в нашата АГ-болница, където също лекуваме пациенти с КОВИД. Докато в Европа стандартът е поне две сестри на един пациент, тук понякога една сестра отговаря за няколко пациента. Често няма дори достатъчно лекари, така че се дават непрекъснати дежурства, за да се обгрижват пациентите. И това трябва да е първото съображение, което се гледа, когато се откриват нови лечебни заведения.

- А с какво си обяснявате властовия толеранс досега, а очевидно и занапред заявката е такава - да имаме болници без персонал, тъй като всеки, който реши да си открие болница, ще може да го направи и да получи финансиране от НЗОК?

- Това е доста несериозен подход и показва колко краткосрочни и непосредствени са вижданията на всички, които са минавали през МЗ. В тази връзка искам да кажа, че това изцяло зависи от волята на държавата. През моя мандат за една година ние не дадохме нито едно разрешително за нова дейност. Ако строго се съблюдават документите – потребностите според НЗК, изискванията за специалисти, нивата на компетентност, апаратурата, нещата ще добият обективен характер и когато се отказва, ще е ясно, че държавата седи зад нормативните документи, които сама е написала. За мен е недопустимо да се правят компромиси, особено с обезпечеността с кадри, защото тогава пациентите не получават нужната грижа, а лекарите, които носят прекалено голям отговорност, започват да се изтощават от тези непрекъснати дежурства в лечебните заведения.

- Но последните пробни камъни показаха, че ще имаме нови болници – визирам Казичене, Бургас където пък искат да правят нова онкологична болница. Тук проблемът само в държавата ли е или и съсловната организация играе роля, защото без нейното становище също няма как да се издаде разрешение?

- Всички имат принос към това безобразие, което се случва, но пак казвам, че за мен основният стожер е държавата, която трябва да спазва наредбите, които сама си е написала, ако министърът е стъпил на тези закони, няма как да се случат всички тези изключения. Защото както във всеки един сектор, свободната инициатива е нещо много добро, но трябва да се вкара в някакви рамки, за да не се стигне до подобни изкривявания, каквито имаме. Дори днес имаме предостатъчни доказателства, че е нужно да се спре разрастването на болничната мрежа.

- Предостатъчно, но от бъдещите коалиционни партньори като че ли само ИТН бяха категорично „за" ограничаване на болничната мрежа, оптимист ли сте, че ще спре откриването на нови болници и ще се направи преструктуриране на мрежата?

- Надявам се, че, ако те мислят сериозно и сектор здравеопазване им е приоритетен, това е задължително да се случи. Все пак аз възприемам тези преговори като една опознавателна среща на политическите сили, които ще влязат в парламента, но когато човек започне да управлява, разбира тежестта и отговорността на това, което прави. И смятам, че всяка една от партиите съвсем ясно вижда, че една сграда не е болница, ако в нея няма кадри, които да се погрижат за пациентите. Това рефлектира и върху здравните показатели на населението, когато човек няма как да стигне до специалист или дълго се лута между лечебните заведения, състоянието му хронифицира. Мисълта за здравето на хората трябва да бъде водеща и пак ще се върна към началото на нашия разговор, че правителството трябва да има ясни приоритети – да провежда профилактика, да осигури бърза и добра диагностика. Системата безспорно има нужда от повече финанси, защото сме на едни от последните места по този показател, но този ресурс трябва да бъде правилно изразходван и да дава добър резултат.

- В този смисъл има ли резон в желанието на БСП и ИТН да не се приватизират болниците и да се смени търговския им статут?

- Проблемите, които са основни в здравеопазването са, че сме на едно от последните места по здравен статус, по продължителност на живот, въпреки че правим крачки в тази посока, че още съществуват много големи разделения в здравния статус на хората по региони, по възраст, по образование и социален статут. Хората с висше образование например живеят по-дълго и тук трябва да е фокусът - защо едни живеят по-малко от други, а здравната политика трябва да е насочена там – дали с профилактика, с информация да стане ясно на хората какво означава да са здрави, защото някои смятат, че, ако са на крака и може да си вършат ежедневните задължения, са здрави. Така че дали лечебните заведения ще са търговски или бюджетни, дали финансирането ще е по КП или ДСГ, няма такова значение. Трябва да има финансиране, защото без ресурс здравеопазването няма как да функционира, но трябва да е ясно къде ще отиде той. Защото колкото и светът да напредва с диагностиката и лечението, у нас резултатите при онкологичните заболявания например не са никак добри. Тоест, трябва да се ползва световният опит и ресурсът да се използва правилно.

- Колко детски болници трябва да имаме – сега всеки областен град започна да иска – София, Бургас Пловдив?

- Всеки, който ви каже определено число на прима виста, ще сгреши. Трябва да се направи сериозен анализ на потребностите по отношение на брой население, детска заболеваемост, има определени критерии, които педиатрите биха формулирали по-добре и от мен. Когато се предприема определена стъпка, трябва да се допитваме не само до хора, работещи в системата, но и до тези, които имат научното познание за това как да се структурира една система и да не се експериментира. Понеже нямаме детска болница, хайде да се построят такива навсякъде! Убедена съм, че не е нужно да има такъв тип лечебно заведение във всеки областен град.

