Млади лекари

Парите на пациента са в центъра на системата

17-08-2021 06:30
Нужна е коренна промяна, простото наливане на още средства без реорганизация, няма да даде резултат, казва д-р Георги ГалевПарите на пациента са в центъра на системата
Clinica.bg

press@clinica.bg
По актуални и важни теми в здравеопазването обикновено думата даваме на известни, опитни и изявени лекари. По-рядко се допитваме до младите медици и студенти, на които разчитаме за едно по-добро бъдеще за здравеопазването в България. Защо поеха по нелекия път на лекарската професия, каква перспектива виждат у нас и как изглежда здравната ни система през техните очи, разказват самите те в нашата нова рубрика "Млад лекар". Днес думата e на д-р Георги Галев, единственият българин приет за специализация по патология в една от най-добрите клиники в света - Cleveland Clinic, САЩ.
- Д-р Галев, защо избрахте да станете лекар?

- Вярвам, че всеки млад човек, който е избрал пътя на медицината, го е направил от хуманистични подбуди. Към медицината ме привлече и това, че е едно предизвикателство за цял живот.

- Защо избрахте чужбина, как се насочихте към специализация в една от най-добрите клиники в света - Cleveland Clinic, САЩ, какъв бе пътят дотам?

- Отговорът защо избрах Cleveland Clinic се съдържа във въпроса ви – това е една от най-добрите болници в света, а конкретно в патологията е може би водещата школа. Тук се обучавам на най-високите стандарти в медицината. Пътят на един лекар към САЩ изисква много отдаденост и усилия, явяване на изпити, подготвяне на документи, интервюта, но всичко това определено си заслужава. Отиването в чужбина не ми е било цел по отношение на живота в дадена държава, критериите за този избор са изцяло професионални.

- Защо избрахте да специализирате точно патология?

- Патологията е основата, на която стъпва съвременната медицина. Патологът трябва да има познания във всички сфери на медицинската практика и играе роля на консултант на клиницистите. В САЩ наричат патолога „The doctor's doctor", т.е. лекаря на лекарите – има се предвид, че лекарите от различните специалности се допитват до патолога, когато имат неяснота относно диагнозата. Ролята на патологията ще става все по-голяма, навлизайки в ерата на персонализираната медицина.

- Разкажете как преминава специализацията ви там, какви са разликите с тази в България?

- Основните разлики са в организацията и интензивността на специализацията и в заплащането. Всички модули са с много ясни и точни цели, като за всеки от тях има отговорен ментор. Отделно от това, ръководителят на специализацията е сериозно ангажиран с това да получиш възможно най-много знания и умения. Не е възможно изкарването на някой модул pro forma, което е честа практика в България. Поставя се голям акцент на това да има баланс между обучение, задължения и свободно време. Все пак специализацията е тежка, но удовлетворяваща професионално и личностно. Що се отнася до заплащането – то е напълно достатъчно за комфортен живот на едно семейство. След завършване на специализацията годишната заплата се увеличава поне 4 пъти. В България един специализант е невъзможно да се издържа от дохода си, още по-малко да издържа семейството си.

- Какви добри практики е възможно да бъдат заимствани у нас?

- На първо място на специализантите не бива да се гледа като на евтина висококвалифицирана работна ръка. Те не са там, за да запълват дупките от недостатъчен персонал, а за да се учат целенасочено. Лекарите, които са ангажирани със специализанта, трябва активно да участват в неговото обучение. Истината е, че, персонално, аз имах щастието да специализирам 1 година в прекрасен екип в България, но, за съжаление, не всички колеги имат този шанс.

- Какви са плановете ви за кариерно развитие, бихте ли се върнали у нас? Защо?

- Дали ще се върна в България, зависи от много фактори. Но сред основните са дали у нас ще могат да се въведат съвременните методи на патологията, за което се изисква визия, разбиране и финансиране на ниво здравна система. Също така значение има и това дали ще мога да получавам такова възнаграждение, с което да издържам семейството си с честни, регламентирани пари. Специализацията в Cleveland Clinic ми отваря вратите за практика по целия свят, но въпреки това всеки ден си мисля как мога да се реализирам в България. Надявам се, който и да управлява страната в идните години, да направи възможно това.

- От години се говори за изтичане на млади кадри в чужбина. Защо това се случва и какво трябва да се направи, за да се задържат медиците у нас?

- Не мисля, че има каквато и да е голяма тайна зад този процес. Лекарите в Западна Европа и САЩ са много добре платени, имат прекрасни условия на труд и може би най-важното – са уважавани от обществото. Не разбирам как обществото приема за нормално да има професии в сферата на услугите, които имат заплати в пъти по-високи от тези на един лекар. Това е крайно демотивиращо! Често, когато коментирам тази тема, се стига до въпроса „За пари ли си станал лекар?" и, разбира се, отговорът ми е „Не!", но когато разказвам на приятелите ми в САЩ за заплащането на лекарите у нас, те ме гледат с недоумение. И, съгласете се, не е нормално по време на специализация, когато вече си практикуващ лекар, да трябва да разчиташ на родителите си издръжката на семейството си. В САЩ съм напълно финансово независим от първия ден на специализацията, при това съм в друга дъжава, без наследствени имоти, помощ от роднини и т.н.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Категорично да! Благодарение на „Медицински университет – София" съм това, което съм в момента и съм благодарен на прекрасните преподаватели, които ме водеха по време на първите ми стъпки в медицината.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Няма как да съм доволен, когато се говори за сблъсък. Здравната система би трябвало да е поне партньор, ако не приятел и за лекарите, и за пациентите. И все пак трябва да се спомене, че перфектна здравна система не съществува. Факт е, че качественото здравеопазване изисква огромен финансов ресурс, с какъвто у нас или не разполагаме или не се управлява адекватно. По-вероятно и двете. И от друга страна, здравето определено не е сред реалните приоритети на мнозинството от хората. То става приоритет, когато го загубят, а това не е добра идея.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Здравната система у нас има едно добро качество и то е достъпността. Цената на здравните услуги е относително ниска и пациентът лесно може да се добере до лекар, дори и на високо ниво. За сметка на това в САЩ плащам сериозна сума за здравна застраховка всеки месец и досега, когато съм имал нужда от медицинска помощ, винаги съм бил обслужван само от медицински сестри.

