интервю

Оптимист съм за здравната реформа

26-11-2021 07:28
Д-р Маджаров е поканен като външен експерт от ПП, следващата седмица ще обсъждаме имена за министри, казва доц. Антон ТоневОптимист съм за здравната реформа
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Тази седмица бъдещите коалиционни партньори очертаха основните приоритети и политики в сектор здравеопазване. Ще се стигне ли този път до истинска реформа, има ли яснота кой ще бъде новият здравен министър, доволна ли е най-голямата политическа сила „Продължаваме промяната" (ПП) от така зададената рамка в сектора, попитахме доц. Антон Тонев. Той е член на новата партия и е част от преговорния й екип в сектор здравеопазване.

- Доц. Тонев, доволен ли сте от начина, по който преминаха преговорите между коалиционните партньори в сектор здравеопазване?

- Преговорите бяха доста интересни, имахме еднакви проблеми, което показва, че повечето политически субекти имат трезва преценка върху положението на здравеопазването в България. Имахме различни гледни точки за това как да бъдат разрешени тези промени, но имаше диалог и смятам, че успяхме да постигнем един зрял и устойчив консенсус по проблемите. Набелязахме възможните промени, които бяха и публично обявени, а след съставяне на правителството започваме да ги изпълняваме.

- Оптимист ли сте, че ще успеете да ги реализирате в един такъв коалиционен формат, в който непрекъснатo ще трябва да търсите баланс?

- Аз съм оптимист и мога да обясня защо. Преди винаги сме се сблъсквали с два основни проблема, когато е ставало дума за реформи. Първият е начертаното статукво в системата, което никой не е искал да се промени. Вторият проблем е бил с осигуряването на финансите, защото всяка една реформа без финансиране не е възможна или се проточва много дълго във времето и губи смисъла си. Сега съм оптимист и по двата показателя, защото ние сме устремени да разместим статуквото и да въведем нови правила, така че да има значителна промяна в качеството на услугите и условията, в които функционира здравеопазването. В същото време евентуалният бъдещ министър на финансите поема ангажимента да се извършат реформите по начина, по който са записани в коалиционното споразумение. Така че и по двата показателя, заради които в миналото не са се извършвали реформи, сега аз съм оптимист, че ще имаме работещи решения.

- Имате и един стабилен финансов ресурс по плана за развитие, който очакваме от ЕС, предполагам, че ще разчитате и на него за реформите?

- Аз не съм финансист, но моите колеги - основно Асен Василев и Кирил Петков, успяха като служебни министри да спрат изтичането на средства и да върнат значителна част от публичния ресурс в бюджета за по-правилното му преразпределение, повиши приходите от 2.5 млрд. Тези пари бяха събрани чрез серия от мерки и запушване на дупки, имаме желание да приложим този подход не само в икономическата и финансовата система, но и в други. Затова отново ще кажа, че съм оптимист, че ще се намерят средства чрез овладяване на изтичанията и чрез допълнителен ресурс, за да проведем тези здравни реформи.

- Как ще засилите контрола, за да спрете течовете, достатъчно ли е да вмените само повече задължения на ИАМН, както се разбрахте с партньорите си?

- Обемът на мерките ще зависи най-вече от екипа, който ще поеме министерството, така че не трябва предварително да отваряме тази тема, а да оставим на самия екип да представи мерките. Ние се споразумяхме, че има нужда от серия мерки, голяма част от тях бяха скицирани като жалони. Беше показано, че голямата сума, която пациентите доплащат за здравни услуги, води до един вторичен проблем - пациентът търси здравни услуги, когато може да си ги позволи, което води до забавяне на получаването им. А всички знаем, че при много заболявания, каквито например са онкологичните, крайният резултат е функция на времето. Затова за нас въпросът е откъде ще вземем тези пари, за да намалим доплащането. Ние смятаме, че това ще стане от запушването на дупките и достигането на нулевата корупция. Голяма част от спестените средства ще отидат за това.

- Но с коалиционните си партньори решихте, че няма да променяте доплащането, защото е много сложно?

- Ние казахме, че няма да поставим болниците в условия, в които да не могат да предлагат нови и модерни услуги, които изискват доплащане. Тоест, ние ще продължим да стимулираме болниците да предлагат съвременни методи, които като всяко ново нещо, струват повече, но ще изместим фокуса за намиране на повече средства в две посоки. От една страна ще увеличим сумите на сега работещите КП, така че ще има осъвременяване на стойността им.

