Търговията трябва да отстъпи пред медицината

Тоталната демонополизация на касата е като къща без основи, смята д-р Ваньо Шарков от коалиция "Реформаторски блок - Глас народен"

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Един от големите проблеми на здравеопазването е все още липсващото реално остойностяване на чисто медицинските разходи за лечението на пациентите. Не по-маловажен е фактът, че въпреки доказаната вече несъстоятелност на твърдението, че статута на търговски дружества е изгоден за развитието на медицината у нас, все още има "търговци", за които това статукво е доста удобно. На следващо място е състоянието на Спешната помощ и постигнатото през последните три години да бъде надграждано, а не зачертавано с лека ръка. Електронното здравеопазване, въпреки одобрената пътна карта и одобрението от управляващия орган на оперативна програма "Добро управление", е все още на прага на своето прохождане в България.

- Дава ли отговор на тях програмата ви за развитие на здравеопазването? В какъв срок би станало възможно реализирането на стъпките, които предлагате?

- Категорично. Всъщност през последната година от управлението ние започнахме остойностяването и сме готови с анализа на медицинските разходи за повече от 70 клинични пътеки. Този процес трябва да бъде продължен и в рамките на не повече от година да бъде завършен. Нещо повече, ние предвиждаме собственикът на лечебните заведения да поеме за своя сметка стопанските разходи и да се прекрати порочната практика с пари от здравни вноски да се плащат ток, вода, телефони и др. Несправедливо е държавата и общините да са отговорни за дупките по пътя или снегопочистването, но да нямат ангажимент към поддръжката на болниците. Премахването на търговския статут на лечебните заведения е в нашата програма, защото търговецът се интересува от печалбата, а болницата и лекарите се интересуват от изхода от лечението. Според нас, търговията ще трябва да отстъпи пред медицината. В Спешната помощ, освен реализицията и успешното приключване на големия инвестиционен проект на стойност 83.6 милиона евро, предвиждаме да продължи поетапното и ежегодно увеличение на средствата за работни заплати, както и продължаващото обучение на работещите в системата. А въвеждането на електронна рецепта, електорен здравен запис и електронно направление ще сложи край на безумния куп от бумащина, от който нямат никаква полза нито лекарите, нито пациентите.

- Каква е посоката, в която трябва да се развива здравеопазването у нас – повече пазар или повече държава?

- А кой печели от това, че здравеопазването ни е обърнато на пазар и договарянето на пазарлък? Всъщност, някои вече спечелиха... На фона на отговорностите и очакванията към държавата за нивата на заболеваемост и смъртност от социално-значими заболявания, няма никакво основание да я забутаме в ъгъла и да очакваме тя, т.е. институциите, да свършат някаква работа. Ролята на държавата, като финансиране, грижа за собствеността, въвеждане на иновации и контролни функции, все повече ще нараства.

- Трябва ли да има увеличение на средствата, които се отделят за здравеопазване като процент от БВП? Ако да, по какъв начин трябва да се случи това – чрез увеличение на здравната вноска, чрез въвеждане на официално регламентирано доплащане или по друг?

- Това се случваше и през предходните години, но като абсолютна сума, заложена в бюджетите на Министерство на здравеопазването (МЗ) и НЗОК. Освен това ежегодното преизпълнение на събираемостта на здравни вноски от НАП, нарастването отстъпките и възстановените средства в НЗОК от страна на фармацевтичните фирми, също водят до увеличение на средствата за здравеопазване като част от БВП. Ние премахнахме доплащането за придружител при малките пациенти и хората с увреждания, както и изнудваческата практика да се искат дарения от пациентите при престоя им в болниците, така че няма как да видите при нас предложения за увеличаване на подобни практики. Не предвиждаме и увеличение на здравните вноски. Но ежегодното увеличение на здравните вноски, плащани от държавата за осигуряваните от нея лица, прието със закон от предното правителство и парламентарно мнозинство и поемането на немедицинските разходи от собственика на лечебните заведения, ще гарантира ръст на средствата за здраве.

- Трябва ли да се пристъпи към демонополизация на здравната каса? Ако да, какъв тип трябва да е тя?

- В началото имахме доброволни здравно-осигурителни дружества, а след това станаха здравно-застрахователни. Но те работят с корпоративни клиенти и възможността да сте техен индивидуален клиент е почти нищожна. Така че, здравната каса не е съвсем сама в дейността си. От друга страна, тоталната демонополизация, сега веднага и бързо, изглежда като строеж на втори етаж на къща, в която нито основите са стабилни, нито първият етаж е завършен. Затова според нас, правилният път е в надграждане на модела със създаване на доброволен допълнителен здравен пакет, който да бъде обект на конкуренция между всички заплащащи за здравно-осигурителни дейности.

- Трябва ли да се намали процента на доплащането от страна на българските пациенти? Ако да, до каква степен и по какъв начин?

- Най-тежкото, а и най-честото доплащане от страна на пациентите, касае медицинските изделия, които не се финансират от НЗОК. По примера на централизираното договаряне на лекарствата, което подготвихме, предвиждаме същият механизъм по отношение на медицинските изделия. Това е пътят, по който стойността им може да бъде намалена с поне 20%. Освен това договарянето на отстъпки и възстановяване на средства от доставчиците в НЗОК може да увеличи обема на финасиране от касата. Съзнаваме съпротивата, която тези мерки ще предизвикат, но те са в полза на пациентите и за нас това е водещ принцип.

