Какво трябва да знаем за рака на белия дроб

У нас тази диагноза е на първо място като причина за смърт от всички онкологични заболявания при мъжете и на трето при жените, казва проф. Светлана Христова

- Проф. Христова, колко значим е проблемът рак на белия дроб у нас и наистина ли най-често пациентите се обръщам към специалист късно?

- По данни на GLOBOCAN в световен мащаб за 2020 г. заболеваемостта от рак на белия дроб и гърдата е на първо място по честота, но ракът на белия дроб е на първо място по причина за смъртност от всички онкологични заболявания.

У нас последните данни на Националния раков регистър са за 2015 г. заболеваемостта е 43.4 на 100 000 население при мъже и 10.1 при жени. У нас ракът на белия дроб е на първо място като причина за смърт у мъже и на трето – при жени. Смъртността е висока поради късното диагностициране, обикновено в напредналите клинични фази. Средната 5-годишна преживяемост е значително по-ниска сравнено с другите европейски държави.

- Призовава се за по-бърза диагностика - какви обаче са симптомите, които не трябва да пренебрегваме и какъв е апелът Ви към личните лекари?

- Симптомите не са специфични и зависят от локализацията на тумора и стадия на заболяването. Кое трябва да накара пациента да потърси консултация с личен лекар? Продължаваща във времето кашлица, кръвохрак, гръдна болка при дишане или кашляне, персистиращ задух, отпадналост, чести инфекции на белите дробове и бронхите, трудно или неповлияващи се от лечение и др. Би било добре при пациентите с хронични белодробни заболявания да бъдат извършвани редовно годишните профилактични прегледи.

- Смятате ли, че скринингова програма би могла да бъде полезна в този случай?

- Естествено, че профилактичната медицина и скрининговите програми ще улеснят ранното откриване на онкологичните заболявания. Това би допринесло полза за пациентите, тъй като своевременната оперативна интервенция може да доведе до пълно излекуване. Полза ще има и за здравните органи, свързано с редуциране на разходите за химио-лъчелечение на иноперабилни пациенти.

- Само стандартна рентгенография ще даде ли яснота за диагнозата? При съмнения или симптоми как се стига до диагнозата, какви изследвания са необходими и се провеждат?

- Стандартна рентгенография е ориентировъчен метод. Съществуват други нови по-сигурни образни диагностични методи като компютърна томография, позиционна емисионна томография и др. Решението за вида изследване се взима от специалист пулмолог или гръден хирург.

- Кои са най-важните етапи в диагностиката?

- След образното изследване и откриването на промени в белите дробове се взема решение за метода, чрез който ще се добие тъканен или клетъчен материал за патоморфологична диагностика. Тук се включва фибробронхоскопия с биопсия, трансторакална иглена биопсия под ехографски контрол, видеоасистирана торакоскопия с биопсия и др. Хистологично изследване т.е. микроскопско потвърждаване на туморен процес е задължитено при определяне на терапевтичния подход.

- Какви са видовете рак на белия дроб? Какви са особеностите им и кой е по-разпространен в България?

- Ракът на белия дроб е с разнообразна характереистика и класификационни форми, всяка една от които има своята специфика и прогноза. Понастоящем са определени 2 основни групи – недребноклетъчен и дребноклетъчен. Недребноклетъчните карциноми са по-чести (до 85% от всички видове) и според клетъчната и тъканна характеристика се подразделят на аденокарцином с множество варианти; плоскоклетъчен (3 варианта; едроклетъчен карцином и др.) В световен мащаб най-висока е честотата на аденокарциномите. Някои автори предполагат, че това е свързано с употребата на цигари с филтър. В България липсват официални статистически данни за честотата на отделните хистологични форми.

- Какви са съвременните методи на патоморфологична диагностика и достъпни ли са за българските пациенти?

- Освен класическата хистологична диагностика понастоящем се изискват и някои допълнителни изследвания върху тъканния материал от тумора необходими за верификация на класификационния тип или за избор на таргетно (прицелно) лечение. Тук се включва имунохистохимия за доказване на специфични клетъчни белтъци, вкл. PDL-1 рецептор за приложение на имунотерапия. Друг вид са молекулярно-генетичните изследвания за избор на таргетно лекарство. Най-широко приложимо е доказването увреждания (мутации) в гена, регулиращ нивата на рецептора за епидермалния растежен фактор (EGFR). В България тези високоспециализирани изследвания са достъпни за пациентите единствено благодарение финансовата подкрепа на фармацевтичната индустрия. Не се заплащат от НЗОК.