надежда

Урок по силен дух

28-12-2021 07:00
За мечтите и за тази да се изправиш, разказва 27-годишният Сейхан Ибиш, дкато разнася храна в инвалидна количкаУрок по силен дух
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Той знае какво иска и то не само по Коледа. Не се поддава на емоциите, всяка негова стъпка, колкото и условно да звучи това, е обмислена добре и следва поставена цел. А е условна, защото героят на нашия разказ е останал без крака в детските си години. Може да се случи така, че пицата в офиса или вкъщи може да бъде донесена от млад мъж в инвалидна количка.
Това е Сейхан Ибиш, роден преди 27 години в Добрич. Изоставен е от родителите си още като бебе. Отгледан е в домове за изоставени деца, първоначално в родния си град. Впоследствие е преместен в дом в село Дълбок дол, учи и завършва средно образование си в Средното художествено училище „Ленко Колев" в Троян. И макар, че може да нарисува портрет в щрихи за минути, отдавна не е хващал нито молива, нито четката.

Запалил се е по компютрите

За да изкара курс по програмиране обаче, му трябват пари. Търсенето на препитание, а и надеждата за по-добра и квалифицирана медицинска помощ, го накарали да рискува и да дойде в София въпреки пандемиията. Това станало през 2020 година. Преди това две години е работил във фирма за мебели в Троян. „В столицата има повече възможности за работа, та дори за човек в моето положение. Премислях много, но просто, нямаше какво да губя и тръгнах, макар и тук да не познавах много хора", казва Сейхан и не крие, че се е страхувал от промяната. За да не започне животът му съвсем от нулата, когато дойде в София, негов приятел, с когото израснал в домовете за изоставени, дошъл по-рано и със спестени от работата им пари, наел квартира.

 

Първоначално започнал работа

 

в колцентър, но за кратко. Не му харесало и щом видял обява за работа – разносвач на храна в един от популярните сайтове за свободни работни места, решил да пробва късмета си там. Попълнил електронната форма и CV, обадили му се и му дали ден и час за интервю. „Когато обаче се появих на инвалидната количка, там онемяха, но запазиха самообладание. Беше и неловко, но и смешно. Казах си: действай и не се отказвай", разказва през смях Сейхан. Харесали го и след броени дни започнал работа. Сега той разнася храна за вкъщи със собствения си инвалиден автомобил.

 

Предизвикателствата са водещи

 

в живота на 27-годишният мъж още от детските му години – от момента, когато родителите му го изоставям в дом и инвалидизацията, през трудностите и пътуванията за училище в инвалидна количка до момента, в който се оказва, че навършвайки пълнолетие младежите и девойките от тези социални заведения, на практика, остават без грижа и без подслон. „От малък съм се научил да преследвам целите си, да не се отказвам от тях и да печеля. Наясно съм, че мнозина се изненадват как успявам да постигна това, което искам. Формулата ми е проста – първо да формулирам целта си, след това да си направя стратегия, да се подготвя и да действам, разкрива тактиката си младия човек.

 

Човек иска ли нещо силно,

 

няма как да не го постигне. Важното е да е наясно със себе и да не се отказва пред трудностите", допълва той с мъдрост съвсем не за неговите 27 години.

Сейхан Ибиш не разбира младите хора, които се притесняват преди да отидат на интервю за работа. Според него, откровен ли е човек, няма как да не бъде избран. Точно така се случило и с него, за една година, откакто той е в София е кандидатствал два пъти, като и двата пъти е одобряван. „Въпросът е да търсиш и да не се отказваш. Действаш, а когато е за твое добро, ще те наемат", убеден е Сейхан. Изглежда за това му помага и значението на неговото име. В превод от турски език то означава бурен, неукротим, но и щедър. Дори от кратък контакт с него се вижда, че младият мъж притежава и трите качества – емоционален и бърза да сподели всичко, което го вълнува в момента.

 

Трудно владее емоциите си,

 

те буквално бликат от него думите и смеха му. Колкото до щедростта, готов е да сподели с всеки своите житейски тегоби, но не, за да бъде съжалявам, а за да мобилизира онзи отсреща да се стегне и да действа вместо да се вайка. „От жалене файда никаква. Мрънкаш ли, няма да постигнеш много. Ще те съжалят веднъж, ще те съжалят втори път, трети и четвърти няма да има, защото ще омръзнеш на хората. Трябва да заявиш себе си, да се бориш. Само така идва успехът, истинският успех, заслуженият. Само така можеш да попаднеш на своето място", казва уверено Сейхан. После се замисля. Наясно е и с типичната нашенска практика някои работодатели да наемат хора, да поработят известно време, а после под някаква причина да ги освободят от работа, като им платят мизерно или въобще ги оставят без пари. За подобни ситуации младият мъж има невероятен усет. Парил се е и затова категорично първо пита дали договорът е трудов и дали цялата договорена сума се плаща по него. „Много млади хора, а и не само млади, но и останали безработни за известно време, са доволни да ги вземат на работа, дори са склонни да пренебрегнат договора и осигуровките.

 

Това не бива да се допуска,

 

защото е все едно, че не са на работа", съветва той всички, които нямат опит. И се връща отново към първата си работа в София, в колцентъра за валута, биткойни и финансови услуги. „Хората се държаха много добре с мен. Не ми хареса обаче самата дейност. Затова и напуснах. Човек не може да се насилва да прави това, което е против съвестта му, против убежденията му", казва Сейхан Ибиш. Затова и във фирмата той изкарал само два дни. Сега работата му, като разносвач на храна е натоварена. Твърди обаче, че тя не му тежи, макар и да започва от обяд и да се прибира вкъщи около 23.00 часа. Денят му в София е изключително натоварен, но не само заради работата. По-голямата част от работното му време минава зад волана. Недоумява как хората могат да бъдат толкова нетолерантни на пътя. Запазва деликатно мълчание на въпроса, какво би казал на тези, които нямат правилника за движение за нищо. Шокира се най-много, когато се срещне тарикат, създаващ рискови ситуации, а се оказва, че в колата вози собствените си деца.

