история

Хроника на една предизвестена агония

13-08-2021 10:20
Или как заради политическата слабост за 30 години болниците ни се увеличиха с една трета, въпреки че населението ни оредя с толковаХроника на една предизвестена агония
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Това е рубриката, в която обикновено ви запознаваме с хората в здравеопазването – специалисти и пациенти, защото те са най-важни. Днес обаче ще изместим фокуса и ще ви представим по-различна история, тази на болничната ни мрежа в страната. За 30 години лечебните заведения у нас се увеличиха с повече от една трета, а последните намерения за появата на още една огромна болница и то в столицата, показват, че изгледи роенето им да спре, сякаш няма. Всичко това обаче има своите последици, които за обществото не са никак позитивни.

Началото на прехода България започна с 217 болници, които са собственост на общините и на държавата, както и с население от близо 9 млн. души. Трийсет години по-късно броят на лечебните заведения е 320 по данни на НЦОЗА (в това число не се включват бившите диспансери), като 115 от тях са частни, намерения за разкриването на нови не липсват, а населението ни оредя до 6.9 млн. Това разрастване на болничната мрежа при намаляващ брой пациенти се случи на фона на политическото решение да не се приватизират публичните клиники, тъй като здравеопазването е дейност с висока социална стойност и няма как да бъде поверена единствено и само на частните инвеститорски намерения. Въпреки че в подобен постулат има огромна доза истина, отсъствието на политическа воля и сила да се отстои тази социална философия, превърна 30-годишното развитие на здравната ни система в хрониката на една предизвестена агония.


Инвеститорите


Първата частна болница у нас се появи през 1996 г. - МБАЛ „Хигия" в Пазарджик. Неин основател бе д-р Стайко Спиридонов, лечебното заведение започна дейността си в областта на естетичната хирургия и без държавно финансиране. Известно време то остана самотно, тъй като все още нямаше достатъчно добър бизнес климат за разрастването на тази дейност – а именно липсата на гарантиран обществен ресурс. В началото на 2000 г. обаче тогавашният здравен министър Илко Семерджиев и екипът му, част от който бе и Стойчо Кацаров, започнаха промяна на здравната системата, с въвеждането на нов здравоосигурителен модел, което обещаваше възможност за развитието на частната инициатива. Създаде се НЗОК, в която започна да се акумулира огромен финансов ресурс, с който гарантирано да могат да работят всички лечебни заведения в страната.


Това отвори кутията на Пандора.


През 2005 г. болниците у нас вече се бяха увеличили с 45. Повечето от новите клиники бяха малки и ориентирани предимно в областта, в която работеше лекарят, който е решил да ги създаде, а зад тях трудно можеха да се прозрат големи финансови интереси или политически протекции. Само за пет години обаче, нещата се преобърнаха и започна инвазията на големия капитал в здравния сектор. Оказа се, че в България социалната дейност може да се превърне в изключително печеливша и индустрия заради гарантираното финансиране от здравната каса при това без нужния контрол, особено при наличието на политически протекции, а такива не липсват за почти нито една от големите държавни или частни болници. Въпреки че те не са лесно доказуеми, косвено винаги могат да се видят чрез имената на хората, които притежават или управляват едно лечебно заведение, по това кой какъв лимит получава, дори кои политици отиват да режат лентичките им. Във времето обаче пристрастията рядко са постоянни, обикновено се менят, точно, както и управляващите.


Повратът


Заявка за сериозни инвеститорски намерения и начало на сериозното разрастване на мрежата в страната хронологически сложи появата на болница „Доверие" през 2005 г. Въпреки че и до момента не е от най-големите лечебни заведения в България, разполагайки с малко над 100 легла, тя бе създадена от финансов холдинг, а не от медик. Това беше фонд „Доверие" - наследник на най-големия приватизационен фонд, в който са били концентрирани 9% от всички емитирани бонове у нас. Той е учреден от седем компании под ръководството на Олег Недялков и Обединена Българска Банка (ОББ). Сред останалите са „Дарик радио", чийто създател бе Радосвет Радев, който допреди броени дни оглавяваше и БСК. През 2008 г. обаче „Софарма" започна да изкупува дялове от фонда, като през 2017 г. вече притежаваше около 30% от собствеността му. Така в момента болница „Доверие", както и едноименният здравен фонд са собственост и на най-голямата фармацевтична група в страната с оборот от над 1.4 млрд. лв. за 2020 г., която през годините се спрягаше, че гравитираше предимно около кръга „Капитал". Този пример на свързаност на частните болници със застрахователни фондове, както и производители и/или търговци на лекарства или медицински изделия не е изключение. Той се превърна в модел за инвеститорите.

