КРАСИВ УМ

Аутизмът проличава и в бебешка възраст

20-03-2017 10:09
Лора
Лора
Симеонова
lora@mail.bg
 Аутизмът проличава и в бебешка възрастШумно рекламираните терапии с барокамери и диети са нож с две остриета, предупреждава детският психиатър доц. Димитър Терзиев

Диагнозата „аутизъм" може да сломи всеки родител. Дори – още преди да е поставена. Парализирани от страх, мнозина отлагат „момента на истината" за по-специалното си дете. И за по-смелите обаче пътят към диагнозата може да се окаже дълъг и трънлив – защото специалистите, които имат експертизата да я поставят, у нас са изчезващ вид. Истински оазис на надеждата за българчетата със съдбата на Рейман е Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола" към „Александровска болница". Там работят и по проект за ранен скрининг на аутизма и поставят основата на БГ мрежа от специалисти, които да помагат на децата с диагнозата. Защо родителите не трябва да отлагат срещата с психиатър? И пред кои тревожни симптоми не бива да си затварят очите? Пред Clinica.bg отговорите дава доц. Димитър Терзиев, началник на дневното отделение на „Св. Никола".

Аутизмът е едно от разстройствата на психичното развитие, при което има отклонения и дефицити в социо-комуникативната  сфера, обяснява доц. Димитър Терзиев. Задължително проличава до 3 години, а понякога – и в кърмаческа възраст. Най-често дефицитите започват да се наблюдават след първата годинка. Разбира се, те варират – според възрастта и тежестта, обяснява доц Терзиев. Как се издава аутизмът? „Още при кърмачетата човешките лица – на майката, а и на непознатите – са притегателен пункт. Детето се вторачва, гледа ги, усмихва се, кара възрастния да се усмихне и да отговори. При бебетата, които тръгват по аутистичен път на развитие, това не е така. Те не гледат в човешкото лице, не реагират на повикване по име, не следят действията на майка си и на околните”, обяснява детският психиатър. Тези деца по-скоро са привлечени от сензорни стимули и форми – светлини, звук, движения. „Обикновено имат по-еднообразно поведение в ежедневието, понякога доста силни и странни интереси. И на родителите е много трудно да ги отклонят от тях и да ги въвлекат в игра”, обяснява доц. Терзиев. 

ВИЗИТКА

Доц. Димитър Терзиев ръководи дневното отделение към Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола" на „Александровска" и е гл. асистент към Катедрата по психиатрия на МУ-София. Има две специалности – „Психиатрия" (1986 г.) и „Детска психиатрия" (1997 г.). Между 1987 и 1996 г. провежда редица стажове в детско-психиатрични служби във Франция. Завършва и първото обучение по фамилна терапия в България по програма на Университета в Лунд, Швеция.

Доц. Терзиев има богат опит в консултирането и терапията при психични разстройства и проблеми при малки деца, деца и юноши. Съавтор е на раздела по детска психиатрия на учебник за семейните лекари, както и автор на редица публикации в научни издания. Бивш председател е на Българската асоциация по детско-юношеска психиатрия и свързаните професии. Както и член-кореспондент на Американската академия по детско-юношеска психиатрия (AACAP).

В малко по-късна възраст – към годинка – се появява и друг тревожен белег.

Не се развива експресивна реч

„Една част от децата проговарят по-късно, друга – изобщо не проговарят. Тези, които успяват, имат по-дълъг период на механично повтаряне на неща, чути извън контекста – това, което наричаме, ехолалия”, уточнява доц. Терзиев. Като по-големи пък децата с разстройства от аутистичния спектър, дори и да говорят много, по-трудно успяват да водят разговор.

