Лица

Мечта за сърце

08-10-2021 06:50
Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна РезоваМечта за сърце
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Изпитания каляват духа ни и много често именно с тях се научваме да се радваме на малкото. Така се е случило и с Марияна Резова, която е в листите на чакащи за сърдечна трансплантация. И макар да е закрепена за изкуствения апарат, в сърцето й силно тупти вярата, надеждата и борбения дух. Нейната история е част от филма на Стефан Командарев "Живот от живота", посветен на хората, които се нуждаят от трансплантации. А сега - в навечерието на Европейската седмица на донорството, и ние ще ви разкажем за нея.
Всъщност няма как човек да не обърне внимание на гласа й – бодър и благ, сякаш вдъхващ мир в отсрещната страна. А колко липсва подобно звучене в ежедневието ни. Но да се върнем към основното. Марияна е на 43 години и е компютърен дизайнер. До преди шест години е била здрав човек, без придружаващи заболявания или нещо по-специфично. В един момент обаче се разболява – хрема, кашлица, симптоми характерни за вирус.

Вирус, обаче който не отминава

близо месец – и така от лекар на лекар, от изследване на изследване, от антибиотик на антибиотик, тя стига до момент, в който буквално не може да диша. Ходи на различни специалисти – невролог, ендокринолог и всички са единодушни, че състоянието й не е в обсега на тяхната специалност. И така стига и до кардиолог и я приемат я реанимация, защото състоянието й доста се е влошило. В крайна сметка се оказва, че този вирус толкова е увредил сърцето й, че и е причинил миокардит.

„Аз едва оживях след този вирус,

макар да не бе КОВИД и не само той може да засегне сериозно хората", казва Марияна. Тогава тя стига до кардиолога д-р Незабравка Чиленгирова от УМБАЛ „Света Екатерина". В крайна сметка получава диагноза сърдечна недостатъчност, която налага трансплантация. Докато това се случи обаче, на Марияна се поставя изкуствено сърце, за което тя казва – „И Слава Богу". „Сърдечната недостатъчно води до декомпенсация на всички органи. Чувствах се много зле, само който го е изпитал, знае какво е – този задух, да не можеш да вървиш, нямаш никакви сили и след поставянето на изкуственото сърце съм много по-добре. Това обаче е временно решение", казва Мариана.

Сега тя е закрепена за апарата,

чувства се много по-добре, но и не липсват оплаквания като разредена кръв, нисък хемоглобин, а оттам моменти на безсилие. „Нашият живот е на ток, тази машинка не може да работи без него, през деня съм със батерии, а вечерта съм на един адаптер. За да може да се управлява машинката или по-точно този магнит, който върти и кръвоснабдява, трябва да се движи и затова от корема ми излиза един кабел, който свързва контролера и батериите", споделя още Марияна. През два дни се налага и стерилна превръзка, защото е много важно да няма замърсяване, а оттам и инфекция. Навън излиза с раничка, в която държи батериите и контролера, но това по нищо не личи.

 

Марияна се опитва да воду

 

нормален и пълноценен живот, както всеки човек. Крепи я вярата в Бога, вярва, че Той й е дал това изпитание, през което трябва да премине и през което научава немалко. „Всяка сутрин благодаря на Бога, че съм се събудила. Уповавам на Него и Той много ми помага. Ние сме временно на този свят, никой не знае какво ще се случи утре и се радвам се на всеки миг от живота, толкова израснах в тези години. Това, което ми се случи, ме направи по-силна. Всеки ден ми е борба, животът е дар и трябва да го живеем. Никой не знае колко му е дадено, всеки ден трябва да се борим", казва още Марияна. Тя вярва и на медицината, и лекарите.

