Коментар

Добри идеи, но без стратегия

26-11-2021 12:10
Няма база, на която да стъпват реформите и взаимна обвързаност на политиките с насоченост за постигане на конкретни цели, казва доц. Джевдет ЧакъровДобри идеи, но без стратегия
Clinica.bg

press@clinica.bg
Сериозна заявка за здравна реформа дадоха четирите партии, които се очаква да сформират нов редовен кабинет. Това стана в сряда по време на срещата на експертните групи в областта на здравеопазването на „Продължаваме промяната" (ПП), БСП, „Има такъв народ" (ИТН) и „Демократична България" (ДБ). Ще има ли този път реформа и как оценява предложените мерки, попитахме доц. Джевдет Чакъров. Той е депутат от ДПС в 47-то Народно събрание и хирург в УМБАЛ „Свети Георги" – Пловдив.
В дискусията за необходимите политики в здравеопазването, която се състоя в рамките на преговорите за сформиране на правителство между параментарните партии на "Продължаваме промяната", Колация за България, Има такъв народ и Демократична България има полезни и добри идеи.

Такива са да се заменят клиничните пътеки

с диагностично свързани групи, оптимизирането на структурите в болничната помощ, осигуряването на спешна помощ в рамките на "златния час" чрез линейки или медицински хеликоптери, заплащането от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на 95% от стойността на лекарствата за остри състояния на деца до 14 години, изграждането на Национална детска болница, промяната на финансирането на редица медицински дейности в трудно достъпни райони като структури за инфекциозни заболявания, родилни и детски отделения. Засега обаче тези идеи не се основават на цялостна стратегия за реформа в здравеопазването, в която да се формулират конкретни цели, които ще се постигнат и в какви срокове. Това, което виждаме в момента е отново работа на парче.

Всяка от посочените добри идеи е сама за себе си

засега, без да има база, на която да стъпват реформите и взаимна обвързаност на политиките с насоченост за постигане на конкретни цели. Моето впечатление засега е, че за пореден път започваме да строим къща без основи. Например, предложението за оптимизиране на структурата на болничната помощ е аргументирано с това да се намали, съобразно европейските стандарти, броят на болничните легла, за които НЗОК сключва договор за финансиране. Според ДПС намаляване на леглата заради самото намаляване с цел да намалеят разходите на касата и то съобразно европейските стандарти, не е добър подход.

Ние от години имаме подготвени предложения

за стратегия за реформи в здравеопазването, чиито основни цели са достъпно качествено здравеопазване за всички граждани, независимо къде живеят - в голям или в малък град, в градска или селска община, осигуряване на здравната система с всички необходими специалисти без дефицити, както е в момента, програми за устойчиво висококачествено детско и майчино здравеопазване, намаляване на високата смъртност в България, изграждане на ефективна система за контрол върху разходите в здравеопазването с цел тяхното оптимизиране. За постигане на тези цели ДПС предлага на първо място да се направи здравна карта на България, която да се основава на пълен анализ на броя и заболеваемостта на гражданите в различните региони и по този начин да се формулират къде от какви здравни грижи има необходимост населението. Върху това, според нас, трябва да се базира трансформацията на лечебните заведения в различните региони.

Не говорим непременно за закриване на болници,

а за тяхната реорганизация, така че да отговарят на здравните потребности на населението, а не просто да се съобразяваме с европейски стандарти, защото всяка страна има специфична демографска структура на населението с неговите специфични здравни потребности. Считаме, че чрез този подход ще могат да се структурират от една страна високотехнологични болници в съответния регион, с най-високо ниво на компетентност и наличие на всякакви специалисти, като в този случай трябва да се осигури достъпност на хората до тях, включително и при спешни случаи. А това означава най-накрая осигуряване на най-висок клас линейки, в които има не само необходимото оборудване, но са налични и необходимите лекари специалисти, а също така и на медицински хеликоптери.

