интервю

НЗОК да купува услуги от болниците по реда на ЗОП

08-11-2021 06:11
Така те ще могат да се изберат най-добрите доставчици, предлагащи най-качествените услуги на най-добра цена, казва проф. Красимир ИвановНЗОК да купува услуги от болниците по реда на ЗОП
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

България все още в хватката на КОВИД-19. Какво се случва с най-големите болници в страната, успяват ли да удържат на натиска, разполагат ли с достатъчно кадри, увеличават ли се разходите им и какви промени са нужни, за да работи системата по-добре, попитахме проф. Красимир Иванов, председател на Асоциацията на университетските болници в страната.

- Проф. Иванов, какво се случва в момента в университетските болници?

- Университетските болници в България са подложени на огромен натиск през тази КОВИД-вълна. Тя продължи много дълго време, в момента като че ли се очертава да сме в пика й. Университетските болници се наложи да преструктурират много свои клиники, специализирани и профилни, в КОВИД-отделения, което затрудни плановия прием на болните, които трябваше да се лекуват в тях. В същото време лечебните заведения продължиха да оказват неотложна и спешна помощ, но това е свързано с много голямо натоварване и логистика, със затруднения при сформирането на графиците – само в УМБАЛ „Св. Марина" над 640 души са пряко ангажирани с лечението на пациенти с КОВИД. Независимо, че профилираните клиники в университетските болници бяха преструктурирани, те продължиха да осигуряват медицинска помощ на пациентите с тези заболявания. Увеличиха се и драстично разходите на болниците за лекарства, консумативи, успоредно с тези за ток, газ, вода. Това е един много голям проблем, който се стовари върху университетските болници. Успоредно с всичко това те трябваше да провеждат и обучението на студентите по медицина, защото то няма как да е само дистанционно. Натоварването е огромно.

- Университетските болници ли поеха основния удар в тази пандемия, както и най-тежките пациенти с нужда от интензивно лечение?

- Ударът поеха най-големите университетски болници, областните болници и общинските.

- Имаме ли отново неравнопоставеност между болниците в дейността им и в солидарното обгрижване на пациентите с КОВИД?

- Да и то не е само сега по време на пандемията. Частните болница по начало са структурирани така, че да оказват помощ на пациенти, които са добре заплатени от НЗОК. Аз не съм чул да има частна инфекциозна, белодробна или психиатрична болница. Затова те продължиха да работят планово и по време на кризата, докато университетските болници се наложи да спрат приема преди това да се случи на национално ниво – нямахме възможност да приемаме планово пациенти. Това, че те работиха планово в пълен обем е добре за пациентите, но допълнителното финансиране трябва да е на база реално лекуваните Ковид болни с коефициент за болните, които са лекувани в интензивните отделения.

- Има ли нужда от реорганизация в болничната помощ, виждайки фактите, които пандемията ни показва?

- Мисля, че в момента всички трябва да сме концентрирани върху това как да излезем от ситуацията и да окажем помощ на всички, които се нуждаят от нея. А те не са само КОВИД-болните, а и всички останали пациенти и това трябва да е първостепенен ангажимент на всички. След като премине и тази вълна, е време да се направи равносметка, защото само глупавият човек не се учи от грешките си. Ако чакаме да дойде следваща вълна или друг проблем и тогава да мислим какво да се прави, ще бъде късно. В момента трябва да хвърлим целия си потенциал, за да помогнем на българските граждани, а след това да мислим за уроците, които получихме.

- Имате ли предложение от асоциацията и в каква посока трябва да бъдат промените?

- Категорично трябва да се промени финансирането. Темата е парадоксална и е така от доста време. Абсурдно е купувачът, в случая НЗОК, да определя цената на стоката и услугата. Това го няма в нито една работеща икономика. Още по-странно е, че не се иска становището и мнението на тези, които предлагат здравните услуги. В преговорния процес са сложени по закон БЛС, БЗС, БФС, но според мен трябва активно да участват и лечебните заведения, всички доставчици на медицински услуги, за да има равнопоставеност. Защото договорите, които сега се сключват между здравната каса и конкретните лечебни заведения са изцяло формални. Няма никакво договаряне между регионалната каса и лечебното заведение, в закона се твърди, че това е договорен процес, но всъщност такъв липсва.

