Демонополизация - да, но поетапно

- На първо място липсата на доверие в системата. Разрушената взаимовръзка и баланс между отделните части на системата - ПИМП, СИМП, СП, болнична помощ, продължително лечение и рехабилитация; интегрирани грижи в домашна среда. Друг проблем е липса на достатъчно ефективен контрол и самоконтрол, както и качество на медицинската помощ. Няма и реална конкуренция между лечебните заведения за доверието на пациента и финансиращия орган.
- Дава ли отговор на тях програмата ви за развитие на здравеопазването? В какъв срок би станало възможно реализирането на стъпките, които предлагате?
- Няма програма само на една партия, която да реши всички проблеми. Затова предлагаме създаване на консенсусна, поетапна стратегия първо на експертно, след това на политическо ниво, която стратегия да се изпълнява от всяко следващо правителство.
- Каква е посоката, в която трябва да се развива здравеопазването у нас – повече пазар или повече държава?
- Категорично повече пазар между основните участници, като държавата трябва да се концентрира в сферата на общественото здраве, а съсловните организации и финансиращия орган на базата на договорни отношения да регулират медицинската дейност.
- Трябва ли да има увеличение на средствата, които се отделят за здравеопазване като процент от БВП? Ако да, по какъв начин трябва да се случи това – чрез увеличение на здравната вноска, чрез въвеждане на официално регламентирано доплащане или по друг?
- Всяка година средствата, които се отделят за здравеопазване се увеличават с по 200- 300 млн. лв., но това не води до по-добри достъп и качество. Поетапно държавата трябва да увеличи дела за тези, които осигурява. Личната осигурителна вноска на държавни служители и сектор сигурност да се поеме от тях, а не държавния бюджет да плаща 100%.
- Трябва ли да се пристъпи към демонополизация на здравната каса? Ако да, какъв тип трябва да е тя?
- Трябва да има създадена конкуренция между финансиращите органи, НЗОК да се постави в условия на конкуренция. Демонополизация да, но поетапно - първо надграждащ модел, след това право на избор на всяко осигурено лице, кой частен фонд да финансира неговото лечение.
- Трябва ли да се ограничи правото на болниците да работят с публичен ресурс? Ако да, на какъв принцип?
- Не, не трябва, регулацията на тези взаимоотношения трябва да става на базата на договорни взаимоотношения. Договорът е основен елемент на пазарната икономика. Административната регулация и ограничения водят до сериозни изкривявания и листа на чакащите.
- Трябва ли да се повиши достъпа на населението до медицинска помощ, както и качеството й? Ако да, по какъв начин?
- Контролът на качеството може да се повиши освен чрез административни мерки и със самоконтрол. Всички български граждани, в това число и тези от отдалечени, планински и полупланински региони, могат да разчитат на адекватен достъп при разгърната и добре функционираща спешна помощ.
- Трябва ли да се намали процентът на доплащането от страна на българските пациенти? Ако да, до каква степен и по какъв начин?
- Според Световна банка доплащането в сектора е почти равно на публичния ресурс. След реално остойностяване на медицинските дейности е необходимо да се направи оценка на допълнително необходимите средства и да се потърси в обществото консенсус по начина на набавянето им.
- Предвиждате ли мерки за спиране на дефицита от лекари в страната, ако да – какви?
- В условия на свободно движение на хора, стоки и капитали е трудно да се ограничи тази базова категория, но е възможно, без да се нарушава общностното законодателство, да се потърсят начини за сключване на договори със завършващите лекари държавна поръчка.
- Предвиждате ли мерки за повишаване на контрола в системата? Ако да, какви?
- Контролът в системата, освен от лекари контрольори, инспектори и медицинския одит, трябва да се извършва и на базата на самоконтрол от съсловните организации, както и чрез въвеждане на електронно здравеопазване.
- Какво предвиждате в програмата си за развитие на профилактиката?
- Профилактика и промоция на здравето, въвеждане на скринингова система за ранно диагностициране. Всичко това по целеви програми на Министерството на здравеопазването, както и по линия на външно финансиране – Европрограми, Глобален фонд и други.
- Какви са вижданията ви за развитието на лекарствената политика? Трябва ли да се ограничи вертикалната и хоризонтална интеграция в този сектор?
- Необходими са предвидимост и постигане на оптимално съотношение между иновативни и генерични лекарствени продукти до средноевропейски нива. Ефективни мерки срещу паралелния износ, не пълно ограничение, а мониториране и ефективен контрол, с цел недопускане на липса на жизненоважни медикаменти.
- Трябва ли да се повиши достъпа до медикаменти на пациентите? Ако да, как – чрез промени в регулацията на цените, чрез промени в модела на финансиране на лекарствата с публични средства или по друг начин?
- Достъпът до лекарствени продукти трябва да се повиши при положение, че ежегодно средствата за лекарства се увеличават. Реимбурсната политика трябва да бъде ориентирана към социално значимите заболявания с цел по-добро покритие.
- Какъв модел на електронно здравеопазване трябва да се въведе у нас?
- Трябва да се изготви концепция за електорнно здравеопазване с електронно досие, електронна здравна карта, електронна рецепта, електронно направление. Електронното здравеопазване трябва да бъде част от Електронно правителство с ориентир – интегрируемо в Единния идентификационен документ на Европейския съюз.
- Постижим ли е политически консенсус за развитие на здравната система у нас? Без него възможно ли е стабилизирането на сектора?
- Постижим е само ако се положат надпартийни усилия в търсене на експертен и политически консенсус по модел на здравеопазване с ясна стратегия и конкретни стъпки.

Известните медици остават за българския парламент
Д-р Джевдет Чакъров и проф. Андрей Чорбанов няма да са депутати в Брюксел, показват окончателните данни от евровота

Партиите запазват лицата си за здраве

Шест партии в парламента

Радев призова партиите за кабинет

Проф. Михайлов се завърна в листите на БСП

Без доплащане, ако болницата работи с НЗОК

Трябва ясно съотношение лекар:сестри

Здравната карта трябва да се актуализира
Необходимо е да се въведат механизми, при които обжалването на търга да не спира изпълнението, когато общественият интерес го изисква, казва д-р Таня Андреева

Трябва реално финансиране на медицинския труд
Според нас е необходимо да бъдат извършени структурни, управленски и кадрови промени в обществения и частен сектор, чрез които ще се прецени съществуването на около 380 болници, казва Любослав Шкварла