В преучилищна и училищна възраст специалните малчугани стават по-внимателни и насочени към социалните стимули – някои започват да подражават, да се включват в игрите на връстиците си. „Но обикновено има някакъв предел в тази интеракция. И детето с аутизъм остава някак встрани и непълноценно”, признава специалистът. Част от тях могат да посещават училище – да се научат да четат, пишат, смятат, макар да им се налага допълнителна подкрепа и протекции. Други, за жалост, не могат да се ограмотят, защото – освен аутистични, са и умствено изоставащи.  Дори и за по-добре справящите се деца с тази диагноза обаче тийнейджърската възраст е предизвикателство. Щом станат на 12, 13 или 15 години, ясно проличава, че не могат да се ориентират в социалните отношения и нюансите им. „Например не разбират иронията, хумора, подтекста. Когато се намесят и отношенията между половете, с харесването и секса, за тях става много трудно”, не крие доц. Терзиев.  В юношеството може да се задълбочи и друг проблем. Част от аутистите са агресивни или автоагресивни –

някои се хапят, други си удрят главата в пода или в стената

„Детето трябва да бъде отклонено от най-ранна възраст от тези действия. Защото, с течение на времето, в юношеството, тези фиксирани поведения стават по-опасни”, предупреждава специалистът. В някои случаи може да се прибрегне до прием на медикаменти или дори – хоспитализация. Те, за щастие, са рядкост. „Рано диагностицирани и добре проследявани деца избягват този сценарий”, успокоява доц. Терзиев.

Може ли обаче едно общително и весело хлапе изведнъж да се „изключи от света”? При една част от децата дефицитите са видими още след самото раждане. При друга – малчуганът започва да се развива добре – играе, посочва родителите си и предметите, казва думички и изведнъж – спира и се затваря. При трета част пък настъпва регрес, признава доц. Терзиев. Шокът там е голям – защото детето се е радвало на родители и връстниците си, говорело е и в рамките на няколко месеца спира да го прави – не ги гледа , не се интересува от тях, само движи ръце пред очите си и играе стереотипно, разкрива детският психиатър. Важно е да се знае, че отключването на болестта обаче

винаги става преди 3-годишна възраст

Ако такива симптоми се проявят след това, да речем на 4, задължително трябва да се търси невролог, защото вероятно причината за регреса  е друг, подчертава специалистът.

И за пореден път разбива упорития мит – ваксините не отключват аутизъм. Вредният слух се ражда през 1998 г., когато английският хирург д-р Андрю Уейкфийлд пуска статия в престижното сп. „Lancet”, че има връзка между имунизацията срещу паротит, морбили и рубеола и аутизма. „Това е фалшификация – родителите могат да прочетат навсякъде в Интернет как той е имал интерес да манипулира данните”, категоричен е доц. Терзиев. След повече от десетилетие на различни проучвания, през 2010 г. статията на д-р Уейкфийлд наистина е свалена от „Lancet”, но масовата истерия не стихва и до днес. И, за жалост, коства живота на немалко малчугани, загинали от шарка. „Понеже най-често регресът в развитието на детето настъпва между първата и втората година, при някои деца може да съвпада с поставяне на ваксина. Времевата връзка обаче не е причинно-следствена”, дебело подчертава доц. Терзиев.

Детският психиатър не крие, че у нас няма система за ранното откриване на аутизма. По света скринингът започва още преди навършване на първата годинка. А при профилактичните прегледи при личния педиатър се следи за тревожни симптоми и родителите рано се насочват към специалист. 


Колкото по-рано се уловят признаци, толкова по-добре

СТАТИСТИКАТА

 

Епидемия няма,

засяга 1 на 1000 деца


Разстройствата от аутистичния спектър засягат около 1 на 200 деца, при типичния аутизъм случаите са далеч по-малко – 1 на 1 000, уточнява доц. Димитър Терзиев. За епидемия е изключено да се говори – просто днес диагностиката е по-добра. И децата, които преди десетилетия са получавали диагнозата „умствено изоставане", да речем, се класифицират като аутисти. Каква е причината за отключването му – засега остава загадка. „Знае се, че има предразполагащи генетични фактори. Но заболяванието е полигенно – не се дължи на един ген", категоричен е доц. Терзиев. При доста от децата има и фамилна история – родственици, които ако са не с аутизъм, то са с някакво разстройство в развитието – дефицит на внимание с хиперактивност, леко изоставане. Намесват се и епигенетични фактори – например мутации, недоносените деца също са в по-голям риск, както и тези, които живеят при много тежки условия, обяснява доц. Терзиев. И тук идва логичният въпрос – може ли и второто дете в семейството да е с аутизъм? „Рискът при него е по-висок, отколкото в стандартните случаи, но не е задължително. Дори е вероятно е да няма точно аутизъм, а някаква особеност или отклонение в развитието", разяснява детският психиатър.