- Това ще стане с бюджета за следващата година, който ще се приеме февруари, както каза Асен Василев, така ли?

- Да, имаме такова желание. Не мога да кажа кога ще се приеме бюджета, но тъй като правителството ще се сформира през януари, вероятно февруари е един обозрим период.

- А обсъждали ли сте с какъв процент ще се повишат КП и по какъв механизъм – пак ли ще е на калпак?

- Досега мярката беше с един и същ процент за всички КП, на мен ми се искам да имаме месец или два, в които да се направи анализ, за да се открият така наречените недофинансирани пътеки и основната сума да отиде за тях.

- Втората стъпка, с която искате да намалите доплащането, каква е?

- Тя е по-дългосрочна и е въвеждането на ДСГ, като това няма да стане масово. Първо ще ползваме пилотен проект с една или две болници, след което ще се извърши анализ, за да се видят негативите и позитивите, ще има обществено обсъждане и ако резултатите са добри, ще заменим КП с ДСГ.

- Основните промени, които очертахте като коалиционни партньори са в болничната помощ, смяната на търговския статут на публичните болници е една от тях, какъв ефект очаквате да има тази стъпка?

- Част от мерките бяха предложени от нашите коалиционни партньори и мотивацията им е тяхна. Най-общо казано има две стратегии, едната е тази, която действа през последните години, а именно лечебните заведения да са регистрирани като търговски дружества. Колегите от БСП и от ИТН подчертаха, че имат собствена визия, че този модел вече се е изчерпал и по-добре би било да се регистрират по друг начин. Ние включихме тази точка в нашето коалиционно споразумение, но предстои да се уточни как ще се случи, тъй като това е сложен процес.

- Как ще се отрази промяната, по която НЗОК ще сключва договори с болниците, тъй като се разбрахте, че тя ще сключва договори само за леглата, от които има нужда, а не за които искат лечебните заведения, както е сега?

- Въпросът засяга създаването на нова Национална здравна карта (НЗК), която по по-добър начин да балансира здравните нужди, така че да няма региони без здравни услуги. На базата на това прерайониране НЗОК ще може да сключва договор не с цяла болница или отделение, а ще може да променя броя на леглата, така че да покрива здравните нужди навсякъде, без да се налагат процеси на здравна миграция, в които пациентите да пътуват от едно място на друго.

- Тоест, вие смятате, че трябва да се увеличат леглата, така ли?

- Не говорим за увеличаване, а за пребазирането им. По отношение на статистиката ние сме на едно от първите места в Европа по брой легла и в дългосрочен план трябва да мислим за намаляването им и за изместване на част от дейностите в извънболничната помощ, особено в диагностичен план, където те ще бъдат по-достъпни за населението.

- Споразумяхте се новата здравна карта да догони средноевропейските параметри, тоест да имаме около 5.3 легла на 1000 души, как ще ги намалите?

- Една от мерките е точно тази, която спомемахне - здравната каса да може да сключва договор за определен брой легла и да ги редуцира, ако не се ползват в дадена болница и седят като един студен резерв.

- Ще спрете ли отварянето на нови болници и отделения в регионите, където те вече са много?

- Ние не можем да спрем обновяването на системата и нямаме такова желание, но откриването на нови структури ще става след анализ и оценка на ползите и разходите, до които ще доведе това. Отворени сме за създаването на нови структури, когато публичният ресурс ще се използва разумно.

- Като говорим за потребност – София има ли нужда от нови лечебни заведения?

- Тук мога да кажа, че имаме нужда от пребазиране на леглата, за да няма струпване на леглата на едно място, така седят нещата в няколко региона в страната. Там ще направим възможното, за да пребазираме услугите, когато става въпрос за разходване на публичния ресурс. Иначе, като частна инициатива, всеки може да продължи да предлага услуги, но когато се говори за публичен ресурс, трябва да има по-добър баланс.

- Тоест, идеята ви е да не спрете отварянето на нови структури, но НЗОК да сключва договор само според потребностите на регионите?