- Предвиждате ли мерки за спиране на дефицита от лекари в страната, ако да – какви?

- Няма една единствена мярка, а комплексен подход. На първо място е образованието и възможностите за специализация в България. Премахнахме платената специализация на новозавършилите лекари. Те вече работят на трудов договор, а не на договор за обучение и са признат партньор на НЗОК, а до преди три години не съществуваха за нея. И днес никой не може да каже, че това не е добра мярка. Тя обаче трябва непрекъснато да се подобрява чрез промяна и на средата на работа чрез инвестиране в иновативна медицинска техника и възможности за непрекъснато обучение. Не на последно място е промяната в отношението на обществото към българският лекар, но такава промяна става единствено с общи усилия.

- Предвиждате ли мерки за повишаване на контрола в системата? Ако да, какви?

- Безспорно контролът от страна на НЗОК е неефективен, а често и закъснял. Имаше дело за източени от касата на над 200 000 лева от едно лечебно заведение и то се точеше 7-8 години. Накрая ние отнехме разрешителното на тази болница, но през целия този период тя безпроблемно си отчиташе други пациенти и се възползваше от ресурса на НЗОК. Контролът трябва да бъде засилен и в него активно трябва да участва и пациента, както чрез проучване на удовлетвореността, така и като бъде информиран и разрешава заплащането за оказаната му медицинска помощ

- Какво предвиждате в програмата си за развитие на профилактиката?

- Преморбидната профилактика е комплекс от мерки, насочени към предотвратяване появата на рискови за здравето фактори и тук мярката, която предлагаме е предимно извън чистата медицинска сфера - стимулиране и облекчаване на условията за развитие на бизнес и инвестиране в безотпадни технологии, както и такива, при които няма никаква възможност за замърсяване на жизнената среда. При първичната профилактика е необходимо да се ограничи въздействието на вредните фактори чрез пълното им отстраняване или чрез намаление на експозицията - тук е мястото предложения от нас законодален процес за намаляване на вредните за здравето съставки в храните. Този дебат не е завършен и видно става все по-актуален и в световен мащаб. По отношение на вторичната профилактика предвиждаме програмно и проектно финансиране на скринигови програми в рискови райони от страната. В рисковите групи бяха хвърлени огромни суми без никакъв видим ефект. И по отношение на третичната профилактика, предвиждаме поетапно разширяване на пакета от клинични пътеки за продължително лечение и рехабилитация след остри заболявания, за да могат пациентите по-рано да се върнат към обичайната си дейност.

- Какви са вижданията ви за развитието на лекарствената политика? Трябва ли да се огранични вертикалната и хоризонтална интеграция в този сектор?

- Имаме готов закон за лекарствените средства в хуманната медицина. В него са разписани и механизмите за подобряване на достъпа до лекарства през мобилните аптеки, и въвеждането на национална аптечна карта. Разписани са подробно и мерките за контрол и ограничаване на опасното разрастване на паралелния износ. Този законопрект премина дълго обществено обсъждане, беше консултиран с фармацевтичния бизнес и Българския фармацевтичен съюз, както и с Европейската комисия. Така, че в сферата на лекарствената политика сме приключили с предварителната подготовка.

- Какъв модел на електронно здравеопазване трябва да се въведе у нас?

- Разкази за електронно здравеопазване има от 1999 г., но едва след 2014 г. стартираха реални действия за изграждане на Национална здравно-информационна система – приемане на пътна карта за развитие на електронното здравеопазване и изготвяне на проектно предложение по ОП „Добро управление", който вече е одобрен от Управляващия орган на програмата. Чрез електронното здравеопазване, независимо къде и при кой лекар отива пациента, той ще има веднага на разположение цялата история за неговото здраве. Няма да има нужда да носи купища медицински документи – направления, епикризи, рецепти, стари изследвания, амбулаторни листи и картони, рецептурни книжки и др. И няма да има нужда да чака на опашки в здравната каса за „заверка" на нужните му документи. Всички данни за неговото здравословно състояние ще бъдат събрани и достъпни в електронен вид. За да се случи това, пациентът трябва да има лична електронна идентификация. Това е неговият ключ, и когато го задейства, той осигурява достъп на лекаря до цялата информация за неговото здравословно състояние и потвърждава лично, че с парите от неговите здравни вноски трябва да се заплати за проведеното лечение. Такъв електронен идентификатор вече има в болниците, а през 2018 г. ще бъде въведен и в извънболничните дейности. Вече има договорено и одобрено финансиране с европейски средства за въвеждане от началото на 2018 г. на електронна рецепта, електронно досие и електронен здравен запис. Електронната рецепта е възможност, лекарят, който предписва лекарство, да изпрати информацията по електронен път и пациентът да го получи веднага, от която и да е избрана аптека, без да носи нищо със себе си. Електронното направление дава възможност да бъде назначен по електронен път преглед при лекар специалист и пациентът да посети избрания лекар, без да носи направление и всякакви други документи. Електронният здравен запис е защитена информация за проведени прегледи и лечение, предавана по електронен път в реално време и формираща електронно здравно досие.

- Постижим ли е политически консенсус за развитие на здравната система у нас? Без него възможно ли е стабилизирането на сектора?

- По някои от темите - да, но не можем да търсим консенсус с партии, за които здравеопазването е "безплатно", а лекарите "здравни работници".