Пандемия

Спешно отделение под КОВИД-обсада

02-11-2021 06:40
Една част от пациентите ще се възстановят, а една част ще загинат, въпросът е какъв урок ще дадат на живите, казва д-р Ана НиколоваСпешно отделение под КОВИД-обсада
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

КОВИД атакува за четвърти път – масово и безмилостно. И докато не малка част от българите все още се колебаят дали подобна заплаха съществува, лекарите в болниците не си задават такива въпроси. Останали на ръба на силите си, те се борят за живота на десетки и стотици тежко болни пациенти всеки ден. Въпреки умората, недоверието и обидата, продължават да лекуват. Как успяват, кои са най-големите проблеми, пред които са изправени, има ли светлина в тунела, разказва д-р Ана Николова. Тя е началник на едно от най-големите Спешни отделения в България, това в УМБАЛ „Св. Анна" в столицата.

Средно статистически през него преминават около 120 пациента на денонощие. А в уикенда, когато достъпът до другите лечебни заведения е доста ограничен, броят им става 130-140. Тъй като то е мултипрофилно, сред пациентите има всякакви – диабетици, хора със сърдечносъдови проблеми, но напоследък основният контингет са хората с КОВИД.

В момента те са около 25% от преминалите, седмица преди това бяха 22% и продължават да се увеличават, казва д-р Ана Николова. И добавя, че в момента в болницата няма нито едно свободно легло за КОВИД – нито терапевтично, нито интензивно.


Ще стигнем ли Румъния


Искрено се надява, че няма да стигаме до там. Дано е права, защото всеки от нас е изпитал човешки ужас от трагичните изповеди на лекарите в северната ни съседка, които няма къде да настанят пациентите си, просто няма свободни места. А и спомените ни от картината у нас през миналата зима още не са отминали напълно, а тази сякаш сме на път дори да ги надминем.

Миналият четвъртък, когато говорихме с д-р Николова, в болницата нямаше нито едно свободно легло за КОВИД, а две пациентки чакаха в самото спешно отделение за настаняване, едната - от предния ден. Тоталният ад обаче бил уикенда.

Тогава между 11-12 души пролежаваха в очакване да се освободи легло, за да бъдат настанени, сподели д-р Николова. Когато отишла на работа миналия понеделник, тя ги заварила, единият от тях чакал вече 48 часа. След това натискът малко отслабнал, вероятно заради ангажирането на повече болници в разкриването на легла за КОВИД. Според д-р Николова обаче е нужно да има по-адекватно доболнично отсяване на пациентите и назначаване на терапия, така че не всички да стигат до болница. 

Но на мен ми стига това, което вече видях в Спешното отделение – 12 човека да седят денонощия, за да чакат легла, спомня си пак тя. Тези хора не могат да получат веднага и нужното лечение. На ниво спешно отделение при тях започва базисна терапия. Етиологичните медикаменти – антибиотици и специфични антивирусни препарати обаче, се правят само в стационара под стриктно наблюдение, казва д-р Николова.


Има легла, няма хора


Липсата на легла обаче всъщност не е най-големият проблем за лечебните заведения. Защото „кревати" като цяло има, както казва д-р Николова дори и в хотелите са налични, проблемът е, че няма квалифициран медицински персонал, така че от тези легла да има смисъл.

Ключът е персоналът, когато няма хора, няма какво да очакваме да се случи, допълва тя. А за съжаление картината откъм кадри никак не е розова.

При нас не знам доколко могат да издържат хората – на предела на силите си са, а и априори страдаме от недостиг на кадри, обяснява д-р Николова. В нейното Спешно отделение нещата са относително добре. Тя разполага с 14 медицински сестри и всички са здрави. Ваксинирани са без една сестра, която след преболедуването останала с много високи антитела. Но миналата година през зимата в отделението било ад под небето.

