Интервю

Работата с компютъра ни вкарва в „Матрицата”

27-03-2017 07:45
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Работата с компютъра ни вкарва в „Матрицата”Службите по трудова медицина често снижават кумулативния професионален риск, а не трябва, казва проф. Невена Цачева
Огромна част от живота на всеки човек преминава в работа, опасна ли е тя за здравето, кои професии поставят най-големите предизвикателства пред хората, как се променят трудовите рискове, спазва ли се законодателството в тази сфера, попитахме проф. Невена Цачева. Тя е създател и ръководител на Катедрата по „Трудова медицина", както и зам. декан по научната дейност във Факултета по обществено здраве на МУ-София. Тя е създател и ръководител на Катедрата по „Трудова медицина", както и зам. декан по научната дейност във Факултета по обществено здраве на МУ-София.

- Проф. Цачева, какво представлява трудовата медицина?

- Трудовата медицина е профилактична медицинска специалност, неотменна част от общественото здраве. Тя има няколко основни функции – обучение на студенти, специализанти и докторанти, както и на кадри от практиката по въпросите на оценка на риска на работното място, динамично наблюдение на състоянието на работещите при конкретни условия на труд, включително и провеждането на профилактични прегледи. Научно-изследователска, консултативно-методична и общественополезна дейност са другите наши отговорности. Заради предизвикателствата, които стоят пред нас наскоро със съдействието на БЛС създадохме Национален експертен специализиран лекарски борд по трудова медицина. В него членуват представители на Българското академично дружество по трудова медицина, както и специалисти по трудова медицина от Сдружение по трудова медицина и от регионалните лекарски колегии.

- Какви са предизвикателствата, с които ще се занимава този Борд?

- От една страна това са дейностите и проблемите на службите по трудова медицина (СТМ), защото сега те са твърде несистемни, а е нужно да се осъществи връзка чрез Единна информационната интегрална система, която като методология и софтуер сме разработили във ФОЗ и катедрата, и която до даден етап бе одобрена от МЗ. Тя дава възможност за обобщени анализи на здравното състояние на работещите, на фирмено, регионално и национално ниво по единни, информативни показатели за професионалното здраве и чрез работещо - единно здравно интегрално досие, което всички служби по трудова медицина попълват от години за всеки работещ. За да се приложи тази система обаче, са нужни организационни и координационни усилия, които вече сме инициирали.

Друго предизвикателство е обучението, което може да се усъвършенства, както в Университетите за придобиване на "Бакалавър" и "Магистър" по "Трудова медицина и работоспособност", така и специализациите на лекарите и докторанти. Образоването трябва да продължи и на фирмено ниво от СТМ и учебните центрове.

На трето място това са връзките на национално и международно ниво - вече трета година консултираме отдела по трудово - медицинско законодателство „LEGOSH" при МОТ, работим съвместно още с НОИ за консолидирани данни и обща методология за проучване на професионалните болести с Евростат, ЕК.

- Какви са проблемите при работата на фирмите за трудова медицина?

- Нашето впечатление е, че службите по трудова медицина работят по различни методики, главно при някои работодатели не спазват основни насоки в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и редица наредби. Целият нормативен пакет на трудовата медицина е около 700 документа. Едно от предизвикателствата на Борда e изработването на механизми за спазването на тази нормативна база, нейното актуализиране и намаляване на противоречията между самите нормативни документи.

- Колко са фирмите за трудова медицина у нас, достатъчни ли са?

- Някъде около 600 са фирмите, които оперират, ако се съотнесат към осигуреното работещо населениe, което е около 2.5 милиона, се получава, разбира се чисто механично около 4000 работещи за обслужване от една СТМ, което според мен не е оптималното решение. Законодателството позволява не на териториален, а на свободен принцип да се обслужва работещото население, често е формално и това разбира се не е добре за професионалното здраве на хората и за изграждане на така необходимите профилактични програми специално за работещите при конкретните условия на труд.

- Кои са най-високо рисковите професии?

- От сферата на икономическите дейности за добив и преработка на различни суровини и материали като миньори, металурзи, енергетици, от системата на производствените предприятия- шивашка, хранително - вкусова и др, от услугите - здравеопазването, образование, някои административни дейности. Наскоро завършихме проект за проучване мнението на около 6000 работещи от различни сфери на дейност по въпросник на Евростат за проучване на работната сила и се оказа, че голяма част от тях имат редица здравни проблеми, реализират трудови злополуки и имат субективни оплаквания, които са в основата на редица заболявания включително т.нар професионално прегаряне. Във всяка една професия рисковете са различни. Например в средното образование това са стресът, психологическия тормоз, микроклимата, шума, променената изцяло информационна среда, в която ученикът може да види всичко, което му говори учителя в интернет. Не мога да кажа, че има малко на брой рискови работни места. Проблемът е, че при оценка на риска от съответната служба по трудова медицина рядко се дава реалната стойност и ниво на риска, тъй като на работодателя това няма да му се хареса. Често давам примери на нашите студенти, че само като стигнат до Съда по повод трудова злополуки или професионално заболяване тогава собствениците обръща донякъде по-сериозно внимание на работата на СТМ.

