Интервю

Tрябва да насочим усилията си към профилактиката

17-11-2021 08:16
Моралът, отговорността, професионализмът и човечността на лекарите се оказаха двигателят на справянето с настоящата здравна криза, казва чл.-кор. проф. Цветалина Танкова Tрябва да насочим усилията си към профилактиката
Clinica.bg

press@clinica.bg
Преди броени дни проф. Цветалина Танкова бе удостоена със званието член - кореспондент, а в неделя отбелязахме и Световния ден за борба с диабета, област, в която тя е сред водещите специалисти. Затова решихме да я попитаме как се развива науката у нас, докъде стигна България в битката с диабета и какво научихме от пандемията. Чл.-кор. Цветалина Танкова е ръководител на Катедра по ендокринология в МУ-София, зам.-ректор по международна интеграция и проектно финансиране на университета и началник на Клиника по диабетология в Университетска болница по ендокринология в София.

- Член-кореспондент Танкова, какво е усещането да получите такова престижно академично звание във време, в което всички са вперили поглед в науката?

- За мен е изключително висока чест, че Събранието на академиците ме избра за член кореспондент на БАН. Българската академия на науките, основана преди 152 години, е символ на знание и духовност. Бих казала, че в БАН е концентриран научният потенциал на България. Приемам това академично звание като признание за постигнатото в годините, но и като послание за бъдеща научна дейност.

В мен се изгради усещане за обективност и почтеност, което намирам за изключително важно в трудното време, в което живеем. Действително всички сме вперили поглед в науката и стана ясно, че само с научни постижения можем да се борим и да овладеем неочаквано възникнали здравни проблеми, какъвто е COVID-19.

- Имате редица научни постижения, кое за вас е най-значимото?

- Редица от научните ми постижения, допринесли за получаване на нови знания, са в областта на предиабетните състояния, които предшестват развитието на захарния диабет. Установихме ниво на гликиран хемоглобин (HbA1c) като диагностичен критерий за предиабет (5.5%), както и прагова стойност на HbA1c (6.1%) за диагноза на захарен диабет в Българска популация. В широкомащабно проучване валидирахме за България въпросник за оценка на риска за развитие на захарен диабет (FINDRISC), разработен от Националния Институт по обществено здраве във Финландия и широко използван в Европа, като установихме по-ниски граници на рисковия скор в Българска популация – съответно 10 за предиабет, и 12 –за захарен диабет. Установихме наличие на редица усложнения, характерни за захарен диабет, при лица с предиабет, на базата на коeто разработихме подход за ранното им лечение и контрол. Въведохме за първи път използването на системи за продължително глюкозно мониториране (сензори) при предиабет, с което установихме повишена глюкозна вариабилност, като рисков фактор за развитие на усложненията при предиабет.

Въведохме за първи път в клиничната практика в България венозен глюкозо-толерансен тест (ВГТТ) за оценка на фазите на инсулинова секреция, което позволява разграничаване на идиопатичен захарен диабет тип 1 от захарен диабет тип 2, а това е от изключително голямо значение за своевременно назначаване на адекватна терапия.

Приложението на алфа-липоева киселина за лечение на диабетна мононевропатия на очедвигателни черепномозъчни нерви за първи път, бе цитирано като терапевтична възможност в петото издание на Учебника на Американската Диабетна Асоциация „Терапия на захарния диабет и свързаните заболявания", 2009.

- Какво предстои оттук нататък за Вас като професионалист - какви са бъдещите Ви планове в научната област?

- Аз съм лекар клиницист, посветен на грижите за хората със захарен диабет. Призванието ми е да помагам на хората. Но медицината е единство на наука и изкуство и това е било водещо в професионалното ми развитие досега.

Работя с екип от истински професионалисти в Катедрата по ендокринология и Клиниката по диабетология на Университетската болница по ендокринология. Непрекъснато генерираме идеи, хипотези, търсим отговори на редица въпроси и се стремим да ги реализираме по линия на научни проекти на различни нива – университетско, национално, международно. Продължаваме изследванията при предиабет, провеждаме за първи път проучване на значението на нивото на глюкозата на първи час в хода на орален глюкозо-толерансен тест и връзката му с прогнозата и риска от развитие на усложнения. Работим интензивно и в областта на технологиите при захарен диабет, диабетно стъпало, други форми на диабет...

