Под кръст и пагон

Пътят, посочен от Бога
След завършването отец Серафим бил зачислен в корпус на военновъздушните сили, а след това и в Генералния щаб. В края на 90-те години обаче в Българската армия започват съкращения. „Дадоха ни възможност, ако се уволним да не плащаме неустойки по договорите за обучение и назначение. Възползвах се от нея. С всяка изминала година бях наясно, че служението ми трябва да бъде друго", разказва той. Първоначално записал паралелният курс в Софийската духовна семинария. В него се обучават младежи, които вече имат завършено средно образование. След двегодишния курс на обучение кандидатствал и бил приет в Богословския факултет на Софийския университет. Още от самото начало на новото му поприще съпругата му не се възпротивила. Напротив поощрявала го да върви по пътя на вярата. Някак и двамата започнали да се осъзнават като истински християни по едно и също време. „Това ни помогна впоследствие да работим рамо до рамо. Отличен помощник, отдадена е изцяло на семейството и на Църквата", разказва свещеникът с уважение към съпругата ти. Последвало дипломиране, ръкоположение, а през 2011 г. и назначаване за ефимерий в Кремиковския манастир. Така се нарича приходящия свещеник в манастир, който отговаря за духовното обгрижване на вярващите в него. Тогава обителта била в кажи – речи, в окаяно състояние – занемарен сграден фонд, обитателка била една възрастна и болна монахиня. Земите на обителта много, но нестопанисвани.
С кадилница и мотика
Първите години не били никак лесни за отец Серафим. След литургията сутрин често пъти хващал мотиката, чука или какво друго се наложи, за да се постегне сградата и градината на манастира. Постепенно започнали да идват приятели, да помагат. Туристите, виждайки, че мястото става все по-красиво, а свещеникът всякога готов да им отдели внимание и да отговаря на въпросите им за вярата, започнали постепенно да се превръщат в поклонници. Така, с помощта на много от тях обителта започнала да придобива друг облик. Сега в нея потокът от хора, особено на празници и в почивни дни, е огромен. Дошъл ред и на създаването на ферма на манастирска земя, но достатъчно далече от обителта, за да не смущава вярващите. В грижата за овцете, козите, производството на млечни продукти, а и на близкия пчелин намират поминък петнадесетина човека. С продажбите на фермерските продукти се издържат детските православни лагери.
Децата и Христовата любов
Идеята за създаването им отново била на отец Серафим. „В манастира идваха много хора с децата си. Като ги гледах колко им е приятно, реших, че можем да каним деца от енорийските неделни училища. От митрополията благословиха. Така, първият лагер стана факт преди 10 години", казва той. Лагерите в манастира са безплатни, а храната е истинска, от фермата. За децата се грижат учителки, също и родители – доброволци. От три години манастирът вече разполага с просторна сграда, направена специално за децата, със стаи и санитарни възли, зали за игри и обучение. За изграждането й е със собствени средства и дарения. Освен за енорийските деца, обителта организира и лагери за деца със специални потребности. Преди седмица завърши единствената за това лято смяна. Ограничението бе заради пандемията. Лагерниците в нея бяха малчугани и тийнейджъри с аутизъм и синдрома на Даун, от 7 до 19-годишна възраст. За тях бяха осигурени обучени кучета за терапия, организирани екскурзии, посещения на фермата и игра с агънцата и козлетата – също част от терапията. Преди пандемията за тях отец Серафим канеше и свои приятели рокери, по чиито мотори хлапетата се прехласваха и не спираха с молбите си да бъдат повозени още малко. „Това са благодатни деца. С тях нямаме никакви проблеми. Едно от тях сутрин на литургията стоеше винаги пред солея (стъпалата пред иконостаса). После, за да изрази обичта си ми хващаше ръката и я слагаше на сърчицето си, защото говореше трудно, разказва отец Серафим. За такива си струва човек да живее и работи", допълва той.
Центровете за рехабилитация
Свещеникът работи за децата със специални потребности не само в манастира, но и извън него. На земя на обителта, и пак по негова инициатива и настояване, са създадени два центъра за рехабилитация на деца с увреждания и такива със специални потребности. Единият от тях е в Горна Малина, а от скоро работи и този в Елин Пелин. Изграждането на модерните сгради с осигурена достъпна среда и необходимата физиотерапевтична апаратура е по спечелени проекти. Част от нея бе осигурена и със средства на Софийската митрополия. Заплащането на лекарите, рехабилитаторите и немедицинския персонал в тях е по линия на Министерството на труда и социалната политика. Работата в единия от тях организира, а когато се наложи и чисти, съпругата на свещеника Мария. Тя е навсякъде, където има нужда да се помогне в църковната работа. За двамата понятието "работен ден" е твърде обтекаемо, защото той няма начален и краен час. Работи се, докато се налага и всички е свършено. Двамата са успели да си вземат отпуска миналата година, но трябвало да отдъхват бързо, защото тя траела само три дни. Свещеническото семейство обаче не се оплаква. Съпрузите са наясно, че да си ангажиран в Църквата не е работа, а служение, отдаденост така, както Христос се е отдал за спасението на човечеството. „Бог дойде, за да ни спаси. Да ни избави от греховете, от всички болести и страдания, и да ни въведе във Вечността. Това е валидно не само за времето на пандемията, на трудностите, но за всички времена. Защото Той, Бог е милостив винаги. Ако поемем протегнатата от Него ръка, ще имаме наистина такъв живот, какъвто дори не си мечтаем", заключава отец Серафим.

От пеенето до аутопсионната зала

Зъболекарят от България, който превзе света

Лекарят изобретател
За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекарят, който отказа да е депутат

Най-младият член-кореспондент на БАН

Венчана за науката

Пантата, който избра да е хирург

Доктор Миро
