Любовта ни дава криле

Хората живеят много по-освободено, с разчупени граници, това е една от причините за нестабилността на връзките, казва Таня Илиева

Денис
Никифоров
denis_9512@abv.bg

- Г-жо Илиева, как пандемията от COVID-19 се отразява на връзките и семействата?
- Пандемията от COVID-19 се отразява стресиращо на хората и на всичките им връзки с останалия свят. Страхът и несигурността от последствията на кризата върху физическото и психическото им здраве, връзките им с другите, работата им, създават психическо напрежение в повечето хора, което ги прави неспокойни и психически неустойчиви. Това от своя страна оказва влияние в начина, по който те общуват и реагират на ежедневните ситуации. Отношенията между партньорите се изострят, родителите стават по-нервни и това оказва влияние върху комуникацията им помежду им и с децата. Когато една връзка е стабилна и партньорите са устойчиви, пандемията не им оказва силно негативно влияние, дори напротив – може да се засили връзката и партньорите да се сплотят още повече. Ако обаче връзката е разклатена, пандемията засилва проблемите в нея и често до води до раздели и разводи.
- Промени ли се въздействието й в хода на пандемията?

- В началото хората се деляха на два вида – много уплашени, които мислеха, че светът свършва с пандемията, гледащи всички новини и статистики, и живеещи единствено мисълта за Ковид-19, и такива, които бяха много по-спокойни и не им се вярваше, че вирус изобщо има и е опасен. След като достатъчно дълго време сме в реалността на заразата, и почти няма български дом, в който да не е имало болни от Ковид-19, хората започнаха да вярват, че вирусът го има и донякъде да се успокояват, че въпреки всичко повечето хора оцеляват и оздравяват. Така постепенно се уравновесят двата лагера и хората започват все по-отговорно и спокойно да се отнасят към ситуацията. В момента в нашето семейство има заразено дете и сме под карантина всички. Имаме доверие в лекарите и вярваме, че заедно ще се справим със ситуацията.

- Kaкви са Вашите съвети за справяне с пандемичната обстановка и откриване на щастие?

- Намерете си работа или хоби, което обичате. Правете ежедневно неща, дори и малки, които ви носят радост и удоволствие. Търсете контакт и разговори с ваши близки или приятели. Споделяйте, не се изолирайте. Четете вдъхновяващи и забавни истории. Гледайте по-малко телевизия. Ограничете новините. Обичайте!

- Какво означава за бъдем във връзка?

- Думата връзка, предполага да си свързан с някого. Да чувстваш близост, която да е споделена и от отсрещната страна. Връзката трябва да е двупосочна, като чувствата и вниманието, което партньорите си дават един на друг е неолходимо да са взаимни. Връзка има там, където има споделеност, взаимност, грижа, подкрепа, любов, интимност и ангажираност.

- Къде е границата между егоизма и личното пространство в една връзка?

- Думата егоизъм е натоварена с негативен смисъл, но когато егоизмът е нормални граници той дори е здравословен за всеки човек. Това е способността човек да се научи да задоволява собствените си нужди и да не прехвърля тази отговорност на другия партньор или на други членове от семейството. В една връзка е добре всеки от партньорите да има свое лично пространство, да има собствени стремежи и цели, и общи такива. Ако двамата партньори са непрекъснато отдадени един на друг и на общи цели, те постепенно могат да изгубят собствената си идентичност като личности.

- Как да запазим и съхраним себе си, когато сме влюбени?

- Да се защитим от какво? От прекалено влюбване или от загубване? Всяко нещо, което е прекалено е опасно. Дори и най-прекрасните емоции и вълнения от любов, щастие, превъзбуда, ако са постоянни и силни, могат да ни доведат до изтощение и психично натоварване. Дозата е много важна и целта е да се опитваме да поддържаме баланс в мислите, чувствата и делата си. Освен баланса всеки партньор е необходимо да е достатъчно ангажиран със себе си, за да не прехвърли цялото си внимание и енергия към партньора си. Прекаленото внимание и обгрижване на партньора може да се задушаващо за него, а за обгрижващия партньор прекалено много „даване" може да доведе до изтощение и изгубване на собствената ценност във връзката.