Всички се разболяхме, включително и аз, редувахме се по няколко човека в болницата, невъзможно беше да има нормален график, дежурства, разказва д-р Николова. Лятото обаче се ваксинирали и сега нямат болни, въпреки че ежедневно са в контакт с инфекцията, а умората и еднообразието са огромни. Разделението на населението на двата лагера – за и против ваксините, също влияе, то много натоварва и изморява допълнително, казва тя.


Недоверието


Няма еднозначен и ясен отговор защо се оказахме толкова скептични към пандемията и ваксините. За да повярват в тях, не помага дори сблъска с КОВИД, нито обективните данни - през октомври в „Св. Анна" е 346 хоспитализирани с коронавирус, от тях едва 39 са били ваксинирани и при тях болестта е протекла по-леко.

Преболедувалите са с едно впечатление, че на тях няма да им се случи повече, но ние нямаме достатъчно опит и знания какво ще стане с макроорганизма при нова среща с поредната модификация на вируса, казва д-р Николова. Тя също няма обяснения за недоверието. Според нея вероятно то се корени в широкия достъп до интернет, а оттам до информацията и дезинформацията.

Преди години нямаше такова нещо, тогава нещата бяха по-лесни и организирани, когато трябваше да се правят имунизации или да се въвеждат мерки като грипни ваканции, категорична е тя. И допълва, че и западният свят има достъп до същата дезинформация, като нас, но там има ред и контрол, която кара хората да спазват правилата. Един българин, като напусне границата ни, защо спазва закона за движение, защото има наказания, казва тя.


Здравната система


„Пропиляхме 30 години от нашия живот в унищожаване на една здравна система, най-вече в частта й с кадрите, направихме професията на медицинската сестра, на акушерката, дори на лекаря непривлекателна. Сега легла, медикаменти, апаратура, сгради има навсякъде, но хора няма", категорична е д-р Николова. И допълва:

„Преди идваха от запад да гледат нашата система, моделът с поликлиниките, с бързата помощ, с детското, училищното, майчиното, работническото здравеопазване, със следдипломната квалификация, но всичко разрушихме. Ако имахме кадри, нещата можеше и да могат да се оправят, но нямаме. Дарихме ги на Западна Европа, а не създадохме нови, които да мотивираме да работят в нашата система". И задава един реторичен въпрос: Как бихте презентирали професията медицинска сестра на един млад човек, че аз ще стана плейтмейтка, защо да стана сестра!


Роенето на болниците


Освен че трябва да спре, веднъж за винаги трябва да се даде и определение що е то болница.

Сега тече преброяване на населението, трябва да видим какво е, къде се намира, с какви заболявания по възрастови групи е и в зависимост от това да решим колко болниците ни трябват и можем ли да ги обезпечим с кадри, защото това е основният проблем, казва д-р Николова. Но продължава да не е оптимист, че ще успеем да осигурим медицински специалисти. Защото опитът й подсказва това.

Аз работя и като преподавател, пета година подготвям лекарски асистенти, но желаещите за тази професия първо са много малко като брой, второ - те бягат от системата, казва тя. От учениците й при нея работи един човек, други двама са отишли в „Сити Клиник" и Токуда, а трима в ЦСМП. Всички останали се преориентират нанякъде – лазерни центрове, чужбина, в здравната ни система не искат да останат.


Правилата


Има едни понятия медицински стандарти, според тях средно на един лекар трябва да има две сестри, понастоящем аритметиката е на 1 лекар – 0.8 медицински сестри, казва д-р Николова. Защо болниците работят, въпреки че не отговарят на изискванията, е тема на друг материал.

Въпреки че в нейното отделение има 14 сестри, 11 от тях са реални пенсионерки.