- Не може да се отговори еднозначно на този въпрос, първо трябва да се направи анализ. Трябва да знаем какъв е реалният брой на жителите в региона, след това какви услуги се предлагат и при кои има недостиг, тогава може да се мисли за преразпределение.

- От БСП искаха промяна на статута на болниците, за да се спре евентуална тяхна приватизация, смятате ли, че това е удачно с оглед на желанието ви за преразпределение на услугите по региони?

- Ние смятаме, че приватизацията на болниците е възможен вариант, но не е най-добрият. Обикновено болниците, които са в неравностойно положение поради регионални особености, имат нужда от допълнителна подкрепа, затова обсъдихме да има защитени болници, които да предлагат здравни услуги и да получават подкрепа от държавата.

- Споменахте, че ще се промени закона за лекарствата в посока генерично предписване, според вас доколко удачно е това, след като имаме силно вертикално интегриран пазар?

- Има нужда тази вертикална интеграция да бъде премахната, за да се избегнат негативите й. Едно от нещата, които искаме да постигнем, е да има директно договаряне с фирмите производители, като НЗОК ще доставя лекарствата директно до най-големите болници или до големите вериги аптеки.

- Подобен модел съществува ли в друга държава?

- Екипът на ПП е доста амбициозен и иновативен да прилага мерки, които не е нужно да са апробирани в други системи. Кирил Петков е запознат с много принципи, които са въведени в други системи и има визия как да се случат. Това би съхранило значителна част от публичния ресурс.

- Защо просто не забраните възможността производител на лекарства да притежава търговец на едро и вериги аптеки?

- Защото това е забранителен принцип, а историята показва, че в такива случи засегнатите субекти започват да търсят алтернативни варианти и рано или късно ги намират през човешкия фактор. На нас ни се иска да направим човешкия фактор по-малко значим при вземане на решения. Принципът, който следваме е в създаването на по-добра алтернатива. Затова ще дадем възможност представители на фирмите да имат едни права в България, а НЗОК ще се окаже с по-добри условия за продажба.

- Това няма ли да е свързано с много инвестиции, за да се разгърне подобна търговска мрежа от НЗОК?

- Не, става дума за логистична услуга, която дори може да бъде аутсорсната, за което да се плаща една справедлива цена. Едно от изявените лица на ПП е Николай Събев, неговият бизнес е основан на добра логистика, имаме потенциал да се справим. Но това е само една работна идея.

- Решихте, че на този етап няма да се променя здравноосигурителния модел, това няма ли да спре промените в някаква степен?

- Това е краткосрочна мярка и то не защото сме променили посоката, а защото преценихме, че трябва да се свърши след първоначалното ограничаване на течовете в системата и по-рационалното изразходване на публичния ресурс. Тогава, когато имаме реална преценка за мащаба на публичния ресурс и за какво се изразходва, тогава ще продължим реформата евентуално с демонополизация на НЗОК. Като цяло моделът сега стъпва на три момента – това са вноските, които заплащат държавните служители, работещите в частната сфера и възможностите за допълнително осигуряване. Ние ще работим за изравняването на първата и втората стъпка, а допълнителното осигуряване ще искаме да поема това, което не поема здравната система сега.

- Ще стане ли допълнителното осигуряване достъпно и за частни лица, не само за корпоративни клиенти?

- То е недостъпно не заради цената си, а защото в България липсват някои основни компоненти. За да се оцени здравния риск, в него основна част има лекарският труд. За да подпомогнем въвеждането му, една от първите ни мерки ще е реална оценка на здравния труд и въвеждането на почасова минимална ставка, за да можем да измерим реалните разходи на здравната услуга.

- В тази посока записахте и ножицата между най-ниската и високата заплата в болниците, които работят с публичен ресурс, да е максимум 20 пъти, ще влизат ли тук и частните?

- Да, искаме да избягаме от противопоставянето между държавната и частната болница, а да въведем едни и същи правила за всички, които изразходват публичен ресурс без значение вида на инвестицията, така че условията в тях да са сходни. Ние уважаваме правото на частните собственици, но желанието за работа с публичен ресурс идва от тяхна страна, не от наша.

- Обсъдихте и идеята за един договор на лекар в болница, но не взехте окончателно решение, какво предстои?