- Предложиха се още две мерки – да се въведе базова ставка, така че да се затвори ножицата между заплатите на специалистите в лечебните заведения, както и да се въведе мандатност при управлението на клиники и болници, смятате ли, че това са промени в правилната посока?

- Да, аз смятам, че трябва да има мандатност на директорите на ЛЗ, защото не е тайна, че някои се превърнаха във феодали и управляват болниците повече в техен интерес, а не на лекарите и медицинските специалисти в тях. Появиха се доста недобросъвестни практики, заговори се за тежка корупция, всичко това допълнително нагнетява недоверие и все повече се чуват гласове, че медицината се превърна в търговия и фокусът й не е върху запазване живота и здравето на човека.

По отношение на часовата ставка имам малко по-друго виждане и то е, че заплатите и на лекарите, и на сестрите трябва да бъдат повишени. Трябва да има минимум, под който да не падат, а оттам нататък да има допълнителните плащания в зависимост от приноса на всеки, но тази преценка трябва да е на лечебното заведение. Държавата трябва да очертае една рамка, от която да не се излиза, защото ножицата сега е много голяма, има лекари, които получават десетки хиляди на месец, а други по хиляда лева, особено в малките населени места. Това е недопустимо и това е една от причините в по-малките лечебни заведения да има дефицит на кадри, ако един лекар знае, че ще получава достатъчно средства и в малката болница, ще има нужната апаратура, аз съм сигурна, че и там ще има кадри.

- Какъв съвет бихте отправили на бъдещия министър на здравеопазването, който и да е той?

- На бъдещия министър ще му е много трудно и смятам, че всеки, който поеме този пост ще трупа много негативи, защото в системата почти не остана нещо, което да започне да се прави и да не предизвика отпор. Още повече, че сега покрай КОВИД цялото общество е силно поляризирано. Министърът трябва да се абстрахира от всичко това, да има виждане какво да прави, включително за пандемията, да внесе баланс, защото обществото е изключително разделено, а имаме достатъчно разделителни линии – на ваксъри и антиваксъри, на защитници на конспиративните теории и на разумно отричащите ги, червени линии има и между лекарите. Тези, които искат да управляват системата трябва да четат повече, в преговорния процес пролича, че не бяха четени докладите за здравето на нацията, тези на СЗО, не пролича на участниците да са им ясни основите проблеми, задълбаха се в някакви лозунги, които не виждам доколко биха променили системата, като този за търговския статут на болниците. Така че нека четат повече, да си очертаят важните въпроси как хората да са здрави и да не стигат до болница или ако стигнат, как рано да се постави диагноза и бързо да се проведе лечение, как да се ограмотяват хората, как болниците да са кадрово и финансово обезпечени, така че да вършат спокойно своята работа. Но затова трябва министърът да има сериозен гръб от всички партии, които ще влязат в тази коалиция и да има научен подход освен политически в решаване на кризите и очертаване на пътя, по който да върви системата.


Властта под карантина

Властта под карантина

Шефът на НС Никола Минчев се оказа с КОВИД, а негови контактни са премиера Кирил Петков и президента Румен Радев
В НС със зелен сертификат

В НС със зелен сертификат

Депутатите приеха изискването с 154 гласа "за" и четирима "въздържали се" след шестчасов дебат
Асен Василев оглави Тристранката

Асен Василев оглави Тристранката

Другият представител от страна на кабинета ще е социалният министър Георги Гьоко, реши МС
Доц. Тонев оглави здравната комисия

Доц. Тонев оглави здравната комисия

Тя ще е с четирима заместник-председатели, образователната поема БСП, а социалната - "Продължаваме промяната", решиха депутатите
Здравната комисия отива при ИТН или ДБ

Здравната комисия отива при ИТН или ДБ

Коалиционните партньори все още обсъждат кой ще е новият председател, най-вероятно е това да са д-р Александър Симидчиев или д-р Силви Кирилов

В МС само със сертификат

В МС само със сертификат

Парламентът одобри новото редовно правителство след няколко часови дебати със 134 гласа за и 104 против
Предават властта в 15 часа

Предават властта в 15 часа

Преди това депутатите ще заседават извънредно, за да одобрят състава на новия кабинет
Президентът връчи мандата на ПП

Президентът връчи мандата на ПП

На вас се падна отговорността да се справите с корупцията и беззаконието, да изхвърлите задкулисието от държавата.
Кабинетът – все по-реален

Кабинетът – все по-реален

БСП одобри коалиционното споразумение, ПП събира подписи за заседание в понеделник, очаква се президентът да връчи мандата през уикенда

Консултациите за кабинет продължават

Консултациите за кабинет продължават

Историята показва, че в трудни моменти демократичните формации са правили стъпка напред, а не встрани, заяви държавният глава
1 2 3 4 5 ... 20 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