Интервю

Болниците да подават донорите

04-11-2021 06:00
Поради КОВИД епидемията още през 2020 година от Виена ни информираха, че повече не могат да приемат хора на обучение за трансплантация на бял дроб, казва проф. Димитър ПетковБолниците да подават донорите
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
В разгара на четвъртата пандемична вълна у нас като че ли има съживяване на донорството. Само през септевмри и октомври бяха реализрани поне три донорски ситуации, но Йордан, който чакаше сърце, почина без да го дочака. Защо се получи така, как се развиват донроството и траснплантологията у нас, попитахме проф. Димитър Петков. Той е заместник-директор по лечебната дейност на УМБАЛ "Св. Екатерина" и началник на Клиника по сърдечна хирургия.
- Проф. Петков, защо на фона на случващите се бъбречни и чернодробни трансплантации, сърдечните у нас са незначително малко? Защо буксуваме в последните години?

- В листата на чакащите за сърце са 38 човека, като 11 от тях са с имплантирани изкуствени сърца и чакат трансплантация. Някои от тези 11 човека чакат ред над 4 години. В същото време донорските ситуации стават все по-оскъдни с всяка една изминала година. За да се подобри ситуацията в България по отношение на донорството, трябва да се акцентира върху три пункта. Най-напред е необходима работа с медиите, на които много се надяваме да помогнат. Вторият е организацията. Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция „Медицински надзор" трябва да изискват от всички болници, не само от регионалните, всяка сутрин да докладват наличността от възможни донорски ситуации. Така ще имаме яснота всеки ден за цяла България. Важно е още парите, които се дават за екипите, откриващи донорски ситуации и работещ в тази насока, да стигат до тях. Сега средствата се спускат към изпълнителните директори на болниците, като част от тях отиват за покриване на други разходи. Накрая за персонала остават минимални средства. Това, от своя страна, демотивира хората. Нишката се къса някъде и се получава несъответствие. Специално за сърдечните трансплантации не е подходящо да се вземе сърце от донор над 45 години. Имаме случаи, в които млади хора на 20-ина години, когато разберат ли, че има орган от 55-годишен с определени изменения по него, отказват трансплантацията. По този начин се брои, че има донорски ситуации, но на практика те не отговарят на критериите. Освен това, дарителите на сърце най-напред трябва да се огледат от неинвазивен кардиолог, който да оцени клапите и самия мускул. След това, ако има съмнение за съдово заболяване, да се направи коронарография. Чрез нея ще се разбере дали има или няма запушване на коронарните артерии. Ако има такива, органът автоматично става негоден за сърдечна трансплантация. Самите близки на реципиентите не желаят по-възрастни сърца. Имали сме, например, отказ от трансплантация, защото смятат, че органът е твърде възрастен. Въпреки, че ние, лекарите взимаме решенията за тези неща, не можем да не се съобразим с желанията им.

- Промени ли се нагласата към трупното донорство в последните години, увеличават ли се съгласията на близките?

- Забелязва се известна промяна в нагласите. Дали близките ще се съгласят или не да дадат съгласие за експлантация на органите на човека в мозъчна смърт, много зависи от координаторите по места как ще комуникират с роднините. Центърът във Варна под ръководството на проф. Вилиян Платиканов и този във Велико Търново, където е д-р Сибила Маринова работят идеално. В тях пропусната донорска ситуация няма. Така е от десет години. На останалите места случаите на открита мозъчна смърт с възможност за трансплантация са единични, направо спорадични. През месец октомври трансплантирахме успешно млад мъж. Друг наш пациент, 23-годишният Дани, който беше на изкуствено сърце обаче, нямаше този шанс. От година и половина нямахме трансплантации по различни причини. Една от тях беше неподходящите сърца. Имахме, например от дете, но нямахме реципиент за него – нуждаещо се дете със съответната кръвна група.

- Изгубен ли беше този донор?

- Не, не беше изгубен. Уведомихме Евротрансплант. Дойдоха колеги от Мюнхен и трансплантираха сърцето на дете в Германия. След година и половина прекъсване, се появи донорска ситуация с подходящ донор за подходящ реципиент. Донорът бе 23-годишен от Пловдив. Сърцето беше изключително добро. Трансплантирахме го на 30-годишен мъж. Всичко мина без проблем, изписахме го на 14-я ден. Това се случи през месец октомври. Изключително важно е да се знае, че колкото по-рано се извърши сърдечната трансплантация, толкова по-добре е за цялостното състояние на реципиента.

- Защо?

