общество

Свободата вече става свободия

22-09-2021 06:00
Не можеш да бъдеш остров на чистотата в океан от мръсотия, казва проф. Златимир КоларовСвободата вече става свободия
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
В Пловдив се провеждат дни на Димитър Димов. Ден по-рано там бе показан документалният филм „Триптих за Димитър Димов" по сценарий на проф. Златимир Коларов и с режисьор Валентина Фиданова-Коларова. Може ли обществото ни да достигне поне част от етичността на такива образци, може ли да се печели от болката, защо българинът доплаща 50% за здраве, убива ли алчността лекарското съсловие. Това попитахме проф. Златимир Коларов. Той е ревматолог, писател и сценарист.
- Връщате се от дните на Димитър Димов в Пловдив, където беше оказан филма „Триптих за Димитър Димов" по Ваш сценарий и режисура на съпругата Ви Валентина Фиданова-Коларова. Има ли живо място за такива личности в съвремието ни днес или остават на най-горната лавица, до която не стигаме?

- Има място, разбира се, защото те винаги са живи. Въпросът е дали нашите души са живи да ги помним, да ги следваме. Без тях бихме били най-нищи бедняци. Вярно, едва ли можем да достигне нравствения им облик, но поне можем да опитаме, за да израснем дори само стъпка по-високо и по-близо до лавицата. За интелектуалеца винаги има място, във всяко общество, макар и да остава тих. Той никога не вика, а се изказва спокойно, за да възбуди интереса на слушателите към проблема. За съжаление обаче, кресльовци има във всяко общество. Свидетели сме на това не само в национален, но и в международен план. Чуваме и политическото високо говорене. Само да си спомним и президент, и министър-председател, които имаха безцеремонен, нагъл, безкомпромисен език - нещо много далече от принципите на добрата дипломация. Това се възприема по веригата надолу, от редовите хора. След това се питаме откъде токова много агресия у младите, дори у децата. Нашето общество има да извърви много дълъг път до съвършенството.

- Толкова ли е безнадеждно, не бихме ли постигнали поне мъничко от светоусещането, от отношението към другите, към света, на Иван Вазов и Димитър Димов?

- Трудно е, но ние имаме шанс.

- Как да разбираме – шанс?

- Да го разбираме като голямото нещо, което може и ни дава животът. Пътят, даден ни от шанса винаги е труден за извървяване. Щом ни е даден обаче, можем да го преминем и то добре, стига да имаме малко повече старание. Както всеки човек има своя път, така и всяко общество има своя път. Важното е да открием шанса и да го следваме напред. Великите творци на перото са имали и имат умението да го намират и да не се отказват от него, колкото и да е трудно. Ето например, Йордан Йовков, Николай Хайтов, Йордан Радичков ни дават модели на света. Те ни дават шанса да се докоснем до него, но ние сме тези, които трябва да осъзнаем посланията им, да реагираме, да помислим за слабостите си, да се постараем да ги коригираме и да развиваме доброто в себе си, посочено ни от тези и други подобни на тях добри образци.

- Не изгубихме ли сетивата си да откриваме добрите модели?

- Задъхани в това всекидневие, сетивата се притъпяват. В този общ бръм, шум, грохот от информация човек няма време чисто физиологично да чуе факта, да го осъзнае, да го съпреживее. Той няма кога да си създаде модел на реакции и да реагира. Това са нормални психофизиологични процеси - от въздействието на информацията до реакцията и удължаването й във времето. Събитията ни заливат всеки ден, получава се ефектът на надпределното задържане. Човек чува, че някъде има убито дете, което е нещо ужасно, или похитено дете, за момент струната му трепне и забравя за него, защото идва втората черна новина, за шофьор, помел група чакащи на трамвайна спирка, например. Докато реагираме и на нея, идва следващата за убийство. По този начин се притъпява социалната будност на хората. Това, което можем да направим ние, интелектуалците, е да използваме нашето оръжие – словото, изкуството.

- Има ли кой да чуе интелектуалеца, не говори ли той прекалено тихо?

- Интелектуалецът няма да излезе на улицата, няма да хвърля павета, няма да гори маски. Това е кощунство. Много пъти с тон на критика са ми казвали: Ти, като застъпваш тази позиция пред Съюза на писателите, защо не излезеш навън, да я изкажеш по-високо, по-ясно?! Аз не мога да крещя, аз не искам да крещя по площадите. Аз мога да говоря, мога да пиша, да заявя категоричното си мнение и да застана зад него с името си. Това е нашият огнен меч. Всички други първобитни средства, като крясъци, викове, побой, връхлитания, са ми дълбоко чужди, както са дълбоко чужди и на всеки интелектуалец. Неговият морал не може да възприеме такъв тип реакция.