- Как оценявате развитието на медицинската наука в България? Държавата дава общо 1 млрд. на година, достатъчно ли е?

- Различните области на медицината се развиват с различни темпове, но аз съм щастлива, че диабетологията се развива изключително интензивно. Разработват се нови средства за контрол, превенция, лечение на захарния диабет, технологиите навлязоха сериозно в областта на захарния диабет. И всички тези иновации доста бързо стигат до България и ни дават възможност да прилагаме постиженията на световната наука. В България медицинската наука се развива относително добре, но може би нямаме възможност да разгърнем напълно научния си потенциал. Възможността за съвместни разработки с водещи учени и центрове в Европа ни позволява реализиране на редица научни идеи.

- Има ли симбиоза между наука и здравна система у нас?

- Може би трябва в по-голяма степен да се доверяваме на научните постижения, на медицината, базирана на доказателства. Добрата новина е, че постиженията на науката специално в областта на захарния диабет, относително бързо намират място в ежедневната клинична практика. Разбира се, за това е необходимо преодоляване на редица административни бариери, но засега нещата се случват. Един от основните приоритети на здравната стратегия на България е профилактиката на заболяванията и считам, че трябва повече да се работи в тази посока.

- Kак се отразява пандемията на работата ви, а на болницата? Имате ли достатъчно дейност и приходи? От БЛС настояваха за увеличение на цените на КП, необходимо ли е?

- Непредвидената ситуация, в която изпаднахме преди повече от година и половина, определено дава отражение върху ежедневната ни работа. В хода на пандемията от COVID-19 продължаваме рутинната си дейност в областта на ендокринологията. Клиниката по диабетология е единствената специализирана структура за лечение на пациенти със захарен диабет от цялата страна. Консултираме и лекуваме пациенти с COVID-19, при които контролът на захарния диабет се влошава и може да се наложи промяна в терапевтичния подход. Много от пациентите ни са след преболедуване от COVID-19, и постъпват с декомпенсиран диабет и усложнения. Бих казала, че имаме достатъчно работа, дори повече от преди пандемията, но новите условия и необходимостта от спазване на противоепидемичните мерки в известен смисъл затрудняват дейността ни.

Много от дейностите в болниците са недофинансирани, като това се отнася и до цените на клиничните пътека в областта на ендокринологията, поради което напълно подкрепям БЛС в усилията за увеличаване на цените.

- Какво научихме за здравеопазването си благодарение на КОВИД?

- В хода на пандемията от COVID-19 научихме, че трябва по-добра организация на здравеопазването ни. Но смятам, че се направи сериозна крачка в тази посока. Наложи се за кратко време да се реорганизират работещи структури и да се създадат специализирани структури за лечение на COVID-19. И в специализирана болница, като Университетската болница по ендокринология, в която работя, се наложи да се създаде COVID-19 отделение. Натрупахме доста голям клиничен опит със заболяване, за което нищо не се знаеше. Трябваше всеки ден да се учим от опита на специалистите, споделен във водещите издания, от нашия личен опит. Бих могла да кажа, че вече знаем много повече и сме по-уверени в това, което правим. Благодарение на COVID-19 стана ясно, че в България има много лекари, които всеотдайно се грижат за пациентите и се стремят да добият компетентност по напълно непознат проблем, водени от стремежа да помагат на хората, които имат нужда от това. Моралът, отговорността, професионализмът и човечността на лекарите се оказаха двигателят на справянето с настоящата здравна криза.

- Какво постигна България в борбата с диабета и какво още трябва да се направи?

- В България е направено много в областта на захарния диабет. У нас са налични всички съвременни средства за лечение на захарния диабет. В клиничната практика използваме инсулинови аналози, от няколко години се реимбурсират и инсулиновите помпи. Разполагаме с медикаменти за лечение на захарен диабет тип 2, които освен намаляване на кръвната захар, водят и до предпазване на сърцето и бъбреците от уврежданията при захарен диабет. Това са SGLT2 инхибиторите и GLP-1 рецепторните агонисти, и пациентите, които имат нужда от тях, могат да ги получават безплатно след назначаване от лекар специалист по ендокринология. Достъпът до нови иновативни медикаменти в България е дори по-добър от този в редица европейски страни. Това, което е необходимо в България, е разработването на широкомащабна програма за превенция на захарния диабет, с което сериозно ще се намали бремето на диабета върху здравната ни система.

