SARS-CoV-2 е малко вероятно да си отиде

От значение е повишаването на дела
на хората, придобили имунитет срещу вируса поради ваксина или естествена инфекция както и спазването на мерките за ограничаване на разпространението на вируса. Спадането под 1 на т.нар. репродуктивно число (което определя колко души средно заразява един инфектиран човек) води към потушаване на огнището и заглъхване на вълната. Това обаче не е цялото решение на задачата и в нея продължава да има редица неизвестни. Като например това, в каква посока продължава еволюцията на вируса. РНК съдържащите вируси, какъвто е и SARS-CoV-2, са доста изменчиви.
Мутациите настъпват при размножаването
на вирусите (което се осъществява в клетките на гостоприемника), по-специално при синтезирането на нови РНК молекули, аналогични на родителските, които са необходими за образуването на вирусното потомство. В хода на този процес при изграждането на РНК-веригата настъпват грешки (мутации), които няма как да бъдат поправени. Причината е, че в клетките на хората и животните липсват механизми, които да разпознават и отстраняват тези дефекти. От една страна високата мутационна способност на вирусите е добре дошла за тях, защото ги прави гъвкави и им помага да се приспособят към условията на средата – а тя може да е доста неблагоприятна към тях. От друга страна, вирусите са функционално активни единствено и само в живи клетки, а клетките на бозайниците и човека са останали непроменени в продължение на стотици хиляди години.
За да намалят стреса от този сблъсък,
образно казано среща на два свята, от които единият препускащ на бързи обороти, а другият застанал на едно място, вирусите са развили различни механизми, чрез които да „обуздават" прекалената си изменчивост. Неслучайно преобладаващата част от възникващите във вируса мутации са неутрални – т.е. не променят основните му характеристики. Коронавирусите пък (вирусите с най-големия геном сред останалите РНК съдържащи вируси), притежават ензим, който играе ролята на своеобразна редактираща система и поправя грешки, съпътстващи синтезирането на вирусните РНК молекули. Това обяснява защо мутационната способност на SARS-CoV-2 е по-ниска от тази на грипния вирус и ХИВ.
По ирония на съдбата в гена, кодиращ
тази редактираща система, също може да настъпят мутации и да му попречат да си върши работата. Възможно е във вирусите да настъпят мутации, които не само да не са полезни за притежателя им, но направо да са вредни за него, например като възпрепятстват активното им разпространение и размножаване. Подобен вирусен вариант не би имал шанс да просъществува. Впрочем, това е механизмът на действие на някои от антивирусните агенти. Сред тях е Молнупиравирът - нуклеозиден аналог, който се включва във вирусната РНК молекула и предизвиква множество мутации на местата на вграждането си, принуждавайки по този начин вирусът буквално да мутира до смърт.
С помощта на лекарства можем да ускорим
изменчивостта на вирусите, тласкайки ги към самоубийство. Изчезването на определен вариант обаче съвсем не означава, че вирусът е победен. Светът на вирусите е доста динамичен. През ноември 2021 г. Европейският център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) актуализира списъка на вариантите, които предизвикват безпокойство (в него влизат вариантите Бета – В.1.351, Гама – Р.1 и Делта – В.1.617.2) и интерес (тук са вариантите Мю – В.1.621, Ламбда – С37 и популярнияк като Делта плюс вариант AY.4.2). Решението на специалистите да бъдат изключени някои наши стари познайници (сред които и доминиращият до скоро Алфа вариант – В.1.1.7) се дължи на поне една от няколко, например вариантът вече не е „в обръщение" или е циркулирал продължително време, но не е оказал съществено епидемиологично въздействие. Разполагаме със сериозни научни данни, че съдържащите се в него мутации не са повод за тревога.
Според експерти SARS-CoV е малко вероятно
да си отиде. Според тях инфекцията с вируса, както и поставянето на ваксина не изключват напълно възможността за следваща инфекция. Това, на което сме свидетели към момента, е последователната поява на няколко нови варианти на SARS-CoV-2, от които всеки следващ е в състояние да детронира предишния – Алфа вариантът прогони предишните, но отстъпи пред Делта. Вирусът се опитва да достигне до всеки лишен от защита човек. Едно от предимствата на SARS-Co2 e способността му да се разпространява още преди проявата на клинични симптоми в заразения човек (1-2 дена преди появата им) както и да протича изключително леко в някои случаи, което значително улеснява разпространението му. SARS-CоV-2 потенциално може да зарази широк кръг животински гостоприемници.