- Съществува ли „рецепта" за откриване на сродна душа?

- Сродната душа е тази, с която ти е меко, удобно, приятно, с която се вълнувате от общи неща, с която имате сходни интереси и стремежи. Сродната душа може да е приятел, а може и да е интимен партньор. Човек има нужда да намери сродна душа, за да се чувства разбран и подкрепен. Когато човек я срещне, той я разпознава с душата си. Няма нужда някой отвън да му казва, че това е сродната му душа или още по-лошо, че не е. Човек среща много и различни хора в живота си. Учи се да изгражда партньорски отношения и интимни връзки. С някои партньори му е по-лесно, с други по-трудно. С партньора, с който човек се чувства обичан, разбиран, уважаван, подкрепян, вдъхновен и окрилен, това вероятно е неговата сродна душа.

- Как да разпознаем истинската любов?

- Всяка любов, която е искрена е истинска. Заблуда е да вярваме, че истинската любов е само една. Човек може да има много любови в живота си и всяка по свой собствен начин да е истинска. Истинската любов е взаимна, споделена, чиста и безкористна. Понякога любовта между двама души е невъзможна, но това не я прави по-малко истинска, ако е взаимна. Задачата на всеки човек е да се научи да обича и да позволи да бъде обичан. Едва тогава, когато с лекота и от сърце изрича думите „Обичам те", и със същата лекота и радост приема думите „Обичам те", тогава той може да почувства истинската любов. Онази любов, която идва от сърцето и ни носи радост и щастие.

- Защо някои хора откриват по-трудно партньор и влизат по-трудно във връзка?

- Зависи какви са вътрешните им критерии и изисквания към подходящия за тях партньор. Ако човек слага критериите и изискванията си пред усещанията си за другия човек е твърде вероятно да стои и да чака дълго подходящия партньор. От друга страна започването на връзка предполага привличане от страна на партньорите, желание за интимност, близост, прекарване на повече време заедно. Някои хора се страхуват от връзка, която тя е синоним на обвързване и вероятно имат причини да се страхуват от обързване. Може да имат негативен опит от предишни неуспешни връзки, или в детството си да са били свидетели на неуспешен брак на своите родители. По този начин бягството им от постоянна връзка е вид спасение и застраховане да не се провалят и да преживеят негативни емоции.

- Към днешна дата отношенията по-нестабилни ли са в сравнение с тези от миналия век? И на какво се дължи това, ако е така?

- Кое днес е такова, каквото е било преди 50-100 години? Всичко се променя около нас, променяме се и ние. За съжаление семейството загубва постепенно своята стабилност като брачна институция, връзките стават все по-неангажиращи, раждат се деца в семейства без брак и се отглеждат от самотни родители. Нищо вече не е такова, каквото е било. Ако преди семейството е било най-важното, бракът е бил общоприет като задължителен, моралът е бил издиган в култ, мнението на родителите и възрастните хора е било уважавано и ценено, то днес почти нищо от това не е останало. Хората живеят много по-освободено, с разчупени граници. Това е една от причините за нестабилността на връзките, защото липсва визия за пътя напред и липсва ангажираността на цялата фамилия към новосъздаденото семейство. Все повече и в България започва да се усвоява западния модел „всеки за себе си", без семейството да е една общност, в която човек да може да бъде научен на морал, ценности и да получи подкрепа. Колкото повече деца израстват в нестабилни връзки на своите родители, толкова повече ще се пренася този модел и в живота на децата като възрастни.

- По какъв начин ни влияе любовта в професионален план?

