Инсултът връхлита като неканен гост

Тромболизата не е панацея, но алтернативата й е тежка инвалидизация и дълга рехабилитация, признава д-р Анна Руменова

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

- Д-р Руменова, статистиката и за 2016 г. е песимичестична - инсултите са се увеличили. Защо е така?

- Защото човек е толкова стар, колко са стари съдовете му. Това е постулат, много популярен в медицинските среди. За съжаление, стрестът, алкохолът, лошата култура на хранене – с оглед ниския стандарт на живот на българите, слабата физическа активност, тютюнопушенето, подмладяват съдовите и метаболитни  заболявания – захарен диабет, хипертоничната болест, подагра.  А тези болести най-вече увреждат съдовете. От една страна, имаме подмладяване на тези заболявания, а от друга – населението ни застарява. А знаем, че след 70 години инсултът е най-честата причина за смърт.

- Да, но все повече млади хора – дори в 30-те си години, стават негова жертва?

- Абсолютно! За съжаление, това е резултат от лошия начин на живот, който води българинът. И, разбира се, на лошата профилактика, която имаме по отношение  на съдовите и метаболитни заболявания, които изброих.

- Пушене, алкохол, хранене – това са все преодолими фактори. Защо тогава тенденциите остават негативни?

- Това са преодолими фактори – да!  Но,  когато човек живее бедно, няма време да мисли за тези неща. Всеки, борейки се за ежедневното си оцеляване, забравя, че всъщност и тялото му се променя в хода на тази борба. И, рано или късно, го застигат заболявания като  инсулт или миокарден инфаркт. Така, за съжаление, пациентите стигат до нас.

- Стигат до вас, но стигат ли навреме? Статистиките показва, че получилите модерното лечение тромболиза се броят на пръсти...

- Инсултът е заболяване, което рядко предупреждава. Неканен гост, който нахлува и преобръща живота не само на болния, но и на неговите близки. Това е изключително социално значимо заболяване, тъй като последствията са инвалидизация – с различна степен на тежест (лека до много тежка). Голяма част от пациентите, преживели мозъчен инсулт, остават зависими в ежедневието от чужда помощ – при хранене, обличане, хигиенни нужди, придвижване. Всичко това, коства огромен ресурс – не просто на държавата, а и на близките на болния.

- Къде се къса нишката – дали да виним бавната „Бърза помощ” или пък ниската здравна култура на пациентите?

- Много често мисля за лечението на инсултите като за изкачване по стълба. Днес неврологията посочва като ефективно лечение на инсултите  прилагането на  интравенозна тромболиза , извършено до 4,5 ч. от възникване на първия симптом. До достигане  до иглата с медикамента, пациентът, близките на болния и медицинските екипи катерят стъпало след стъпало. Първо, пациентът и близките му трябва да умеят да разпознаят симптомите на инсулта. За целта са нужни повече образователни програми и инициативи, които да обучават хората  да разпознават мозъчниятинсулт. Това е първата стълба – разпознаването на симптомите. След това, близките трябва да вземат много бързо решение – какво да правим? За съжаление, в България съществува стар мит, че пациентът с инсулт трябва да се постави да лежи и се нуждае от спокойствие. Не е така! Близките трябва максимално бързо да стигнат до болнично звено. И тук е следващата стълба – до кое звено? Отговорът е – до такова, което има подготвен медицински екип, за да осъществи подходящото лечение. Това е третата стълба. После преминаваме на следващото ниво – пациентът стига до болница. Тук е важен моментът, в който, като се отвори вратата на спешния център, първият лекар, който се докосне до него, да може много бързо да свали анамнеза и да каже: „Да, това наистина е инсулт. Имаме достатъчно време, за да ви приложим най-доброто лечение!” и да осигури „зелена улица”. Качваме се на следващата стълба – този пациент става приоритет. В рамките на 45 минути до 1 час , медицинският екип трябва да изпълни целият протокол (всички необходими изследвания), за да може пациентът да получи медикамента. И тогава се оказваме пред следващото предизвикателство – близките да вземат решение. Много е важно хората да са информирани какви възможности ни дава  съвременната медицина. Имала съм случаи, когато сме изпълни всичко по протокол, дали сме отговори на всички зададени въпроси , а отговорът на близките е катогорично „Не”.

- Откъде идва този страх?

- Просто не се знае какво представлява лечението с тромболиза. А е и редно, когато говорим за дадено лечение, да казваме не само очакваните позитиви, а и възможните нежелани последствия. И хората – в страха и емоцията си, не могат да преценят кое би било по-полезното за техния близък.

- Ако човек не получи инжекцията – каква е алтернативата?

- Лечение на усложненията, тежка инвалидизация и дълга рехабилитация. Пропуснат шанс!

- Сякаш за модерното лечение на инфаркта доста повече се знае – защо е така?

