SARS-CoV-2 е малко вероятно да си отиде

Чрез новите си варианти, които детронират предишните, вирусът се опитва да достигне до всеки лишен от защита човек, казва проф. Радостина Александрова

Мутациите настъпват при размножаването

на вирусите (което се осъществява в клетките на гостоприемника), по-специално при синтезирането на нови РНК молекули, аналогични на родителските, които са необходими за образуването на вирусното потомство. В хода на този процес при изграждането на РНК-веригата настъпват грешки (мутации), които няма как да бъдат поправени. Причината е, че в клетките на хората и животните липсват механизми, които да разпознават и отстраняват тези дефекти. От една страна високата мутационна способност на вирусите е добре дошла за тях, защото ги прави гъвкави и им помага да се приспособят към условията на средата – а тя може да е доста неблагоприятна към тях. От друга страна, вирусите са функционално активни единствено и само в живи клетки, а клетките на бозайниците и човека са останали непроменени в продължение на стотици хиляди години.

За да намалят стреса от този сблъсък,

образно казано среща на два свята, от които единият препускащ на бързи обороти, а другият застанал на едно място, вирусите са развили различни механизми, чрез които да „обуздават" прекалената си изменчивост. Неслучайно преобладаващата част от възникващите във вируса мутации са неутрални – т.е. не променят основните му характеристики. Коронавирусите пък (вирусите с най-големия геном сред останалите РНК съдържащи вируси), притежават ензим, който играе ролята на своеобразна редактираща система и поправя грешки, съпътстващи синтезирането на вирусните РНК молекули. Това обяснява защо мутационната способност на SARS-CoV-2 е по-ниска от тази на грипния вирус и ХИВ.

По ирония на съдбата в гена, кодиращ

тази редактираща система, също може да настъпят мутации и да му попречат да си върши работата. Възможно е във вирусите да настъпят мутации, които не само да не са полезни за притежателя им, но направо да са вредни за него, например като възпрепятстват активното им разпространение и размножаване. Подобен вирусен вариант не би имал шанс да просъществува. Впрочем, това е механизмът на действие на някои от антивирусните агенти. Сред тях е Молнупиравирът - нуклеозиден аналог, който се включва във вирусната РНК молекула и предизвиква множество мутации на местата на вграждането си, принуждавайки по този начин вирусът буквално да мутира до смърт.

С помощта на лекарства можем да ускорим

изменчивостта на вирусите, тласкайки ги към самоубийство. Изчезването на определен вариант обаче съвсем не означава, че вирусът е победен. Светът на вирусите е доста динамичен. През ноември 2021 г. Европейският център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) актуализира списъка на вариантите, които предизвикват безпокойство (в него влизат вариантите Бета – В.1.351, Гама – Р.1 и Делта – В.1.617.2) и интерес (тук са вариантите Мю – В.1.621, Ламбда – С37 и популярнияк като Делта плюс вариант AY.4.2). Решението на специалистите да бъдат изключени някои наши стари познайници (сред които и доминиращият до скоро Алфа вариант – В.1.1.7) се дължи на поне една от няколко, например вариантът вече не е „в обръщение" или е циркулирал продължително време, но не е оказал съществено епидемиологично въздействие. Разполагаме със сериозни научни данни, че съдържащите се в него мутации не са повод за тревога.

Според експерти SARS-CoV е малко вероятно

да си отиде. Според тях инфекцията с вируса, както и поставянето на ваксина не изключват напълно възможността за следваща инфекция. Това, на което сме свидетели към момента, е последователната поява на няколко нови варианти на SARS-CoV-2, от които всеки следващ е в състояние да детронира предишния – Алфа вариантът прогони предишните, но отстъпи пред Делта. Вирусът се опитва да достигне до всеки лишен от защита човек. Едно от предимствата на SARS-Co2 e способността му да се разпространява още преди проявата на клинични симптоми в заразения човек (1-2 дена преди появата им) както и да протича изключително леко в някои случаи, което значително улеснява разпространението му. SARS-CоV-2 потенциално може да зарази широк кръг животински гостоприемници.

Дори теоретично да успеем да го прогоним

от човешката популация, той би могъл да се поддържа в някои животни и периодично да се връща при нас. Нещо, което се случва при редица други вируси (грип А например, но не само той). Вече знаем, че инфектирани със SARS-CoV-2 хора могат да предадат вируса на норки и елени, а след това заразените животни на свой ред са в състояние да върнат вируса обратно при човека. Така цикълът се затваря. До момента единствените вируси, които сме успели да елиминираме, са причинителите на едрата шарка (вариолата) при човека и чумата при говедата.

Това е постигнато чрез активна ваксинация.

SARS-CoV-1 – братовчедът на SARS-CoV-2, се появи в края на 2002 г., разпространи се в повече от 30 държави предимно на Азиатския континент и не е откриван след септември 2004 г. Броят на лабораторно потвърдените случаи надхвърля 8400, 9.6% от тях са завършили със смърт. В отсъствие на ваксина и специфични противовирусни агенти, SARS-CoV-1 беше победен изцяло чрез приложените мерки за ранно откриване на инфектираните, проследяване и карантиниране на контактните лица, отмяна на събития и ограничаване на масови събирания, носене на маски. За изчезването на този вирус обаче важно значение имаха и някои негови особености. Той така и не успя да оптимизира прехода си от един към друг човек.

Състоянието на инфектираните хора е тежко

и това само по себе си ограничава разпространението му. Икубационният период е достатъчно дълъг, за да позволи своевременно намиране на контактните хора, за да бъдат те карантинирани и изолирани. Специалистите предупреждават, че изразът „Вирусът изчезна" звучи доста подвеждащо. Защото варианти и щамове може да изчезват, но вирусът си остава. Любопитен пример в това отношение е случаят с причинителя на едрата шарка. В продължение на столетия това заболяване причинява поредица от епидемии, обезобразява и убива огромен брой хора. Само през 20-ия век вариолата отне живота на 300 милиона души. През 1980 г., след проведена активна ваксинационна кампания, СЗО обявява, че вирусът е елиминиран. За този успех отново допринасят особеностите на самия вирус: това е ДНК съдържащ вирус и мутационната му способност е много по-ниска (в клетките са познати ефективно работещи системи, които разпознават и отстраняват грешки, настъпващи при синтезирането на ДНК молекули).

Не са познати негови животински резервоари

Единственият източник на заразата е болният човек, а вирусоносителство не е установено. На 24 юли 2020 г. списание "Science" публикува статия посветена на „съдбата" на вариолата и нейния причинител. С помощта на прецизен генетичен анализ са изследвани останки (зъби и кости) на 1867 индивида – най-древните от тях са живели преди повече от 31 000 години, най-скорошните – преди 150 години. Доказателства за инфекция с вируса на вариолата са установени в 13 проби, 11 от тях са от 600 до 1050 година, т.е. от времето на викингите в Северна Европа. И вирусът, причинил едра шарка при тях е напълно различен от този, с който светът се пребори през 20-ия век. В броя си от 24 ноември 2021 г. „The Guardian" съобщава за нов вариант на SARS-CoV-2 (В.1.1.529), в чийто S-белтък са идентифицирани 32 мутации и средствата за масова информация побързаха да го нарекат „супер вирус".

Тази находка неминуемо поражда редица въпроси

относно способността на В.1.1.529 да заобикаля имунния отговор, изграден с ваксини или при среща с предишни варианти. Биологичният прочит на тези многобройни изменения обаче все още не е известен, не знаем дали вирусът ще успее да се разпространи и доколко реална (и висока) е опасността от него. Проследяването му продължава.