Коментар

Не сме готови за ДСГ

22-11-2021 12:29
С предложените промени ще се подобри отчетността, статистиката и ще се отчитат разходите, които правят от болниците за съпътстващите заболявания, казва доц. Христо Хинков Не сме готови за ДСГ
Clinica.bg

press@clinica.bg
Здравните власти са готови да направят крачка към заменянето на клиничните пътеки с диагностично-свързаните групи (ДСГ) от 1 януари 2022 година. Това става ясно от проект за промени на Наредба 9 за пакета на здравната каса. Защо толкова време се забави въвеждането на групите, с какво ще облекчат те болниците и готови ли сме за тях. Това попитахме доц. Христо Хинков. Той е директор на Националния център по обществено здравеопазване и анализи и един от хората, които работеше по въвеждането на ДСГ и клиничните пътеки в здравната ни система преди малко повече от двадесет години.
Като погледнем историята на нашата здравноосигурителна система, тя е такава, че сме я започнали от краката към главата. Когато трябваше да се въведе нов начин на финансиране на болничната помощ през 2001 г., следваше да това да стане със системата на диагностично-свързаните групи, с български групер, кейс микс, офис, създаден като институция, който да обединява всичко предишни опити в това отношение, започнали още от 90-те години.

Имаше три големи проекта,

които трябваше да въведат тази система в България. По редица причини, предимно политически смени и нежелание за цялостна промяна в системата се оказа, че на 1 януари 2001 г. не сме готови за въвеждането на диагностично-свързаните групи. Преминахме към надстройката на тази система – клиничните пътеки. Пътеките са австралийско изобретение, почиващо на групите, оттам на финансовата оценка на относителните тегла на отделните диагнози, даващи финансов микс, необходим на болниците, за да си калкулират разходите за едно лечение.

Една диагноза не е самостоятелна

С нея вървят и допълнителни, често пъти свързани други диагнози. Това оформя въпросния микс, каквито се явяват диагностично свързаните групи. Още със създаването им преди близо век е установено, че те не отчитат количеството на медицинската услуга. Затова на базата на разходите за болнична помощ е прибавена и още една компонента, основана на стандарта на лечение, т.е. на добрата медицинска практика при дадена диагноза, каквито са медицинските стандарти и гадлайни. Съчетанието от оценката за тежест на диагнозите в една група със стандарта за качество представлява надграждане на диагностично свързаните групи и се наричат клинични пътеки.

Поради липса на време и възможности

да се направи всичко това в България, бяха преписани 30 клинични пътеки от австралийската квалификация и въведени в болниците. Това стана с първия договор на лечебните заведения с Националната здравноосигурителна каса. Всъщност, те представляваха един стандарт за лечение на дадена диагноза, но финансовото изражение беше доста фриволно, защото не стъпваше върху диагностично-свързаните групи. Нямаше реална оценка на това, какво харчи лечебното заведение за лечението на дадено заболяване. Тези клинични пътеки бяха калкулирани на базата исторически разходи, а след това този процес продължи двадесет години. Така, от 2001-а досега не е направено нищо в тази посока.

 

Международният опит показва,

 

че когато в една държава се въвеждат диагностично-свързаните групи, разходите се увеличават, защото към основната се калкулират разходите и за всички съпътстващи диагнози. При нас обаче не е така – имаме една диагноза по клинична пътека, което е недостатъкът и големият проблем за лечебните заведения. Тя не отчита съпътстващите заболявания, но често пъти те харчат пари и за тяхното лечение или се налага болните да си носят лекарства от вкъщи. Системата се оказа нереформирана, защото от 2001 г. до момента не е направено нищо. През 2012 г. имаше опит за въвеждането на диагностично-свързаните групи. Имаше и работна група за реалното остойностяване на клиничните пътеки.

 

Въпросният опит започна успешно,

 

но впоследствие по някаква неизвестна за мен причина, работната група беше разтурена и нещата останаха така, както ги знае сега.