 

Особено благодарна е на всички медици,

 

които са й помогнали и най-вече на д-р Незабравка Чиленгирова. „Тя е първо невероятен човек, а след това и лекар. Тя ни събира като пилци и ни обгрижва. Всички с изкуствени сърца всеки месец ходим на прегледи", разказа още Марияна. Плътно до нея е семейството й, което е силна опора, особено в моментите на депресивни настроения и отчаяние, които също не липсват. „Всеки има своите сривове, но животът трябва да продължи и да не губя вяра", убедена е Марияна. Тя работи като компютърен дизайнер, обича да чете както професионална, така и художествена литература и най-вече да е сред природата – използва всеки момент, в който може да е сред природата.

 

И ако преди 4-5 години не е имала много

 

смелост да ходи по планините, то сега е извървяла не една еко-пътека със своя съпруг, което изключително много я зарежда. Така минават дните в чакането на трансплантация, за която обаче няма ред, а преценката се прави на база съвместимост. Наскоро Марияна участва във филма на Стефан Командарев „Живот от живота", в който разказва своята история. Той се е свързал с нея чрез д-р Чиленгирова и тя съответно се съгласила да участва.

 

Филмът разказва именно за живота

 

на хора като Марияна, на които им остава да чакат без да имат време и да разчитат на добротатат и благородствито ни... Тя се надява чрез него да се разбере и обърне повече внимание на донорството. „Преди да ми се случи това, съм слушала за донорството, но не чак толкова и сега в един момент, когато си от другата страна на бариерата си даваш сметка колко е важно", споделя Марияна. Тя смята, че в здравната ни система има пропуски от гледна точка на донорството, които трябва да се коригират. „Според мен трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките. Ако човек вече е дал съгласието, близките само се уведомяват, а не се питат и то в такъв момент на печал", казва Марияна. Според нея също така трябва да има и повече координатори по донорство. Като всеки човек има и своите мечти – най-голямата е за сърце. Марияна се надява се и се моли за добри дни, твърдо убедена, че без борба не може, но човек трябва да вярва и да цени всеки миг.


Лекарят, който отказа да е депутат

Лекарят, който отказа да е депутат

В работата си акад. Григор Горчев залага на екипността, в семейството на толерантността и взаимните отстъпки
Най-младият член-кореспондент на БАН

Най-младият член-кореспондент на БАН

Проф. Николай Габровски има над 5000 операции зад гърба си, изключителен опит и голямо желание пак да кара колело
Венчана за науката

Венчана за науката

Проф. Радка Аргирова – човекът, който разконспирира мистерията на ХИВ, стана обект на интерес дори от Държавна сигурност
Пантата, който избра да е хирург

Пантата, който избра да е хирург

След култовата роля във филма „Войната на таралежите" и снимки с Ламбо, д-р Борил Петров не съжалява за отказа си да стане актьор
Доктор Миро

Доктор Миро

Д-р Мирослав Ангелов афишира, че е ром, за да амбицира повече девойки и младежи от етноса да поемат по пътя на науката
Да посрещнеш детската усмивка

Да посрещнеш детската усмивка

Шефът на Клиника по детска хирургия в „Пирогов" доц. Христо Шивачев е новият заместник-председател на Българския лекарски съюз
Лекар шесто поколение

Лекар шесто поколение

Поетът Недялко Йорданов посвети стихотворение на проф. Асен Балтов, болници вече го канят на работа
Самотният състезател

Самотният състезател

Д-р Иван Маджаров е единственият кандидат за председател на Българския лекарски съюз засега
Вкусът на параолимпийския медал

Вкусът на параолимпийския медал

Ружди Ружди и Християн Стоянов – мъжете, които не се разколебаха по пътя към Токио

Докторката с име Здраве

Докторката с име Здраве

Д-р Селиме Карагоьзова от Разград е с практика от 8800 човека, повечето без осигуровки, но пак ще лекува КОВИД-19
1 2 3 4 5 ... 21 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Притеснява ли ви новият вариант на коронавируса - Омикрон?

Декември 2021 Предишен Следващ