на фокус

Трансплантации в развитие

03-11-2021 14:22
За да отбележим напредък в тази дейност, у нас трябва да се подобри организацията и да се намерят повече хора със сърца, които да работят, смятат пациенти и лекариТрансплантации в развитие
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Миналата седмица се оказа знакова в историята на донорството и трансплантациите у нас. Само за няколко дни станахме свидетели на целия спектър от емоции – от нов шанс за хората с неличими заболявания до фаталния изход за двама от тях. Въпреки че бе осъществена донорска ситуация, 23-годишният Йордан почина без да дочака своето ново сърце, а след чернодробна операция си отиде и 7-месечно бебе. Затова решихме да потърсим отговор на въпроса - напредваме ли в развитието на донорството и трансплантациите, със специалистите и пациентите.

Медицината е трудна, в нея 2 и 2 на правят 4. Дори най-добрите специалисти, работещи в най-високо развитите болници, губят свои пациенти. Колкото и абсурдно да звучи, всъщност точно най-добрите лекари, се сблъскват най-често с подобни случаи. Поради простата причина, че на тях се пада отговорността да лекуват най-тежко болните. Трансплантологията се занимава точно с такива случаи – хора с тежки, неличими заболявания, за които единственият шанс е нов орган - сърце, бъбрек, бял или черен дроб. Гаранцията, че всичко ще бъде наред след операцията никога и никъде не е 100%. У нас обаче картината отново е по-сложна.


Фактите


Основната причина за това са малкият брой на трансплантациите, които пък пряко зависят от броя на донорите. През тази година към момента имаме успешно реализирани 12 ситуации, които доведоха до 47 трансплантации. В сравнение с миналата година, когато в страната имаше едва 4 донорски ситуации заради пандемията, това е огромен напредък. В сравнение с предходните години обаче, нивото е аналогично – по 16 донора през 2019 и 2018 г, 19 през 2017, 17 през 2016 и т.н. Сърдечна операция в УМБАЛ

Въпреки че към момента у нас има 35 болници, които фигурират в регистъра на ИА „Медицински надзор" като донорски бази, реална дейност осъществяват едва около десетина от тях, като най-активни са областната болница във Велико Търново МОБАЛ „Ст. Черкезов", УМБАЛ „Св. Марина", УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив. През предишните години силна база беше и МБАЛ-Шумен, а през тази и миналата се реализираха единични донорски ситуации в „Ст. Киркович" в Ст. Загора, в „Уни Хоспитъл" в Пазарджик и МБАЛ-Силистра, УМБАЛ-Плевен и др. Мощни болници с големи спешни отделения като Пирогов, УМБАЛ „Св. Анна", както и много областни болници не реализират донорски ситуации. Аналогично е положението и при големите частни лечебни заведения като Токуда, Софиямед, които въпреки че фигурират като донорски бази и имат неврологични, кардиологични и интензивни отделения, на практика не се занимават активно с тази дейност. 
Няма развитие и в трансплантационните ни центрове. От години у нас се говори за това, как ще се правят детски бъбречни трансплантации в Пирогов, а белодробни в "Св. Екатерина", но засега и двете са в застой. В "Лозенец" се извършват детски чернодробни трансплантации между два скандала, които да уронят крехкото доверие в тази дейност у нас. На този етап в страната продължават да се правят предимно трансплантации на възрастни - във ВМА и "Лозенец" на черен дроб, в "Александровска" на бъбреци, а в "Св. Екатерина" на сърце. Плах опит за чернодробни трансплантации направи и Токуда, но те замряха след един случай преди няколко години.


Причините


Те са различни, но най-общо можем да кажем, че са функция на състоянието на здравната ни система, а както всички знаем, то не е добро. Въпреки че на хартия у нас има Национална програма за развитието и насърчаването на донорството и трансплантациите до 2023 г., която предвижда подобряване на организацията и работата в базите, обучение на координаторите, сработването на всички звена в системата, тя очевидно до голяма степен остава в сферата на теорията.

Д-р Сибила Маринова„Нещата в донорството са на едно и също ниво от години, не са мръднали назад, нито напред, защото няма нужната организация на национално ниво, в която са включени всички звена, да не губи комуникацията между ЦСМП, малките болници, между отделенията - неврология и реанимация, другото е постоянната информационна кампания, а не провеждането й от време на време за деня на донорството", казва д-р Сибила Маринова, която е начело на най-силната база в страната в момента – тази в МОБАЛ „Ст. Черкезов" във В. Търново. Според нея основни фигури в тази дейност са координаторите по донорство и те трябва да са обучени и сертифицирани. „Не всеки може да бъде координатор, те са реаниматори, които са свръх натоварени, за да се изработи една донорска ситуация, са нужни правилните хора", категорична е тя.