- Навлизането на интернет и новите информационни технологии как ни се отразяват?

- Това е така наречената епидемия на новите рискове. Новите информационни технологии и помагат, но и натоварват. Навлизането в тази среда води до контакт, от който човек не може да излезе, променят се и взаимоотношенията с другите колеги – на съседното бюро той му пише вместо да разговаря и т.н.

- Как седят нещата с навлизането на новите технологии при професиите с тежък труд у нас?

- България е една от страните, която по много показатели е сочена на последно място - характеризира се с тежък физически труд, малка автоматизация, почти недостатъчна компютаризация в редица професии. Можем да кажем, че сме на опашката по въвеждане на нови технологии във физически натоварващите професии. Изследвахме субективните оплаквания на минъори от големите открити рудници в Маришкия минен басейн и се оказа, че имат редица оплаквания, сходни с новите стресове като пътуване до и от месторабота, липса на места за почивки и хранене, сменния режим и извънредния труд и много други.

- Ще се направят ли промени в изискванията за здравословни и безопасни условия на труд заради новата информационна среда?

- В момента разсъждаваме по тези въпроси. Информационната среда и характеристики трябва да са в полза на всеки вид труд. Възможно е учителят да започне да разказва урока чрез интернет и всеки ученик да го следи в таблета си например. За минъора да има модерно изградени и технологично обосновани мерки за намаляване на тежкото физическо пренапрежение и др.

- Кога условията на труд са били по-безопасни – през миналия век или сега?

- Преди години беше създаден Национален регистър за професионалната заболеваемост, по него можехме да съдим какво се случва, доколко се уврежда здравето на работещия от трудовия процес. Докато през 1986 г. професионалните болести бяха 1500, сега поради много недостатъци в системата на здравеопазване са само 17, това означава, че нямаме действаща система и няма как да сравним фактите. Защото условията на труд преди 30 години не са били по-рискови и увреждащи от настоящите.

- Кои са тези 17 болести, които все още се регистрират?

- Това са заболявания на мускулно-скелетната система и опорно-двигателния апарат, професионални болести нa слуха и няколко професиаонлни отравяния. С въвеждането на информационната система, която предлагаме, този проблeм ще се реши и ще се вдигне завесата върху скритата заболеваемост, защото сме твърдо убедени, че тя съществува. Заболеваемостта, която се базира на болничните листове е много висока и колкото и да елиминираме фалшивите болнични листове, взети по всякакъв друг повод, остава групата нa често и дълго боледуващи хора, които са хронично болни и чиято възрастова група все по-често отива към средната и младата възраст на осигурените работещи.

- Какви са диагнозите, от които страдат?

- Диабет и други социално значими заболявания като туберкулозата при работещите в сферата на здравеопазването. Вещо лице съм в съда и имаше една санитарка с няколко форми на професионална болест – белодробна туберкулоза и епиконделит от непрекъсната и натоварваща работа. Често срещана е исхемичната болест на сърцето, главно на база хипертонията, също така онкологичните заболявания са една голяма и много проблемна група при работещите в нашата страна.

- Кои са професиите, където най-често се срещат?

- Заради липсата на точен регистър, не мога да кажа точно, нашите наблюдения показват, че това са сферите, където има голям стрес и дистрес – лекари, учители. Промените в социално икономическия статус също влияят, както и текучеството на кадри.

- Тези тенденции само за България ли са характерни и как седим ние на фона на другите европейски държави?

- Характерни са за всички страни, а ние за съжаление сме на опашката. Не беше така преди когато здравните грижи за работещото население имаха регулярен и системен характер. Сега това може да се получи чрез единната информационна система.

- Чие е отговорността за липсата на грижи към здравето на работниците?

- На държавата в лицето на МЗ и МТСП. Учим студентите, че държавата има приоритет по опазване и укрепване здравето на работещите хора. Засега нещата са поставени в едно "охладено състояние", надяваме се да има решение, още повече че Трудовата медицина на ФОЗ е готова - имаме вече над 120 завършили магистри по Трудова медицина и работоспособност, които имат знанията като експерти за решаване на повдигнатите проблеми. Това засяга и медицинската експертиза на работоспособността. Някои са се вторачили в големия брой експертни решения, но това не решава проблема - нека има ревизия, но и да се отчита при какви условия са се трудили хората, защото професионалният живот оказва силно своето влияние. Трябва в комисиите да се засили присъствието на лекарите по трудова медицина, сега ги има само в няколко от около 20 ТЕЛК-а в страната.

