Интервю

За донорството трябва да се говори

13-10-2021 06:00
Необходими са повече пари за трансплантолозите, но и по-голям контрол върху базите, казва проф. Емил Паскалев За донорството трябва да се говори
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
България е една от страните с най-малко трансплантации в Европейския съюз, като същевременно списъкът на чакащите не свършва. Защо само малка част от 38-те донорски бази в страната работят ефективно, какво трябва да се подобри и как ще работи занапред Александровска болница в сферата на нефрологията. Това попитахме проф. Емил Паскалев. Той е новият началник на Клиника по нефрология, трансплантация и диализно лечение.
- Проф. Паскалев, защо въпреки усилията на няколко здравни министри, програми и увеличаване на средствата трансплантациите у нас продължават да са твърде малко?

- Причините са няколко, като в последни години се прибави и пандемията от КОВИД-19. Тя обаче е допълнителна. Основното е, че нямаме достатъчен брой донори в резултат на това, че донорските бази, които са много в нашата страна - 38, не подават трупни донори за трансплантации. Причините са от различен характер и най-често се свързват с неразбирането в нашето общество на този проблем. Той е изключително сериозен, но за един неголям брой хора – нуждаещите се от трансплантация. И тъй като с него не са ангажирани много пациенти, не се създават и предпоставки обществото да мисли повече върху него. Това се отнася и до институциите, които следва да се занимават с този въпрос. Решаването му е истинската характеристика за хуманността на нашето общество и здравна система. Има донорски бази, където се работи, но са малко. Фактът обаче, че те подават периодично, макар и малко донори означава, че този процес може да се осъществява. Много по-голям е делът на тези донорски бази, които не осъществяват дейност.

- Средствата за екипите, работещи за откриване на донорски ситуации бяха увеличени. Недостигът на лекари, като цяло, ли е причината този процес да буксува?

- Това не е основната причина, макар и дефицитът на лекари също да оказва известно влияние. Основната е нашето, българското самосъзнание за решаване на проблемите. Винаги се изисква съгласието на близките, отказите са много. По честота те надхвърлят половината от всички донорски ситуации. На хора, загубили най-близките си, се налага да мислят дали да дадат съгласие за донорство в най-емоционалния, в най-сакралния за тях момент. Затова за него човек трябва да е убеден отнапред, като това става с постоянно говорене на тема трансплантации и донорство. Така хората ще могат да премислят в по-спокоен момент за хуманността на този акт, а когато изпаднат в ситуация да дадат отговор, ще могат да го направят мотивирано. По този начин съзнанието на нас, българите, ще е кондиционирано, т.е. ще разбираме проблема и ще реагираме на него адекватно. Въпросът за органното дарителство е много тънък за човешката душа.

- Испания е със силно влияние на Католическата църква и също традиционно консервативно общество по отношение на семейната и фамилна принадлежност. Двадесет години обаче тя е сочена за пример по отношение на органното дарителство. Как бе постигнат този резултат?

- Испания в миналото е била имперска държава с големи възможности, а хората готови постоянно да взаимстват от чуждите култури, но запазвайки своята. В началото Католическата църква беше против и създаваше предпоставки за ограничаване на трупното донорство, но постепенно либерализира вижданията си в това отношение. Постоянното, а не кампанийно, разясняване на проблема и обясняването на важността на донорството и дарителството бяха и са постоянно в спектъра на вниманието. Така обществото стигна до истината, че това е високо хуманен акт, а испанците, като носители на европейската култура, залагат много на хуманността. Това им дава огромни предимства за развитие, включително и в трансплантационното дело, пред другите страни. В това отношение те изпреварват дори САЩ и някои други страни в Европейския съюз. В същото време има държави, които се поучиха от примера й, например Хърватия. Тя взе опита на Испания и успя. В един момент дори надхвърли в процентно съотношение успехите дори на Испания в трупното донорство. Всичко това говори, че е възможно всичко да се получи, ако има желание и воля да се работи непрекъснато и добре. Успехът на едно такова начинание се базира и на разликите не в индивидите, а в културните различия. Както е известно, те трудно могат да се преодолеят, но не е невъзможно, трябва обаче повече време.

- Има ли опасност заради тези типични наши нагласи, въпреки развитието на високо технологичната медицина и отлично подготвените специалисти, България да изгуби позиции в трансплантологията и все така да остане в периферията на вниманието на Евротрансплант?

- За тази година имаме едно по-добро развитие в това отношение спрямо предходната. Имаме 11 трупни донора към края на месец септември. През 2020-те бяха едва 4. Ако този темп се запази, ще имаме по-успешна 2022 година за трансплантологията. Забелязва се раздвижване и при живото донорство, включително и на интервенции с повишен риск при обработването на реципиента, които се осъществяват извън страната, тъй като у нас те не могат да бъдат правени. Например, ясна е несъвместимостта на кръвните групи АВ и О. При такива случаи донорството у нас е невъзможно, но в други страни е напълно осъществимо. Български граждани, които имат готовност и възможности, се изпращат в центрове в напредналите европейски страни, особено във Франция, където това се извършва.

- Каква, според Вас, е причината в България все още да не се правят белодробни трансплантации?

