Мечта за сърце

близо месец – и така от лекар на лекар, от изследване на изследване, от антибиотик на антибиотик, тя стига до момент, в който буквално не може да диша. Ходи на различни специалисти – невролог, ендокринолог и всички са единодушни, че състоянието й не е в обсега на тяхната специалност. И така стига и до кардиолог и я приемат я реанимация, защото състоянието й доста се е влошило. В крайна сметка се оказва, че този вирус толкова е увредил сърцето й, че и е причинил миокардит.
макар да не бе КОВИД и не само той може да засегне сериозно хората", казва Марияна. Тогава тя стига до кардиолога д-р Незабравка Чиленгирова от УМБАЛ „Света Екатерина". В крайна сметка получава диагноза сърдечна недостатъчност, която налага трансплантация. Докато това се случи обаче, на Марияна се поставя изкуствено сърце, за което тя казва – „И Слава Богу". „Сърдечната недостатъчно води до декомпенсация на всички органи.

чувства се много по-добре, но и не липсват оплаквания като разредена кръв, нисък хемоглобин, а оттам моменти на безсилие. „Нашият живот е на ток, тази машинка не може да работи без него, през деня съм със батерии, а вечерта съм на един адаптер. За да може да се управлява машинката или по-точно този магнит, който върти и кръвоснабдява, трябва да се движи и затова от корема ми излиза един кабел, който свързва контролера и батериите", споделя още Марияна. През два дни се налага и стерилна превръзка, защото е много важно да няма замърсяване, а оттам и инфекция. Навън излиза с раничка, в която държи батериите и контролера, но това по нищо не личи.
Марияна се опитва да воду
нормален и пълноценен живот, както всеки човек. Крепи я вярата в Бога, вярва, че Той й е дал това изпитание, през което трябва да премине и през което научава немалко. „Всяка сутрин благодаря на Бога, че съм се събудила. Уповавам на Него и Той много ми помага. Ние сме временно на този свят, никой не знае какво ще се случи утре и се радвам се на всеки миг от живота, толкова израснах в тези години. Това, което ми се случи, ме направи по-силна. Всеки ден ми е борба, животът е дар и трябва да го живеем. Никой не знае колко му е дадено, всеки ден трябва да се борим", казва още Марияна. Тя вярва и на медицината, и лекарите.
Особено благодарна е на всички медици,
които са й помогнали и най-вече на д-р Незабравка Чиленгирова. „Тя е първо невероятен човек, а след това и лекар. Тя ни събира като пилци и ни обгрижва. Всички с изкуствени сърца всеки месец ходим на прегледи", разказа още Марияна. Плътно до нея е семейството й, което е силна опора, особено в моментите на депресивни настроения и отчаяние, които също не липсват. „Всеки има своите сривове, но животът трябва да продължи и да не губя вяра", убедена е Марияна. Тя работи като компютърен дизайнер, обича да чете както професионална, така и художествена литература и най-вече да е сред природата – използва всеки момент, в който може да е сред природата.
И ако преди 4-5 години не е имала много
смелост да ходи по планините, то сега е извървяла не една еко-пътека със своя съпруг, което изключително много я зарежда. Така минават дните в чакането на трансплантация, за която обаче няма ред, а преценката се прави на база съвместимост. Наскоро Марияна участва във филма на Стефан Командарев „Живот от живота", в който разказва своята история. Той се е свързал с нея чрез д-р Чиленгирова и тя съответно се съгласила да участва.
Филмът разказва именно за живота
на хора като Марияна, на които им остава да чакат без да имат време и да разчитат на добротатат и благородствито ни... Тя се надява чрез него да се разбере и обърне повече внимание на донорството. „Преди да ми се случи това, съм слушала за донорството, но не чак толкова и сега в един момент, когато си от другата страна на бариерата си даваш сметка колко е важно", споделя Марияна. Тя смята, че в здравната ни система има пропуски от гледна точка на донорството, които трябва да се коригират. „Според мен трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките. Ако човек вече е дал съгласието, близките само се уведомяват, а не се питат и то в такъв момент на печал", казва Марияна. Според нея също така трябва да има и повече координатори по донорство. Като всеки човек има и своите мечти – най-голямата е за сърце. Марияна се надява се и се моли за добри дни, твърдо убедена, че без борба не може, но човек трябва да вярва и да цени всеки миг.

Лекарят изобретател
За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекарят, който отказа да е депутат

Най-младият член-кореспондент на БАН

Венчана за науката

Пантата, който избра да е хирург

Доктор Миро

Да посрещнеш детската усмивка

Лекар шесто поколение
