Защо сме такива

Липсата на образование ни направи агресивни

01-11-2021 07:02
Трудно е да се променим, но трябва да го направим, като започнем да спазваме реда, казва д-р Цветеслава ГълъбоваЛипсата на образование ни направи агресивни
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Картината на заболеваемостта у нас е ужасяваща. В същото време не минава ден цели сектори да плашат и излизат на протести. Противоепидемичните меки се нарушават, ваксините се отричат, а агресията започва да избуява все повече и повече. Защо българинът не спазва нормите, кой е виновен за изпуснатият дух от бутилката и как да го накараме отново да влезе в нея. Това попитахме д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е психиатър и директор на Специализираната психиатрична болница „Свети Иван Рилски" в Курило.
- Д-р Гълъбова, обществото отново е разтърсвано от недоволство, този път заради зеления сертификат. Генетично ли е заложено мърморенето ни или е оправдано?

- Сложно е да се каже. Със сигурност, сертификатът не ни е виновен. Виновни са много фактори, които съвсем закономерно изнервиха хората. На първо място е пандемията и обявяването й от първия ден, когато България беше затворена при много по-ниска заболеваемост, но неясно защо тогава никой не изрази недоволството си. Хората бяха наплашени изключително много. Здравната ни система е слаба и това е всеизвестно, с дълбоки корени. Населението бе наплашено, а то е с ниска здравна култура и лош здравен статус. Резултатът е това, което виждаме сега. При тази ситуация всеки, който упорства и се обявява срещу зеления сертификат трябва да предложи решение какво да бъде направено, а не само да скача. И най-вече, да не се пропуска, че освен изключително слабата ни здрава система имаме и много голям кадрови дефицит. Пандемията ще си отиде, но тези показатели няма да се променят в следващите пет-десет години. Към 2031-ва ще видим и резултатите, залагани днес. Един лекар „се произвежда" за десет – дванадесет години след завършване на средното образование, а една медицинска сестра – за пет. При тези обстоятелства, когато се каже: аз съм против сертификата, аз съм против ваксинирането, да бъде така любезен и да каже какво трябва да се направи. Това е важно, защото здравната ни система е пред счупване.

- Откъде в народопсихологията ни идва вечното „Против съм!"?

- Отрицанието е напълно човешко. Има го и в другите нации, но при нас, българите, то е издигнато в култ. Тук някой може да е съгласен, но първо ще каже, че не е, а после може и да приеме. Коренът на този наш дефект е в институциите, те имат огромна роля, за да не им вярват хората и все да са им контра. В цял свят, като цяло обаче, в последните години се говори предимно за либерализъм. Всички си знаят правата, но в не малко случаи те са на принципа на мен да ми е добре, от другите не се интересувам. У нас това е обагрено и в особеностите от миналото ни.

- В безднадеждни егоисти ли се превръщаме?

- Не бих казала. При нас, българите, има известни разлики. Вижда се, че и другите в Европа вдигат протести, изразяват недоволства. Там обаче хората са свикнали, че когато има поставени правила, те трябва да се спазват. Те са по-дисциплинирани от нас. При нас се вижда, че всичко се получава трудно особено сега, в условията на пандемията. И за това е виновна лошата комуникация по отношение на коронавируса, ваксините и всичко останало. Резултатът, който виждаме от това, което се прави, а то е от днес за утре. Та, така и със сертификатите. Изненадвам се, че Министерството на здравеопазването е направило доста добър пандемичен план, но ми е непонятно защо не спазва собствения си план.

- Вашето обяснение?

- Наистина не знам. До преди година пандемията се управляваше от неспециалисти – коремни хирурзи, ортопеди, онколози. Сега се използват експертните знания на съвета по епидемиология, в който специалистите са безспорни. Макар, че май имам известно обяснение.

- А то е?

- В предизборна ситуация никой не иска да налага непопулярни мерки.

- Ако сега Иван Хаджийски се съживи, какво ново би дописал за нас в своята "Бит и душевност на нашия народ"?

- Вероятно би написал само „О, Боже!". Интересното е, че в десетилетията, ние вместо да израстване цивилизационно, народопсихологическите особености, описани от него преди век, се засилват. Ние, някак си, искаме да ползваме само меда. Не си даваме сметка, че той върви с пчелата, която има жило. Искаме да сме като европейците, възхищаваме им се, завиждаме им. В същото време им се радваме, когато сме в Европа. Напускаме България, за да отидем и живеем в една уредена държава, но пропускаме, че тя не е уредена от само себе си. Тя е уредена, защото редът се спазва. Всички сме забелязали, че в чужбина българинът рядко хвърля фасове по улицата, защото първо внимава да не пуши на улицата, защото го гледат с лошо око и второ, глобата няма да му се размине. Така и нашенецът задължително спира на пешеходните пътеки, не му минава пред главата на отнеме на някой предимство, гледа къде паркира и дори не си прави илюзията да мине на жълт светофар. Изведнъж ставаме много дисциплинирани. Щом се върне тук, става друг човек – този, когото познаваме.

- Как да си обясним това поведенческо раздвоение в личността?

- Тук няма психическа диагноза. Просто, редът поражда ред. Там много бързо ни става ясно, че нарушаваме ли правилата, ще бъде санкционирани, нашенецът не роптае. Тук искаме хубавото някой друг да го направи, ако може и да го поддържа, а ние да си щракаме с пръсти и хвърляме фасове по улиците. Моят дядо казваше: „Десет да чистят, един да цапа, не могат да се справят". Всички трябва да почистваме след себе си. Във всяка сфера на нашите обществени отношения е така.

