Лице

Вкусът на параолимпийския медал

10-09-2021 11:00
Ружди Ружди и Християн Стоянов – мъжете, които не се разколебаха по пътя към ТокиоВкусът на параолимпийския медал
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Преди по-малко от месец България изпрати четирима спортисти за параолимпийските игри в Токио. Двама от тях донесоха сребърни медали. Това са Ружди Ружди – с хвърляне на гюле и параатлетът Християн Стоянов. Кои са, как се става шампион, какъв е животът на спортиста и страшно ли е да се ваксинираш, разказват те за читателите на clinica.bg.
Да ти тежи медал от Токио на гърдите е приятно усещане. Още по-сладко е усещането, когато той е спечелен на параолимпийските игри в края на август. Но и леко нагарча. Защото, както и във всички други шампионати, и на тях се случва съдията да те ощети по един или друг начин. Нагарча и защото трудът на спортистите с увреждания е не по-малък от този на останалите. Нещо повече, той е многократно по-тежък, защото състезателите трябва да наваксат постижения въпреки това, с което съдбата ги е ощетила.

 

Първото сребро

 

Ружди Ружди го донесе за България от японската столица в тласкането на гюле на турнира по лека атлетика. Той завърши на второ място в тази дисциплина в клас F55 с 12.23 метра. „Беше тежко, трудно, вълнуващо. Когато обаче човек излезе да се състезава, тези чувства изчезват. Съсредоточаването поглъща всичко. Идваш в реалния свят, едва когато чуеш резултата от постижението", разказва преживяванията си 30-годишният мъж от село Гложене. Младият човек е и параолимпийски шампион от Рио 2016 в категория F55, когато постигна 12.23 метра в най-добрия си пети опит. Той е световен рекордьор, действащ световен и европейски шампион в дисциплината.

 

Да върнеш лентата назад

 

Животът на Ружди се завърта през 2008 година. Тогава, едва 17-годишен той претърпява катастрофа. След нея вече е в инвалидна количка. Съдбата обаче му дава шанс. Докато е на рехабилитация в Павел Баня, се запознава с лекоатлетката Даниела Тодорова - състезателка в дисциплините хвърляне на копие, на диск и тласкане на гюле и олимпийска медалистка от 2008 година. „Виждах я, че премята нещо, но нямах престава какво прави. Стана ми любопитно. Тя ми даде да пробвам с гюлето, но нищо повече", спомня си Ружди. При едно от следващите му отивания в Павел Баня се запознава и с нейния брат – Радостин Тодоров. Това се оказва другото съдбоносното събитие в живота му. Радостин му казва, че за да спортува, трябва да се изработи специален стол, започнал да му дава и по-леки упражнения.

 

Шампион - с труд и почивка

 

Tова е формулата на Ружди Ружди за успеха. „Радостин Тодоров остана мой треньор и досега. Изключителен човек. На него дължа добрата си подготовка за Токио, и за предишните шампионати", не крие възхищението си сребърният ни параолимпиец и допълва, че активно започва да тренира през 2010-та, като преди фаталната катастрофа никога не се е занимавал със спорт. Няма спортисти и в семейството си – майка му е негов асистент, а баща му в момента е безработен. Макар и от голямата надпревара да не е минал месец, а медалът спечелен, Ружди не се отпуска. След завръщането си от Япония си да отдих само два дни. осле трениворките продължили. В залата или на терена той е всеки делничен ден. През лятото е там и в събота, и в неделя. За него седмицата е работна, както за всички останали. За това получава и стипендия. Денят му буквално е програмиран – тренировка преди обяд, след обяд задължително фитнес, след вечерята много кратка разходка и лягане максимум в 22.00 часа. „Почивката е от изключително значение, както и храната", казва параолимпийският шампион. За разлика от някои спортисти, дисциплините на Ружди изискват натрупване на килограми, затова подбира високо калорични продукти. Признава си, че няма много време за развлечения, макар и да обича да излиза, да изпие едно кафе с приятели. В почивните дни се качва на автомобила си и навестява роднини в друг град или просто пътува, спира и се любува на природата. Категоричен е, че спортът е достъпно занимание за всички стига да не ги мързи. Убеден е също, че ваксинацията е начинът човечеството по-скоро да преодолее пандемията. И съветва родителите да не ограничават децата си да тренират, защото така ще подобрят кондицията, концентрацията и ще си създава железен режим. 
„Спортът е училище по етика и учи на джентълменство", допълва го Християн Стоянов – параолимпийският ни сребърен медалист по лека атлетика от Токио. Той зае второто място по дисциплината бягане на 1500 мера. „Деца, настоявайте пред родителите си и не се отказвайте, когато искате да спортувате", казва шампионът.

 

Пътят към успеха

Този на Християн Стоянов не е никак лек. Колкото и да е сходен с пътя на Ружди, е и различен. Той е с увреждане на дясната ръка. Роден е през 1998 г. в Габрово. Въпреки увреждането обаче започва да се занимава системно и упорито със спорт още като ученик, през 2011 година. Първоначално се състезава за габровския отбор „Орловец 93" с треньор Веселин Георгиев. От т2021-ва е състезател на „Дунав" – Русе и е подкрепен за участието си в Токио от общината. Възпитаник е на Националната английска гимназия. Предстои му дипломиране по специалността „Връзки с обществеността" в Софийския университет „Свети Климент Охридски". До окачването на параолимпийския медал на гърдите му стоят 13 часа тренировски всяка седмица, вече години наред. Дали ще е на терена час, два или три, няма значение. За него и треньорът му е важно да не се отпуска, да не изгуби постигнатото. „Натоварването трябва да е максимално, за да си сигурен, че ще имаш успех. Никакво нехайство и саоуспокоение.  Това е рецептата", казва Християн Стоянов.