Защото могат да се започнат своевременни интервенции – различни интеракционни подходи”, категоричен е доц. Терзиев. Най-важното е родителите да бъдат обучени как да влизат в по-голямо взаимодействие с детето си, да променят средата и да организират ежедневието му. „Трябва например свеоевременно да се махнат отклоняващите стимули. Някои от тези деца изключително се вторачват в телевизора, в рекламите, научават ги наизуст. Това не е добре. Защото, ако край тях има човек, който е готов във всеки момент на контакт, детето – ще-неще – ще започне да се насочва към него”, категоричен е детският психиатър. Диагнозата обаче се бави не само поради скромния брой на специалистите у нас, които имат експертизата да я поставят. Макар че – не е тайна – в клиниката „Св. Никола” има листа с чакащи преглед деца. Другият фактор е страхът на родителите. Които често извървяват дълъг път до решението, че трябва да потърсят детски психиатър. „Естествено е да се боят и подвеждат. Обикновено се успокояват с: „Те, момчетата, по-бавно се развиват” или „Леля ми е проговорила на 3”. Чакат максимално, защото ги е страх, че ще чуят неприятна новина”, признава доц. Терзиев. И така вредят на детето си и усложняват ситуацията за себе си. Защото в лечението „главните герои” са именно мама и тати.  „Терапията на аутистичния дефицит  е интеракционно-поведенчески-обучителна. Основната цел е да привлечем детето във все повече взаимност, интеракцията да се обогатява и усложнява. А това трябва да става всеки ден”, обяснява доц. Терзиев. „Два пъти седмично сеанси с психолог и логопед не са недостатъчно. Родителят трябва да бъде обучен и подпомаган, за да може да работи с детето ежедневно – особено, когато е малко. Това е и смисълът диагнозата да се „хване” рано”, обяснява доц. Терзиев.

Известният психиатър не спестява и темата с

„лъжепророците”, които обещават чудеса на родителите

Водорасли, които уж развиват мозъка, диети без казеин и глутен и процедури в барокамери могат да се окажат нож с две остриета, алармира доц. Терзиев. „Хранителният режим повлиява много малко част от децата, които имат и съпътстващи гастроинтестинални проблеми. Заради тях, те са по-неспокойни. И, ако диетата ги тушира, стават по-достъпни за социален контакт. Но за някои деца диетата е направо вредна, защото лишенията създават негативни емоции и превъжбуждат”, предупреждава доц. Терзиев. Барокамерите пък при немалко малчугани отключват сериозни проблеми със синусите и ушите.  За жалост, тези „магически процедури” се рекламират много агресивно и доста родители се подвеждат – в желанието си да направят най-доброто за своето дете. „Те обещават повече – а ние даваме разумна надежда”, откровен е доц. Димитър Терзиев.


ДЕФИЦИТ


В цяла Южна България има само двама детски психиатри



Екипът на Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола” вече е на втория етап на проект за ранен скрининг на аутизма. Той се финансира по програма БГ 07 „Инициативи за обществено здраве”. Основната му идея е, в условията на силен недостиг на специалисти, да се обучат експерти в поставянето на диагнозата. А това е екипна работа, уточнява доц. Димитър Терзиев. Най-малко двама специалисти –психиатър и психолог, трябва да я поставят. „В рамките на проекта обучихме в колеги в нови диагностични инструменти. На родителите се задават голям брой въпроси, в определен ред, а после се прилага алгоритъм за оценка на отговорите.

Паралелно с това се правят проби и с детето

– например под формата на игра. Когато двата инструмента и се припокрият, това допълнителна надежност на диагнозата”, обяснява специалистът. Обучението водят експерти от Швеция, които са лицензирани.