Само година след откриването на болница „Доверие" в София, се появи и най-голямата частна структура, която е правена у нас досега.


Това е Токуда.


Тя бе основана през 2006 г. от международната болнична верига Токушукай Медикъл Корпорейшън, собственост на японския лекар д-р Торао Токуда. Болницата бе построена с капацитет от 750 легла. Инвеститорите води у нас Румен Сербезов от БСП, а през 2009 г. икономически директор става друг политик – синята Ренета Инджова.

През 2016 г. Токуда беше купена от турската верига болници „Аджибадем" заедно с лечебните заведения на „Сити Клиник". Официалното им начало бе поставено през 2012 г. с откриването на кардиологичната болница в столицата. По-късно през 2015 г. бе открита и болницата по онкология пак в столицата, на което присъстваха тогавашният премиер Бойко Борисов, кметът на столицата Йорданка Фандъкова и др. Основна част от екипа на веригата обаче е и световно известният и уважаван кардиолог проф. Иво Петров, който стана и общински съветник от ГЕРБ. Веригата направи опит да се разшири във Варна и Бургас, но не дотам успешен. Нейни съоснователи бяха Андрей Марков, бившият икономически директор на „Св. Екатерина", който проф. Генчо Начев махна от поста с поемането на болницата, и Илиян Григоров, който по-късно се оттегли от проекта. Сред основните инвеститори беше и фирмата „Пиле Градус", а Ангел Ангелов и до ден днешен е изпълнителен директор на здравна група „Аджибадем Сити Клиник".

Успоредно с това в страната се развиха още две вериги болници, които са собственост на търговци на лекарства.


Едната е на „Булфарма"


Тя е на Михаил Тиков. През 2008 г. бе открита МБАЛ-Здраве във Велинград, а през следващите години и лечебните заведения в Софиямед, Пълмед в Пловдив, Бургасмед, „Здраве" в Пазарджик и бившата общинска болница „Димитър Ранев" в Пещера. С последната през 2017 г. имаше и интересен политически инцидент, тогава здравното министерство се сдоби със зам. министър за един ден – Стоил Апостолов, който допреди това бе директор на лечебното заведение, заради публичния скандал премиерът Бойко Борисов се наложи да го уволни. Основната политическа сила, около която гравитира тази верига е ДПС, което бе най-добре видимо с присъствието й в медийната група на Делян Пеевски.


Под името „Български кардиологичен институт"


се развива другата голяма верига болници у нас. Тя е на Тихомир Каменов и Тони Веков, които преди това се занимаваха с производство на лекарства в „Чайкафарма" и дистрибуцията им чрез „Търговска лига" - основният търговец на болничния пазар. Огромната задлъжнялост на държавните лечебни заведения обаче стана претекст дистрибуторът да се откаже от тази дейност. Делът му премина в „Софарма трейдинг", а групата се ориентира към болниците. Така през 2007 г. се създаде БКИ. Първоначално той включваше пет инвазивни кардиологии заради високите цени на клиничните пътеки, но това провокира публичен скандал с подозрения за злоупотреби. Тогава бе направена проверка от ИАМО, която показа, че действително има проблеми в сектора заради прекаленото разрастване на лечебните заведения в тази сфера и индуцирането на хоспитализации. Тогава групата се ориентира към създаването и на многопрофилни болници, така през 2017 г. те започнаха да налагат „Сърце и мозък" в Плевен, а през 2019 г. болницата стъпи и в Бургас след оспорвана битка с „Аджибадем" за кардиохириргията на УМБАЛ-Бургас. Междувременно създадоха и здравния фонд „Дал Бог сърце и здраве". Политически гръб и тук ще се окаже, че не липсва. В момента той прозира в лицето на новата партия на протеста „Изправи се, ние идваме", която седи зад настоящия здравен министър – Стойчо Кацаров. Той стана съветник на Мая Манолова по здравните въпроси още в качеството й на Омбудсман. Връзката си личи и в идеологията на партията, още в миналия парламент „Изправи се, ние идваме" предложиха промени в Закона за здравното осигуряване, които изповядват извечната философия на здравния министър – отпадане на лимитите и промяна на медицинските стандарти, първата теза самият той лансира упорито и в момента, а втората вече реализира, занижавайки драстично изискванията за персонал, което спокойно ще реши и кадровите проблеми на една потенциална нова мега болница.