Дори теоретично да успеем да го прогоним
от човешката популация, той би могъл да се поддържа в някои животни и периодично да се връща при нас. Нещо, което се случва при редица други вируси (грип А например, но не само той). Вече знаем, че инфектирани със SARS-CoV-2 хора могат да предадат вируса на норки и елени, а след това заразените животни на свой ред са в състояние да върнат вируса обратно при човека. Така цикълът се затваря. До момента единствените вируси, които сме успели да елиминираме, са причинителите на едрата шарка (вариолата) при човека и чумата при говедата.
Това е постигнато чрез активна ваксинация.
SARS-CoV-1 – братовчедът на SARS-CoV-2, се появи в края на 2002 г., разпространи се в повече от 30 държави предимно на Азиатския континент и не е откриван след септември 2004 г. Броят на лабораторно потвърдените случаи надхвърля 8400, 9.6% от тях са завършили със смърт. В отсъствие на ваксина и специфични противовирусни агенти, SARS-CoV-1 беше победен изцяло чрез приложените мерки за ранно откриване на инфектираните, проследяване и карантиниране на контактните лица, отмяна на събития и ограничаване на масови събирания, носене на маски. За изчезването на този вирус обаче важно значение имаха и някои негови особености. Той така и не успя да оптимизира прехода си от един към друг човек.
Състоянието на инфектираните хора е тежко
и това само по себе си ограничава разпространението му. Икубационният период е достатъчно дълъг, за да позволи своевременно намиране на контактните хора, за да бъдат те карантинирани и изолирани. Специалистите предупреждават, че изразът „Вирусът изчезна" звучи доста подвеждащо. Защото варианти и щамове може да изчезват, но вирусът си остава. Любопитен пример в това отношение е случаят с причинителя на едрата шарка. В продължение на столетия това заболяване причинява поредица от епидемии, обезобразява и убива огромен брой хора. Само през 20-ия век вариолата отне живота на 300 милиона души. През 1980 г., след проведена активна ваксинационна кампания, СЗО обявява, че вирусът е елиминиран. За този успех отново допринасят особеностите на самия вирус: това е ДНК съдържащ вирус и мутационната му способност е много по-ниска (в клетките са познати ефективно работещи системи, които разпознават и отстраняват грешки, настъпващи при синтезирането на ДНК молекули).
Не са познати негови животински резервоари
Единственият източник на заразата е болният човек, а вирусоносителство не е установено. На 24 юли 2020 г. списание "Science" публикува статия посветена на „съдбата" на вариолата и нейния причинител. С помощта на прецизен генетичен анализ са изследвани останки (зъби и кости) на 1867 индивида – най-древните от тях са живели преди повече от 31 000 години, най-скорошните – преди 150 години. Доказателства за инфекция с вируса на вариолата са установени в 13 проби, 11 от тях са от 600 до 1050 година, т.е. от времето на викингите в Северна Европа. И вирусът, причинил едра шарка при тях е напълно различен от този, с който светът се пребори през 20-ия век. В броя си от 24 ноември 2021 г. „The Guardian" съобщава за нов вариант на SARS-CoV-2 (В.1.1.529), в чийто S-белтък са идентифицирани 32 мутации и средствата за масова информация побързаха да го нарекат „супер вирус".
Тази находка неминуемо поражда редица въпроси
относно способността на В.1.1.529 да заобикаля имунния отговор, изграден с ваксини или при среща с предишни варианти. Биологичният прочит на тези многобройни изменения обаче все още не е известен, не знаем дали вирусът ще успее да се разпространи и доколко реална (и висока) е опасността от него. Проследяването му продължава.

СРЗИ с втори кабинет за ваксини срещу КОВИД

Докараха ваксини срещу Омикрон

Нов вариант на КОВИД, не е по-опасен

Няма да получаваме нови доставки ваксини срещу К-19

COVID-19 все още е сериозен риск за здравето на пациентите
Вирусът представлява риск по отношение появата на нови мутации само и единствено, когато се намира в човешкия организъм, казва проф. Татяна Червенякова

Дават 36 млн. за РЗИ и Спешна помощ
С тези средства заплатите на работещите в сектора ще могат да се увеличат с 20%, предложение за това направиха ГЕРБ и ПП

Без карантина при КОВИД

Препоръчват актуализация на КОВИД-ваксините

Отменят карантината при КОВИД