Проектът позволява и на Клиниката по детска психиатрия да се разшири. „Ремонтирахме помещения на приземния етаж, които сега ще бъдат и обзаведени”, обяснява доц. Терзиев. А това е изключително важно, защото се изисква с всяко дете се работи по отделно, в самостоятелен кабинет. 

Във втория на етап на проекта са планирани 6 изнесени обучения на различни специалисти, които работят по темата, в страната, като едното вече е факт. „Когато говорим за психично здраве, грижите са по региони са изключително важни. Не може някой да дойде от Хасково в София и да каже: „Детето ми е с аутизъм, излекувайте го!". Не можем... Много е важно на място да има екип – от психиатър, психолог, логопед, социален работник – за да има смисъл в терапията", признава доц. Терзиев. На този етап обаче това е химера. В цяла Южна България например има само двама детски психиатри – единият е в Кюстендил, другият – наскоро е приключил специализацията си в „Св. Никола" – и е отишъл в Пловдив. И друг специализант на клиниката към „Александровска" скоро ще поеме към града под тепетата.

Колегите, които не емигрират, обикновено се струпват в София

не крие специалистът. В клиниката има 8 детски психиатри, плюс специализанти – които са направо „космическа бройка", на фона на дефицита в цялата страна. И това няма да се промени, докато детското психично здраве не стане приоритет. Но не само на думи. „Рецептата" е да се инвестира – в мрежа от регионални заведения, в които да заработят психиатри и психолози. Но пътят към тази мечта минава през стимули за младите лекари. Защото много малко от тях искат да специализират детски психиатрия. А повечето, вземат ли диплома, заминават на Запад, не крие доц. Терзиев. „Необходими са по-високи заплати, но и допълнителни стимули, ако останат в региона си", смята специалистът. И тук „длъжници" са и общините. „В Бургас например няма детски психиатър. От общината могат да кажат – нека този млад лекар специализира, а ние ще го подкрепим финансово", дава идея доц. Терзиев.



Българските туршии са с уникален микробиом

Българските туршии са с уникален микробиом

С тях може да се лекуваме стига да са приготвени правилно, каза д-р Сергей Иванов
Зад фебрилни гърчове може да има епилепсия

Зад фебрилни гърчове може да има епилепсия

Само около 3% от децата, преживели такъв, в последствие развиват епилепсия, каза неврологът доц. Петя Димова
Радиохирургията успява там, където скалпелът е безсилен

Радиохирургията успява там, където скалпелът е безсилен

Линейният ускорител, с който разполага нашето отделение, е последно поколение и е със специални приспособления за мозъчна и телесна радиохирургия, каза д-р Илиана Колева
За първи път в Бургас възстановиха ръка с кост от донор

За първи път в Бургас възстановиха ръка с кост от донор

Трансплантацията била единствения възможен метод, за да се спаси ръката на пациента
Откриват паркинсоновата болест в късен стадий

Откриват паркинсоновата болест в късен стадий

Над 600 пациенти са се консултирали с невролозите по време на последната кампания за безплатни прегледи
Повече  децата с травми от спортни уреди

Повече децата с травми от спортни уреди

Всеки месец имаме по едно пострадало дете, каза доц. Мая Аргирова
Докладват на научни форуми операция в УМБАЛ-Бургас

Докладват на научни форуми операция в УМБАЛ-Бургас

Става дума за изключително рядък и интересен случай при пациент, приет в Урологията на лечебното заведение
Близо 400 души преминаха скрининг на бял дроб

Близо 400 души преминаха скрининг на бял дроб

При 81 от тях се установи хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), които бяха насочени за лечение, казва д-р София Ангелова
Четири витамина са с антивирусен ефект

Четири витамина са с антивирусен ефект

Това са витамин С, антиоксиданти като вит Е, витамините от групата В и витамин А, каза доц. Снежина Михайлова
7500 крачки на ден за здраве

7500 крачки на ден за здраве

Повече над това не удължава живота, каза кардиологът доц. Сотир Марчев
1 2 3 4 5 ... 41 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Февруари 2020