Лице

Пантата, който избра да е хирург

29-10-2021 12:30
След култовата роля във филма „Войната на таралежите” и снимки с Ламбо, д-р Борил Петров не съжалява за отказа си да стане актьор Пантата, който избра да е хирург
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Казват, че трябва да притежаваш добро сърце, силна воля, да имаш познания за човека и виртуозността на актьор, за да станеш добър хирург. Носител на тези качества е д-р Борил Петров – изпълнителен директор на най-голямата не само в София, но в страната общинска болница – Пета градска „Княгиня Клементина". След „Пирогов", Военномедицинска академия и Александровска болница това е лечебното заведение, приемащо почти изцяло само КОВИД болни. Леглата в него обаче са запълнени, оставен е съвсем малък брой за пациенти с други заболявания.
Д-р Борил Петров е роден в Пловдив през 1965 година, но израства в София. Завършва медицина през 1992-ра в Медицинския университет в столицата. През 1994 г. печели конкурс "Клинична ординатура по обща хирургия към УМБАЛ „Александровска", а през 1998 г. придобива специалност по хирургия. Работи в областта на чернодробната, стомашната и дебелочревната хирургия. През 2000 г. придобива специалност и по лапароскопска хирургия. От 1998 до 2012 г.е коремен хирург в УМБАЛ „Александровска", а от 2012 г. е изпълнителен директор на Пета МБАЛ „Княгиня Клементина".

 

В лицето на авторитетния лекар

 

малцина ще познаят един от любимите си филмови герои отминалото – Лъчезар Пантев по прякор Пантата от култовата лента „Войната на таралежите". Със снимачната площадка и театралната цена го свързва не само тази роля, но и редица други. Играел е в програми със Стефан Данаилов – Ламбо и Васил Михайлов. Популярността му обаче идва с Пантата, а с нея и някои привилегии в онези времена. Заради снимките във филма му разрешили да носи по-дълга коса. За да не го наказват учителите и да не го спират милиционерите по улиците, имал бележка от режисьорския екип, че тя му е необходима за ролята. Извинявали му и отсъствия от училище за снимките. Не си правел обаче дори илюзията да избяга от час с това оправдание. От родителите си бил научил от малък, че е по-добре да понесеш несгодата на истината, отколкото срама на лъжата.

 

Талантът му на актьор

 

открива актьорът Иван Джамбазов, който бил семеен приятел. Чул на магнетофон как Борил разказва приказка. Завел го на пробни снимки. Оказало се, че камерата го обича, а детето играе така, сякаш е родено на сцената. Следват десетки роли в киното и театъра. Режисьорката Иванка Гръбчева го забелязва в "Талисманът", където той е в главната роля, и го взима за 5-серийния филм "Войната на таралежите", заснет по сценарий на Миряна Башева. Ролята на Пантата го прави звезда буквално за дни.

 

„По петите ми вървяха фенки,

 

бях девет-десет годишен, беше супер. По улиците се обръщаха след мен, а някои ме викаха на „Панта"", спомня си сега, от близо 40-годишната дистанция на времето д-р Борил Петров. Ролята му дала и една друга привилегия, която в очите на съвременните деца и тийнейджъри би провокирала само смях. Позволили му да носи по-дълга коса от обичайното. За да не го спират милиционерите по улиците, режисьорският екип му издал бележка, че е актьор. „Бяха славни времена, когато децата играеха на улицата, не ни следяха по мобилния къде сме, само някоя баба или майка да се провикне за вечеря от балкона", разказва с неприкрита тъга за времето без технологии бившият актьор. И досега помни ситуации и реплики от „Войната на таралежите". И със смях и миманс разказва, как майката на едно от момчетата пита Пантата: Къде работи майка ти? „Във Външно министертво", отговаря момчето, а на лицето на жената се изписва видимо задоволство, сменено с разочарование в момента, в който то уточнява „Чистачка е".

 

Снобизмът е безсмъртен,

 

някои сякаш живеят, водени само от него. Не са се променили обаче качествените хора, а в България те съвсем не са малко. Това показват наблюденията на д-р Борил Петров. Той започва да наблюдава хората и да трупа впечатления още от дете, в студентските години и после като лекар. Още от ученик в Седма гимназия, една от най-добрите в София, се е научил да преценява, да изпитва себе си и да избира това, което смята, че му е по сърце, но не за момента, а е траен интерес. Така се случило с избора му на професията. „Изкушението да те познават, да си актьор е много голямо. Съблазнително е да живееш с усещането, че ще те знаят цял живот, ще включват телевизора, за да те гледат или ще се редят на опашка за билети, за да те видят на театрална сцена. Важното е да прецениш дали да се поддадеш на една подобна съблазън или да поемеш по път, който също харесваш. В точният избор е и силата ти", казва д-р Борил Петров.

 

Актьор или лекар, като родителите

 

това била дилемата на абитуриента Борил. Още от 9-ти клас обаче започнал да заляга над биологията, защото белите престилки и на майка му, и на баща му, го изкушавали и той да облече такава. Преди кандидатстудентските изпити обаче наминавал и на „Раковска" 108. Четях обявите, интересувал се от приемните изпити във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). „В крайна сметка надделя фамилната професия. В семейството всички са медици" казва д-р Борил Петров. Дядо му – д-р Борис Милев, е най-известният за времето си акушер-гинеколог в Пловдив, майка му е лекар вътрешни болести, а баща му - хирург. Избира да кандидатства и запише медицина. „Специализирах хирургия. Това за мен е върхът на специалностите – дава широк диапазон, зарежда ме с адреналин, кара лекарят да е постоянно в крак с новите неща в тази област", разказва д-р Борил Петров.

