Интервю

Имаме твърде много ненужни болници

22-11-2021 07:00
В Плана за устойчивост и развитие е предвидена реформа на цялата здравна система, която трябва да се оптимизира и това не търпи отлагане, казва доц. Михаил Околийски Имаме твърде много ненужни болници
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Макар и да има известно покачване на броя ваксинирани, след въвеждането на зеления сертификат на 19 октомври, процентът все още ни нарежда на последно място в Европа. Болниците са пълни, но конспиративните теории на тема КОВИД-19 не спират. Защо българите, като цяло са антиваксъри, кой и кога пропусна момента да създаде доверие на хората към ваксините, много ли са ни лечебните заведения и защо сме най-болната нация на Стария континент, попитахме доц. Михаил Околийски. Той е представител на Бюрото на Световната здравна организация (СЗО) за България. Специализирал е психиатрия и сексология.
- Доц. Околийски, защо се случи така, че България, при цялото изобилие от ваксини, е на опашката по нисък процент ваксинирани срещу КОВИД-19 и в същото време начело по смъртни случаи от това заболяване?

- За съжаление, България е на опашката по ваксинации заедно с Румъния. За радост, процентът на смъртни случаи на инфектирани намалява. Въпреки голямата загуба на много хора и на дневна, и на седмична база, смъртността е доста по-малка от предишната вълна. Това е добрата новина, но тя не бива да ни отпуска. Хората у нас не се ваксинират и това е факт. Аз съм убеден, че беше изпуснат златният период, в който да се развие доверие между властите и гражданите на Република България. Това беше миналата година, още в началото на пандемията, когато ние, от Световната здравна организация, предоставихме на Министерството на здравеопазването конкретни напътствия как се разработва и се приема стратегия за комуникация на риска. Тя е за въвличане на цялото общество в този процес, включително предоставихме и насоки за въвличане на медицинските работници. Това се оказа един от много големите проблеми, защото с тях не се работи, нито с лекарите, нито с медицинските сестри. Те не бяха привлечени на страната на ваксинацията и ползите от нея. Поради това много от общопрактикуващите лекари, както и такива с други специалности започнаха да робуват все повече на фалшиви новини, разпространявани на свой ред от медицински специалисти по разни причини.

- По какви причини?

- Голяма част от причините са политически. Всъщност, цялата тази липса на стратегия и оставянето на нещата на самотек доведоха до хаос, в който обикновените хора не могат да се ориентират. Те не знаят на кого да вярват, не знаят и какви са научните доказателства за ползите от ваксинопрофилактиката срещу КОВИД-19. Колеги, лекари, не правят разликата между мисинформация и дезинформация. Мисинформацията е добросъвестното споделяне на твърдения, които всъщност, са неправилни, но ти смяташ, че това е едва ли не научна информация и я споделяш неосъзнато, като истина. Много голяма част от хората станаха жертва точно на такъв подход, разпространявайки твърденията на „доверени" колеги и различни съмнителни кръгове от псевдоучени. Много по-малка бе частта в обществото, която дезинформираше и съзнателно разпространяваше фалшиви новини и теории за световна конспирация, чипиране, 5G, опасност на ваксините за репродуктивното здраве на момичетата и жените и какво ли още не. Тези хора направиха много бели. Както в световен мащаб, така и в България, антиваксърите са между 5 и 7 процента. Това са хора, които съзнателно не са се ваксинирали, няма да се ваксинират и са си взели информирано решение за това. Докато всички останали, които още не са го направили и спорят по различни теми, са хора съвсем нормални, но са станали жертва на дезинформационната кампания.

- Безнадеждно ли е? Не може ли да се обърне тенденцията?

- Да, възможно е да се случи, но трябва да се работи в тази посока. В момента е ключово да разберем какви са причините, поради които хората не са се ваксинирали. Много е вероятно, ако ги научим и към тях се подходи умело, те да вземат решение и да се ваксинират. През миналата година проведохме четири вълни от изследване за нагласите на българите към КОВИД-19 и ваксините. Резултатите от него съвсем не са в полза на тогавашното Министерство на здравеопазването. Оттам дори отказаха провеждането на пета вълна от същото това изследване. Служебният кабинет обаче поиска то да бъде направено и сега приключваме събирането на данни на терен. Съвсем скоро ще имаме абсолютно издържан анализ на потребностите и посоките, в които правителството и Министерството на здравеопазването да насочат усилията си, за да стигнат не само до умовете, но и до емоциите на хората. Защото ясно е, че повечето от решенията се взимат емоционално, а не рационално.