- Какво е влиянието на професията върху здравето ни?

- Има сериозно отношение. Само си представите, че човек започва да работи на 25 години, до 65 са 40 години. Голяма част от хората мислят и разсъждават дори извън работно време какво се е случило през деня, така че професията има огромно значение за здравословното състояние на човек. Заради това на здравословните и безопасни условия на труд и на почивката в законодателството е отделено много място. Започва се от Конституцията чл. 48, ал.5 и се стига до редица Наредби и правилници.

- Защо въпреки това хората масово са „прегорели"?

- Факторите са много, не се спирам на безработицата, бедността, защото са по-общи категории. По норматив 10% от работния ден трябва да бъде предназначен за почивка или от 8-часов работен ден това са 48 минути. Като, ако работата е активна - почивката трябва да е пасивна и обратното. Но на колко места това се спазва, има ли места за почивки и хранене, а здравният статус се влияе и от липсата на тези почивки, стига се до умора и преумора и редица заболявания. Проблем има и с отпуските, извънредния труд, увеличеното или намаленото работно време.

- Кои са професиите с най-много хора с „бърнаут"?

- Проблемът става все по-голям, преди се посочваха лекарите и плахо учителите, а сега прегарянето обхваща много повече професии, но изменя и характера си. В IT-сектора например то е съвсем различно. Преди причините бяха физическата ангажираност и смесения труд, отговорностите , докато сега е задълбочеността в един умствен и информационен труд. Това прегаряне се среща при всички професии, които работят с компютър и става все по-масово, защото се съчетава и с активността пред монитора вкъщи. Този синдром се изразява в една пристрастеност и зависимост от информационната среда и виртуалната реалност- хората желаят да влизат все повече в нея и да останат там. Като че ли наистина влизаме в „Матрицата". Това е особено характерно за младите работещи хора на 25-35 години. Но вече започва и обратната тенденция, хора от „Уолстрийт" се връщат към живота сред природата и започват да се занимават с фермерство, което в нашата страна от гледна точка на трудовата медицина е най-малко проучвано.



Прокарват се решения извън финансовите възможности на НЗОК

Прокарват се решения извън финансовите възможности на НЗОК

Здравната система е изправена пред нови промени. В навечерието сме на избора на нов управител на единствената финансираща институция в сектора – НЗОК, и на новия здравен модел, който министър Кирил Ананиев обеща да сподели през лятото. Коя е посоката, по която да поемем, попитахме проф. Григор Димитров.
Реформират и психиатричната ни система

Реформират и психиатричната ни система

Европейски експерти ще се запознаят с предлаганите услуги в България и ще изготвят план за промени

Дефицитът на НЗОК намаля до 40 млн.

Дефицитът на НЗОК намаля до 40 млн.

Разликата с първоначалните прогнози за 100 млн. лв. щяла да се компенсира от отстъпки

10-те млн. излишък на НЗОК отиват за 2019

10-те млн. излишък на НЗОК отиват за 2019

Все по-големи диспропорции в парите за болниците, отчетоха депутатите

Ананиев проучва спешната помощ в Румъния

Ананиев проучва спешната помощ в Румъния

Здравният министър обсъди с колегата си Сорина Пинтя лекарствената политика, покани го на визита у нас
Гледат бюджета на НЗОК за 2019

Гледат бюджета на НЗОК за 2019

С 300 млн. лв. отгоре предлагат да се заложат от КНСБ

Болниците без право на печалба по НЗОК

Болниците без право на печалба по НЗОК

Въпреки летния сезон, динамиката в здравеопазването не спада. Броени дни ни делят от избора на нов управител на НЗОК, започва подготовката на бюджета за здраве за 2019 г., а здравният министър Кирил Ананиев обеща да представи и нов модел за развитието на системата. Каква е гледната точка на синдикатите по тези теми, попитахме д-р Иван Кокалов.

Спираш работа за облъчване над норма

Спираш работа за облъчване над норма

Лечебните заведения, които наблюдават служители, подложени на радиация, трябва да отговарят на определени изисквания, гласи Наредба на МЗ
Отпушиха търга за линейките

Отпушиха търга за линейките

Участниците могат да подават оферти до 10 август, казаха от здравно министерство
Синдикатите искат 49 млн. повече за заплати

Синдикатите искат 49 млн. повече за заплати

Допълнителното финансиране ще позволи достигането на минималните работни заплати за 14 165 работещи в сектор "Здравеопазване"
1 2 3 4 5 ... 101 »

 

ОНКОЛОГИЯ

НЕВРОЛОГИЯ

КАРДИОЛОГИЯ

ОБЩЕСТВЕНОТО

МНЕНИЕ

 

Съвместен проект на clinica.bg

и "Галъп Интернешънъл" 

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Смятате ли, че изборът на нов управител на НЗОК ще доведе до промени в системата?

Юли 2018