Ако утрешният ден дойдат и ми кажат, д-р Николова, ние бяхме дотук, трябва да затворя отделението, да го зазидам с тухли, защото няма смисъл от него, казва тя и пак добавя, че в тези 30 години никой не помисли кой ще ги замени. Затова тя е решила проблема, като е взела при себе си на стаж млади лекари. Те дават дежурства, но като сестри – преглеждат, назначават терапия, правят инжекции, превръзки, стават изключително обучени, конкурентно способни и готови да избягат в чужбина, добавя тя.


Смъртността


Страната ни винаги е в челните редици по фаталните инциденти от КОВИД и не само. Причините за това обаче според д-р Николова не са само в здравната система, а и в социалната.

Наблюденията ми показват, че идват хора с хронични състояние, които са зле компенсирани, те не си пият лекарствата си, защото нямат пари, казва тя. И разказва истории, които карат в гърлото ти да заседне буца.

„Става дума обикновено за пенсионери над 70 години. Ако си му написал да взема три пъти по едно хапче, той взема по половинка, правят всякакви неща, които могат да ти скъсат сърцето", казва тя. А младите просто неглижират своето състояние, смятат, че нямат нужда от терапия.


Отговорността


Тя е на всеки от нас. Здравето е препоръчително, но не е задължително и всеки един решава ще се грижи или не за себе си, категорична е д-р Николова. Ако човек сам се грижи за собственото си здраве, прави си профилактичните прегледи, взема си терапията, нещата ще изглеждат много по-различно, защото всяко заболяване, хванато навреме, се държи под контрол, припомня тя.


Прогнозата


И тя не е розова. Това, което ще се случи, вече го видяхме – една част от пациентите ще се възстановят, а една част ще загинат и въпросът е какъв урок ще дадат на живите, казва д-р Николова. И продължава да не проумява защо ваксини за населението са осигурени, а ние пропиляваме с лека ръка възможностите да бъдем здрави. Вярно, една от теориите е, че ваксинираните се разболяват, но те по-леко боледуват, подчертава пак д-р Николова. Изборът – той остава в ръцете на всеки от нас.


Учениците обратно в клас

Учениците обратно в клас

С новите доставки вече са осигурени тестове за всички деца от I до XII клас за изследването на 6 декември, казаха от МОН
2018 са новите случаи на КОВИД

2018 са новите случаи на КОВИД

За последното денонощие са починали 114 души, а излекуваните са 3344, показват данните на Единния информационен портал
EMA вече наблюдава ваксината на Valneva

EMA вече наблюдава ваксината на Valneva

Европейският регулатор започна непрекъснат преглед на продукта срещу КОВИД-19
КОВИД оформи политически ров

КОВИД оформи политически ров

Той е тук, за да остане, тоест трябва да измислим как да живеем редом с него, казва Първан Симеонов

Моноклоналните антитела действат и на Омикрон

Моноклоналните антитела действат и на Омикрон

Терапията е ефективна и срещу новия вариант, успокои фармацевтичната компания ГСК
Трябват още 150 хил. теста за понеделник

Трябват още 150 хил. теста за понеделник

Това е необходимо, за да могат да се върнат всички ученици, казаха от МОН
БСП иска управленско споразумение

БСП иска управленско споразумение

Едва след него ще обсъждаме постове и имена, тиражираните не са верни, заяви Корнелия Нинова

Разпределят парите за кислород на 197 болници

Разпределят парите за кислород на 197 болници

Те ще се поделят на базата на отчетените пациенти с КОВИД-19 за септември, октомври и ноември
Китайци открили антитяло срещу Омикрон

Китайци открили антитяло срещу Омикрон

Да започнат дебати за въвеждане на задължителна ваксина срещу КОВИД-19, призова председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен
Възобновяват плановия прием

Възобновяват плановия прием

От понеделник връщат и всички деца в клас, ще се тестват само веднъж, каза здравният министър д-р Стойчо Кацаров
1 2 3 4 5 ... 668 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Притеснява ли ви новият вариант на коронавируса - Омикрон?

Декември 2021 Предишен Следващ