Аутизмът проличава и в бебешка възраст

Шумно рекламираните терапии с барокамери и диети са нож с две остриета, предупреждава детският психиатър доц. Димитър Терзиев

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

Аутизмът е едно от разстройствата на психичното развитие, при което има отклонения и дефицити в социо-комуникативната  сфера, обяснява доц. Димитър Терзиев. Задължително проличава до 3 години, а понякога – и в кърмаческа възраст. Най-често дефицитите започват да се наблюдават след първата годинка. Разбира се, те варират – според възрастта и тежестта, обяснява доц Терзиев. Как се издава аутизмът? „Още при кърмачетата човешките лица – на майката, а и на непознатите – са притегателен пункт. Детето се вторачва, гледа ги, усмихва се, кара възрастния да се усмихне и да отговори. При бебетата, които тръгват по аутистичен път на развитие, това не е така. Те не гледат в човешкото лице, не реагират на повикване по име, не следят действията на майка си и на околните”, обяснява детският психиатър. Тези деца по-скоро са привлечени от сензорни стимули и форми – светлини, звук, движения. „Обикновено имат по-еднообразно поведение в ежедневието, понякога доста силни и странни интереси. И на родителите е много трудно да ги отклонят от тях и да ги въвлекат в игра”, обяснява доц. Терзиев. 

В малко по-късна възраст – към годинка – се появява и друг тревожен белег.

Не се развива експресивна реч

„Една част от децата проговарят по-късно, друга – изобщо не проговарят. Тези, които успяват, имат по-дълъг период на механично повтаряне на неща, чути извън контекста – това, което наричаме, ехолалия”, уточнява доц. Терзиев. Като по-големи пък децата с разстройства от аутистичния спектър, дори и да говорят много, по-трудно успяват да водят разговор.

В преучилищна и училищна възраст специалните малчугани стават по-внимателни и насочени към социалните стимули – някои започват да подражават, да се включват в игрите на връстиците си. „Но обикновено има някакъв предел в тази интеракция. И детето с аутизъм остава някак встрани и непълноценно”, признава специалистът. Част от тях могат да посещават училище – да се научат да четат, пишат, смятат, макар да им се налага допълнителна подкрепа и протекции. Други, за жалост, не могат да се ограмотят, защото – освен аутистични, са и умствено изоставащи.  Дори и за по-добре справящите се деца с тази диагноза обаче тийнейджърската възраст е предизвикателство. Щом станат на 12, 13 или 15 години, ясно проличава, че не могат да се ориентират в социалните отношения и нюансите им. „Например не разбират иронията, хумора, подтекста. Когато се намесят и отношенията между половете, с харесването и секса, за тях става много трудно”, не крие доц. Терзиев.  В юношеството може да се задълбочи и друг проблем. Част от аутистите са агресивни или автоагресивни –

някои се хапят, други си удрят главата в пода или в стената

„Детето трябва да бъде отклонено от най-ранна възраст от тези действия. Защото, с течение на времето, в юношеството, тези фиксирани поведения стават по-опасни”, предупреждава специалистът. В някои случаи може да се прибрегне до прием на медикаменти или дори – хоспитализация. Те, за щастие, са рядкост. „Рано диагностицирани и добре проследявани деца избягват този сценарий”, успокоява доц. Терзиев.

Може ли обаче едно общително и весело хлапе изведнъж да се „изключи от света”? При една част от децата дефицитите са видими още след самото раждане. При друга – малчуганът започва да се развива добре – играе, посочва родителите си и предметите, казва думички и изведнъж – спира и се затваря. При трета част пък настъпва регрес, признава доц. Терзиев. Шокът там е голям – защото детето се е радвало на родители и връстниците си, говорело е и в рамките на няколко месеца спира да го прави – не ги гледа , не се интересува от тях, само движи ръце пред очите си и играе стереотипно, разкрива детският психиатър. Важно е да се знае, че отключването на болестта обаче

винаги става преди 3-годишна възраст

Ако такива симптоми се проявят след това, да речем на 4, задължително трябва да се търси невролог, защото вероятно причината за регреса  е друг, подчертава специалистът.

И за пореден път разбива упорития мит – ваксините не отключват аутизъм. Вредният слух се ражда през 1998 г., когато английският хирург д-р Андрю Уейкфийлд пуска статия в престижното сп. „Lancet”, че има връзка между имунизацията срещу паротит, морбили и рубеола и аутизма. „Това е фалшификация – родителите могат да прочетат навсякъде в Интернет как той е имал интерес да манипулира данните”, категоричен е доц. Терзиев. След повече от десетилетие на различни проучвания, през 2010 г. статията на д-р Уейкфийлд наистина е свалена от „Lancet”, но масовата истерия не стихва и до днес. И, за жалост, коства живота на немалко малчугани, загинали от шарка. „Понеже най-често регресът в развитието на детето настъпва между първата и втората година, при някои деца може да съвпада с поставяне на ваксина. Времевата връзка обаче не е причинно-следствена”, дебело подчертава доц. Терзиев.

Детският психиатър не крие, че у нас няма система за ранното откриване на аутизма. По света скринингът започва още преди навършване на първата годинка. А при профилактичните прегледи при личния педиатър се следи за тревожни симптоми и родителите рано се насочват към специалист. 

