КРАСИВ УМ

Аутизмът проличава и в бебешка възраст

20-03-2017 10:09
Лора
Лора
Симеонова
lora@mail.bg
 Аутизмът проличава и в бебешка възрастШумно рекламираните терапии с барокамери и диети са нож с две остриета, предупреждава детският психиатър доц. Димитър Терзиев

Диагнозата „аутизъм" може да сломи всеки родител. Дори – още преди да е поставена. Парализирани от страх, мнозина отлагат „момента на истината" за по-специалното си дете. И за по-смелите обаче пътят към диагнозата може да се окаже дълъг и трънлив – защото специалистите, които имат експертизата да я поставят, у нас са изчезващ вид. Истински оазис на надеждата за българчетата със съдбата на Рейман е Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола" към „Александровска болница". Там работят и по проект за ранен скрининг на аутизма и поставят основата на БГ мрежа от специалисти, които да помагат на децата с диагнозата. Защо родителите не трябва да отлагат срещата с психиатър? И пред кои тревожни симптоми не бива да си затварят очите? Пред Clinica.bg отговорите дава доц. Димитър Терзиев, началник на дневното отделение на „Св. Никола".

Аутизмът е едно от разстройствата на психичното развитие, при което има отклонения и дефицити в социо-комуникативната  сфера, обяснява доц. Димитър Терзиев. Задължително проличава до 3 години, а понякога – и в кърмаческа възраст. Най-често дефицитите започват да се наблюдават след първата годинка. Разбира се, те варират – според възрастта и тежестта, обяснява доц Терзиев. Как се издава аутизмът? „Още при кърмачетата човешките лица – на майката, а и на непознатите – са притегателен пункт. Детето се вторачва, гледа ги, усмихва се, кара възрастния да се усмихне и да отговори. При бебетата, които тръгват по аутистичен път на развитие, това не е така. Те не гледат в човешкото лице, не реагират на повикване по име, не следят действията на майка си и на околните”, обяснява детският психиатър. Тези деца по-скоро са привлечени от сензорни стимули и форми – светлини, звук, движения. „Обикновено имат по-еднообразно поведение в ежедневието, понякога доста силни и странни интереси. И на родителите е много трудно да ги отклонят от тях и да ги въвлекат в игра”, обяснява доц. Терзиев. 

ВИЗИТКА

Доц. Димитър Терзиев ръководи дневното отделение към Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола" на „Александровска" и е гл. асистент към Катедрата по психиатрия на МУ-София. Има две специалности – „Психиатрия" (1986 г.) и „Детска психиатрия" (1997 г.). Между 1987 и 1996 г. провежда редица стажове в детско-психиатрични служби във Франция. Завършва и първото обучение по фамилна терапия в България по програма на Университета в Лунд, Швеция.

Доц. Терзиев има богат опит в консултирането и терапията при психични разстройства и проблеми при малки деца, деца и юноши. Съавтор е на раздела по детска психиатрия на учебник за семейните лекари, както и автор на редица публикации в научни издания. Бивш председател е на Българската асоциация по детско-юношеска психиатрия и свързаните професии. Както и член-кореспондент на Американската академия по детско-юношеска психиатрия (AACAP).

В малко по-късна възраст – към годинка – се появява и друг тревожен белег.

Не се развива експресивна реч

„Една част от децата проговарят по-късно, друга – изобщо не проговарят. Тези, които успяват, имат по-дълъг период на механично повтаряне на неща, чути извън контекста – това, което наричаме, ехолалия”, уточнява доц. Терзиев. Като по-големи пък децата с разстройства от аутистичния спектър, дори и да говорят много, по-трудно успяват да водят разговор.

