история

Червенокръстци ни научили да се къпем

15-10-2021 06:00
Младежката организация на БЧК създава първите лагери и безплатни трапезарии за бедни децаЧервенокръстци ни научили да се къпем
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Един век навърши тази седмица Българският Младежки Червен Кръст (БМЧК). Затова решихме да ви разкажем каква е историята на най-голямата доброволческа организация у нас, на какво са ни научили младите черенокръстци и как са ни помогнали през всички тези сто години.
Макар и създаден преди 100 години, през 1921 година, във времето дейността на БМЧК е била обект не само на възхищение, но и на недоверие. За второто причина е колаборацията на България с хитлериска Германия. По силата на политическите обстоятелства през 1942 г. младежката червенокръстка организация е принудена да стане колективен член на единствената официална младежка организация "Бранник". Така тя престава да съществува като независима и самостоятелна. Авторитетът й е възстановен след Втората световна война, през 1945 година от трима изтъкнали български лекари. Това са д-р Иван Кесяков и проф. д-р Димитър Ораховец, които са в централното й ръководоство, и д-р Георги Ангелов, който става нейн председател.

 

За разлика от Българския Червен Кръст,

 

чието основаване е свързано най-вече с болничната помощ и подкрепата на бедни и изоставени, фронтовете на военните действия са тези, които утъпкват пътя към историята на създаването на младежка му организация. Още по време на Сръбско-българската война българките ученици напускат класните стаи и отиват на фронта, като доброволци. Пак ученици гимназисти са и най-многобройната част от санитарите по време на Балканските войни. Активното участие на младите хора в значими за България събития подсказва на ръководството на БЧК да създаде своя младежка организация.

 

Заради пламването на Първа световна война

 

през 1914 г. обаче новата структура става факт едва през 1921-ва. Година по-рано, през 1920-та Лигата на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец решават да бъде създадена и структура за младежи-доброволци. Така двадесет национални дружества, сред които и БЧК създават свои младежки организации. Една от най-силните мотивации на юношите и девойките по онова време да работят за каузи в подкрепа на бедните, болните и ощетените е глада в Поволжието през 1921 година. Само за броени седмици след основаването на БМЧК новата структура успява да събере дарения в размер на 64 599 лева, големи количества храни, дрехи и обувки за бедстващите там. С част от тези средства младите български червенокръстци оборудват и осигуряват продукти за безплатна ученическа трапезария в Саратов за над 2000 деца.

 

Помощта за гладуващите в Поволжието

 

печели за кратко време симпатиите и доверието на обществото към ентусиазираните младежи. За месеци броят на записалите се доброволци в БМЧК набъбва. Така, през 1925-1926 г. организацията вече има 279 клуба в цялата страна с 28 418 членове, а през 1934-1935 те са вече 200 000. "Изумителният успех на тези организации се дължи, от една страна, на ценното сътрудничество и съдействие на учителския персонал и на училищните институции, а от друга – на оная съвкупност от морални, граждански и здравни институции, които дават съдържание и осмислят идеите на това движение.", казва в книгата си за Червенокръсткото движение у нас проф. Стефан Ватев.

 

Под знака на свети Иван Рилски

 

Червенокръстките младежи избират за свой патрон-покровител Рилския светец. Така, от 1922 г. неговият ден – 1 ноември те приемат и за свой празник. Впоследствие, заради календарната реформа, той е изместен на 14 ноември. През 1922 г. учениците – червенокръстци започват да списват списание "Младежки червен кръст", по-късно преименувано на "Аз служа". Макар и организацията вече да е основана и да работи на пълни обороти, тя утвърждава и приема своя устав чак на 14 февруари 1924 година. И по всичко личи, че патронът на младите червенокръстци – свети Иван Рилски определено им помага молитвено за осъществяване на техните добри дела, колкото и трудни да са те на пръв поглед. Някои от тях, от днешна гледна точка предизвикват дори усмивка, но в онези времена те са отклик на реален и съвсем немаловажен проблем. В началото на XIX век българинът, като цяло, не е залагал особено на личната хигиена.

 

Защо да се къпем не само на празник,

 

от какво предпазва честото миене на ръцете със сапун и как се ползва четката за зъби. Върху тези и редица други, от днешна гледна точка смехотворни азбучни истини започват да работят младите хора не само сред връстниците си, но и сред по-възрастното население. Ясно е, че по нагласа нашенецът тогава, както и сега, не бил особено възприемчив някой да му дава акъл, още повече младоци със следи от мляко вместо мустаци над устата. Това обаче съвсем не отказвало младежите да спрат работа. Точно обратното, те започнали да организират сказки по здравна просвета и лична хигиена. С помощта на училищните настоятелства намирали помещения, събирали хора и им разяснявали симптоматиката на основните инфекциозни болести и дори как са оказва помощ до идването на лекаря.

