Българинът не се научи да инвестира в здравето си

Търси зъболекар само, когато го боли, дано променим поне манталитета на децата, казва д-р Николай Шарков

Снимка: Монитор

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Шарков, 20 март е световният ден на оралното здраве, какво е то при българите?

- Състоянието му при българите е задоволително. 70% от децата на 5-6 години са с кариеси. 12-годишните имат вече по три зъба с кариеси, а 18-годишните – по шест, като всеки четвърти е и с един изваден. Само 30% от младежите на 19 години са със здрави венци. Хората на 35-44 години имат по шест извадени зъба. Споменавам точно тези възрастови групи, защото те са стандартни, обявени са от Световната здравна организация (СЗО) и по тях можем да се сравняваме със света.

- И какво показва сравнението, добре или зле е положението у нас?

- Спрямо скандинавските държави, показателите са плачевни, но в южните нации – като Гърция и Италия - данните са приблизително същите.

- Защо е толкова плачевно състоянието у нас?

- Защото 27 години българинът смята, че държавата е отговорна за неговато здраве. А това не е така. Още през 1975 г., на среща в Алмати, СЗО подчерта, че здравето на индивида е негово задължение, а след това на обществото. Но българинът продължава да има особен манталитет по този въпрос. От 2009 г. ние правим свръхусилие с националната програма за профилактика на оралното здраве при децата да го преобърнем.

- Какво означава да сме отговорни към здравето си?

- Българинът трябва да се научи да отделя пари за здравето си, а той не го прави. Той е начуен да дава за колата, за дрехите, за външния си вид, но не и за своето здраве. Ходи на зъболекар, едва, когато изпита болка. Освен това българинът пренебрегва факта, че здравето на устата е част от общото здраве на индивида. Целта ни е знанията за него да се превърнат в част от ценностната система на децата.

- Как?

- С елементарни средства. Първо, хората, които вземат решения у нас, трябва да бъдат мотивирани. Учителите и възпитателите в детските градини и ясли – също. Родители са едни от най-важните хора в този процес. За съжаление, доста от тях разчитат, че някой друг ще се погрижи за здравето на децата им. А трябва да се научат те да ги предпазват, не да ги водят в последствие на лекар. Самите деца също трябва да бъдат отговорни – има създадени технологии за обучението им още в детските градини. У нас тези практики съществуват открай време, трябва само правилно да се използват.

- Съвсем скоро приключиха преговорите около НРД, при вас този процес винаги протича нормално, как става така?

- Ние имаме ясна концепция и изработени правила, също така прагматизъм в преговорите. Това е причина за адекватното им провеждане с НЗОК. Затова договорът се разписва навреме. Новата придобивка е третата дейност за възрастните, която сега стана офицално част от НРД.

- Имаше идея на новия министър да се въведе финансирането от НЗОК на протези, възможно ли е и кога?

- Не мога да коментирам, защото нямаме нито един официален документ на тази тема. Всичко, което знаем, е от медиите.

- Доволни ли сте от бюджета, който имате по НЗОК?

- Никога не сме доволни от бюджета. Според нас пакетът за възрастни може да се разшири много повече и да стане като този при децата. За тази цел обаче са нужни много повече средства.