- Желанието ни е да няма лекари, които да могат да нарушават интересите на заведението, в което работят. Принципът, е, че когато лекар може да работи със здравен фонд само на едно място, на него му се налага да пази интереса на здравното заведение. Казано по-разбираемо - искаме да намалим възможността за практиката да се прехвърлят тежките случаи в държавните болници, а леките в частните.

- Така трябва да бъде, но знаете, че сме в остра кадрова криза, това няма ли да доведе до много голяма редукция на лечебните заведения?

- Ще си запазя коментара, има различни възможности, нямаме аргументация точно какво ще се случи, но трябва да вървим към по-добра регулация, когато става дума за изразходване на публичен ресурс. Една от практиките, заради която държавните болници трупат дългове е точно тази, нямаме само един проблем, който да решим и да променим системата, а безкрайно много малки проблеми и сме започнали да ги решаваме от единия край.

- Определили ли сте откъде са течовете, които се каза, че са около 600 млн. лв., ако не се лъжа?

- Различни са изчисленията, а местата ще ги видите по нашите предложния за промени, които даваме. Това ще зависи много и от екипа, който ще влезе в здравното министерство.

- В тази връзка имате ли вече имена и защо д-р Иван Маджаров представи приоритети на ПП, той ли е номинацията ви за здравен министър?

- Д-р Маджаров е поканен като външен експерт и председател на БЛС, с когото работим добре и имаме доста общи виждания. Причината за неговата покана беше да покажем, че БЛС е въвлечен за да очертаем проблемите и да намерим решенията им. Миналата седмица Кирил Петков обяви, че докато говорим за политики няма да обсъждаме имена и ние спазваме този принцип.

- Кога ще приключите преговорите?

- Последният преговорен ден за политики е 27 ноември, затова предполагам, че от следващата седмица ще започнем с обсъждането и на конкретни имена.

- БСП завиха, че имат желание да поемат този ресор, как гледате на това?

- Нямам коментар, защото в момента говорим само за политики и възможни решения.


Консултациите за кабинет продължават

Консултациите за кабинет продължават

Историята показва, че в трудни моменти демократичните формации са правили стъпка напред, а не встрани, заяви държавният глава
Нужна е развита спешна помощ

Нужна е развита спешна помощ

В БЛС сме на мнение, че времената, в които се плащаше само, за да съществува една структура без да се отчита какво и как работи, са отминали, казва д-р Иван Маджаров 
Държавните болници под опеката на БСП

Държавните болници под опеката на БСП

До края на 2023 г. коалиционните партньори предвиждат промени в ЗЗО, така че да се въведе нов механизъм на финансиране

ПП готови за кабинет

ПП готови за кабинет

От политическата сила предлагат четири вицепремиера и две нови министерства, обяви Кирил Петков
Готвят проф. Сербезова за здравен министър

Готвят проф. Сербезова за здравен министър

Секторът се оказа най-нежеланият сред коалиционните партньори, затова остана в квотата на „Продължаваме промяната"
Юрист пое парламента

Юрист пое парламента

Най-важната цел е укрепване на държавността и задушаване на корупцията, заяви Румен Радев при откриването на НС

БСП иска управленско споразумение

БСП иска управленско споразумение

Едва след него ще обсъждаме постове и имена, тиражираните не са верни, заяви Корнелия Нинова

Нека плащаме за здраве, а не за заболяване

Нека плащаме за здраве, а не за заболяване

За пореден път тази година страната е на прага на нов коалиционен кабинет. Само преди седмица политическите сили, които ще участват в него посочиха и приоритетите си в сферата на здравеопазването. Адресират ли те най-важните проблеми в сектора, дават ли надежда за здравна реформа в полза на обществото, попитахме д-р Таня Андреева. 

Интересът към МЗ рязко намаля

Интересът към МЗ рязко намаля

Причината е в липсата на яснота за бюджета догодина и новия развой на пандемията с появата на Омикрон

НЗОК ще сключва договори според потребностите

НЗОК ще сключва договори според потребностите

БСП и ИТН са за ограничаване на пазарния механизъм в здравеопазването, докато ДБ са по-скоро за запазването му, а от ПП сякаш нямаха ясна позиция в това отношение, казва доц. Георги Йорданов

1 2 3 4 5 ... 19 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Подкрепяте ли идеята Лозенец да стане детска болница?

Декември 2021 Предишен Следващ