Колкото по-рано се уловят признаци, толкова по-добре

Защото могат да се започнат своевременни интервенции – различни интеракционни подходи”, категоричен е доц. Терзиев. Най-важното е родителите да бъдат обучени как да влизат в по-голямо взаимодействие с детето си, да променят средата и да организират ежедневието му. „Трябва например свеоевременно да се махнат отклоняващите стимули. Някои от тези деца изключително се вторачват в телевизора, в рекламите, научават ги наизуст. Това не е добре. Защото, ако край тях има човек, който е готов във всеки момент на контакт, детето – ще-неще – ще започне да се насочва към него”, категоричен е детският психиатър. Диагнозата обаче се бави не само поради скромния брой на специалистите у нас, които имат експертизата да я поставят. Макар че – не е тайна – в клиниката „Св. Никола” има листа с чакащи преглед деца. Другият фактор е страхът на родителите. Които често извървяват дълъг път до решението, че трябва да потърсят детски психиатър. „Естествено е да се боят и подвеждат. Обикновено се успокояват с: „Те, момчетата, по-бавно се развиват” или „Леля ми е проговорила на 3”. Чакат максимално, защото ги е страх, че ще чуят неприятна новина”, признава доц. Терзиев. И така вредят на детето си и усложняват ситуацията за себе си. Защото в лечението „главните герои” са именно мама и тати.  „Терапията на аутистичния дефицит  е интеракционно-поведенчески-обучителна. Основната цел е да привлечем детето във все повече взаимност, интеракцията да се обогатява и усложнява. А това трябва да става всеки ден”, обяснява доц. Терзиев. „Два пъти седмично сеанси с психолог и логопед не са недостатъчно. Родителят трябва да бъде обучен и подпомаган, за да може да работи с детето ежедневно – особено, когато е малко. Това е и смисълът диагнозата да се „хване” рано”, обяснява доц. Терзиев.

Известният психиатър не спестява и темата с

„лъжепророците”, които обещават чудеса на родителите

Водорасли, които уж развиват мозъка, диети без казеин и глутен и процедури в барокамери могат да се окажат нож с две остриета, алармира доц. Терзиев. „Хранителният режим повлиява много малко част от децата, които имат и съпътстващи гастроинтестинални проблеми. Заради тях, те са по-неспокойни. И, ако диетата ги тушира, стават по-достъпни за социален контакт. Но за някои деца диетата е направо вредна, защото лишенията създават негативни емоции и превъжбуждат”, предупреждава доц. Терзиев. Барокамерите пък при немалко малчугани отключват сериозни проблеми със синусите и ушите.  За жалост, тези „магически процедури” се рекламират много агресивно и доста родители се подвеждат – в желанието си да направят най-доброто за своето дете. „Те обещават повече – а ние даваме разумна надежда”, откровен е доц. Димитър Терзиев.

ДЕФИЦИТ

В цяла Южна България има само двама детски психиатри

Екипът на Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола” вече е на втория етап на проект за ранен скрининг на аутизма. Той се финансира по програма БГ 07 „Инициативи за обществено здраве”. Основната му идея е, в условията на силен недостиг на специалисти, да се обучат експерти в поставянето на диагнозата. А това е екипна работа, уточнява доц. Димитър Терзиев. Най-малко двама специалисти –психиатър и психолог, трябва да я поставят. „В рамките на проекта обучихме в колеги в нови диагностични инструменти. На родителите се задават голям брой въпроси, в определен ред, а после се прилага алгоритъм за оценка на отговорите.

Паралелно с това се правят проби и с детето

– например под формата на игра. Когато двата инструмента и се припокрият, това допълнителна надежност на диагнозата”, обяснява специалистът. Обучението водят експерти от Швеция, които са лицензирани.

Проектът позволява и на Клиниката по детска психиатрия да се разшири. „Ремонтирахме помещения на приземния етаж, които сега ще бъдат и обзаведени”, обяснява доц. Терзиев. А това е изключително важно, защото се изисква с всяко дете се работи по отделно, в самостоятелен кабинет. 

Във втория на етап на проекта са планирани 6 изнесени обучения на различни специалисти, които работят по темата, в страната, като едното вече е факт. „Когато говорим за психично здраве, грижите са по региони са изключително важни. Не може някой да дойде от Хасково в София и да каже: „Детето ми е с аутизъм, излекувайте го!". Не можем... Много е важно на място да има екип – от психиатър, психолог, логопед, социален работник – за да има смисъл в терапията", признава доц. Терзиев. На този етап обаче това е химера. В цяла Южна България например има само двама детски психиатри – единият е в Кюстендил, другият – наскоро е приключил специализацията си в „Св. Никола" – и е отишъл в Пловдив. И друг специализант на клиниката към „Александровска" скоро ще поеме към града под тепетата.

Колегите, които не емигрират, обикновено се струпват в София

не крие специалистът. В клиниката има 8 детски психиатри, плюс специализанти – които са направо „космическа бройка", на фона на дефицита в цялата страна. И това няма да се промени, докато детското психично здраве не стане приоритет. Но не само на думи. „Рецептата" е да се инвестира – в мрежа от регионални заведения, в които да заработят психиатри и психолози. Но пътят към тази мечта минава през стимули за младите лекари. Защото много малко от тях искат да специализират детски психиатрия. А повечето, вземат ли диплома, заминават на Запад, не крие доц. Терзиев. „Необходими са по-високи заплати, но и допълнителни стимули, ако останат в региона си", смята специалистът. И тук „длъжници" са и общините. „В Бургас например няма детски психиатър. От общината могат да кажат – нека този млад лекар специализира, а ние ще го подкрепим финансово", дава идея доц. Терзиев.