 

Санитарни постове и летовища

 

за бедни деца, както и създаване на безплатни трапезарии за изхранването им също стават грижа на БМЧК. За да работят по-добре в тези направления, през 1937 г. структурите в страната създали инициативата „Аз служа". Именно тя се занимавала с подбирането на подходящите лектори-доброволци и практически помощници за курсовете по лична хигиена и подпомагането на бедни съученици. Още през същата година в тях участват 1134 души, като те са зачислени в т.нар. доброволните спасителни команди. На игрище "Юнак", където бе злополучната дискотека „Индиго" в столицата софийските доброволни команди, със съдействието на Щаба на войската организирали периодично демонстрации на знанията и уменията си за спасяване при бедствия.

 

Гражданската отбрана зачислява

 

150 млади и добре подготвени доброволци от БМЧК в своите редици. Това става през 1938 година. Те са към специалното й ядро, тъй като са изкарали обучени в курс по противовъздушна и химическа отбрана. През 1940 г. на лагерите на организацията в селата Долни Дъбник, Пордим и Панчарево се подготвят по първа помощ 855 млади хора, най-вече ученици и студенти.

Детските колонии за бежанци се организират по инициатива на дружеството в Лом през 1924 г., помощта от централното ръководство е 10 000 лева. По-късно и американските "юниори" изпращат дарение за разкриване на колонии в Пловдив и Асеновград за 100 бежанци. В помощ на пострадалите от земетресението за Южна България през 1928 г. се отзовават подготвени доброволци от Стара Загора, София, Русе, Шумен и Пловдив, обслужват се трапезарии и се събират над 154 588 лв. за пострадалите.

 

При връщането на Южна Добруджа

 

през есента на 1940 г. БЧК изпраща помощен влак, като в персонала са включени 160 ученици за работа в кухните и столовите в Добрич, Каварна, Тутракан и Силистра. Вследствие на усилени контакти с червенокръстци от САЩ, Полша, Испания, Норвегия, Чехословакия, Швеция Германия, Румъния, Австрия, Великобритания, Франция, Унгария през 1930 г. в София е организирана специална благотворителна изложба. След малко повече от десетилетие обаче политиката на България с хитлерофашистка Германия ще постави почти на карта авторитета на БМЧК. През 1942 г. организацията е принудена да стане колективен член на единствената официална младежка организация "Бранник". Така тя престава да бъде самостоятелна до първите години след войната . Възстановена е отново през 1945 г. БМЧК се възстановява като самостоятелна организация. Авторитетът й връщат лекарите Изтъкнати дейци, които оглавяват централното ръководство на БМЧК, проф. Димитър Ораховец, д-р Иван Кесяков и д-р Георги Ангелов.

 

Първите кръводарители в България

 

са десетки младежи и девойки червенокръстци. Най-напред те отиват за хуманния акт в Кръводарителскя център, открит през 1944 г. в София. Те помагат при настаняването на 11 630 югославски деца пострадали от войната. Оказва се, че първите бригадири, участвали с доброволен труд в изграждането на линията Перник – Волуяк също са младежи от БМЧК. За втори път организацият губи самостоятелността си през 1947 година, когато новата власт я принуждава да влезе в състава на Съюза на народната младеж. След многократни настоявания добрият резултат идва едва пред 1951 година.

 

С окръжно на Васил Коларов

 

се разрешава на БМЧК да възстанови дейността си. Започва създаването на структури във всяко училище, които от своя страна организират курсове за първа помощ сред учениците и обособяват санитарни постове. През първата година (1950) те са само 142, а през 70-т години са над 25 000 с повече от 100 000 участници. Дейността на младежите червенокръстци по обучението в спасяване на човешки животи при бедствия, аварии и катастрофи остава „запазена марка". По врме на локдауна през 2020 г. те бяха сред първите доброволци, които разнясаха храни и лекарства на възрастни и карантинирани по домовете.


Пирогов наследил болницата на Червения кръст

Пирогов наследил болницата на Червения кръст

Нейн лекар преподавал български на папа Йоан XXIII, сред ВИП-пациентите й били Иван Вазов и Пиърс О'Махони
Цар се ражда в Пета градска

Цар се ражда в Пета градска

Болницата е построена със средства от неговата прабаба княгиня Клементина
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