Според мен, не сме готови и сега за въвеждането на диагностично-свързаните групи освен, ако нещо не е направено от Националната здравноосигуртелна каса. Управителят й проф. Петко Салчев отдавна се занимава с тази тема. Нашата страна има междуправителствено споразумение с Австралия за въвеждане на тяхната квалификационна система. За лиценза на този групер, от 2016 г. ние плащаме годишно 7 000 щатски долара. Както вече казах, не сме готови за въвеждането им, защото нямаме разработка за българските харчове по отделните диагнози, т.е. нямаме наш групер.

 

За целта е необходимо да се направи

 

реална оценка за реалните разходи по лечението в болниците и след това да се създадат диагностично свързаните групи за България. Предполагам, че ще бъде направен опит да се внесе директно австралийската номенклатура, която ще обнови по някакъв начин съществуващите клинични пътеки.

Ако предложените промени в Наредба 9 бъдат приети, ще се промени отчетността, ще се подобри статистиката и ще се отчитат разходите, които се правят от болниците за съпътстващите заболявания.

Сега те са извън клиничните пътеки,

но лечебните заведения поемат и понякога трябва да правят еквилибристики, за да могат да лекуват болните. Колкото до участието на НЦОЗА в проекта е само, че поддържаме класификационните системи и даваме кодовете на здравната каса, защото държим лиценза на софтуера. Ние обаче нямаме никакво отношение към самия проект, нямаме никакво участие.

Има свободни парцели, не са нужни конфликти

Има свободни парцели, не са нужни конфликти

Имотът на УМБАЛ „Лозенец" е в съсобственост, трябва да се пита и другият преди да се строи, казва Тома Белев
Едни и същи изнесоха тежестта на пандемията

Едни и същи изнесоха тежестта на пандемията

Обсъжданията за реформите в здравеопазването вече започнаха от политическите партии, спечелили изборите. Същевременно страната ни остава с висока заболеваемост и смъртност от КОВИД-19. Защо антиваксърите взимат превес, какво следва да направят новите управленци, попитахме д-р Десислава Найденова.
Намаляваме инстултите с 10 на сто

Намаляваме инстултите с 10 на сто

Учат децата чрез игра как да забелязват симптомите им при хората около тях и да звънят на телефон 112
По-строги изисквания за хранителните добавки

По-строги изисквания за хранителните добавки

Занапред ще се определя дори колко да е максимално количество витамини и минерали в тях
Още 9 млн. за детско здраве

Още 9 млн. за детско здраве

Кабинетът удължи срока за 9% ДДС върху стоки, свързани с пандемията до края на извънредната епидемична обстановка
Няма място за две болници в Лозенец

Няма място за две болници в Лозенец

От месеци се оказва натиск върху нас, хората се безпокоят за работата си, много от тях напускат, казва доц. Йорданка Узунова
Добре е, че има развитие за детската болница

Добре е, че има развитие за детската болница

Кризисната ситуация в сегашната Педиатрия трябва да бъде разрешена, казва Мария Бресничка
Нова среща за бъдещето на Лозенец утре

Нова среща за бъдещето на Лозенец утре

Целта ни е да надградим съществуващите в болницата услуги, да развием детските трансплантации, казва здравният министър д-р Стойчо Кацаров
Лозенец е добра идея, но идва късно

Лозенец е добра идея, но идва късно

Не е ясно какви ще са намеренията на бъдещия здравен министър и дали той ще продължи идеята на д-р Кацаров, казва проф. Иван Литвиненко
Лозенец не иска да е детска болница

Лозенец не иска да е детска болница

Това е временно решение, докато се изгради новата сграда в двора на Правителствена, каза д-р Стойчо Кацаров, идеята подкрепят лекари и родители

1 2 3 4 5 ... 312 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Подкрепяте ли идеята Лозенец да стане детска болница?

Декември 2021 Предишен Следващ