- Дава ни криле. Любовта кара човека да разцъфне не само отвътре, но и отвън. Свикнали сме да свързваме любовта само с интимни чувства към определен човек, но всъщност тя е едно много по-широко понятие. Любовта може да се насочена към родители, към деца, към близки, приятели, колеги, към хората като цяло и към всички живи същества – цветя, дървета, животни. Всичко това също е любов. Ако човек възпитава в себе си любов към другите, сърцето му винаги ще е изпълнено с радост. По този начин денят му ще е щастлив и пълен. Човек с любов в сърцето се чувства щастлив както в професионален, така и в личен план. Идват му нови идеи и творчески планове, има желание и ентусиазъм да се развива. Когато човек е обичан от конкретен човек или от хората като цяло, това също му дава огромна енергия, вдъхновение и усещане, че е ценен.

- Как една връзка може да надгради личността на един човек?

- Всяка връзка е като една задача, с която имаме да се справим. Като например, да се научим да даваме и да получаваме. Партньорите ни са наши учители. Понякога уроците не са от най-лесните, но задачата на всеки от нас е да надрасте себе си и да намери най-доброто решение. Помъдряваме с всяка връзка и дори и с болка да сме преминали през нея, със сигурност сме научили много нови неща за живота и за партньорските взаимоотношения. Най-добрият вариант би бил да имаме до себе си вдъхновяващ партньор, който ни обича, който ни въздига, който иска най-доброто за нас и за себе си, и с който взаимно да се развиваме и обогатяваме. Всеки да подпомага себе си и другия в индивидуалното и в общото израстване като личности.

- Как една връзка може да деградира личността на един човек?

- Когато връзката не носи щастие на двамата партньори, когато не могат да намерят начин да балансират нуждите и вижданията си за живота, е по-добре тази любовна връзка да се трансформира. Тук ролята на психолога е много съществена да подпомогне партньорите за тази трансформация. Ако те останат във връзката поради редица причини, възможно е това да се отрази негативно на единия или и на двамата, което да доведе до деградация. Всяка връзка има трудни и критични моменти. Важно е всеки от партньорите да осъзнае с кого е и накъде върви с него, и да си даде ясна равносметка на пътя дотук и оттук нататък.

- Къде е границата между това да сме загрижени към партньора и да загърбваме себе си?

- Ако ние разполагаме с ресурс, който да поделим между собствените си нужди и нуждите на партньора, колкото повече даваме от този ресурс за партньора, толкова по-малко ще остава за нас. Нужно е да се научим да балансираме процесите на даване и получаване в живота си като цяло, не само във връзката. Прекаленото даване води до два големи психологически проблема – неудовлетворение и изтощение. Прекалено даващите и контролиращи хора страдат и от двете. Когато започнем да се грижим за себе си така, както се грижим за партньора или децата си, тогава ще почувстваме прилив на сила, удовлетвореност и усещане за собствена стойност.

- Когато сме в дилема в любовта, как да вземем правилното решение, за да продължим напред?

- Ако дилемата е дали да продължим с този човек или да прекратим връзката, добре е да си направим анализ за ползите от това да прекратим връзката и ползите ако я продължим. Тук също психологът може да е много полезен за вземане на адекватно решение от човекът, който е изправен пред дилемата. Когато човек е емоционално и не само, въвлечен в един проблем, много често той мисли емоционално, а не рационално. С помощта на психолога човека може адекватно да изложи всички предимства и недостатъци на връзката, да обсъдят варианти за справяне с недостатъците и ако е необходимо да се прекрати връзката по начин, добър и за двете или повече заинтересовани страни. Всеки случай е уникален и добрият психолог ще намери подход, който е подходящ за конкретния случай.

- След раздяла, какво е необходимо да направим, за да се освободим от предишния партньор?

- Може да не е необходимо да се освобождаваме от предишния партньор. Може да е по-разумно да трансформираме тези отношения от партньорски в приятелски, където бившите партньори проявяват уважение един към друг и благодарност за хубавите моменти, които са имали, без да държат на фокус това, което ги е разделило.