В преучилищна и училищна възраст специалните малчугани стават по-внимателни и насочени към социалните стимули – някои започват да подражават, да се включват в игрите на връстиците си. „Но обикновено има някакъв предел в тази интеракция. И детето с аутизъм остава някак встрани и непълноценно”, признава специалистът. Част от тях могат да посещават училище – да се научат да четат, пишат, смятат, макар да им се налага допълнителна подкрепа и протекции. Други, за жалост, не могат да се ограмотят, защото – освен аутистични, са и умствено изоставащи.  Дори и за по-добре справящите се деца с тази диагноза обаче тийнейджърската възраст е предизвикателство. Щом станат на 12, 13 или 15 години, ясно проличава, че не могат да се ориентират в социалните отношения и нюансите им. „Например не разбират иронията, хумора, подтекста. Когато се намесят и отношенията между половете, с харесването и секса, за тях става много трудно”, не крие доц. Терзиев.  В юношеството може да се задълбочи и друг проблем. Част от аутистите са агресивни или автоагресивни –

някои се хапят, други си удрят главата в пода или в стената

„Детето трябва да бъде отклонено от най-ранна възраст от тези действия. Защото, с течение на времето, в юношеството, тези фиксирани поведения стават по-опасни”, предупреждава специалистът. В някои случаи може да се прибрегне до прием на медикаменти или дори – хоспитализация. Те, за щастие, са рядкост. „Рано диагностицирани и добре проследявани деца избягват този сценарий”, успокоява доц. Терзиев.

Може ли обаче едно общително и весело хлапе изведнъж да се „изключи от света”? При една част от децата дефицитите са видими още след самото раждане. При друга – малчуганът започва да се развива добре – играе, посочва родителите си и предметите, казва думички и изведнъж – спира и се затваря. При трета част пък настъпва регрес, признава доц. Терзиев. Шокът там е голям – защото детето се е радвало на родители и връстниците си, говорело е и в рамките на няколко месеца спира да го прави – не ги гледа , не се интересува от тях, само движи ръце пред очите си и играе стереотипно, разкрива детският психиатър. Важно е да се знае, че отключването на болестта обаче

винаги става преди 3-годишна възраст

Ако такива симптоми се проявят след това, да речем на 4, задължително трябва да се търси невролог, защото вероятно причината за регреса  е друг, подчертава специалистът.

И за пореден път разбива упорития мит – ваксините не отключват аутизъм. Вредният слух се ражда през 1998 г., когато английският хирург д-р Андрю Уейкфийлд пуска статия в престижното сп. „Lancet”, че има връзка между имунизацията срещу паротит, морбили и рубеола и аутизма. „Това е фалшификация – родителите могат да прочетат навсякъде в Интернет как той е имал интерес да манипулира данните”, категоричен е доц. Терзиев. След повече от десетилетие на различни проучвания, през 2010 г. статията на д-р Уейкфийлд наистина е свалена от „Lancet”, но масовата истерия не стихва и до днес. И, за жалост, коства живота на немалко малчугани, загинали от шарка. „Понеже най-често регресът в развитието на детето настъпва между първата и втората година, при някои деца може да съвпада с поставяне на ваксина. Времевата връзка обаче не е причинно-следствена”, дебело подчертава доц. Терзиев.

Детският психиатър не крие, че у нас няма система за ранното откриване на аутизма. По света скринингът започва още преди навършване на първата годинка. А при профилактичните прегледи при личния педиатър се следи за тревожни симптоми и родителите рано се насочват към специалист. 


Колкото по-рано се уловят признаци, толкова по-добре

СТАТИСТИКАТА

 

Епидемия няма,

засяга 1 на 1000 деца


Разстройствата от аутистичния спектър засягат около 1 на 200 деца, при типичния аутизъм случаите са далеч по-малко – 1 на 1 000, уточнява доц. Димитър Терзиев. За епидемия е изключено да се говори – просто днес диагностиката е по-добра. И децата, които преди десетилетия са получавали диагнозата „умствено изоставане", да речем, се класифицират като аутисти. Каква е причината за отключването му – засега остава загадка. „Знае се, че има предразполагащи генетични фактори. Но заболяванието е полигенно – не се дължи на един ген", категоричен е доц. Терзиев. При доста от децата има и фамилна история – родственици, които ако са не с аутизъм, то са с някакво разстройство в развитието – дефицит на внимание с хиперактивност, леко изоставане. Намесват се и епигенетични фактори – например мутации, недоносените деца също са в по-голям риск, както и тези, които живеят при много тежки условия, обяснява доц. Терзиев. И тук идва логичният въпрос – може ли и второто дете в семейството да е с аутизъм? „Рискът при него е по-висок, отколкото в стандартните случаи, но не е задължително. Дори е вероятно е да няма точно аутизъм, а някаква особеност или отклонение в развитието", разяснява детският психиатър.