- А минусите?
- Не съм запознат с детайлите на финансирането на здравните заведения у нас, но сформиране на крайното месечно възнаграждение на медицинския персонал на базата на изпълнените клинични пътеки или манипулации създава нездравословна среда. Това води до парадокса, че медиците имат повече изгода от това да има повече болни хора, отколкото здрави! Доколкото съм запознат, на Запад заплатите на медицинския персонал са достатъчно високи, за да не разчитат на доплащания, бонуси и пари под масата.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Парите, следващи пациента или идващи от него са в центъра, за съжаление. Това изкривява не само статистиката, но и цялата медицинска практика, изобщо идеята за истинска медицина. Пациентът ще е в центъра на системата, когато лекарят не е принуден да напише различна от истинската диагноза, за да спаси бюджета на клиниката и да извършва изследвания и процедури по същата причина.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Ако ме плаши, то е в чисто етичен план. Да нападаш този, от когото искаш помощ е глупост. Честно казано, нямам никакво обяснение как е възможно да се случва такова нещо. Дори и извършителят да бъде справедливо наказан, огорчението и демотивацията със сигурност остават за цял живот.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Признавам, че изобщо не съм запознат с детайлите на този процес и не се срамувам да го кажа. Разчитам, че и двете страни се стремят да правят това, което ще е най-добро за пациентите и най-малко административно обременяващо за лекарите.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Нужна е коренна промяна, като започнем от организацията на медицинското образование, моделите на специализация, финансирането на здравеопазването и стигнем до задължителното продължаващото обучение. Не може станеш лекар и след това да можеш цял живот да практикуваш, без никой да изисква от теб развитие, професионална квалификация, съобразена с постоянно наличните новости в медицината.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Етичните стойности не търпят административна или законова промяна... Всичко започва от семейството и училището. Конкретно в нашата гилдия винаги може да се намери „черна овца", но засега удържаме своите морални устои.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- До момента принципът е „много думи – малко действия". Простото наливане на пари в системата без реорганизацията й няма да доведе до резултати.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Най-добрият момент за промяна винаги е сега! Много зависи от самата лекарска общност – да намерим сили, да излъчим силни представители и да отстояваме вижданията си за по-добро здравеопазване. Ако оставим това само на политиците, те често са склонни да мислят с хоризонт до следващите избори, да действат популистки.


Оставаме тук въпреки трудностите

Оставаме тук въпреки трудностите

Сега виждаме ползите от ваксините, много малка част от хората, които са си ги сложили, стигат до усложнения, казва д-р Бейти Насуф
Пътят е труден, но си струва

Пътят е труден, но си струва

На младите медици трябва да се даде шанс, никой не е в центъра на здравната ни система, казва д-р Йордан Йорданов
Бих останала в България

Бих останала в България

Основният плюс на здравната ни система са високо квалифицираните специалисти, казва Златомира Попова
Здравната реформа не търпи отлагане

Здравната реформа не търпи отлагане

За съжаление трябва да призная, че към момента в центъра на системата стои клиничната пътека и средствата отпускани от държавния бюджет, казва д-р Олга Палабуюк
Управляващите да се поставят на наше място

Управляващите да се поставят на наше място

Предимство на системата ни е лесният достъп до специалист, а недостатък -трудното организиране на комплексен подход към пациента, казва д-р Елица Валериева

Пациентът не винаги може да е в центъра на системата

Пациентът не винаги може да е в центъра на системата

Първият сблъсък за младия лекар е да се научи да носи отговорност, след това разбира, че работи 5 минути и пише 50, казва д-р Божидар Василев
Младите не остават у нас заради липса на ред

Младите не остават у нас заради липса на ред

В някои болници колегите получават между 300-500 евро месечно, а в чужбина заплащането е 3500-5000 евро за специализиращ лекар, казва д-р Диян Ганев
Лекарската професия си намира човека

Лекарската професия си намира човека

Тя е призвание, не може да се обясни как точно става изборът й, казда д-р Теодороа Сакеларова
Мой дълг е да остана тук

Мой дълг е да остана тук

Пациентът не е клинична пътека, трябва ни повече свобода да го лекуваме, казва д-р Мерием Шекир
Медицината няма научaване, тя е до живот

Медицината няма научaване, тя е до живот

Кадрите в съдебната медицина не се увеличат, за сметка на работата, понякога се стига до забавяне на разследвания, въпреки денонощния труд, казва д-р Биляна Милева*
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Притеснява ли ви новият вариант на коронавируса - Омикрон?

Декември 2021 Предишен Следващ