Псевдореакция


Бурното разрастване на болничната мрежа доведе до наличието на 114 частни клиники през 2018 г. и общо 322 за страната без изгледи инвеститорският интерес да спре. Разрастването на болниците обаче беше свързано с усвояването на все по-голям обществен ресурс през НЗОК, което накара поредното правителство на ГЕРБ да въведе едногодишен отлагателен режим за договор с касата, а през 2018 г. и затягане на правилата за откриване на нови болници, като въведе изискването разрешение да се издава от МС, вместо от здравния министър. Реално обаче и двете мерки нямат особен ефект. Отлагането на финансирането по здравна каса с една година няма как да спре болниците, само да ги научи на по-добро планиране. В закона бе оставена и вратичка за откриване на нови дейности или филиал на нов адрес на вече съществуваща болница, която на практика продължи да дава възможност на клиниките да се увеличават без проблеми. Националната здравна карта пък има по-скоро избирателен характер, който дава възможност на всяка регионална лекарска колегия и институция да заобиколи цифрите в нея или да ги изтълкува, както й е удобно, особено при по-настоятелна молба от страна на инвеститорите, а това не е трудно да се постигне.


Лобизъм


Акумулирането на големи парични потоци в един или друг субект при отсъстващата държавна и политическа воля за контрол над сектора дават възможности за оказването на огромно влияние от страна на бизнеса над здравните власти. На практика не е ясно колко са постъпленията на година в една болница, тъй като при частните има много свързани фирми, чрез които се преразпределя ресурса, а при държавните – доплащането в повечето случаи е скрито. Някои цифри обаче са безспорни, например финансирането по здравна каса, а точно то е и в основата на безобразното разрастване на тази система и на превръщането й в откровен пазар.

До 2010 г. за дейността на болниците здравната каса даваше по-малко от 1 млрд. лв. на година, за миналата година ресурсът е 2.25 млрд. лв. Обществените приходи на двете най-големи вериги у нас по здравна каса са по над 100 млн. лв., толкова е и на най-голямата държавна болница – „Св. Георги" в Пловдив, а на следващи, като Пирогов и „Св. Марина" във Варна са над 70 млн. лв. Тези цифри обясняват както инвеститорските апетити, така и възможностите за оказване на влияние над партии, институции и съсловни организации. С годините обаче това явление става все по-явно и незавоалирано. Директори на определени частни болници се оказват зам. здравни министри или шефове на съсловни организации и то не за един ден, а синовете на някои министри лекари в други болници. Списъкът с конкретни имена е дълъг и не се изчерпва само със зам. министър Апостолов. Един от най-добрите експерти в администрирането на здравния сектор – д-р Бойко Пенков, между мандатите във властта си почиваше в болниците на Булфарма, настоящият председател на съсловната организация на медиците – д-р Иван Маджаров, също идва от тази верига, синът на бившия здравен министър Кирил Ананиев работи и в момента във веригата на „Аджибадем" и т.н. Свързаността на държавните и общинските болници с властта е още по-ясна, тъй като всяка власт назначава директорите на лечебните заведения, а понякога думата на някои от тях тежи повече, отколкото тази на здравните министри. 


Последиците


Освен удвоения обществен ресурс за болнична помощ, който вече е над 2.2 млрд. лв. на година, у нас се удвоиха и някои нефинансови показатели. И ако не друго, то точно те би трябвало да пробудят политическото съзнание. За изминалите 15 години с построяването на още 115 болници и разрастването на мрежата с над 30%, почти се удвои броят на хоспитализациите. От 1.49 млн. през 2015 г., те вече трайно са над 2.2 млн. Най-интересното е, че този феномен се случва на фона на намаляващото ни население, което вече няма и 7 милиона. По-честото „лечение" на българите обаче не доведе до по-добро здраве. Най-пресният и показателен пример за това се оказа КОВИД. Смъртността ни през миналата година се удвои в определени периоди на пандемията, а анализът на здравните власти показа, че в основата на това седи не само лошата здравна система и инфекцията, а и множеството хронични заболявания на населението.

Пандемията показа ясно и още един феномен на увеличената болнична мрежа. Въпреки многото клиники или точно заради тях, в страната има дефицит за определени дейности – например инфекциозни, интензивни. Това потвърждава и структурата на легловата база. От 45 537 през 2005 г. и осигуреността от 59 на 10 000 души, в момента болничните легла са 51 991, а осигуреността е 78 на 10 000. Промените не винаги са със знак плюс. По някои специалности има намаление на леглата. Така например интензивните от 2228 са станали 1910, а инфекциозните от 1126 – 736. На този фон обаче онкологичните (за химиотерапия и лъчелечение) от 550 вече са над 1200, ортопедичните от 1456 са 1948, кардиологичните от 1417 са станали 2882, а неврохирургичните от 398 – 509.

Разрастването на болничната мрежа и начините, по които функционира системата доведоха през годините до още много негативи. Сред тях е пословичната липса на кадри – ако лекарите все още запазват нивата си отпреди прехода, макар и с броя на пенсионерите сред тях, то при медицинските сестри е страшно. От 53 000, за 30 години те вече едва стигат 30 000.