- Алчността убива ли света и в частност лекарите?

- Ако се върнем към нашата класика – и Елин Пелин, и Йордан Йовков, виждаме колко алчни са били хората и в тяхното време. Това е извечно присъща черта на човека, тя не се е появила сега. Тя датира още от зараждането на човечеството, от Каин и Авел – да убиеш брат си, за да имаш повече. Колкото до лекарите, на първо място те са хора. Винаги от тях се очаква различно поведение. Лица, които нямат морал предявяват изключителни изисквания точно за морал. Не е морално неморалният да иска морал от моралния. Не можеш да бъдеш остров на чистотата в океан от мръсотия. Мръсотията те залива. Рано или късно този остров на чистотата бива омърсен, омерзен. Защото нашата задача, като общество е да подходим към себе си, да си оправим обществото и тогава ще се поправят и всички по веригата. За съжаление, има и лоши примери сред лекарите. Има обаче и прекрасни примери. Те и сега са пред нас, пред очите ни, но не се забелязват. Преди година и половина хора излизаха по балконите и им ръкопляскаха. Всички онези лекари, медицински сестри, санитари, които влязоха в КОВИД отделенията изчезнаха за семействата си седмици наред и си свършиха работата. Колко от тях се заразиха и дори загинаха, малцина си дават сметка. Всички говорят за лошото, но никой не вижда масовата всеотдайност на тези хора към пациентите. Защо срещу едната черна овца на блюдото на везната не се сложат хилядите, които спасяваха и спасяват човешки животи?! Ето това питам аз, и подсещам да ги помним. Аз знам как изглежда един лекар, излизащ от КОВИД отделението – разранени уши и нос от маската, лице е сгърчено. Такъв лекар е часове наред със защитното облекло. През това време той дори не пие вода, защото облечен така е невъзможно да се отиде до тоалетната. По половин, че и по едно денонощие така облечен, изпотен, но до болния. Кой друг ще го направи? Политиците ще го направят ли? Ще го направят ли онези на площада, които гориха маски и хвърляха павета?! Тези сега искат да определят съдбините на България. Не, че не трябва да протестираме, трябва. Задължително е, но въпросът е как. Това, което се случи миналото лято бе крайно нехуманно. Да хвърляш павета и бомбички в краката на полицаи, а после да се жалиш, че са арестували и понабили някой, е недопустимо. Всеки един от нас е длъжен да извърви своя път към по-добро. Поправи ли се всеки един от нас, ще се оправи и обществото.

- Нормално ли е да се печели от болката на хората? Факт е, че в българската здравна система се доплащането е на 50%, липсва комплексно лечение.

- Не е вярно, че се доплащат 50 процента.

- Това показват и не един и два анализа не само български, но дори и на Световната банка. Наистина ли не вярвате, че се доплаща?

- Не е така. Аз съм ревматолог. Ако човек се лекува по клиничните пътеки, ще плати само потребителската си такса по 3 – 4 лева на ден, за около десет дни в годината за лечение в нашата болница. Ако се заплащаше 50%, за сърдечните операции, които са много скъпи, хората трябва да плащат по 15 000 – 20 000 лева. Това са чисти лъжи. Не знам откъде чужди организации имат такава статистика. Има опции за ВИП стая и избор на екип, които са по желание на болния. За тях се плаща, но има определени ценоразписи. Доплаща се и за смяна на стави, но никъде не се плаща 50 на сто. За пример ще дам „Пирогов", където се разгоря скандала. НЗОК плаща за лечението на КОВИД-19 около 1500 лева, а на болницата то излизаше по 2000 – 3000, че и повече левове за един пациент. Затова се надписаха някакви пътеки, за да могат в лечебното заведение да закърпят бюджета, за да могат да лекуват. Това е истината. Е, няма как да се сдържа, като чуя, че източвали касата.

- Смятате, че няма източване на НЗОК?

- Не, системата е порочна. Където бяха надписани пътеки, никой от лекарите не си е занесъл парите вкъщи. Мой близък беше в „Пирогов" с КОВИД-19. После ми каза: Лечението ми струваше на болницата поне 10 000 лева. По пътека обаче там им дават 1500 лева. Проблемите са много по-дълбоки и съвсем не са това, което някои говорят. Наскоро чух в новините, че всеки втори автомобил в България бил на 30 години. Няма такова нещо, само погледнете през прозореца. Българинът обаче страда от манията да се жали, да се докарва като най-онеправдания, а не вижда кривиците си, за да се поправи.