 

Тайно на тренировка в локдауна,

 

точно, за да не изгуби достигнатите постижения. Така правели Християн и треньорът му. „Когато влизането в залите беше забранено, излизах много рано сутрин и отивах пак късно вечер, за да не ни засекат и глобят проверяващите", разказва с усмивка за нарушенията си сега параолимпиецът. И определя цялата ситуация от 2020-та, като безумна заради променяните час по час потиворечащи си заповеди на тогавашния здравен министър Кирил Ананиев. Категоричен е обаче, че пандемията може да се пресече бързо. „Достатъчно е хората да се ваксинират, за да получим максимално скоро колективен имунитет. Ние, българите, трябва да преодолеем скептицизма си,той ни пречи да напредваме във всяко отношение", убеден е Християн Стоянов. Не крие, че е изкарал ваксинацията с неразположение два дни, но заявява, че разрешат ли и трета доза в България, ще си я постави, когато е необходимо. Състезателният хъс е в кръвта му, макар и да няма спортисти в семейството си. Баща му е хлебар по професия, майка му – шивачка. И двамата обаче са запалени по олимпийските игри и всякакви лекоатлетически състезания и ги следят по телевизията. Благодарен им е, че не са го спрели от спорта и са разрешили на треньора му Веселин Георгиев да го поеме още от 2017 година. „Той ме потърси, беше ме видял на междуучилищни първенства. Родителите ми не се поколебаха нито за миг. Винаги са имали вяра в мен и са ме насърчавали, а това е основното, за да постигне човек успех", казва Християн. За параолимпийските игри мечтаел отдавна. И тренирал усилено. „Имах усещането, че мога да спечеля медал, но се стараех да отблъсквам тази мисъл, за да не се разочаровам, ако не се получи. Като цяло, старая се да нямам огромни очаквания, въпреки труда си. Просто, трябва да се работи системно, ден след ден, докато дойде моментът на успеха, а след това пак работа за следващия", разкрива част от възгледите си лекоатлетът.

 

Плановете и мечтите

 

За Християн Стоянов те не са свързани само със спорта. Независимо, че месеци го делят от дипломирането му като специалист по връзки с обществеността, няма намерение да я работи. Казва, че спомените от спорта в юношеските му години са неповторими, най-емоционалните, най-съдържателните, най-изграждащите го впоследствие като личност. Затова иска бъдещата му работа да е свързана с децата. „След като завърша, искам да създам персонална школа, но не лекоатлетическа" разкрива част от намеренията си параолимпийският шампион. Дали заради суеверие или от страх някой да не му попречи типично по нашенски, той не иска да сподели каква точно ще бъде тази школа. Заявява, че родителите трябва да бъдат толерантни към децата си, да не ги ограничават в техните желания да спортуват или да се занимават с друга дейност. „Те трябва да бъдат насърчавани, защото едно дори малко предозирана строгост, може да прекърши детето и да погуби вродения му талант", заключава съвсем като педагог Християн Стоянов.


Лекарят, който отказа да е депутат

Лекарят, който отказа да е депутат

В работата си акад. Григор Горчев залага на екипността, в семейството на толерантността и взаимните отстъпки
Най-младият член-кореспондент на БАН

Най-младият член-кореспондент на БАН

Проф. Николай Габровски има над 5000 операции зад гърба си, изключителен опит и голямо желание пак да кара колело
Венчана за науката

Венчана за науката

Проф. Радка Аргирова – човекът, който разконспирира мистерията на ХИВ, стана обект на интерес дори от Държавна сигурност
Пантата, който избра да е хирург

Пантата, който избра да е хирург

След култовата роля във филма „Войната на таралежите" и снимки с Ламбо, д-р Борил Петров не съжалява за отказа си да стане актьор
Доктор Миро

Доктор Миро

Д-р Мирослав Ангелов афишира, че е ром, за да амбицира повече девойки и младежи от етноса да поемат по пътя на науката
Мечта за сърце

Мечта за сърце

Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна Резова
Да посрещнеш детската усмивка

Да посрещнеш детската усмивка

Шефът на Клиника по детска хирургия в „Пирогов" доц. Христо Шивачев е новият заместник-председател на Българския лекарски съюз
Лекар шесто поколение

Лекар шесто поколение

Поетът Недялко Йорданов посвети стихотворение на проф. Асен Балтов, болници вече го канят на работа
Самотният състезател

Самотният състезател

Д-р Иван Маджаров е единственият кандидат за председател на Българския лекарски съюз засега
Докторката с име Здраве

Докторката с име Здраве

Д-р Селиме Карагоьзова от Разград е с практика от 8800 човека, повечето без осигуровки, но пак ще лекува КОВИД-19
1 2 3 4 5 ... 21 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Притеснява ли ви новият вариант на коронавируса - Омикрон?

Декември 2021 Предишен Следващ