- Защото има случаи, в които при по-продължително чакане на подходящ орган пациентът развива бъбречна и/или чернодробна недостатъчност, като белият дроб също е на ръба. Тогава дори да трансплантираме сърцето, в следоперативния период винаги се появява проблем - някой от органите отказва. Оттам нататък се променя целият изход от трансплантацията.

- Какво се случва с белодробните трансплантации, вече имаше обучени екипи от проф. Валтер Клепетко? Само пандемията ли попречи?

- Не мога да бъда точен, тъй като те не са от моята специалност. Във всички случаи, те са повече от сърдечните, защото индикациите за трансплантация са по-широки и има по-голяма възможност за избор на органи за трансплантация. Вероятно и там донорските ситуации са малко за България. И тъй като в моята сфера са сърдечните трасплантации, се връщам на тях. Не може една Словения при 2,1 млн. души население да има 28 за година или Хърватска с 8 млн. души население да осъществява също 28 трансплантации, също за една година. Тук, в България, при 6 млн. население имаме само една-две годишно.

- Хърватска дръпна напред в трасплантациите, след като прие опита на Испания, която до преди двадесетина години бе на нашето ниво, а сега е №1 в Европа в това отношение. Следва ли и ние да се поучим от испанците?

- Хърватска наистина се развива добре в това отношение точно, защото по подобие на Испания, направи промени в своето законодателство. Промяната бе, че вече не трябва да се изисква разрешение от близките, а да се действа според волята на човека, изпаднал в мозъчна смърт. Ако той е заявил, че желае да стане донор, не е необходимо те да бъдат питани. По този начин и в Испания, и в Хърватска, значително беше увеличен броят на донорските ситуации.

- И сега на предпоследната страница на здравноосигурителната книжка има място за заявяване на отказ от донорство, като липсата му се счита за изрично съгласие. При това обстоятелство, защо се налага да бъдат питани и близките?

- Питаме ги задължително от морално-етични съображения, както и да не заявят впоследствие съдебни претенции.

- В предходни народни събрания бе повдигана идеята да се вписва изрично не отказът, а съгласието за донорство, като отпадне допитването до близките. Как гледате на тази възможност?

- Бих приел една такава възможност. Чрез нея, вероятно, биха се улеснили донорските ситуации и съответно трансплантациите. С радост ще приветствам всяко едно бъдещо нормативно действие, което би подпомогнало тази възможност и би дало шанс на повече хора да живеят. Така бихме стопили и без туй голямата листа на чакащите, както и да търсят пациентите други опции в чужбина.

- Вече имаше обучени екипи от болница „Света Екатерина" от проф. Валтер Клепетко във Виена за трансплантация на бял дроб. Сега, когато вече лекарите свикнаха да работят и в условията на пандемия, има ли готовност за тази дейност?

- За съжаление, трансплантационният процес в България спря почти напълно в условията на пандемията. Така беше и в Западна Европа. Имахме договор с АКК-Виена, която е най-голямата в австрийската столица. Завеждащ гръдна хирургия в нея е проф. Валтер Клепетко. Все още съществува програма между болница „Света Екатерина" и тази във Виена. Тя предвиждаше двегодишно обучение, каквото е имало с колеги от Гърция и Унгария, при което наши кадри да отидат там за няколко седмици – до един месец, за да наблюдават как се осъществява целият процес по трансплантацията на бял дроб. В екипите ни следваше да бъдат включени хирурзи, анестезиолози, операционни сестри, рехабилитатори. След като преминат обучителния курс, тук в България, да направим необходимото оборудване и австрийски колеги да дойдат за първите няколко белодробни трансплантации. Поради КОВИД епидемията още през 2020 година от Виена ни информираха, че повече не могат да приемат хора на обучение. Така, този процес приключи. Надявам се да е временно.

- Ще правим ли високотехнологична медицина в България или ще даваме назад ?

- Ние развиваме и сега високотехнологична медицина. Съвсем не мога да кажа, че изоставаме в това отношение. Всички нови технологии в областта на кардиохирургията – минамалната инвазивна кардиохирургия се прави в клиника, ритъмно-проводните нарушения също се извършват в клиниката. Това се отнася и за транскатетърните клапи. Когато по анатомични или други причини кардиолозите не могат да ги поставят по обичайния начин, ние ги поставяме през върха на сърцето или през аортата. Няма нещо от високотехнологичната дейност, което да се прави по света и да не се прави при нас, в „Света Екатерина", макар и в по-малки обеми.

- Болничната система се задъхва от КОВИД пациенти. Според Вас, кога изпуснахме духа от бутилката?