Има възможности всичко това да се финансира

със средства от европейските фондове. От друга страна някои общински болници ще могат да се преструктурират в болници за долекуване, каквито изобщо липсват в нашата система на здравеопазване и създаването на каквито от години вече ни препоръчва Европейските комисия. Трети болници пък ще могат да се преструктурират в лечебни заведения с определени отделения, отговарящи в най-висока степен на здравните потребности на населението в дадена община, като съответно те бъдат напълно осигурени с необходимата качествена техника, специалисти и медицински персонал, а не както е сега в една огрочна част от болниците по места - от всичко по-малко, недостатъчно и накрая - нищо. Всичко това не го виждаме изведено от дискусията за здравеопазването. На второ място, според ДПС, е необходимо да се балансира доболничната и извънболничната помощ и да се преодолее диспропорцията във финансирането от НЗОК на болничната и извънболничната помощ. Това също не беше обсъдено в дискусията.

Сега основно средствата от годишните бюджети

на касата се дават за болнична помощ и лекарства, и съвсем малка част се насочва към извънболничната помощ - към личните лекари и специалисти, където основно трябва да бъде профилактиката. България е на последно място сред страните от ЕС по отделени средства за профилактика - под 3% от общите средства за здраве. Това трябва решително да се промени и да се даде предимство на финансирането на профилактиката. Защото навреме откритото заболяване първо се лекува по-лесно и по-успешно (особено, когато става въпрос за онкологичните и за сърдечно-съдовите заболявания) и има много по-добри шансове за подобряване на здравето на пациентите и за техния живот. И второ, едно заболяване, когато е открито навреме, може да се лекува и в извънболничната помощ, което ще струва многократно по-евтино на здравната система, отколкото, ако се стигне до болнично лечение. Заради липсата на профилактика на заболяванията България е с най-ниската продължителност на живота в ЕС и с най-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания.

Това решително трябва да се промени

Трети сериозен проблем е доплащането, което ние всички като пациенти правим легално, полулегално или нелегално. Този проблем изобщо не беше споменат в дискусията. По официална статистика в България средствата, които се дават за здравеопазване представляват 8,1% от брутния вътрешен продукт - толкова, колкото и в останалите страни от ЕС или около 10 млрд. лева. Проблемът е обаче, че обществените средства от здравни осигуровки и данъци осигуряват едва 52% от тази сума, а останалите 48% ги доплащаме от джоба си ние пациентите, независимо, че сме здравно осигурени. Доплащането в останалите страни от ЕС е 10 до 15%. Ние основно доплащаме за лекарства, за болнично лечение и за изследвания и прегледи при специалисти в извънболничната помощ, защото направленията все недостигат. В тази връзка е необходимо да се увеличат здравните услуги и лекарствата, които покрива Националната здравно-осигурителна каса. Имаме и такава препоръка от ЕК. На четвърто място у нас липсват здравни заведения за долекуване, за които вече споменах и които също не бяха предмет на дискусия между преговарящите за правителство партии.

Абсолютно необходимо е изграждането на система

от заведения за долекуване, защото сега един пациент с инсулт например, след като се стабилизира в болницата и се изчерпа клиничната пътека за заболяването му, се изписва. Той обаче има необходимост от долекуване и рехабилитация, но поради липсата на болници за долекуване, тези услуги в момента се плащат от пациентите. А те са много скъпи и поради това са направо непосилни и недостъпни за много хора. Това е друга основна препоръка в годишните доклади на ЕК към България в областта на здравеопазването. Крайно време е и да се изгради системата на електронното здравеопазване. В дискусията засега се говори за електронно пациентско досие, но това е само едно звено от цялостната система на електронното здравеопазване. А тя е единственият начин да се ограничат злоупотребите в системата. Необходимо е най-накрая да се постигне пълна електронна свързаност на НЗОК с всички структури в здравеопазването, да се електронизират всички направления за изследвания и лечение в доболничната помощ и всички услуги в болничната помощ и при отпускането на лекарства.