- В Румъния също има силно антиваксърското движение. Защо то процъфтява по нашите географски ширини?

- Въпреки тежкото положение в Румъния, където изнасят кислородни бутилки на паркингите, за да обдишват хората в колите им, защото няма свободни болнични легла, там са ваксинирани над 30 процента. При това, населението е повече. Това е свързано с липсата на доверие и скъсаната връзка между управляващи и народ. Така е и в двете страни. Тя е в резултат на бившите тоталитарни режими, както и на объркания след това преход, в който различни политици се упражняваха в това да заблуждават хората. В резултат, сега повечето не вярват, каквото и да им кажат властимащите. В това е разликата между тези страни и Обединеното кралство, например. Въпреки, че там има недоверие към Борис Джонсън, там обществото вярва в науката. Там се спазват препоръките и превенцията, както и препоръките за ваксиниране. Тук това води както до недоверие както във властта, така и в учените и науката. Това има и стари отгласи в историята ни, в дълбоките корени на суеверие, а не вярата в официалната, в църковната власт. Например, имаме феномена богомилство. Склонни сме да приемем всякакви псевдоистини и готови преценки и теории, но не и да напрегнем мозъка си и да помислим какво стои зад това и какво е най-доброто за нас. Трябва да се научим да се възприемаме вирусните заболявания не като неконтролирана опасност, а като преценен риск, който може да се измери и избегне с правилните мерки, а те са дистанция, маски, дезинфекция и най-важното – ваксинация. Така преди десетилетия се мислеше и за вируса на ХИВ, смяташе се, че не подлежи на контрол. Там беше ролята на обективизацията, т.е. смяташе се, че заразените са си го заслужили, защото са гейове и проститутки, останалите не ги засяга. Така е сега и с КОВИД-19. Хората смятат, че той не ги засяга, защото има други, които ги засяга, като имигранти и по-слабите от тях. Този психологичен механизъм на изтласкването води до това, че колкото и данни да се изнасят, голяма част от населението не чуват, защото смятат, че няма нищо общо с това. В резултат болниците се препъват и изчерпват капацитета си.

- Дали пък пропуснатото Просвещение, като етап от цивилизационното ни развитие, не е причина науката първо да бъде посрещана на нож?

- Възможно и това да е. Голяма част от хората с високо ниво на образование спекулират с тезите, включително и КОВИД-19. И нещо повече, сред тях има такива, които са ваксинирали себе си и своите семейства, но твърдят обратното. Това е особено нечистоплътна практика най-вече сега, преди избори. Не бива да забравяме и пост-КОВИД синдрома, който се проявява с умора, задух, проблеми в съдечно-съдовата система. Затова, хората трябва да се пазят, а най-доброто средство, установено от науката, е ваксинирането. Ето защо антиваксиналното говорене е опасно и за политиците, и за техните гласоподаватели.

- Кога ще видим гърба на пандемията?

- Страните с висок процент ваксинирани вече виждат гърба на пандемията. Киносалоните там са пълни със зрители без маски, стадионите също са пълни. Смъртността е на ниско ниво. В България не се вижда краят и през 2022 година. Пандемията ще продължи докато не достигнем 70 – 80 на сто ваксинирани хора. Важно е тези с компрометиран имунитет да си направят трета доза. Това са възрастните хора и работещите на първа линия, като медицинските работници, социалните работници и учителите. Всякакви съпротиви срещу този процес само я удължават. Имаме нужда от обединен правителствен отговор, какъвто има в Европа. Несъществуването му в България за мен е необяснимо.

- Как ди обясним противоречивите реакции на родителите – искат присъствено обучение на децата, но да не бъдат тествани?