 

В почивните си дни Сейхан Ибиш

 

няма много време за излежаване, защото през седмицата са се натрупали много битови задачи у дома, които също трябва да отхвърли. Това е и времето, в което прави активно гимнастика пак вкъщи, защото няма достатъчно пари за фитнес инструктори или за индивидуални занимания с кинезитерапевт. Проблемът е, че от месец насам изпитва остри болки в гръбнака от часовете, прекарани в седнало положение в инвалидната количка или зад волана по време на работа от адрес на адрес. Независимо от болките обаче той не мрънка. Пие болкоуспокоителни и работи, защото е категоричен, че трябва да се справи и може да се справи в живота. Надява се да успее да спести някой и друг лев за специализирани процедури за гръбнака. Той няма много приятели в София, макар и мнозина да са му много добри познати с отлични чувства към него. Разбирането му е, че човек може да бъде нарече приятел, ако е изпитан в огъня на трудностите, който е засвидетелствал вярност. Затова ги и подбира прецизно, за да не получава разочарования. Изглежда той вече е минавал през тях, но премълчава за срещнатите лъжи и предателства.

 

С благодарност обаче споделя,

 

че малкото, които има чувства като свой най-близки роднини, от които съдбата го е лишила. Колкото до роднините по кръв, Сейхан никога не ги е търсил. Нещо повече, когато негови връстници – деца от дома тръгвали да издирват родните си майки и бащи, той се въздържал.

Защото много от тях се разочаровали горчиво или били отблъснати, когато ги откривали. „Затова и никога не съм си помислял да ги търся. Не ме интересува поради какви причини родителите ми са ме изоставили. Щом не са ме искали, аз какво общо имам с тях", отсича всякакъв опит за разговор по този въпрос младият мъж.

Напоследък, освен проблемът с болките в кръста и гръбначния стълб размисля и върху проблема за имунизациите срещу КОВИД-19. Надява се някой ден да се сдобие и с протези, но преди това трябва да укрепи гръбнака си. Работи много и се старае да заделя пари за процедури. Притеснява се да не се разболее.

 

Чете много за ваксините срещу К-19

 

От думите му се разбира, че е наясно както с иРНК, така и с векторните препарати. Някак си обаче не събира смелост да се ваксинира. Чул е различни мнения от лекари – едни са за ваксинацията, други не го съветват. Това го обърква. „Наясно съм, че трябва да се защитя, но по този въпрос съм разконцентриран. Напоследък обаче, колкото повече чета, толкова повече си мисля, че трябва да го направя и, както се вижда, скоро и това ще стане", казва 27-годишният Сейхан.

По думите му, повечето от неговите познати вече са ваксинирани и това му дава кураж и той да поеме скоро към ваксинационния пункт.

 

„Когато съм убеден в нещо, гоня целта

 

и не се отказвам. Убеден ли съм, боря се и го постигам", казва на сбогуване Сейхан Ибиш. Тази вечер след работа той си е заделил да прочете няколко статии за ваксините, които са в дневния му план. Преди да изпълни всичко, записано на листа, приготвено по точки от предишния ден, младият човек не си позволява сън, колкото и да е уморен.


Когато сърцето говори в цветове

Когато сърцето говори в цветове

Деца и младежи с епилепсия редят картини от мокро плъстена вълна, някои от тях искат да превърнат арттерапията в своя професия
Апаратура за 2 млн. от Българската Коледа

Апаратура за 2 млн. от Българската Коледа

През май със средства от кампанията са подпомогнати още 83 деца, казват от Президентсвото
Да помогнем на малката Бояна!

Да помогнем на малката Бояна!

Тя е само на две годинки и се нуждае от костно мозъчна трансплантация, за която са необходими 200 хил. евро, непосилни за семейството й
Да помогнем за лечението на един самотен баща

Да помогнем за лечението на един самотен баща

Светлозар Дончев има нужда от трансплантация на стволови клетки, за която трябва да събере 40 хил. лв.
Българската Коледа помогна на още 256 деца

Българската Коледа помогна на още 256 деца

Подкрепата за лечение и медикаменти е в рамките на настоящото 19-то издание на инициативата, което продължава до края на ноември тази година
Живот под здравно наблюдение

Живот под здравно наблюдение

Хората, които ползват теле-грижите на БЧК са по-спокойни, защото знаят, че има кой да разбере, ако се почувстват зле, някои търсят и ского да разменят една дума, казва Мариан Тодоров
Българската Коледа с рекордна подкрепа

Българската Коледа с рекордна подкрепа

Даренията за деветнадесетото издание възлизат на 3 070 000 лева, това е най-високата сума през последните петнадесет години
Да помогнем на малкия Митко!

Да помогнем на малкия Митко!

Само на 4 години детето се бори с два вида левкемия, налага се скъпоструващо лечение в Израел, a сумата е непосилна за семейството му
Как празнува светът

Как празнува светът

Въпреки инвазията на Омикрон, все повече държави избраха да посрещнат 2022 по традиция

Без заря на Нова година у нас

Без заря на Нова година у нас

В София няма да има и традиционното празненство „Шоу под звездите" заради епидемичната обстановка
1 2 3 4 5 ... 58 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