- Там нещата са по-специфични. Моят опит е в бъбречните трансплантации. Още доста трябва да се работи у нас, за да се започнат такива и на бял дроб. Необходимо е да бъдат обучени и създадени екипи, както и да се създаде регистър на чакащите пациенти. Трябва да се започне от А и Б в организацията на белодробните трансплантации. За целта се изисква и по-голяма ангажираност от страна на държавата.

- Кръстосаното донорство не би ли подобрило нещата? Реално ли е оправданието, че сме твърде малка страна, за да го прилагаме и да има ефект от него?

- Новият Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки дава възможности за осъществяването му. Има обаче заложени много административни изисквания, които бавят процеса. Те са свързани с много документация, включително набавяне на документи за доказване на родствеността при кръстосаното донорство. Всичко това усложнява процеса. Затова и той, като цяло, не се прилага у нас. Твърде многото административни пречки в случая подтискат ентусиазма на екипите да работят кръстосано донорство, а не страхът да бъдат уличени в спекулации.

- Намаляха ли нелегалните трансплантации на български граждани, направени в Пакистан и в Турция, за които неведнъж сте споменавали в миналите години?

- В последните години се увеличи потокът към Турция, като възможностите на тази страна в областта на бъбречните трансплантации са доста големи. Оттам идват трансплантирани пациенти, които от клинична гледна точка са направени много добре. Подобри се и придружаващата документация, тя вече е по-подробна. Малко или много, това създава по-добри условия за наблюдаване на пациентите след това у нас. Не съм наясно обаче как хората отиват там, на какво основание се правят трансплантациите и на какви цени. Не коментирам този въпрос и умишлено не се интересувам от него.

- Ако бъдещите управленци в здравеопазването Ви попитат, какво да направят по отношение на трансплантациите и донорството, какво ще им отговорите?

- Ще ги посъветвам информационния поток и вниманието към донорството и трансплантациите да не стихват и да не се правят кампанийно. Освен това там, където има донорски бази към тях да има специален подход. Щом те са определени за такива, да им се заложи и изискване на ефективност, както и контрол. Трябва да има далеч повече, отколкото към днешния момент финансово обезпечаване на трансплантациите. Специалистите, които работят в тази сфера, трябва да бъдат обезпечени с добро заплащане и то не с 10 – 15- 20 процента повече. То трябва да бъде увеличено многократно повече, за да могат тези хора да работят качествено при високо остойностен труд. Това беше един от начините за добрите резултати по отношение на донорството и трансплантациите в Хърватия.

- Какво смятате да предприемете след връщането си в Александровска болница?

- Когато колега се явява за специалността нефрология, той трябва да знае, но и да е свободен да работи в нейните три направления – т. нар. консервативна нефрология, заместващо-бъбречно лечение диализни методи и бъбречна трансплантация. Когато получи дипломата си за специалността нефрология, той трябва да може да прави всички тези неща. Досега в Александровска болница тези три направления бяха сепарирани отделно, в различни клиники. Когато едно общо нещо е разделено, започват да се получават препятствия. Сега бившите три клиники са обединени в една. Това означава, че всичко от нефрологията ще се прави на едно място. Колегите с тази специалност, ще имат възможността да работят всяко едно нещо от нефрологията. Така те ще поддържат всички аспекти от своите знания на ниво. Това определено ще подобри нещата, тъй като ще има единно ръководство и административни пречки няма да има. Вече е постигнато и вече виждам добрите резултати, а именно, че колегите работят по-свободно, по-широко и се чувстват по-добри специалисти, тъй като имат поле за действие. Очакваме и съвсем скоро по-добрите резултати.


Нова трансплантация на черен дроб

Нова трансплантация на черен дроб

Тя е направена във ВМА, донор е жена на 56 години, съобщиха от болницата

НЗОК помага за откриването на донори

НЗОК помага за откриването на донори

Здравният фонд подава всяка седмица данни за потенциалните ситуации на агенция „Медицински одит"

Пловдив почита донорите

Пловдив почита донорите

В града под тепетата утре откриват пространство в памет на хората, подарили шанс за живот

Болниците да подават донорите

Болниците да подават донорите

Само през септевмри и октомври бяха реализрани поне три донорски ситуации, но Йордан, който чакаше сърце, почина без да го дочака. Защо се получи така, как се развиват донроството и траснплантологията у нас, попитахме проф. Димитър Петков.
Трансплантации в развитие

Трансплантации в развитие

За да отбележим напредък в тази дейност, у нас трябва да се подобри организацията и да се намерят повече хора със сърца, които да работят, смятат пациенти и лекари

Почина Дани, докато чакаше сърце

Почина Дани, докато чакаше сърце

Той е доказателството, че е нужно в страната да има повече трансплантации, казва Георги Пеев

Шанс за живот за четирима

Шанс за живот за четирима

Лекарите извършиха две бъбречни и две чернодробни трансплантации след нова донорска ситуация
Здравният министър посади роза

Здравният министър посади роза

Той направи това в подкрепа на донорството и трансплантациите
Недоверие спъва донорството

Недоверие спъва донорството

За мен основният проблем е не липсата на донорски ситуации, а страхът и незнанието, казва д-р Дончо Ташков

Садят рози за донорите

Садят рози за донорите

В градината вече са засадени 202 цветя, какъвто е броят на хората, дарили живот у нас от 2005 г. досега

1 2 3 4 5 ... 21 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Притеснява ли ви новият вариант на коронавируса - Омикрон?

Декември 2021 Предишен Следващ