 

Тригодишното разпределение

 

след завършването оказало влияние да я избере. В онези времена след дипломиране младите висшисти са изпращани да работят в по-малки градове и дори села, където има нужда от кадри. Паднало се новодипломираният д-р Петров да отиде в общинската болница в Сандански. Там и направил първата си коремна операция. По думите му първите години в опита на един лекар са определящи – за организацията на работа, начина на мислене, изборът на специалност. Заради дефицитът на хирурзи в малкия град все по-често му се налагало да влиза в операционната. Така, когато разпределението свършило, се оказало, че то е формирало интересът му към хирургията. Взел тази специалност през 1998 година. Казва, че за придобитите умения дължи много на проф. Станислав Баев и проф. Николай Яръмов. И макар, че традицията във фамилията му е всички да са лекари, д-р Борил Петров я е нарушил, има трима сина.

 

Той е единственият лекар у дома

 

засега. След няколко години ще има и втори – средният му син е студент по медицина в първи курс, най-големият е юрист, а най-малкият, на 12 години, все още не е наясно какъв иска да бъде. Съпругата му е икономист. независимо, че от снимачната площадка го делят близо 40 години, той не е скъсал с любовта си към Мелпомена. Когато локдаунът по време на първата вълна бе прекратен и театрите отворени отново на намален капацитет, първото място, където той и съпругата му отишли били на спектакъл. Сега също ходят на театър, но по време на четвъртата вълна за него е почти невъзможно да планира каквато и да е инициатива вечер, защото му се налага да остава до късно в болницата.

 

„Разяснителната кампания е недостатъчна,

 

пропуснати бяха много възможности да бъде говорено на разбираем език и за коронавируса, и за ползата от ваксините, и за необходимостта от носенето на маски и спазването на дистанция. От вакуума се възползваха всякакви псевдоспециалисти, които говореха какво ли не – от това, че коронавирус няма до открита пропаганда срещу ваксините", убеден е д-р Борил Петров. Смята, че медиите също имат вина, до известна степен, защото са им давали думата, както и това, че не са отразявали достатъчно становищата на Българския лекарски съюз срещу подобни изказвания. „Съсловната организация обаче няма механизми, по които да налага санкции на колеги за такива неща", уточнява той. И допълва, че в 99 на сто тежките случаи на КОВИД-19 в болницата са при хора без ваксина. При останалите заболяването преминава леко.

 

Безпокойството му е,

 

че към момента всички легла в Клементинската болница за хора с коронавирусната инфекция са заети. Още по-голямото му притеснение е, че и лекарите, и медицинските сестри, и санитарите са на предела на силите си, а нови няма откъде да бъдат взети. „Хората изнемогват и психически, и физически. Нека останалите имат милост към тях, да не се бавят, а да се ваксинират, да ограничат контактите поне докато премине четвъртата вълна", призова д-р Борил Петров. Страхува се още, че всяко разкрито КОВИД легло в повече се отразява на приема на пациентите с други заболявания и не иска да мисли за времето след пандемията. „Не е ясно колко закъснели случаи ще се налага да приемаме, няма да е никак леко и след време", заключава той и поглежда графика си. По всичко личи, че ще трябва да откаже билета си за театър тази вечер и съпругата му да търси някоя приятелка за постановката.


Лекарят, който отказа да е депутат

Лекарят, който отказа да е депутат

В работата си акад. Григор Горчев залага на екипността, в семейството на толерантността и взаимните отстъпки
Най-младият член-кореспондент на БАН

Най-младият член-кореспондент на БАН

Проф. Николай Габровски има над 5000 операции зад гърба си, изключителен опит и голямо желание пак да кара колело
Венчана за науката

Венчана за науката

Проф. Радка Аргирова – човекът, който разконспирира мистерията на ХИВ, стана обект на интерес дори от Държавна сигурност
Доктор Миро

Доктор Миро

Д-р Мирослав Ангелов афишира, че е ром, за да амбицира повече девойки и младежи от етноса да поемат по пътя на науката
Мечта за сърце

Мечта за сърце

Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна Резова
Да посрещнеш детската усмивка

Да посрещнеш детската усмивка

Шефът на Клиника по детска хирургия в „Пирогов" доц. Христо Шивачев е новият заместник-председател на Българския лекарски съюз
Лекар шесто поколение

Лекар шесто поколение

Поетът Недялко Йорданов посвети стихотворение на проф. Асен Балтов, болници вече го канят на работа
Самотният състезател

Самотният състезател

Д-р Иван Маджаров е единственият кандидат за председател на Българския лекарски съюз засега
Вкусът на параолимпийския медал

Вкусът на параолимпийския медал

Ружди Ружди и Християн Стоянов – мъжете, които не се разколебаха по пътя към Токио

Докторката с име Здраве

Докторката с име Здраве

Д-р Селиме Карагоьзова от Разград е с практика от 8800 човека, повечето без осигуровки, но пак ще лекува КОВИД-19
1 2 3 4 5 ... 21 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Притеснява ли ви новият вариант на коронавируса - Омикрон?

Декември 2021 Предишен Следващ