- Ако БЛС не успява да защити интересите на лечебните заведения, как тогава може да се промени това договаряне - то да бъде на ниво лечебно заведение или болнични асоциации?

- Може би да се помисли за изцяло друг механизъм. Най-големият разпоредител с бюджетни средства в държавата е НЗОК и би било редно да се обмисли вариант вместо това договаряне, да се приложи ЗОП. Всички бюджетни средства се изразходват на база ЗОП. Знаейки години назад, какви са потребностите на населението от медицинска помощ, РЗОК може да провеждат обществени поръчки и да сключват договори за дейност.

- По какви критерии – комплексност и цена на услугата ли?

- Разбира се. Така те ще могат да се изберат най-добрите доставчици, предлагащи най-качествените услуги на най-добра цена.

- Тоест, вие предлагате да направим следващата крачка, която е заложена и в ЗЗО, и да преминем към селективно договаряне?

- Точно така. Ако искаме да има прозрачност, яснота при разходването на тези средства, така че бъдат избегнати всякакви съмнения, трябва да се спазва ЗОП. Защото този процес ще бъде публичен, ще може да се вижда от всички, предвидено е в закона всеки от участниците в тези търгове, които ще се организират, възможности да защитават правата си. Действително ще направим така, че парите да следват пациента, а не, както е в момента, пациентите и лекарите да следват парите.

- Ще се промени ли по този начин и заплащането за конкретната дейност, ще бъде ли нужно отново да бъде по КП, което води до свръх хоспитализации?

- Мисля, че проблемът със свръх хоспитализациите може да се реши с електронното здравеопазване. Така ще се премахнат всякакви съмнения. Аз не съм съгласен с използването на този термин свръх хоспитализация, защото съм убеден, че няма нормален здрав човек, който да легне в болница, за да спечели тя някакви средства. По-интересен е друг проблем - да се направи анализ по региони на база населението в него и средствата, които НЗОК им превежда, за да се види има ли диспропорции и на какво се дължат те.

- Ако се въведе селективното договаряне, вероятно по-малките лечебни заведения ще изпаднат от договорния процес, мислите ли, че ще има политически толеранс за подобна крачка?

- Зависи каква е целта. Ако тя е да кретат всички лечебни заведения ще продължим по този начин. Ако в центъра на стратегията е качеството и възможността пациента да получава качествена грижа във всяка една точка на страната, ще бъде друго. Но няма как и двете да бъдат постигнати.

- Докъде стигна кадровия дефицит в болниците, има ли медицински сестри, така че да се отговори на който и да е медицински стандарт?

- Това е проблем не само за България. Това е проблем, който засяга целия свят и цяла Европа, огромен е дефицитът на лекари и медицински сестри. Това е най-големият дефицит в системата - когато се намерят средства, може да се закупи апаратура, да се ремонтират клиники, но хора няма как да се произведат бързо. В момента има необходимост от 1 млн. лекари и може би два пъти повече медицински сестри в Европа. Това означава, че ако днес всички университети приемат 1 млн. лекари и медицински сестри, те ще станат лекари след 6 години, а специалност ще получат след още 4. Тоест, днес едно навременно взето решение, ще е закъсняло с 10 години и това е обективен факт, който няма как да бъде преодолян. За тези 10 години голяма част от сега работещите, ще влязът в пенсионна възраст и дупката ще стане още по-голяма. Така че трябва да има осъзнато провеждана политика за стимулиране на медицинските университети в България, трябва да се премахнат всички съществуващи ограничения, свързани с приема, единственият критерий трябва да остане капацитета и качеството на подготовка на студента, всички други забрани трябва да отпаднат. Медицинските университет в момента са едни от малкото „предприятия", които внасят капитал в България, тъй като обучават най-много чуждестранни студенти и вместо да им се пречи, трябва да им се помага.

- Правили ли сте прогноза какво ще се случи в България в следващите 5 или 10 години с оглед на кадровия дефицит?

- Това е огромен проблем, който не можем да решим. Единственото, което ще ни помогне, е бързото развитие на информационните технологии, възможността за телемедицина, дигитално здравеопазване, това е начинът да се преодолее този дефицит, защото толкова специалисти не можем да произведем.

