Непосилната лекота на здравеопазването

Резултатите от изборите ще поставят сектора в периферията на властовия фокус и в конфликт на интереси

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Победата на ГЕРБ на изборите не беше изненада за никого, по-скоро елемент на неочакваност имаше в нейната категоричност. Това, както и промените в парламентарните субекти - изпадането на РБ и включването на новата партия „Воля", съвсем естествено ще се отразят върху развитието на здравеопазването. Допринасяйки за неговото все по-голямо олекване.

Надграждане на осигурителния модел и демонополизация на касата, въвеждане на единна електронна информационна система, развитие на профилактиката и спешната помощ. Това са основните идеи, за които ГЕРБ обяви, че ще се бори, ако спечели изборите.

Дали ще се стигне до значителни промени след тях обаче е под въпрос

защото резултатът от вота е в състояние да обезсили значимостта на здравния сектор.

Бъдещето му ще зависи най-вече от формата на новото правителство – коалиционно или еднопартийно с явната подкрепа на още поне една парламентарна сила. Досега сме били свидетели и на двата модела на управление, както и на резултатите им в здравния сектор.

При първия мандат на ГЕРБ имахме еднопартийно правителство, което се ползваше с подкрепата на „Синята коалиция". Негласното изпадане на здравния сектор от приоритетите на ГЕРБ в полето на партньорите им доведе до безпрецедентната смяна на четирима министри за почти четири години. Трима от тях бяха „случайни" и

нелоши лекари, срещнати по пътищата на страната

без никаква политическа подкрепа. Това доведе до генерирането на съществено напрежение в системата заради натоварването им със задачата да правят безсмислени опити за „реформа". Случаят с четвъртия министър беше различен. Той беше политическо назначение в края на управленския мандат, когато приориттите на всяка власт завиват в една определена посока на същественото „нищо неправене".

При втория управленски мандат на ГЕРБ, правителството бе коалиционно, а министър на здравеопазването стана един от лидерите на РБ, които бяха партньорите им във властта. Това позволи секторът не само отново да се върне под прожекторите, но и реално да се изменят редица закони. Дали промените на Петър Москов се оказаха сполучиливи е съвсем отделна тема, определено обаче системата

имаше повече тежест в дневния ред на властта

С резултатите от новите избори тя отново е на път да олекне и да изпадне от вниманието на властовия фокус. Вероятността новият (коалиционен) партньор на ГЕРБ, особено в лицето на ПФ, да приоритезира сектора е почти нулева, тъй като темата е далеч от полезрението на националистическите формации.

Принадена стойност на сектора в очите на властта не би имало и връщането на Петър Москов за здравен министър, което е абсолютно невъзможно само по себе си. Причината за това е, както политическата дискредитация в края на управлението му, така и липсата на парламентарно представен гръб.

За сметка на това този път специфичен привкус на бъдещето управление на сектора и политиките, които ще се правят в него, ще придаде влизането в парламента на още една партия – „Воля".

Няма как да пропуснем очевадния конфликт на интереси

който има тази политическа сила в здравния сектор заради лидера си. Веселин Марешки е един от собствениците на най-големите вериги с апетки у нас, както и на един от петимата най-големи дистрибутири на лекарства. Етиката би трябвало да доведе до отстраняването на цялата му парламентарна група при коването и приемането на здравните политики. Интересно дали ще стане. Най-вероятно – не. Което ще допринесе за поредното изпразване от съдържание на настоящето и бъдещето на сектора.

Или казано накратко - резултатите от изборите са на път да затвърдят непосилната лекота на българското здравеопазване.