Защото могат да се започнат своевременни интервенции – различни интеракционни подходи”, категоричен е доц. Терзиев. Най-важното е родителите да бъдат обучени как да влизат в по-голямо взаимодействие с детето си, да променят средата и да организират ежедневието му. „Трябва например свеоевременно да се махнат отклоняващите стимули. Някои от тези деца изключително се вторачват в телевизора, в рекламите, научават ги наизуст. Това не е добре. Защото, ако край тях има човек, който е готов във всеки момент на контакт, детето – ще-неще – ще започне да се насочва към него”, категоричен е детският психиатър. Диагнозата обаче се бави не само поради скромния брой на специалистите у нас, които имат експертизата да я поставят. Макар че – не е тайна – в клиниката „Св. Никола” има листа с чакащи преглед деца. Другият фактор е страхът на родителите. Които често извървяват дълъг път до решението, че трябва да потърсят детски психиатър. „Естествено е да се боят и подвеждат. Обикновено се успокояват с: „Те, момчетата, по-бавно се развиват” или „Леля ми е проговорила на 3”. Чакат максимално, защото ги е страх, че ще чуят неприятна новина”, признава доц. Терзиев. И така вредят на детето си и усложняват ситуацията за себе си. Защото в лечението „главните герои” са именно мама и тати.  „Терапията на аутистичния дефицит  е интеракционно-поведенчески-обучителна. Основната цел е да привлечем детето във все повече взаимност, интеракцията да се обогатява и усложнява. А това трябва да става всеки ден”, обяснява доц. Терзиев. „Два пъти седмично сеанси с психолог и логопед не са недостатъчно. Родителят трябва да бъде обучен и подпомаган, за да може да работи с детето ежедневно – особено, когато е малко. Това е и смисълът диагнозата да се „хване” рано”, обяснява доц. Терзиев.

Известният психиатър не спестява и темата с

„лъжепророците”, които обещават чудеса на родителите

Водорасли, които уж развиват мозъка, диети без казеин и глутен и процедури в барокамери могат да се окажат нож с две остриета, алармира доц. Терзиев. „Хранителният режим повлиява много малко част от децата, които имат и съпътстващи гастроинтестинални проблеми. Заради тях, те са по-неспокойни. И, ако диетата ги тушира, стават по-достъпни за социален контакт. Но за някои деца диетата е направо вредна, защото лишенията създават негативни емоции и превъжбуждат”, предупреждава доц. Терзиев. Барокамерите пък при немалко малчугани отключват сериозни проблеми със синусите и ушите.  За жалост, тези „магически процедури” се рекламират много агресивно и доста родители се подвеждат – в желанието си да направят най-доброто за своето дете. „Те обещават повече – а ние даваме разумна надежда”, откровен е доц. Димитър Терзиев.


ДЕФИЦИТ


В цяла Южна България има само двама детски психиатри



Екипът на Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола” вече е на втория етап на проект за ранен скрининг на аутизма. Той се финансира по програма БГ 07 „Инициативи за обществено здраве”. Основната му идея е, в условията на силен недостиг на специалисти, да се обучат експерти в поставянето на диагнозата. А това е екипна работа, уточнява доц. Димитър Терзиев. Най-малко двама специалисти –психиатър и психолог, трябва да я поставят. „В рамките на проекта обучихме в колеги в нови диагностични инструменти. На родителите се задават голям брой въпроси, в определен ред, а после се прилага алгоритъм за оценка на отговорите.

Паралелно с това се правят проби и с детето

– например под формата на игра. Когато двата инструмента и се припокрият, това допълнителна надежност на диагнозата”, обяснява специалистът. Обучението водят експерти от Швеция, които са лицензирани.

