Мечта за сърце

Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна Резова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

макар да не бе КОВИД и не само той може да засегне сериозно хората", казва Марияна. Тогава тя стига до кардиолога д-р Незабравка Чиленгирова от УМБАЛ „Света Екатерина". В крайна сметка получава диагноза сърдечна недостатъчност, която налага трансплантация. Докато това се случи обаче, на Марияна се поставя изкуствено сърце, за което тя казва – „И Слава Богу". „Сърдечната недостатъчно води до декомпенсация на всички органи. Чувствах се много зле, само който го е изпитал, знае какво е – този задух, да не можеш да вървиш, нямаш никакви сили и след поставянето на изкуственото сърце съм много по-добре. Това обаче е временно решение", казва Мариана.

Марияна се опитва да воду

нормален и пълноценен живот, както всеки човек. Крепи я вярата в Бога, вярва, че Той й е дал това изпитание, през което трябва да премине и през което научава немалко. „Всяка сутрин благодаря на Бога, че съм се събудила. Уповавам на Него и Той много ми помага. Ние сме временно на този свят, никой не знае какво ще се случи утре и се радвам се на всеки миг от живота, толкова израснах в тези години. Това, което ми се случи, ме направи по-силна. Всеки ден ми е борба, животът е дар и трябва да го живеем. Никой не знае колко му е дадено, всеки ден трябва да се борим", казва още Марияна. Тя вярва и на медицината, и лекарите.

Особено благодарна е на всички медици,

които са й помогнали и най-вече на д-р Незабравка Чиленгирова. „Тя е първо невероятен човек, а след това и лекар. Тя ни събира като пилци и ни обгрижва. Всички с изкуствени сърца всеки месец ходим на прегледи", разказа още Марияна. Плътно до нея е семейството й, което е силна опора, особено в моментите на депресивни настроения и отчаяние, които също не липсват. „Всеки има своите сривове, но животът трябва да продължи и да не губя вяра", убедена е Марияна. Тя работи като компютърен дизайнер, обича да чете както професионална, така и художествена литература и най-вече да е сред природата – използва всеки момент, в който може да е сред природата.

И ако преди 4-5 години не е имала много

смелост да ходи по планините, то сега е извървяла не една еко-пътека със своя съпруг, което изключително много я зарежда. Така минават дните в чакането на трансплантация, за която обаче няма ред, а преценката се прави на база съвместимост. Наскоро Марияна участва във филма на Стефан Командарев „Живот от живота", в който разказва своята история. Той се е свързал с нея чрез д-р Чиленгирова и тя съответно се съгласила да участва.

Филмът разказва именно за живота

на хора като Марияна, на които им остава да чакат без да имат време и да разчитат на добротатат и благородствито ни... Тя се надява чрез него да се разбере и обърне повече внимание на донорството. „Преди да ми се случи това, съм слушала за донорството, но не чак толкова и сега в един момент, когато си от другата страна на бариерата си даваш сметка колко е важно", споделя Марияна. Тя смята, че в здравната ни система има пропуски от гледна точка на донорството, които трябва да се коригират. „Според мен трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките. Ако човек вече е дал съгласието, близките само се уведомяват, а не се питат и то в такъв момент на печал", казва Марияна. Според нея също така трябва да има и повече координатори по донорство. Като всеки човек има и своите мечти – най-голямата е за сърце. Марияна се надява се и се моли за добри дни, твърдо убедена, че без борба не може, но човек трябва да вярва и да цени всеки миг.