- Кардиолозите ни изпревариха много, бяха по-иновативни и по-смели.  По-лесно приеха новите възможности в лечението на миокардния инфаркт. Тук има и друг момент – при него терапевтичният прозорец  е по-широк. За съжаление, мозъкът не ни дава тези шансове. Мозъкът е време! Всяка секунда умират  нервни клетки и те са невъзстановими. Затова трябва да действаме максимално бързо в тесен терапевтичен прозорец – до 4,5 ч.

- Затова ли отделенията, в които се прави тромболиза, са като „бели лястовици”?

- Вярвам, че не бива да се отчайваме. Ето, в Русе в изтеклата седмица също имаме направена тромболиза. Когато видиш ефекта й, се мотивираш и за следващия пациент. Но, отново ще напомня - стълбичката се катери трудно. Не стига желанието само на лекаря. В този процес участват всички – пациентът, медицинският специалист и неговите близки. Трябва по-активно да обучаваме и да показваме добрия опит. Необходимо е хората да знаят, че има такава възможност за лечение и да я търсят, да се борят за нея. За съжаление, заради дискредитирането на лекарската професия, заради загубата на доверие, често пациентите и близките им  приемат,  че им предлагаме експериментален метод, някакво шарлатанство. А тромболизата при мозъчен инсулт,  към настоящия момент,  е правилното и медицински доказано лечение по целия свят.

- Какъв е реалният ефект от лечението?

- Това не е панацея. Не бива да даваме напразни надежди на хората – а реални. Тромболизата – като механизъм на действие, дава доброто решение за отстраняване на тромба, запушил кръвоносния съд. Колкото по-рано стане това –толкова по-добър е резултатът. Няколко медицински проучванията показват, че пълно функционално възстановяване се очаква при един от всеки пет лекувани с интравенозна тромболиза, ако е приложена до третия час от началото на симптомите, и на един от всеки 15 лекувани до 4,5 ч от началото на симптомите. Прието е консенсусно европейско становище, според което тромболизата при исхемичен инсулт е подкрепена от медицината на доказателствата и трябва да бъде въведена в рутинната клинична практика  за лечение на пациенти с исхемичен мозъчен инсулт в достатъчно добре подготвени центрове. От интравенозните тромболизи, които сме правили, сме отчели различен ефект.  Има пациенти, които си тръгват със съвсем дискретен неврологичен дефицит. При други ефектът е частичен. А при трети се получават и усложнения. По-скоро бих казала, въз основа на опита, който имаме,  че с тромболизата  се дава по-голям шанс на болните и в повечето случаи резултатът е положителен. Ако помечтаем малко – интравенозната тромболиза е само първата съвременна стъпка в лечението на исхемичните мозъчни инсулти... Имаме и следващи – интраартериалната тромболиза (терапевтичен прозорец до 6 ч) , ендоваскуларната тромбектомия и тромбаспирация.  От медицинска гледна точка, имаме възможности, мечти  и желание  да направим още много за лечението на инсулта. Затова не бива да се отчайваме, а да приемаме предизвикателставата   и  да търсим какво максимално  можем да направим за всеки един пациент – и днес, и в бъдеще.

- Какво се случва с пациента, преживял инсулт – каква е вторичната профилактика?

- Всеки пациент трябва да се обследва изключително добре. Не просто като неврологичен статус, а като общо соматично състояние. И ние, като невролози, съвместно с колегите от други специалности, да изработим терапевтична програма, която да му даде максимална защита, за да не се развият последващи сърдечно-съдови инциденти. Като тук не става дума само за медикаменти, а и за индивидуален хранително-двигателен режим.

- Мит ли е, че инсултът задължително повтаря?

- Не, не е задължително. Това зависи както от рисковите фактори при всеки конкретен пациент, придружаващите заболявания и отново – начина на живот.  Много често хората, които най-много го очакват, никога не го дочакват. А, докато го чакат, животът им е нещастен и пропускат много малки радости всеки ден. И това допълнително засилва стреса, който преживяват след прекарания инсулт. Както казах, той връхлита като неканен гост, но не бива да се унищожава живота след него. С него животът не свършва.

- С капризите на времето през пролетта по-уязвими ли са вашите пациенти?

- Те може да изпитват неразположения въпреки хубавото време и дори – заради него. През пролетта се изявяват последствията от зимната диета в традициите на българската култура и бит  – по-калорична храна, с повече сол .  За променящите се  нива на кръвното налягане и търсене на зависимости със сезоните, бих попитала кардиолозите.  Моят съвет към пациентите е – спазвайте препоръките, давани от проследяващите Ви лекари, приемайте редовно назначеното Ви  антихипертензивно лечение, движете се повече, хранете се правилно, общувайте активно и мислете по-малко за болести!