Че кадрите са в основата на проблема,

е и мнението на пациентите.

„Проблемът в България е следният – не виждам младите лекари и координатори, трябва да ги накараме да проявят интерес към това как се случват трансплантациите. Трябва да помислим за някакво тяхно обучение, дори и материално подплатено, защото в останалите страни млади лекари първа година специализанти избират да са координатори по донорство и се наемат от трансплантационни клиники, научават се да експлантират органи, участват в донорски ситуации", казва Наталия Маева, съосновател на Асоциацията на пациентите с дихателна недостатъчност и белодробна трансплантация. Според нея другият проблем в това отношение е в ИАМН.

„Там трябва да работят хора със сърце, тази агенция не е за всеки. Виждам в Австрия как служителите правят всичко възможно, за да спасят човек, който чака за орган и изпада в кома - за пет часа той е спасен, но там лекарите имат всичко и не трябва да се молят за нищо", казва тя. 


Финансирането е друга от причините,

която посочват пациентите и специалистите. Въпреки че парите за донорство и трансплантации в годините бяха увеличени няколко пъти, те са единодушни, че пак не са достатъчни и не са правилно разпределени. Наталия Маева

„От ИАМН твърдят, че парите, които се дават сега, са достатъчно, но обикновено те се превеждат на болницата и не стигат до екипа", казва Георги Пеев, който защитава интереса на хората, чакащи з аново сърце. Според него това е една от причините, поради която координаторите по донорство не работят с малки изключения, които вече посочихме. „В София, където има огромни болници като „Св. Анна", Пирогов, ВМА, „Св. Ив. Рилски", Токуда не се дават донори, не се прави грам оценка при смъртни случаи дали е подходящ за донор този човек", допълва той. Че парите са важни смята и проф. Димитър Петков от УМБАЛ „Св. Екатерина", който извършва сърдечните трансплантации.

„Парите, които се дават за екипите, откриващи донорски ситуации и работещ в тази насока, трябва да стигат до тях. Сега средствата се спускат към изпълнителните директори на болниците, като част от тях отиват за покриване на други разходи. Накрая за персонала остават минимални средства. Това, от своя страна, демотивира хората", казва той. Според него другият основен проблем е организацията.

„Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция „Медицински надзор" трябва да изискват от всички болници, не само от регионалните, всяка сутрин да докладват наличността от възможни донорски ситуации. Така ще имаме яснота всеки ден за цяла България", казва той.


Че в основата е организацията, смята

и друг от основните трансплантолози в страната ни – проф. Никола Владов от ВМА. „През последните 10 години трансплантациите в България са на едно и също ниво по отношение на реализираните като брой – във ВМА имаме между 5 и 10 трансплантации на черен дроб годишно. Това е недостатъчно, но не зависи от хората, които извършват трансплантациите, а от организацията на донорския процес. В тази връзка има още какво да се желае, самите координатори по донорство трябва да бъдат по-активни. В момента има едно младо поколение координатори в някои от големите болници, като за пример мога да дам Пловдив, Стара Загора, Бургас. Разбира се, стандартно Велико Търново и Варна. Ако се повиши активността на всеки един от центровете, спокойно можем да направим и 50 трансплантации годишно, което е една добра цифра за България", казва той.


Информираността на обществото също

не е за подценяване според експертите. „За тази година има увеличение на трупните донори, което е повече, отколкото от изминалите. То буди удовлетворение, но не е достатъчно, защото трябва да бъде по-значимо и не може да се постигне за една година.

Проф. Никола Владов във ВМА Но това няма как да стане, когато спорадично говорим и активираме общественото мнение от време на време, трябва да го правим постоянно. Не трябва да казваме – „трябва да направим повече трансплантации, а има много пациенти, които се нуждаят от бъбречна трансплантация", смята проф. Емил Паскалев от УМБАЛ „Александровска", който следи всички трансплантирани пациенти с бъбрек у нас.


Резултатите


Малкият брой донорски ситуации води и до малкото трансплантации. Това от своя страна има множество негативни последици. От една страна те не позволяват да се развива мащабно тази дейност в страната, да се създават повече специалисти, операциите и наблюдението на пациентите да се превърнат в рутина. От друга страна увеличава до безкрай времето за чакане на животоспасяващия орган от страна на болните хора, така че в един момент те спират да имат какъвто и да е шанс.

„Тази година имаме две сърдечни трансплантации, единият пациент е починал веднага след операцията, а другият е жив. Причината за смъртта на първия е, че хората чакат прекалено дълго, при него буквално гръмна черния дроб, защото лекарите изкараха от корема 7-8 литра течност, органите вече са увредени заради дългото чакане, просто хората в листите не оцеляват", казва Георги Пеев. И дава пример с изкуствените сърца, като това на Йордан, който не дочака истинското.