- Това е еманация на цялата амбивалентност на мисленето в обществото. Тя е много характерна за голяма част у българския народ – ти не искаш едно или друго, но и не знаеш какво да кажеш, когато те попитат какво точно желаеш. В последните дни се наблюдава известно задържане на пандемията в страната, но това не е достатъчно. Трябва да се вземат и мерки чрез тестване два пъти седмично в училищата, за да бъдат всички спокойни. Ние трябва да действаме като общество, а не като индивидуалисти, които си мислят, че знаят най-добре как се правят нещата без да имат нужната квалификация за това. Всяко забавяне на пандемията изчерпва финансови и човешки ресурси. Хората трябва да имат предвид тези неща. Надявам се те да са осъзнали, че единствената ни опция е да повярват на науката.

- Докато обаче хората повярват, медиците са преуморени, нови болници взимат човешки ресурс. Ще можем ли да се справим?

- Болничните легла не са проблем на България, защото страната е на първо място по брой хоспитализации в Европа и брой лечебни заведения. Проблемът е, че има твърде много ненужни болници. За съжаление, не по-малък проблем е и липсата на кадри, на лекари. Почти нищо не се направи в годините завършващите медицина да останат в България, да видят, че и тук имат интерес, да работят, да се развиват и да знаят, че са уважавани от властта и от обществото. Мнозина не емигрират заради парите, а заради отношение на болничния мениджмънт и обществото към тях. Разкриването на допълнителни легла в пандемията е добър урок. В плана за устойчивост и развитие е предвидена реформа на цялата здравна система, която трябва да се оптимизира. Това е нещо, което не търпи отлагане, защото над 25 години няма почти нищо такова в сектора. От една страна, това вкара здравеопазването ни в кризата, която пандемията само ни разкри по-ясно, а от друга, неадресирането на рисковите фактори, като незаразните хронични заболявания. Хората в България са много по-болни, защото няма превенция по отношение на тях. Сърдечносъдовите и белодробните заболявания са най-големият ни проблем. Патогенът КОВИД-19 само акцентира върху него. СЗО успя да направи препоръки по искане на Европейската комисия да залегнат повече дейност в общественото здраве, като превенцията например. За пръв път в историята на страната се предлага и ще залегне здравното образование, а то е ключово бъдещите поколения да растат по-здрави. Само така можем да гарантираме и демографското бъдеще на България. Това е въпрос на националната сигурност, който беше повдигнат и по който служебният кабинет и МЗ работят активно. Доказано е, че децата, които поемат най-много здравни рискове – пушат и пият, имат най-високи нива на агресия и стават болни възрастни – с повишен риск от сърдечносъдови и онкологични заболявания, хора, каращи безразсъдно автомобилите си и са причина за пътно-транспортни произшествия. Проблемът е комплексен и той трябва да бъде решаван в най-ранна възраст.


Омикрон измести Делта

Омикрон измести Делта

Новият вариант е установен при 55.1% от последните анализирани проби от НЦЗПБ
38% от учениците се обучават онлайн

38% от учениците се обучават онлайн

И децата от 5 до 12 клас в Стара Загора минават на дистанционно обучение до края на седмицата, казват от МОН
Без промяна на сертификатите у нас

Без промяна на сертификатите у нас

Скъсените срокове на документите за ваксинация важат само при пътуване в ЕС, обясни доц. Ангел Кунчев
12 области в Етап 3 на пандемията

12 области в Етап 3 на пандемията

Средната заболеваемост в страната продължава да се покачва и вече е 1505.07 на 100 000 души, показват данните на НЦЗПБ
 11049 са новите случаи на КОВИД

11049 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 45 885 показват данните на Единния информационен портал
Заведенията няма да спазват вечерния час

Заведенията няма да спазват вечерния час

При проверки и глоби, са готови и на протест на жълтите павета, казват от бранша
Oнлайн обучение в още градове

Oнлайн обучение в още градове

До края на седмицата дистинационно ще учат големите ученици от Ямбол и Сливен и още осем общини, сред които и Пловдив
Пациентите искат ново удължаване на протоколите

Пациентите искат ново удължаване на протоколите

Те настовят да се регламентира и снабдяването с лекарства до дома на хронично болните, които са под карантина
В НС със зелен сертификат от днес

В НС със зелен сертификат от днес

Същото изискване влиза в сила и за сградите на образователното министерство
4 зони на прага на Етап 3 от пандемията

4 зони на прага на Етап 3 от пандемията

Това показва картата на страната, която отчита заетостта на интензивните легла
1 2 3 4 5 ... 434 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