- Кои са пречките, които все още седят пред медицинските университети?

- Законовите ограничения за приема на студенти, за да може всички желаещи, които отговарят на критериите и си вземат изпитите и искат да станат лекари или медицински сестри, да могат да се обучават. Също така, университетът трябва да има възможност да обучи и желаещите от чужбина. Това е едно огромно конкуренто предимство на българското висше образование, което трябва да се използва.

- Имаше заявки за появата на нов частен медицински университет, смятате ли, че е удачно да се разраства броя на тези висши заведения? Има ли кадри за нови?

- Мисля, че отговорих пределно ясно за кадрите – нови хора няма откъде да се появят. Абсурдно е да се появят изведнъж нови професори,доценти, асистенти, които да започнат да преподават и да обучават качествено студентите. Може да стане единствено чрез преразпределение, тоест да бъдат взети кадри от сега съществуващите университети, които да започнат да преподават. Дали е необходимо, не се ангажирам да давам оценка, казвам само какви са фактите.

- А какви биха били последиците, ако това се случи?

- Последиците за медицинските университетите в България няма да има, тъй като те са утвърдени, с дългогодишна история и международен престиж, който се дължи на преподавателите, които работят в тях и на студентите които са ги завършили. Мисля, че ще се отрази единствено и само на качеството на подготовката на студентите в този нов университет и ако ме попитате дали бих се съгласил моето дете да учи там медицина, категоричният ми отговор е не. Но не искам да правя оценка, всеки има глава на раменете си и може да прецени къде да учи детето му. Но никой не може и не трябва да спира някого, ако той иска да прави нещо.

- Съвсем скоро ректорите на МУ се обединиха в сдружение, какви политики ще защитават те?

- На този въпрос е добре да отговорят те, но аз лично приветствам тази инициатива и отличната колаборация, която съществува межди ректорите на МУ във Варна, София Пловдив и Плевен, тъй като интересите им са строго специфични, различават се от тези на останалите университети. Мисля, че това сдружение има голям потенциал и това, което работи, искрено се надявам да е в посока на академичната автономия и разширяване на потенциала им да приемат повече студенти и да подготвят по-качествени студенти. Искам да изкажа и една голяма благодарност към всички лекари и медицински сестри, към преподавателите в университетите за това, което правят, за да можем да се справим с трудната ситуация.


Омикрон измести Делта

Омикрон измести Делта

Новият вариант е установен при 55.1% от последните анализирани проби от НЦЗПБ
38% от учениците се обучават онлайн

38% от учениците се обучават онлайн

И децата от 5 до 12 клас в Стара Загора минават на дистанционно обучение до края на седмицата, казват от МОН
Скъпите лекарства на отделен ред

Скъпите лекарства на отделен ред

НЗОК предвижда да плаща за пост-КОВИД, за обучение на диабетици и грижи за новородени по домовете
Без промяна на сертификатите у нас

Без промяна на сертификатите у нас

Скъсените срокове на документите за ваксинация важат само при пътуване в ЕС, обясни доц. Ангел Кунчев
Синдикат „Защита” стяга протести

Синдикат „Защита” стяга протести

Настоява за повече пари за спешната помощ заради поскъпването на горивата и спешно увеличаване на подценените клинични пътеки
12 области в Етап 3 на пандемията

12 области в Етап 3 на пандемията

Средната заболеваемост в страната продължава да се покачва и вече е 1505.07 на 100 000 души, показват данните на НЦЗПБ
 11049 са новите случаи на КОВИД

11049 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 45 885 показват данните на Единния информационен портал
Заведенията няма да спазват вечерния час

Заведенията няма да спазват вечерния час

При проверки и глоби, са готови и на протест на жълтите павета, казват от бранша
Oнлайн обучение в още градове

Oнлайн обучение в още градове

До края на седмицата дистинационно ще учат големите ученици от Ямбол и Сливен и още осем общини, сред които и Пловдив
Пациентите искат ново удължаване на протоколите

Пациентите искат ново удължаване на протоколите

Те настовят да се регламентира и снабдяването с лекарства до дома на хронично болните, които са под карантина
1 2 3 4 5 ... 700 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