„Последните години се сложиха 10 изкуствени сърца и повече, но те са временно решение, а у нас стават решение до живот, това е огромен проблем и се въртим в омагьосан кръг. Когато няма реализирани донорски ситуации, самите оператори в трансплантационните центрове не работят, а едно е да направиш две сърца, друго е 20 за година", допълва той. Според него друг проблем е загубата на ключови имена в трансплантологията, като това на проф. Георги Царянски за сърдечните трансплантации и проф. Петър Симеонов за бъбречните.


Че пациентите у нас чакат дълго

за нов орган и това им пречи, смятат и специалистите.

В листата „Чакащите за сърце са 38 човека, като 11 от тях са с имплантирани изкуствени сърца, някои от тези 11 човека чакат ред над 4 години", казва проф. Петков. Според него обаче за дългото чакане не са виновни само оскъдните донорски ситуации.

„Специално за сърдечните трансплантации не е подходящо да се вземе сърце от донор над 40 години. Имаме случаи, в които млади хора на 20-ина години, когато разберат, че има орган от 55-годишен с определени изменения по него, отказват трансплантацията. Въпреки, че ние, лекарите взимаме решенията за тези неща, не можем да не се съобразим с желанията им", казва той.Проф. Емил Паскалев


Малкото трупни донори у нас

водят до търсене на други възможности от пациентите, като живото донорство на бъбреци. Оказва се обаче, че дори и то не е лесно в България.

„Статистиката показва, че от три години назад има голяма активност на българи, които отиват в нашата съседка Турция и си осъществяват трансплантацията, там нивото на болниците е много високо, с изключение на определени случаи", казва проф. Паскалев. Цифрите показват, че за 2019 г. сме имали 15-20 души с трансплантация в Турция при 13 от жив донор у нас.

„Причината за избора на Турция най-често е това, че пациентите, които се разболеят и имат финансова възможност, могат по-бързо да осъществяват трансплантация в чужбина. Максимум за една седмица те могат да се обследват за трансплантация, този начин е много привлекателен, това е нещо, което всеки човек би избрал на първо място, за да не губи време. Там има рутина и резултати, но и там трансплантацията не става в държавните болници, тоест има разлика между частна и държавна структура", обяснява проф. Паскалев. Според него обаче този тип дейност не се развива в нашите частни болници, защото тук е повече харч, отколкото приход.


Дългото чакане за орган е пагубно

и трябва да се промени, смята и Наталия Маева.

„Ще дам един пример за мен който е стряскащ, в последните два месеца можех да бъда член по оценката за реципиенти за бъбречни трансплантации, всеки път се викат по пет пациента, за мен е необяснимо как те не знаят за своето моментно състояние – имат хепатит, вероятно са заразени по време на хемодиализата. Учудвам се на смелостта на лекарите ни, които се наемат да оперират в случаи, когато последните реални изследвания са от 2018 г. за съпътстващи проблеми - например кардиологични. Нещо трябва да се случи, трябва да могат да се включват и изключват пациенти в листата на чакащите за трансплантация в зависимост от техните показатели, защото, за да бъде успешна една операция, пациентите трябва да са в добро състояние. Иначе видяхме какви са резултатите от трансплантацията на 7-месечното бебе в „Лозенец", казва тя. Според нея нашите лекари трябва да могат да отказват операции, тъй като сега има пациенти, които вече не могат да бъдат трансплантирани по медицински причини.

Това сега води до другия проблем,

който загатнахме – високата смъртност в определени случаи. За това обаче е важно и образованието на пациентите, възможността и желанието им да се грижат, след това за себе си.

„Преди трансплантацията е важно в какво състояние си, а след операцията трябва да знаеш какво трябва да правиш, но тук никой не те учи", смята Наталия Маева и дава пример от реалния живот. „Имаме запитвания как се лекува КОВИД в домашни условия от трансплантирани пациенти, а в Австрия ни научиха, че не трябва да спестяваш нищо на лекуващия си лекар, че не трябва да не се самолекуваш, а тук няма познание", казва тя. Според нея в този аспект място имат пациентските организации, които съвместно с лекарите могат да помогнат в едно такова обучение, както и в емоционалното преживяване на трансплантацията, защото получаването на нов орган е свързано с много вълнения, стрес и нови преживявания.

„Резултатите и за българските, и за турските трансплантации са приблизително еднакви, след осъществената операция човек трябва да съзнава какво е получил и да се грижи за себе си, но в една трета от случаите това не се случва, участието на пациента е огромно, то е много повече, отколкото да дойде при мен, за да му кажа да си пие лекарствата, да не прекалява с храната, с контактите", казва и проф. Паскалев. Той е категоричен, че дисциплината на трансплантираните пациенти трябва да е ежедневие, а не винаги това се случва. Тогава обаче настъпват и усложненията.