- Прокламираме свобода, искаме изказване на свобода на мненията. Докъде са границите й?

- Афиширането на свободата вече става свободия. Нагледен пример от вчера, 21 септември. В Пловдив, откъдето се връщам от честванията на Димитър Димов, има решение студентите по медицина да се ваксинират. Някои от тях надигнаха вой, че се нарушавали техните права. А не се ли нарушават правата на пациента, който е болен и при него ще влязат същите тези студенти, някои от които е възможно да са и носители на коронавируса. Пациентът е много по-застрашен, дори фатално от заразяване. Ролята на институциите, на държавата е да създаде правилата, а свободата е всеки да реши да се съобрази с тях или не. Ако не ги спазват, ставаш аут. Казано е – движение в дясното платно. Ще идеш ли да караш в насрещното само, защото смяташ, че си свободен?! Едва ли.

- Как да разбираме свободата?

- Преди всичко като толерантност, отговорност, самодисциплина във всичко. Към това трябва да се и съобразяваме с другите. Наскоро прочетох нещо абсурдно. Педофили казваха,че им се нарушава свободата, защото има нужда да блудстват с деца, а правата на децата?!

- Откъде дойде свободията в България?

- Целият човешки род стана такъв. Всеки човек гледа да запълни максимално опразнените духовни пространства, най-често със сурогати, с ерзаци.

- От какво сме зависими?

- Човек е зависим от момента на своето раждане – от гръдта на майка си, за да бъде накърмен, после от родителите си, от професията, от шефа си, от парите. Въпреки това, зависимостта не пречи на свободата. Тя, свободата е състояние на духа. Нищо не пречи в тези зависимости, ние да бъдем истински свободни. Ти ставаш зависим от момента, в който се роди детето ти и ставаш негов роб. Щастлив си обаче от тази робия. Зависи от подхода. Ако приемеш една зависимост, като дар от Бога, за съзидание, тогава става лесно.

- Доколко може да се отстоява свободата в професията, дори в тази на лекаря?

- В медицината е сложно, не можеш да правиш нещата така, както ти ги виждаш. В нея има правила, по които да се движиш. Няма нищо лошо да попиташ и колега. Моята максима е, че лекарят е добър, когато знае нивото до което стига неговата компетентност. Характерът на нашия труд е да даваме здраве, живот, знания, да помагаме. Навън обаче, в обществото липсва обикновената човечност, разбирането на другия.

- Еталоните, към които да се придържаме и ние, пациентите, и вие, лекарите?

- Към моралните ценности на нашите родители и деди.


Да помогнем на малката Бояна!

Да помогнем на малката Бояна!

Тя е само на две годинки и се нуждае от костно мозъчна трансплантация, за която са необходими 200 хил. евро, непосилни за семейството й
Да помогнем за лечението на един самотен баща

Да помогнем за лечението на един самотен баща

Светлозар Дончев има нужда от трансплантация на стволови клетки, за която трябва да събере 40 хил. лв.
Живот под здравно наблюдение

Живот под здравно наблюдение

Хората, които ползват теле-грижите на БЧК са по-спокойни, защото знаят, че има кой да разбере, ако се почувстват зле, някои търсят и ского да разменят една дума, казва Мариан Тодоров
Да помогнем на малкия Митко!

Да помогнем на малкия Митко!

Само на 4 години детето се бори с два вида левкемия, налага се скъпоструващо лечение в Израел, a сумата е непосилна за семейството му
Урок по силен дух

Урок по силен дух

За мечтите и за тази да се изправиш, разказва 27-годишният Сейхан Ибиш, дкато разнася храна в инвалидна количка
Да помогнем на Марти да проходи

Да помогнем на Марти да проходи

Tригодишното момченце е с детска церебрална парализа и епилепсия, поради липса на достатъчно средства прекъсва терапия в чужбина
Щастието да даряваш

Щастието да даряваш

Добротата, приятелството, усмивката и помощта за другите, видяни през очите на три деца
Отличия за героите от пожара в Рояк

Отличия за героите от пожара в Рояк

Четири момчета получиха Почетен знак на президента за това, че спасиха обитатели от Дома за възрастни хора на 22 ноември
Подкрепи уязвимо дете с талант

Подкрепи уязвимо дете с талант

Кампанията е организирана от фонд Добротворчество към Младежкото БЧК
Българската Коледа пак с надежда

Българската Коледа пак с надежда

Президентът Румен Радев откри новата кампания днес, през изминалото издание бяха подпомогнати 500 деца
1 2 3 4 5 ... 53 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Май 2022 Предишен Следващ