Не може да подминем и огромният процент на доплащането за пациентите, а именно 50%. Пренесено в болниците това означава, че хората дават на ръка още близо 2 млрд. лв. на година. Дори само при това положение за липса на удовлетвореност не може да говорим. Тя няма как да е налице и заради липсата на комплексно лечение, заради футболизацията на пациента, който трябва да изхрани тези болници, а не да бъде обгрижен в тях. Друг негатив е, че заради неравномерното разрастване на мрежата, някои региони останаха и без нормална медицинска помощ. Въпреки че държавните структури в тях не са закрити, те са на ръба на оцеляването, примери за това има и в Ловеч, и във Видин, за общините да не говорим. Още по-тежките последици са в сферата на неизмеримото – морала. Настъпи, вероятно, необратима промяна в мисленето на лекарите, те се комерсиализираха, за политиците да не говорим, а това унищожи доверието на пациентите и избирателите.


Отговорността


Ясно е, тя е политическа, на всички партии без изключение, тъй като всяка една от тях беше управляваща в този дълъг 30 годишен период. А както хората са казали отдавна - не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. За съжаление у нас държавата загуби функциите си, не успя да вземе отговорно решение за развитието на здравеопазването, така че то да бъде и в обществен, а не само в инвеститорски интерес.


Има ли край


По-скоро не. Или поне това показва настоящето. На вратата чука поредното намерение за нова болница с 500 легла в София, а здравният министър се крие. Срамежливо мълчат и депутатите в парламента или поне това показа дебатът в четвъртък, който беше един пробен камък за настроенията сред политическите партии. Той беше кратък по една просто причина – няма партия, която да не е зависима в определена степен от тези бизнес интереси, а когато си в подобен конфликт, трудно можеш да защитиш обществото. И все пак дори по време на тази мълчалива дискусия народните представители заявиха, че здравеопазването е пропито от лобизъм, а здравната каса е „дойна крава", която не отказва финансиране на никого. Винаги остава и надеждата, че изневиделица може да се появи политическа воля за законодателни промени и за действащ държавен надзор. Иначе партиите показаха, че знаят рецептата – профилактика, електронно здравеопазване, контрол и законодателни промени за затваряне на вратичките. Тази мантра обаче слушаме толкова дълго, че вече се превърна в клише, изпразнено от съдържание. Разбира се на дневен ред може да се постави и въпроса за приватизация на част от публичните болници, които вече са изчерпани от съдържание или за ограничаване на финансирането на лечебните заведения с обществен ресурс в зависимост от комплексността и качеството им на лечение. Или за това да се прекъсне свързаността на болниците със здравни фондове и производители или търговци на лекарства и медицински изделия. И най-вече темата за прекъсване на обвързаността между бизнеса (не само в здравеопазването) и партиите. Това обаче са толкова парливи теми, че едва ли политиците ще съберат смелост за тях. Но, по-компромисни или по-крайни, промени са нужни. Останалото ще е хроника на една предизвестена държавна смърт.


Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Когато името говори само

Когато името говори само

Проф. Александър Чирков не само изгради съвременната ни кардиология и кардихирургия, но остави школа и свои ученици, нещо, което медиците ни отдавна не правят
С мотив да си полезен на другите

С мотив да си полезен на другите

16-годишният ученик от САЩ Стефан Радойчев стана доброволец в реанимацията на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново
В плен на везните и епруветките

В плен на везните и епруветките

Магистър фармацевт Димитрия Стайкова взе голямата награда на Българските фармацевтични дни, обича билките и вярва, че всеки може да реализира мечтата си
Когато кръвта говори

Когато кръвта говори

Неврохирургът д-р Асен Цеков зарази хората от Софийското мото общество с каузата кръводаряване, помагат заедно на юноши от домове
Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Прокуристите Владимир Георгиев и Пламен Милев имат срок от 6 месеца, за да стабилизират финансово Александровска болница и „Пирогов"
Като Пепеляшка в медицината

Като Пепеляшка в медицината

Д-р Ирена Йорданова е номинирана за балканска награда заради новия й подход към терапия на пандемични инфекции
Княгиня в основата на „Майчин дом”

Княгиня в основата на „Майчин дом”

За изграждането му съпругата на княз Фердинанд – Мария-Луиза, дарява зестрата си от 2 млн. франка, но не дочаква завършването му
Споделеното знание

Споделеното знание

В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блог
В ритъма на сърцето

В ритъма на сърцето

Медицината не е за самотни бегачи, казва проф. Мария Миланова, която тези дни получи наградата на името на проф. Константин Чилов
1 2 3 4 5 ... 26 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