Според проф. Владов пък реципиентите на черен дроб във ВМА се лекуват по най-добрия начин и не може да се каже, че нещо им липсва.


Перспективите


Да кажем, че са позитивни. И пациентите, и лекарите искат и виждат възможност в развитието на донорството и трансплантациите у нас.

„В България има възможност да се развива високотехнологична медицина, при трансплантациите е много важен човешкият фактор, но ние разполагаме с нужните специалисти, нямаме екипи само за белодробни трансплантации", категорична е д-р Сибила Маринова. На същото мнение е и проф. Владов.

Георги Пеев„И в момента в България се развива високотехнологична медицина. В няколко болници в страната се прилага роботизирана хирургия, а що се касае до лапароскопската хирургия – във ВМА тя е „златен стандарт" по отношение на дебелочревната хирургия и операциите на стомаха. Има болници в страната, които „залагат" на високотехнологичната медицина в областта на миниинвазивната кардиохирургия. Така че не можем да кажем, че в България няма високотехнологичната медицина", категоричен е той. Оптимист в това отношение е и проф. Паскалев.

„Има активност за последната година по отношение на контактите ми с хора, които се занимават с бъбречни трансплантации, уролози, реаниматори, имунолози, има раздвижване, последното такова беше по инициатива на пациентски организации, което е добро, убеден съм, че нещата могат да се случат. Но трябва да се говори по тази тема от всички и непрекъснато, така както има и непрекъснато бъбречни пациенти", казва той и добавя, че това трябва да е политика на държавните органи в здравеопазването и не само.

Малко по-песимистично настроени са пациентите.


„Положението с трансплантологията в България е стряскащо, като си спомним на какво бяхме свидетели миналата година, когато у нас бяха направени само 16 трансплантации, от които основната част бяха от живи донори. Когато в цяла Европа, обхваната от пандемията трансплантациите продължиха и ще дам един пример с Австрия, където има 40 белодробни трансплантации на пациенти с усложнения след КОВИД" казва тя. Според нея у нас нещата могат да се случат, но за тази цел пациенти, лекари и държава трябва да работят заедно, да обучават хората и да се мисли не само за самата операция, а и за живота след нея. „20-30 дни след трансплантация са критични, затова преди трансплантацията в Австрия минаваш курс от 30 дни рехабилитация, както и 30 дни след операцията", добавя тя.

„Цялата ни здравна система е в нерозово състояние, няма как трансплантациите като част от нея да вървят и въпреки всичко това не е оправдание", казва и Георги Пеев. Неговите думи сякаш най-ясно синтезират и очевидното, и премълчаното. Винаги обаче ни остава място за едно огромно благодаря към всички лекари с големи сърца – координатори, трансплантолози и проследяващите пациентите, както и за малко надежда. Че нещата у нас ще се изградят с времето по-добри. Дано!


Нова трансплантация на черен дроб

Нова трансплантация на черен дроб

Тя е направена във ВМА, донор е жена на 56 години, съобщиха от болницата

НЗОК помага за откриването на донори

НЗОК помага за откриването на донори

Здравният фонд подава всяка седмица данни за потенциалните ситуации на агенция „Медицински одит"

Пловдив почита донорите

Пловдив почита донорите

В града под тепетата утре откриват пространство в памет на хората, подарили шанс за живот

Болниците да подават донорите

Болниците да подават донорите

Само през септевмри и октомври бяха реализрани поне три донорски ситуации, но Йордан, който чакаше сърце, почина без да го дочака. Защо се получи така, как се развиват донроството и траснплантологията у нас, попитахме проф. Димитър Петков.
Почина Дани, докато чакаше сърце

Почина Дани, докато чакаше сърце

Той е доказателството, че е нужно в страната да има повече трансплантации, казва Георги Пеев

Шанс за живот за четирима

Шанс за живот за четирима

Лекарите извършиха две бъбречни и две чернодробни трансплантации след нова донорска ситуация
За донорството трябва да се говори

За донорството трябва да се говори

Необходими са повече пари за трансплантолозите, но и по-голям контрол върху базите, казва проф. Емил Паскалев
Здравният министър посади роза

Здравният министър посади роза

Той направи това в подкрепа на донорството и трансплантациите
Недоверие спъва донорството

Недоверие спъва донорството

За мен основният проблем е не липсата на донорски ситуации, а страхът и незнанието, казва д-р Дончо Ташков

Садят рози за донорите

Садят рози за донорите

В градината вече са засадени 202 цветя, какъвто е броят на хората, дарили живот у нас от 2005 г. досега

1 2 3 4 5 ... 21 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Притеснява ли ви новият вариант на коронавируса - Омикрон?

Декември 2021 Предишен Следващ