Само 25% от завършилите медици мислят за чужбина

Искаме да улесним още повече специализациите и водим преговори в тази посока, казва проф. Валентина Петкова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- 2017-a е паметна за нашия университет. Вековният юбилей на медицинското образование в България е достоен повод да се гордее всеки от нас. От наша гледна точка, 100 години е изключително важна цифра, защото показва развитието на медицинското образование в България. От една страна това е гордост, от друга е изключително предизвикателство, защото трябва да се подготвим подобаващо за празника. В момента нашето медицинско образование спомага за изграждането на поколения млади и способни медицински кадри, които се реализират не само у нас, но в целия ЕС - имаме немалко възпитаници дори в Америка и Канада.
 - Какви инициативи сте предвидили за празника?

- Подготвяме доста активности. Слоганът, на който се спряхме, е: „100 години медицинско образовнаие, 100 години Медицински университет“. Първото събитие ще бъде на 6 април, а окончателното - през ноември, когато е бил и създаден Медицинския факултет на университета. На 6 април предвиждаме честване в Музикалния театър. На него ще се дадат ежегодните награди за принос в науката, медицината и т.н., предстои Академичният съвет да одобри номинациите. За първи път ще дадем и дипломи на професорите и доцентите, които са израстнали академично тази година. Техният брой досега е 17, но ежегодно около 100 човека се хабилитират при нас. През ноември сме предвидили да направим грандиозно честване в НДК, на което очакваме и чуждестранни гости. 

- Кои са най-големите постижения на университета досега? 

- Мисля, че успяхме да се наложим като водещ университет в медицинското образование. МУ-София е първи във всички направения, в които обучава студенти за поредна година. Попадаме в ранглистите с кадрите, които се реализират и прилагат образованието си, както и в сферите, където има най-ниска безработица. Медицинското образование продължава да е сред най-търсените, мисля, че съотношението на предлагане и търсене е 1:7 и то в периода на най-голям демографски срив. Това е доста показателно. 

- Миналата година в университета имаше много напрежение и дрязги, това отрази ли се на имиджа ви?

- Надявам се, че нe. Както и че тези проблеми няма да окажат дългосрочни негативи върху нашия университет. Надявам се, че всичко е зад гърба ни. В момента работим с подкрепата и на Министерство на здравеопазването, и на Министерство на образованието. Наистина ми се иска да вярвам, че миналото ще бъде само един лош спомен. 

- Какво показват цифрите, колко студенти завършват университета на година? 

- Средно около 1600 души завършват МУ-София на година, като има ясна тенденция за увеличаване на тези цифри. В момента вече започна записването за предварителни изпити и интересът е много голям. Имаме и трайно нарастване на броя на чуждестранните студенти – 2527 са били те през 2015 г., през миналата - 2762, а към януари тази година – 3008.
 - От кои държави са повечето чуждестранни студенти?

- Общо от 62 страни, но най-голям интерес има от студенти от Гърция, Турция, Италия, Индия.
- Правите ли анализ каква част от българските студенти остават у нас след завършването си?

- Да, имаме такава статистика и през последните години виждаме, че има желание от тяхна страна да останат в България. Имаше един момент, когато около 75% от завършилите смятаха, че ще се реализират на Запад, сега това са 25%.
- Как си обяснявате това обръщане на цифрите?

- Може би младите хора вече имат възможност за реализация в България. Един препъникамък в тази посока се оказа Наредба 1, но в момента текат преговори за коригирането й. Искаме да има възможност за специализиране по време на доктурантура. Както и да са ясни местата в клиниките, а не самите специализанти да ги търсят. Защото сега всеки един желаещ да специализира трябва да се увери, че в някоя клиника има такова място, а това е доста трудно. 

- Какви промени обмисляте в тази посока?

- Например кандидатите да имат възможност да избират от реални свободни места, които да се публикуват в един регистър. Така ще могат да видят кои са клиниките за всяка специалност, където могат да кандидатстват. Освен това преди се даваше възможност по време на доктурантурата, която е три години, да се специализира. Това беше плюс. Сега наредбата изисква да се завърши доктурантура, след това да се специализира още 4 години, което е доста трудно. 

- Кои са най-големите проблеми пред МУ-София?

- През последните години един от основните въпроси, който стои пред нас, е проблемът със запазване качеството на висшето медицинско образовние, както и да задържим кадрите си в България. Възможността за специализация и надграждане на образователната степен са стъпка в тази посока. Друг вариант, който е предизвикателство пред нас, е осъвременяване на обучението чрез въвеждане на методи като телемедицина и дистанционно обучение, студентска и преподавателска мобилност, както и директно измерване на качеството на обучение чрез интерактивно гласуване. 

- А ще има ли скоро сграда университетът?

- Това е нашата най-голяма мечта. Отново се водят преговори по този въпрос, започват да се издават документи и се надявам в рамките на този мандат да имаме решение на проблема.
- Колко са базите за обучение, с които работите?

- В момента са 16, това са водещите болници у нас. Има и други клиники, които желаят да се включат, така че водим преговори.

- Каква е средната възраст на преподавателите?

- Средната възраст на преподавателите е под 45 години, но демографският срив се отрази и при нас. Решаваме проблема с израстването на кадри чрез възможности за специализиране, за доктурантури, включване в дългосрични проекти, съвместни публикации и изследвания с други университети. Смятам, че и финансовите условия за работа са много добри. 

- Имаше идея преди време да се прави изнесено обучение в чужбина, ще продължите ли работата в тази посока?

- В момента се опитваме да направим изнесено обучение, спазвайки законите. Академичният съвет прие да стартира процедура по акредитация на обучение на МУ-София в Италия, в съответствие с промените в Закона за висшето образование. Това означава, че трябва да изчакаме провеждане на акредитации по новите правила. Но се надявам да продължим с обучението, което имахме в Италия. 

- Орязването на субсидията отрази ли се вече на университета? 

- Все още нямаме пълна представа как ще се отрази, но чисто теоретично мога да кажа, че такова намаляване е повече от неразумно при настоящия недостиг на медицински кадри и може да доведе до невъзможност за обучение на толкова голям брой студенти или дори до влошаване на качеството на обучение, което не искаме да допуснем. Затова всички медицински университети ще продължим да водим разговори със следващото правителство в тази посока. 

- С програма „Наука" какво се случва? Проблеми с финансирането ще има ли?

- Министър Денков ни увери, че няма да има проблеми с финансирането. Ние подадохме три проекта за центрове за върхови постижения, като сме водещи по единия от тях и един - за център по компетентност. Надяваме се на обективна оценка от страна на Европа, това ще бъде показателно доколко сме конкурентноспособни.