- Като погледнем към другите страни в Европа, можем много лесно да си отговорим – ниският процент ваксинация и с това малка протекция на населението срещу коронавирус. За разлика от нас, цяла Западна Европа вече отваря, вижте стадионите например, а ние въвеждаме нои ограничителни мерки, за да намалим инфекцията, но вълната продължава да върви нагоре. Освен това, медийната политика по отношение на насърчаване на ваксинационния процес не беше достатъчна. Хората не бяха убедени, че това е начинът да спасят своя и на своите близки живот или, ако се инфектират, заболяването да протече леко. Сега имаме един неоспорим факт – 95% от смъртните случаи са на неваксинирани. Израел купи първоначално на два пъти на по-висока цена ваксини за цялото население. Държавата там успя да ваксинира хората напълно. У нас много българи си казват „на мен няма да ми се случи".

- Пандемията удари и профилактиката. Какъв е опитът Ви от предишните три вълни?

- Опитът ни е горчив. Имахме немалко пациенти, които не идваха не само на профилактични прегледи, но и на консултации. Дори имахме случаи на инфаркт, в които хората се бяха въздържали да потърсят лекарска помощ, не дойдоха навреме в болницата от страх да не се заразят. Докарваха ни пациенти в последния момент, когато вече инфарктите бяха реализирани, а не когато те можеха да бъдат предотвратени. Имахме и такива, които трябваше да бъдат оперирани, но не дойдоха от страх. Тези хора починаха, а можеше да бъдат спасени. Затова, нека пациентите ни търсят въпреки пандемията. В болница „Света Екатерина" се спазват всички противоепидемични мерки, прави се всичко за тяхната безопасност. Ние сме създали такава организация, че потокът на идващите за преглед и консултации, и съответно за операции, е различен от тези, които са със симптоматика и са за КОВИД отделението. Не отлагайте решаването на проблема за по-късно, защото може да се окаже фатално. Хората трябва да разберат, че не бива да пропускат прегледите си.

- Въпреки четвъртата вълна и опита от предишните три, набра ли смелост българинът сега да не отлага прегледа при лекаря?

- Има известна положителна тенденция в тази насока, макар и тя да е малка.

- Ако бъдещите управленци в здравеопазването Ви попитат кои три неща да коригират приоритетно, какво ще им отговорите?

- На първо място парите да стигат до самите лекари в донорските бази. Да има по-добра информираност в Изпълнителната агенция „Медицински надзор" за потенциалните донорски ситуации не само в областните, но и в малките болници. Заедно с медиите да се предприеме популяризиране на донорството. Това ще реши проблема на значителния брой пациенти, които чакат за трансплантации. Освен това следва да се дадат повече възможности за специализация на младите колеги. Обидно е те да получават месечно възнаграждение от две минимални работни заплати при положение, че в Западна Европа започват от 4000 – 5000 евро и възможности за кариерно и професионално израстване.


Без нарушения за хвърлените бъбреци

Без нарушения за хвърлените бъбреци

Трансплантационните центрове са задължени да актуализират данните на потенциалните реципиенти най-малко веднъж годишно, обясниха от ИАМН
Електронизация ще намали риска от загуба на органи

Електронизация ще намали риска от загуба на органи

Подобни ситуации са рядкост, но пациентите не винаги подават инфомация за истинското си състояние, казва д-р Николай Хубанов
Заради лоша координация два бъбрека са на боклука

Заради лоша координация два бъбрека са на боклука

На консилиума за трансплантации поканиха хора, които са негодни за реципиенти, казва Тодор Мангъров
Първа трансплантация за годината

Първа трансплантация за годината

Тя бе извършена във ВМА, където специалистите присадиха черен дроб на 52-годишен мъж
КОВИД-19 намали трансплантациите

КОВИД-19 намали трансплантациите

Предоставихме органи на Румъния, тъй като нямаше подходящи реципиенти у нас, казва д-р Сибила Маринова
Още един българин не дочака сърце

Още един българин не дочака сърце

Починала е Цветелина Стоянова, съобщиха близките й чрез социалните мрежи

 България дари органи на Румъния

България дари органи на Румъния

За черния дроб и бъбреците на донора не бе намерен подходящ по медицински показатели реципиент у нас
Нова трансплантация на черен дроб

Нова трансплантация на черен дроб

Тя е направена във ВМА, донор е жена на 56 години, съобщиха от болницата

НЗОК помага за откриването на донори

НЗОК помага за откриването на донори

Здравният фонд подава всяка седмица данни за потенциалните ситуации на агенция „Медицински одит"

Пловдив почита донорите

Пловдив почита донорите

В града под тепетата утре откриват пространство в памет на хората, подарили шанс за живот

1 2 3 4 5 ... 21 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Януари 2022 Предишен Следващ