- Толкова ли сме талантливи ние, българите, в цапането – не само физическо, но и духовно-поведенческо?

- О, да. В това сме гении.

- Откъде ни е тази гениалност?

- Ние не работим върху нея. Несъзнателно това е от човешката ни природа. Европейците по биология и психология не се различават от нас, същите са. Дисциплината е това, което се възпитава там у човека – към другия и към спазване на правилата. Потвърждава се от англичаните от ниски обществени слоеве, които като дойдат тук в курортните ни правят какво ли не, защото знаят, че това тук минава. И там имат същите проблеми, като нас. Поколения наред обаче са възпитавани в уважение към правилата и, ако искаш да ги промениш, е с цивилизационни средства, чрез хората, които си избрал да те представляват във властта. Нашата демокрация е твърде млада, само на тридесетина години. Намираме се в ранната детска възраст – четири – пет години, когато детето се научава да казва какво иска и тропа с крак, когато не е неговата. Ролята на родителите е от особена важност в този период. Родителят сме ние, по-възрастното поколение, което трябва да възпитаваме по-младите. Родител обаче е и държавата, която има определящ принос. Трябва да възприемем, че тя, държавата, това сме ние. Тя не е някакво имагинерно понятие, някакъв изкуствен конструкт, а се прави от хора.

- Не Ви ли се струва, че водим войни срещу себе си, срещу собствения си разум? Защо?

- Водим ги. Факт е, защото невежетвото стана глобален проблем. В днешно време стана лесно да се сбодиеш с някакво образование. Още по-лесно е да излезеш публично и да решиш, че си спец по съответния въпрос. Както някой написа неотдавна „Невежеството е новото нормално". Много хора в България не правят разлика между информация и знание. Знанието се добива активно, осмисля се, анализира се, запомня се. Информацията, включително и дезинформацията те залива отвсякъде, тя отминава. Много хора добре информирани, но незнаещи. Загуби се значението на базисното образование. То бе заменено с тренинги и обучителни модули. Мнозина смятат, че като са преминали такива неща, са образовани. Не, те са информирани. Незнаещият не си признава, но може да стане агресивен и много опасен с налагането на своето лично мнение под рубриката „Аз имам права", без да и дава сметка, че неговите права свършват там, където започват правата на другите. Голям проблем е издигането в култ на индивидуализма.

- Култът в индивидуализма и политиката – как ще ги коментирате?

- Имаме доста наситена такава картина сега, преди изборите. Първо онемях, когато гледах един кандидат за президент в пола, популярна на сцената. После се разсмях. Гледам и други кандидати и виждам един войнстващ примитивизъм, съчетан с кресливо невежество. Разгневена съм, че нашият избирателен закон допуска въобще подобни екземпляри да се кандидатират и да опошляват една кампания. Имаме една сериозна личностна патология без абсолютно никакви вътрешни спирачки. Човек трябва да знае до къде може да стигне, за какво става и за какво не става.

- Можем ли да се променим, като общество, или сме безнадеждни?

- Бихме могли, но промяната отнема време за няколко поколения. Това е трудно, но трябва да го направим, като започнем да спазваме реда. Ако искаме следващите след нас да постигнат някакъв резултат, трябва да започнем отсега да се приучаваме на ред още от забавачката и да продължим във всички сфери. Никой друг няма да дойде и да подобри нещата в държавата. Хайде да опитаме сега, да речем от начина на говорене. Сигурна съм, че можем.


Българската Коледа пак с надежда

Българската Коледа пак с надежда

Президентът Румен Радев откри новата кампания днес, през изминалото издание бяха подпомогнати 500 деца
Да помогнем на Светлозар

Да помогнем на Светлозар

Самотният баща на две деца е с болест на Бюргер и има нужда от помощ
Когато църквата реши да храни и лекува

Когато църквата реши да храни и лекува

Храмът „Свети Георги – Победоносец" в столичния квартал „Дървеница" подпомага близо 200 нуждаещи се с топла храна и лекарства
Въпрос на политика

Въпрос на политика

Или защо смъртността от рак на гърдата в САЩ е с 30% по-ниска, отколкото в България

Свободата вече става свободия

Свободата вече става свободия

Не можеш да бъдеш остров на чистотата в океан от мръсотия, казва проф. Златимир Коларов
Педиатрия в застой

Педиатрия в застой

Проблемите са много, остава надеждата, че всяка нова власт може да погледне комплексно на тях и да ги реши

Нова детска болница – сега или след 10 години

Нова детска болница – сега или след 10 години

Проектът ни ще създаде приятелска среда за малките пациенти, дайте му възможност да „оживее", казва екипът на обединение „Детско здраве"

Урок по мечтаене

Урок по мечтаене

Или как картините на 4-годишната Дара могат да ни помогнат да видим децата с епилепсия и да станем по-добри

Биологичното обяснение на понятието „пол

Биологичното обяснение на понятието „пол" е единствено

Новите идеологии показват греха и порока и се опитват преди всичко да отделят човека от Бога, казват от Св. Синод
Спортът калява волята да продължаваш

Спортът калява волята да продължаваш

Родителите да тренират заедно с децата си, от дома тръгва културата на движение и хранене, казва Радослав Колев
1 2 3 4 5 ... 52 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Притеснява ли ви новият вариант на коронавируса - Омикрон?

Декември 2021 Предишен Следващ