- Подобрява ли се превенцията у нас в това отношение?

- Захарен диабет тип 2 е хронично заболяване, от което можем да се предпазим. Важно е да се обърне сериозно внимание на хората, които имат рискови фактори за диабет - наличие на първостепенен или второстепенен родственик с диабет; наднормено телесно тегло или затлъстяване; високо кръвно налягане; отклонения в нивото на липидите в кръвта – холестерол и триглицериди; установен при предишни изследвания предиабет; наличие на сърдечно-съдово заболяване; жени, родили дете с тегло над 4 кг. или с диабет по време на бременност; жени със синдром на поликистозни яйчници. При тези високорискови лица трябва активно да се търси наличие на захарен диабет.

По отношение на превенцията на захарния диабет има доста активности, но те трябва да се обеднят в единна програма. С информираност на населението относно рисковите фактори за захарен диабет, с редовни изследвания на хората с повишен риск, със своевременното установяване на състоянието на предиабет и с промяна в начина на живот (здравословен хранителен режим и физическа активност поне 30-45 минути дневно) и евентуално някои медикаменти, има възможност да се предпазим от развитие на захарен диабет.

- Увеличава ли се броят на хората в страната с метаболитен синдром и наднормено тегло? Какво може да се направи?

- Тенденцията за непрекъснато увеличаване на хората с метаболитен синдром и наднормено тегло и затлъстяване, която се наблюдава в глобален мащаб, се отнася и за нашата страна. Има данни, че затлъстяване се наблюдава при 15% от възрастното население, а наднормено телесно тегло – при около 50% от населението в България. Тревожен е фактът за увеличаване на наднорменото тегло и затлъстяването сред децата и подрастващите. Затлъстяването е свързано с множество здравни проблеми и съпътстващи заболявания, както и със сериозни разходи. Затлъстяването е заболяване, което трябва да се диагностицира и да се лекува. По данни от международно проучване в 11 страни, 88% от здравните специалисти, и само 68% от хората със затлъстяване, го признават за заболяване. И 81% от хората със затлъстяване са склонни сами да поемат отговорност за борбата с излишните килограми, вместо да потърсят лекарска помощ. Терапевтичният подход при затлъстяване включва промяна в начина на живот с хипокалориен хранителен режим и физическа активност, както и фармакологична терапия и хирургична интервенция. В България са достъпни медикаменти за намаляване на телесното тегло (не хранителни добавки), от няколко години се прилага и бариатрична хирургия при затлъстяване. Добрата новина е, че затлъстяването е предотвратимо. Необходимо е обединяване на усилията на хората, обществото, индустрията, здравните власти с цел намаляване на бремето на затлъстяването.

- Как се отразява пандемията на хората с диабет?

- Социалната изолация в началото на пандемията се отрази неблагоприятно върху начина на живот - ограничена физическа активност, повишен прием на храна, увеличаване на телесното тегло. Достъпът до медицинска помощ и до специалисти се оказа в известен смисъл ограничен. Националната пациентска организация организира Гореща линия за пациенти с хронични заболявания, включително диабет, на която заедно с колегите ми от Клиниката по диабетология в Университетската болница по ендокринология в продължение на повече от година осигурявахме консултации на пациентите. При една част от пациентите контролът на захарния диабет се влоши по време на пандемията и това наложи среща със специалист, наложи хоспитализация. При заболяване от COVID-19 се наблюдава сериозно влошаване на гликемичния контрол при пациентите със захарен диабет, установяват се случаи на новооткрит захарен диабет, на неконтролирана хипергликемия при хора, които нямат диабет. Сега, в условията на COVID-19, стриктиният контрол на нивото на кръвната захар е от изключително голямо значение, тъй като именно хипергликемията е свързана с риск от по-тежко протичане на заболяването.

- НЗОК вече реимбурсира и сензорите, това ще подобри ли контрола на заболяването?

- Сензорите са системи за продължително проследяване на нивото на глюкозата. НЗОК вече реимбурсира два вида сензори за пациентите със захарен диабет тип 1, което позволява да се следи непрекъснато кръвната захар и съответно на това да се адаптира и терапевтичния подход – дозата на инсулина, приемът на храна, физическата активност. И преди реимбурсирането на сензорите от НЗОК много от пациентите използват сензори, които закупуват. Има доказателства, че с помощта на сензорите може да се постигне значимо подобрение на гликемичния контрол, и това го наблюдаваме в клиничната практика.
- Българските диабетици отговорни ли са, състоянието им под контрол ли е?