На пето място ние от години настояваме да се направи

анализ какви медицински специалисти не достигат в последните години за цялата страна, като например педиатри, анестезиолози и реаниматори, лични лекари, инфекционисти и т.н. и държавата да планира, да обявява и да осигурява финансово такива специализации за млади лекари. Необходимо е системата за получаване на специалност в медицината да бъде реформирана и да се осигурят достойни условия за работа на лекари-специализанти и достойно заплащане за тях. Темата за отпадането на търговския статут на болниците не за първи път се повдига от Коалиция за България. Не че ние принципно не приемаме такова предложение, но въпросът е какво ще постигнем с това. Сега лечебните заведения са регистрирани по Търговския закон, но в медицинската си дейност не функционират като търговски дружества. Не виждаме логика и в предложението съответстваща агенция "Медински надзор" да се прехвърли от подчинението на здравното министерство към Министерския съвет или съвсем неаргументирано към Народното събрание.

Далеч по-ефективно би било тя да е независима агенция

Предложението за изготвяне на специална наредба за оценка на труда на лекарите и медицинските специалисти би създало напрежение и противопоставяне в системата и допълнително натоварване на администрирането в здравеопазването, което и без друго е огромно и изключително натоварващо за нас медиците. Казвам го от дългогодишния си опит като хирург в Университетската болница "Свети Георги" в Пловдив, където и сега влизам в операции. Относно участието на председателя на Българския лекарски съюз д-р Маджаров на дискусията не бих искал изобщо да навлизам в лични коментари.

 

Лекарският съюз е основният партньор на здравната каса,

 

това са двете страни, които всяка година сключват Национален рамков договор, смятам, че не е естествено съсловната лекарска организация да бъде изключена от дискусия за здравеопазването. Напротив, по мое мнение в подобна дискусия трябва да участва и ръководството на НЗОК и на Надзорния съвет на касата, и представители на агенцията по лекарствата, на "Медицински надзор" и т.н. и да се ползва и техният професионален опит.

И накрая искам да подчертая, че позицията на ДПС, която споделяме вече над 10 години е за стратегията за реформи в здравеопазването да бъде постигнат надпартиен национален консенсус, защото здравеопазването е елемент от националната сигурност.


Лозенец пак с нов директор

Лозенец пак с нов директор

Д-р Христо Стоянов ще е временно изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс, съобщиха от МЗ

Даваме 8.3 млрд. за здраве

Даваме 8.3 млрд. за здраве

Бюджетът на НЗОК се увеличава с 581 млн., а ресорното министерство ще разполага с 825 млн.

И прокуратурата подхвана доц. Мангъров

И прокуратурата подхвана доц. Мангъров

Органите са се самосезирали за изказването му, че хора са починали, защото са се ваксинирали
Продължавайте да дарявате надежда и любов

Продължавайте да дарявате надежда и любов

Няма как да не споменем и този път, че българската здравеопазна система разполага с 4000 акушерки, които са два пъти по-малко от необходимото, казват от БАПЗГ
Нужни са спешни промени в ИАМН

Нужни са спешни промени в ИАМН

Здравната карта е със статут на закон, а сега е направена на парцал и всеки я обръща както му хареса, за да прокарва лобиски интереси, казва д-р Ивайло Христов

МЗ иска ръст на парите за психиатриите

МЗ иска ръст на парите за психиатриите

В момента един леглоден е 75 лв., а специалистите казват, че са необходими 150 лв., казва зам. здравният министър д-р Петър Грибнев
Етичната комисия още без решение за Мангъров

Етичната комисия още без решение за Мангъров

С изказванията си, подкрепени от псевдонаучни аргументи той погазва етичните принципи на лекарската професия, казват от БЛС
Има нужда само от още болници за долекуване

Има нужда само от още болници за долекуване

Инвеститорските заявки за разкриване на нови болници в последните две години не спират, коректна ли е оценката на агенция „Медицински надзор", трябва ли да се направи преоценка на Националната здравна карта, след като стана ясно, че населението е намаляло с 800 хил., попитахме проф. Асен Балтов.
Обновяват офертите за Спешна помощ

Обновяват офертите за Спешна помощ

Фирмите имат срок до 26 януари да актуализират цените си, става ясно от обявлението на МЗ
МВР-болница може да отиде в МЗ

МВР-болница може да отиде в МЗ

Предстоят структурни и функционални промени във ведомството на вътрешните работи, каза министър Бойко Рашков

1 2 3 4 5 ... 324 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