Проектът позволява и на Клиниката по детска психиатрия да се разшири. „Ремонтирахме помещения на приземния етаж, които сега ще бъдат и обзаведени”, обяснява доц. Терзиев. А това е изключително важно, защото се изисква с всяко дете се работи по отделно, в самостоятелен кабинет. 

Във втория на етап на проекта са планирани 6 изнесени обучения на различни специалисти, които работят по темата, в страната, като едното вече е факт. „Когато говорим за психично здраве, грижите са по региони са изключително важни. Не може някой да дойде от Хасково в София и да каже: „Детето ми е с аутизъм, излекувайте го!". Не можем... Много е важно на място да има екип – от психиатър, психолог, логопед, социален работник – за да има смисъл в терапията", признава доц. Терзиев. На този етап обаче това е химера. В цяла Южна България например има само двама детски психиатри – единият е в Кюстендил, другият – наскоро е приключил специализацията си в „Св. Никола" – и е отишъл в Пловдив. И друг специализант на клиниката към „Александровска" скоро ще поеме към града под тепетата.

Колегите, които не емигрират, обикновено се струпват в София

не крие специалистът. В клиниката има 8 детски психиатри, плюс специализанти – които са направо „космическа бройка", на фона на дефицита в цялата страна. И това няма да се промени, докато детското психично здраве не стане приоритет. Но не само на думи. „Рецептата" е да се инвестира – в мрежа от регионални заведения, в които да заработят психиатри и психолози. Но пътят към тази мечта минава през стимули за младите лекари. Защото много малко от тях искат да специализират детски психиатрия. А повечето, вземат ли диплома, заминават на Запад, не крие доц. Терзиев. „Необходими са по-високи заплати, но и допълнителни стимули, ако останат в региона си", смята специалистът. И тук „длъжници" са и общините. „В Бургас например няма детски психиатър. От общината могат да кажат – нека този млад лекар специализира, а ние ще го подкрепим финансово", дава идея доц. Терзиев.



Злокачественото хематологично заболяване вече не е присъда

Злокачественото хематологично заболяване вече не е присъда

10.5% от българите възприемат злокачествените заболявания на кръвта като лечими, a симптомите на онкохематологичните заболявания не са ясни за населението. Това стана ясно при скорошно проучване по темата. Какво е характерно за тази диагноза, какъв е напредъка на лечението, попитахме д-р Бранимир Спасов, директор на НСБАЛХЗ в София.
Искат разделяне на КП за рак на гърдата

Искат разделяне на КП за рак на гърдата

НЗОК да поеме имплантите при пациенти с мастектомия, настояват хирурзи-мамолози
София - европейска столица на неврохирургията 2022 г.

София - европейска столица на неврохирургията 2022 г.

Преборихме се с конкуренцията на Барселона и Тел Авив
Инжекции помагат при диабетна макулопатия

Инжекции помагат при диабетна макулопатия

Ако остане нелекувана, диабетната ретинопатия може да предизвика слепота, каза д-р Здравков
Контрацепцията не променя раждаемостта в  държавата

Контрацепцията не променя раждаемостта в държавата

Първите сексуални контакти са на около 13 годишна възраст и то не само при малцинствените групи, каза д-р Диков
10.5 % смятат рака на кръвта за лечим

10.5 % смятат рака на кръвта за лечим

Това сочат резултатите от социологическо проучване на агенция ЕСТАТ
Исхемичната болест  и рисковете които крие тя

Исхемичната болест и рисковете които крие тя

Контролът на исхемичната болест на сърцето може да предотврати миокарден инфаркт, казва д-р Тодор Банов
Световъртежът не е болест

Световъртежът не е болест

Той може да се облекчи с наместване на отолитните фрагменти във вътрешното ухо, каза д-р Димитър Сянков
Отстраниха миома с размерите на бебе

Отстраниха миома с размерите на бебе

Хирурзите в МБАЛ „Надежда" са направили сложна операция след няколко кръвопреливания
Пет деца със спинална мускулна атрофия ще се лекуват у нас

Пет деца със спинална мускулна атрофия ще се лекуват у нас

На 11 септември проф. Иван Литвиненко ще постави инжекцията "Спинраза" на две българчета
1 2 3 4 5 ... 38 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Октомври 2019