- Най-важно за намаляване на риска от късни усложнения на диабета е постигането и поддържането на стойности на кръвната захар максимално близки до нормата. Важно е, обаче, да се излезе от насочването на вниманието единствено върху контрола на кръвната захар. Трябва да се прилага комплексен подход, който да включва и контрол на телесното тегло, на кръвното налягане, на отклоненията в нивата на холестерола и триглицеридите, на протромботичното състояние, характерно за диабета, както и да се преустанови тютюнопушенето. Има достатъчно доказателства, че само така може сериозно да се намали рискът от развитие на усложненията на захарния диабет. Има данни, че около половината от хората с диабет не постигат целите на контрол на диабета, въпреки приложението на съвременни терапевтични средства. Ето защо усилията на здравните специалисти и пациентите трябва да се обединят в тази насока. При захарен диабет съучастието на пациента в лечението е решаващо за успеха.

- Какво ни е нужно като общество, за да бъдем по-здрави - физически и психически?

- Пандемията от COVID-19 показа, че е нужно обществото да има по-голямо доверие на лекарите. Ако се вслушваме в лекарите, в постиженията на науката, ще можам да защитим не само себе си, но и нашите близки и приятели. Дори е в настоящия момент, когато е от изключителна важност хората да се ваксинират срещу COVID-19, за да могат по-леко да преминат през този труден период и да отбременят здравната система, продължават да се разпространяват различни теории и коментари, които не почиват на никакви доказателства, но въпреки това много хора им се доверяват повече отколкото на лекарите.

За да бъдам здрави и физически и психически би трябвало да насочим усилията си към профилактика на заболяванията. Винаги е по-добре да се предпазим от едно заболяване, вместо да лекуваме заболяването и неговите неблагоприятни последици. Със здравословен начин на живот, с правилен избор на храни, с редовна физическа активност и поддържане на нормално телесно тегло бихме могли да избегнем много от заболяванията на нашето съвремие, като затлъстяване, захарен диабет тип 2, дислипидемия, сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания.


Едни и същи изнесоха тежестта на пандемията

Едни и същи изнесоха тежестта на пандемията

Обсъжданията за реформите в здравеопазването вече започнаха от политическите партии, спечелили изборите. Същевременно страната ни остава с висока заболеваемост и смъртност от КОВИД-19. Защо антиваксърите взимат превес, какво следва да направят новите управленци, попитахме д-р Десислава Найденова.
КОВИД отключва психични реакции

КОВИД отключва психични реакции

Пациентите най-често проявяват тревожност, депресия и посттравматично стресово разстройство,, медиците също не са пощадени, казва доц. Стефан Попов

Монтана излезе от тъмночервената зона

Монтана излезе от тъмночервената зона

Заболеваемостта в страната продължава да намалява, вече е 403 на 100 000 души

Наличностите на 316 лекарства са малки

Наличностите на 316 лекарства са малки

Най-голям е проблемът с липсата на пулмикорт и вентолин, казват от Българскатa асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства

Медици щурмуваха МЗ в Брюксел

Медици щурмуваха МЗ в Брюксел

Хиляди протестираха с искане за по-добри условия на работа и срещу задължителната ваксинация за КОВИД

СЗО: Ваксините действат срещу Омикрон

СЗО: Ваксините действат срещу Омикрон

До края на седмицата ще стане ясно дали новият вариант е в България, казаха от НЦЗПБ

2299 са новите случаи на КОВИД

2299 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 27 694, показват данните на Единния информационен портал

Над 66% от децата учат присъствено

Над 66% от децата учат присъствено

Осигурени са достатъчно тестове за всички ученици в страната през следващата седмица, казват от МОН
СЗО срещу задължителни ваксини

СЗО срещу задължителни ваксини

Това би трябвало да е последната мярка в борбата с КОВИД, след като всички други възможности са изчерпани, заяви д-р Ханс Клуге

И Сливен в жълтата зона

И Сливен в жълтата зона

Намалява и средната заболеваемост за страната, днес тя е 416 на 100 000 души срещу 432 вчера
1 2 3 4 5 ... 444 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Подкрепяте ли идеята Лозенец да стане детска болница?

Декември 2021 Предишен Следващ