КОВИД-19 повиши тревожността ни

Той предизвиква определени промени във функцията на мозъка, които рефлектират върху индивидуалните психически особености, казва д-р Мария Дамянова

- Д-р Дамянова, как пандемията се отрази на психиката ни?

- Напоследък в хората се наблюдава една повишена тревожност. Първоначално тя беше свързана с незнанието за тази неизвестна болест. Колкото повече натрупвахме знания за нея, толкова повече съдържанието започна да се измества по посока на това можем ли да посрещнем КОВИД-19, ще се справи ли организмът. Справянето или несправянето въздейства на другите, латентни психически нестабилности. Въпросът е до колко едно потенциално заболяване от КОВИД-19 ще влоши тези латентни психически нестабилности. Правя уточнение, че като говорим за тревожност, трябва да видим какво е съдържанието на тази тревожност, за какво е тя.

- Освен психически има ли това притеснение и някакви физически проявления?

- Тревожността често се изразява във физически симптоми като учестен пулс, учестено дишане, сърцебиене. Тези симптоми много наподобяват симптоматика при определени заболявания, където има дисфункция на даден орган. Това могат да бъдат моторни дисфункции, а в някои случаи могат да възникнат и припадъци, които не са епилептични, а се наричат психогенни, неепилептични пристъпи. Разпознаването на това доколко даден физически симптом е признак на тревожност или на някаква дисфункция, било сърдечна или моторна, е въпрос на диференциална диагностика. При всички случаи, когато човек изпитва екстремално усещане за дискомфорт, не бива да пренебрегва това чувство и да смята, че ще му мине, особено, когато тези симптоми зачестяват. Понякога човек усеща, че не може да си поеме дъх, че не може да пристъпи, олюлява се, може да изпитва невъзможност да придвижи ръка, крак, нещо като чувство за пареза.

- Срещате ли и колко често във вашата практика такива пациенти, които изпитват тревожност, преминаваща допустимите нива?

- Разбира се! Имам много такива пациенти и голяма част от тях са преболедували КОВИД-19. При тях понякога симптомите се припокриват с тези на коронавируса – учестен пулс, задух, главоболие и те знаейки че вече са прекарали инфекцията, започват да се страхуват дали отново не са заразени. Всъщност те не боледуват повторно, а това е завишено ниво на тревожност като пост ковид синдром.

- Това всъщност са т.нар. паник атаки, които много пациенти, прекарали инфекцията съобщават като остатъчен симптом?

- Паник атаките са транзиентни – те се случват и преминават и всъщност са една екстремална форма на тревожност. В такива моменти човек не може да диша, има чувството, че получава инфаркт.

- По какъв начин КОВИД предизвиква тази симптоматика, която е често описвана като постковид синдром?

- В тези случаи винаги трябва да различаваме физиологични механизми и психически механизми, те са взаимосвързани, но не са еднакви. КОВИД-19 предизвиква определени промени във функцията на мозъка, които рефлектират върху индивидуалните психически особености. До каква степен постковид симптомите ще завладеят човека до степен физическо несправяне, зависи от предходните особености на всеки човек, дали е боледувал, как се е справил.

- Тези оплаквания са преходни, но има ли опасност да останат и за постоянно, например паник атаките?

- Те могат да станат хронични, ако не се потърси лечение, при това правилното лечение. Диференцирането между функционални физически разстройства от разстройства, които са базирани на дисфункция на определени органи е много труден и дълъг процес. Особено в случаите на неепилептичните пристъпи, при които понякога погрешната диагноза тече години наред. Затова е изключително важно да се направи разлика между нарушения, които са психически или такива, които са свързани със засягане на нервната система, на сърдечно-съдовата система, дихателната система. Когато е налице такава диагностика, за клъстера от психически симптоми трябва да се отиде при психотерапевт или психиатър.

- Какви стимули биха работили най-добре в България, имайки предвид нашата народо-психология, за да се ускори ваксинацията? 
- Бих споделила един прост принцип: при всяка интервенция, имам предвид медицинска интервенция, човекът, който подлежи да приеме или не такава интервенция, би следвало да вземе информирано решение. Информацията трябва да е от надежден източник. Вече се изговори много по този въпрос и въпреки това има хора, които се колебаят или категорично отказват да се ваксинират. Причината е, че тази информация се пречупва през индивидуалната личностна ценностна система.

- И все пак -принудата или поощрението са по-въздействащи? Или може би има и трети вариант?

- Това е голям философски въпрос. Наказателните мерки винаги будят съпротива. От друга страна възнаграждението, когато е с материален носител, има краткотраен ефект. Аз правя нещо, защото имам краткотрайна полза от това. По-скоро човек трябва да вземе информирано решение - кое за него е по-добре в дългосрочен план. Дали при наличието на толкова данни за минималните рискове от ваксинацията спрямо потенциалните заплахи от коронавируса, това е достатъчен аргумент да се ваксинира. Когато човек вземе такова информирано решение, той се чувства „овластен" за собствената си съдба и не смята, че някой друг решава неговата лична съдба. Това е много важен въпрос, чувството за субектност, чувството, че аз съм партньор в лечението, което ми се прилага. При съвременните методи на лечение пациентът не е само получател, той е активен участник.