Лицето на доброто в теб

Или 14 минути, които ви дават шанса да откриете една от най-благородните страни в човека

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Бебе на 7 месеца умира при мозъчна смърт. Майка му решава да даде неговото сърце на тежко болно чернокожо момиченце, което отчаяно се нуждае от трансплантация. След три години двете жени се запознават случайно. И чернокажата майка дава на бялата да чуе сърцето на спасената си рожба с думите: „Това е твоето бебе".

Това е историята, която Христо Порязов разказва в 14 минути, с прекрасни актьори и много чувство. Това са и вашите 14 минути, които ви дават шанса да откриете доброто в себе си. Защото лентата е точно за него.

Тази история е един миг, който те кара да се замислиш и да активираш добротата в себе си, защото всеки от нас носи нещо добро, просто трябва да го отключим, казва Христо. Самият той определя филма си не като типичен за него като творец, а като лайтмотивът му в чисто човешки аспект.

Това е творбата ми, която показва моята гражданска позиция, тя не е моята презентация като режисьор, а като гражданин, обяснява той. Историята на „Това е товето бебе" го потвърждава.

Колкото и странно да звучи, идеята за него се ражда не къде да е, а в редакция. Тази на "Пик", където той работи като видеорепортер. Случайно видях един материал, който колегите бяха качили, под него беше пуснат линк към репортаж в CNN, разказва Христо. Когато изгледал историята за двете жени, които се срещат три години, след като едната е дарила сърцето на своето 7-месечно бебе, той се разплаква.

Три дни не можал да мисли за нищо друго

и накрая започнал да работи върху филма.

Разликата между истинската история и художествения сюжет не е голяма. Първата се развива в Аризона, Америка, вторият – в Мадрид, Испания. В първата двете жени се срещат благодарение на медиите, във втория случай – роля изиграва случайността и едно загубено дете в парка Алуче заради покемоните.

Малко драматизирах историята, пренесох я в Испания, защото това е страната, където има най-много трансплантации, обяснява Христо. Според него това е държавата с най-освободено и благородно човешко мислене като цяло.

Хората там са много отворени към донорството, казват: "Естетствено, че, ако нещо се слчуи с мен или мой близък и той може да помогне, трябва да го направим", обяснява Христо. И се чуди защо у нас с лека ръка погребваме живота. Защото един трупен донор

може да помогне на седем човека да живеят

пресмята той. В същото време е убеден, че българите са добри хора. Вижте колко хора се вдигнаха в Хитрино, просто на нас ни липсва информация за донорството, надявам се да помогнем при решаването на този проблем, добавя с надежда.

Христо Порязов

Най-трудният момент в създаването на филма обаче е бил не сюжетът, а намирането на актьорите. А с тях определено се е справил. Най-малката героиня, която получава дареното сърчице, се казва Хулия. Тя е само на 4 години, но нейната майка успява да й обясни какво се случва на екрана. При снимките екипът изживява само една критична ситуация с нея. В самото начало тя се разплака, когато се видя заобиколена от толкова много хора, но ние бяхме подготвени, смее се Христо. Той й връчил специално купена за случая играчка на маймунка, с която тя не се разделя и до ден днешен.

Най-голямото му постижение обаче смята, че е главната героиня - майката, която дарява сърцето на детето си. Във филма ролята се превъплъщава от испанката Ана Килиан. Това е първото й филмово участие, иначе тя учи театър. Открива я в най-големия сайт за кастинг на актьори в Испания, точно, след като

предишните му партньори го изоставят да се бори сам

Той обаче не се отказва и продължава. Първата снимка, на която попаднах беше нейната, казва Христо. Двамата успели дори да се опознаят и като хора, защото им се наложило да делят една квартира по време на снимките. Тя е от Барселона, живяла е в Тенерифе, била е и в армията. Ана е изключително интересна личност, много мъжко момиче, и невероятна актриса, която разплака целия екип на терен няколко пъти, казва Христо. Когато допряла глава до сърцето на нейното бебе, операторът се махнал от камерата, за да избърше сълзите си, а той забравил дори да каже стоп, след като заснели сцената.

Другата майка е невероятно красивата Елияни Ередия. Тя е от Доминиканската република, но живее в Мадрид отдавна. Останала в Испания по странен начин – отишла на екскурзия, колата й се развалила и сега учи кино и театър в Мадрид, смее се Христо. И определено е очарован от таланта им. Двете дори сами са направили разчет на диалога, защото той не разбира испански. Може би в случая им е помогнала и самата история – толкова истински човешка. Като доброто, което живее не само във филма, но и във всеки от нас. Най-вероятно тя е накарала и Христо да напише накрая:

„Посвещавам този филм на хората с добри сърца".

Край.