Лекар шесто поколение

Проф. Асен Балтов е от хората, за които народът казва, че не си оставят колата в калта – и в професионален, и в личен план. И не премълча още минути след уволненията си, че не само ще обжалва заповедите, но и ще съди лицата, чиито подписи стоят под тях. За хората, които го познават от години е ясно, че той залага на принципите и дадената дума така, както са ги следвали неговите деди. А те не са кои да са. Проф. Асен Балтов е шесто поколение лекар.

 

Кой е той

 

Проф. Асен Балтов е от хората, за които с уважение с миналото са казвали „кореняк софиянец от добър род" - роден е в столицата на 19 септември 1966 година. Завършил е една от най-строгите гимназии – 22-ра, в която не само приемът, но и завършването беше трудно. Отличната му диплома и оценки от кандидатстудентския изпит го правят сред първите петима, приети в някогашния Висш медицински институт в София, сега Медицински университет. Макар и класиран от раз, се записва за студент две години по-късно, защото това е времето на задължителната военна служба за момчетата. Още след първи курс решава да опознае нещата отвътре, „на терен" и започва работа като санитар. Завършва медицина с отличен през 1994-та, а две години по-късно започва специализация по ортопедия и травматология към Втора травматологична клиника на „Пирогов". И досега той е всепризнат за най-добрият хирург на ръка и рамо в България. В спешната болница работи до декември 2006 година, а до февруари 2013-та е ординатор в Катедра "Ортопедична Травматология и Реконструктивна Хирургия" във Военномедицинска академия. Оттогава до преди десетина дни кариерата му беше само в „Пирогов". Към момента все още е председател на Българската ортопедо-травматологична асоциация, чийто член е от 1997 година.

 

Да не засрамиш предците

 

Това е и водещата максима в работата на проф. Асен Балтов. Споделял го е неведнъж. Работи отговорно всяка операция не само, за да направи възможно най-доброто за пациента, но и за да не засрами рода си. Ръководеше отговорно и болницата, макар и мотивът за отстраняването му като директор да беше точно противоположен. Водещият ортопед и травматолог има коректив, с какъвто малцина могат да се похвалят. В рода той е шесто поколение лекари. Когато завършвал гимназията, класната поискала всеки ученик да напише на листче какъв иска да стане. Той не се поколебал нито за миг, написал „Лекар". От дете научил не един и два медицински термина, с които изненадвал момчетата по време на игра в двора. Буквално ги попивал по време на фамилните обеди на празници. „Събираха се много хора около масата. Коментираха клинични случаи, а аз попивах", спомня си проф. Балтов. Единият му прадядо е хирургът д-р Георги Золотович – първият директор на Софийската гарнизонна болница, създадена с указ от цар Фединанд през 1891 г. Впоследствие тя прераства във Военномедицинска академия. Точно д-р Золотович е инициатор и един от основателите на Българския лекарски съюз. Другият му прадядо е проф. Владимир Алексиев – един от първите български лекари, завършили в Женева и поставил началото на клиничната фармакология в България. Той е и първият преподавател по тази специалност в Медицинския университет на Софийския университет. Впоследствие става негов декан, а след това и ректор на самия университет. Бащата на проф. Алексиев и прапрадядо на проф. Асен Балтов е хирургът д-р Алекси Христов, който пък е един от създателите на Александровска болница. Негов чичо е и отоларингологът проф. Иван Ценов от ИСУЛ.

 

Когато искаш нещо много силно

 

Поискал го и го постигнал. Първоначално бил златният часовник на неговия дядо. Обещал да му го подари, когато стане лекар. Това била и първата, съвсем детинска мотивация на бъдещия хирург да поеме по стъпките на прадедите си. „Сега часовникът е у мен, най-скъпото за мен наследство", казва проф. Асен Балтов. Той не си спомня да е късан на изпит. Пак заради прочутите си предшественици не искал да излага рода. Всички в Медицинския университет знаели чии внук и правнук е. Затова му се наложило много по-рано от своите връстници да се научи да организира живота си по системата 8 Х 3. Това означава осем часа сън, осем часа четене, осем часа активна почивка. Почивката му се изразявала в активен спорт – футбол, баскетбол, плуване, дори се понаучил да гребе, тъй като имал много приятели от отбора по академично гребане. И се опитвал да спазва този режим докато започнал работа, където дежурствата разбиват и най-железния режим. Впоследствие режимът претърпял известни промени, но пак останал. Благодарение на професионализма си, но и на него, проф. Асен Балтов е хирургът, който прави не по-малко от 500 операции годишно.

 

Между задълженията и мечтите

 

Задълженията му са основно към четирите му деца. Те са научени на дисциплина от своя баща, както и да поемат отговорност. Двамата му сина облякоха защитните облекла, взеха помпите с дезинфектанти и влязоха като доброволци в „Пирогов" дни след обявяване на епидемичната обстановка на 8 март миналата година. Скоро привлякоха и свои познати и приятели. Така групата от осем млади мъже се самоорганизира и работи в най-тежките месеци на пандемията. По същото това време проф. Асен Балтов също влизаше в КОВИД клиниката и работеше наравно с подчинените си. В по-голямата част от локдуна той дори спеше в спешната болница, а тя все още е в сърцето му. Избягва да говори за уволнението си, но е ясно, че ще отстоява трудовите си права в съда. Когато първоначално бе махнат от поста директор, лекари, медицински сестри, санитари излязоха и блокираха кръстовището през болницата в знак на подкрепа с него. След уволнението му като редови хирург, хората му изразяваха подкрепата си по телефона и във Фейсбук. Погазването на Кодекса на труда с три прескочени стъпала преди дисциплинарното му уволнение,  като редови хирург обаче стресира пироговци. Дори синдикатите в болницата изпаднаха в дълбоко мълчание. Затова пък проговориха уважавани лекари и общественици в негова подкрепа. Поетът Недялко Йорданов дори написа и му посвети свое стихотворение. Макар и уволнен два пъти в рамките на три месеца от „Пирогов" проф. Асен Балтов не е от хората, които ще останат без хляб. Още в първите дни след случилото се той получил няколко предложения за работа в лечебни заведения, но за момента си дава малко време за глътка въздух. Нерадостните в последно време делници на проф. Балтов обаче не са го лишили от мечтите му. И сега мечтае някой ден да посети Нова Зеландия заради екзотиката, срещащите се единствено там животински видове и очакваното спокойствие – място, където никой няма да му звъни по телефона. Или пък да пътува на други малко познати места, където може би няма да има връзка с неговия номер.

 

 

НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ   На Асен Балтов Спрете се вече, безсрамници...Стига! Някой отгоре хитро намига: „Махайте този... И онзи махнете! Който ще слуша – него сложете!" Докторе, нямат от Бога боязън. Щом не си с тях, ще бъдеш наказан. Ти, който толкова хора спасяваш. Ти, който себе си щедро раздаваш. Странен наивник...С душа милостива. Баста! На тях не им трябват такива. Докторе, тежко сега ти е, зная... Но своята битка ще водиш до края. Кураж, Приятелю...И продължавай! Не се предавай! Не се предавай! Недялко Йорданов 16 септември 2021 г.